Митрополит Гавриил: „Вече не сме роби на смъртта“
Възкресение Христово – денят, който осмисля, изпълва и завършва битийността ни на християни. Най-радостният ден в годината, в който Въплътеното Слово победи смъртта и възцари вечния живот сред човеците, след като “Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме“ (Ис. 53:5).
В навечерието на Възкресение разговаряме с ръководителя на Културно-просветния отдел при Св. Синод Ловчанския митрополит Гавриил за живия пример на Христос, молитвата, съвременния “лов“ на души и силата на Христовата саможертва…
Ваше Високопреосвещенство, Възкресение Христово е най-големият християнски празник, тъй като чрез него се осмисля и изпълва идването на Сина в плът. Възкресението е поантата на влизането на Бог Слово в историята. Много българи обаче свързват празника предимно с обредността, храната и няколкото почивни дни. В преддверието на Великден какво не знаем, а трябва да научим за най-големия християнски празник?
В Стария Завет богоизбраният тогава народ – еврейския, е празнувал празник Пасха, който е бил спомен за това как Бог по чудесен начин ги е избавил от тежкото робството в Египет. Този празник е предобраз на Новозаветната Пасха, където Господ със Своите страдания и Възкресение ни избави от робството на дявола, на греха, на смъртта. Всеки християнин, който иска да се възползва от тази изкупителна жертва на Божия Син, получава прошка на Своите грехове, получава и духовни сили – Божествена благодат, за да може да се променя и уподобява на Господ Иисус Христос, както е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ (Мат. 5:48). Това е най-святият ден в годината, ден на всеопрощаващата Божия любов и на нашата синовна любов към нашия Спасител.
В края сме на Страстната седмица, съпроводена от най-ревностния пост. Знаем, че духовният пост е по-съществената част на практиката на поста, защото и Иисус Сам ни учи, че не това, което влиза в устата на човека му вреди, а това, което излиза от нея. И все пак, защо е нужно да се пости и как да избегнем бездушния, „чиновнически“ подход към поста?
През дните на Страстната седмица ние се стараем да съпреживяваме подвига и страданията на Господ Иисус Христос, които Той е поел, за да ни покаже колко много ни обича и че Той е готов и на Кръстна смърт, за да помогне на човека да получи тази вечност в Царството Небесно, за която той е създаден, вечността на Божествения рай, където „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“.
Има ли правилна молитва? И как трябва да се молим?
Светите отци ни учат, че молитвата се състои от три основни части. Първо благодарим на Господ за Неговите милости и конкретно за това, което ни е дал в най-скоро време. След това се каем, искаме прошка за извършените от нас грехове, с които сме огорчили Господа. И накрая искаме помощ за духовния живот и богоугодните ни житейски дела.
Българският народ винаги е изповядвал един особен вид езическо християнство, примесено с нездрави вярвания и суеверия. Как трябва да се противостои на едно такова явление и защо, според Вас, суеверията заемат толкова голямо място в делника и народопсихологията на българина?
Всеки народ в някаква степен изповядва някакво езичество, в това отношение българският народ не е изключение. Човешката душа не може без вяра и когато я няма истинската вяра, нейното място се запълва от различни суеверия. Затова колкото по-духовно просветен в Православното християнство е един християнин, толкова по-малко в него има суеверия, които са духовни окови за човешката душа. Църковният човек живее според духовните правила на християнската вяра и при него няма никакви примеси на суеверия. Той е духовно свободен.
Какви предизвикателства поставя пред православието съвременния свят, в който под маската на “любовта“ и “позитивизма“ най-разнообразни секти и религиозни култове шестват на лов за души?
В тези учения няма нищо ново, те са повторение на едни или други ереси, които Църквата на Седемте вселенски събора е изобличила и отрекла. Всички тези учения, подобно на суеверията, са тежки духовни окови за хората, които сковават тяхната инициатива за разгръщане на дадените им от Бога дарования и духовни сили и ги правят роби в едно демократично общество, по-жалки от безправните хора от ерата на робовладелския строй. А всички останали предизвикателства св. апостол Павел обобщава така:
„И това знай, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли“. (2 Тим. 3:1-5)
Достатъчно активно ли участва според Вас Българската православна църква в живота и проблемите на българина? Как ще отговорите на онези, които обвиняват висшия ни клир в апатия и незаинтересованост към проблемите на съвременния българин, и правилно ли е някой да иска църквата да дойде при него, при положение, че той не желае да посещава храма?
Всеки духовник отговаря за това паство, което му е поверено, и нека негов съдия бъде съвестта му, доколко той успява да изпълнява своя дълг. Старците учат, че всеки човек, който има желание да се спаси, да намери истината, Господ ще му даде тази възможност, независимо от трудностите и изкушенията, които той може да срещне в този живот. И ние, духовниците и миряните, ще отговаряме пред Бога дали на всеки, който е имал нужда от нашата помощ и сме могли да му помогнем, в действителност сме откликнали и сме го подкрепили.
БПЦ често е укорявана, че е един от най-едрите собственици на имоти в страната, а в същото време постоянно чуваме за ниските заплати на свещениците, рушащи се и зле стопанисвани поради недостиг на средства храмове, много от които паметници на културата от национално значение, както и за други финансови затрудения и неуредици, съпътстващи битието на родната ни Църква. Успява ли Ловчанска епархия да се справя със стопанисването и подръжката на храмовете на нейна територия?
След промените в България се върнаха някои имоти, които бяха отнети на Църквата, но много често най-доходните и скъпи по една или друга причина се оказват вече завзети или за тях не са останали никакви документи в архивите на общините. В Ловчанска епархия основните приходи са главно от продажбата на свещи и почти всички тези приходи се използват за скромното възнаграждение на духовенството. Правим всичко възможно да съхраняваме и ремонтираме църквите и манастирите. Последните години в това отношение се възползвахме от еврофондове, които, благодарение на българското правителство, се отпускат за църковни сгради, с помощта на които реставрирахме в нашата епархия много църкви и манастири.
Повече от четири десетилетия атеистичният режим в България, нанасяше вреди на духовността и морала на българския народ. Хората бяха гонени от храма. Доколко християнският морал е актуален в съвременното общество и какво можем да вземем днес от живия пример на Спасителя?
Християнскитя морал е вечен и непреходен, защото е божествен. В Божественото Евангелие ни е даден примерът на живота на Господ Иисус Христос и Неговите евангелски заповеди, и пак в Църквата, в нейните Тайнства, Господ ни дава благодатна сила да можем да живеем по тези най-високи нравствени повели. „Под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:12). Няма такова нещо, дори и най-малкото на пръв поглед, в живия пример на Спасителя, за което ние бихме могли да решим, че е маловажно и да пренебрегнем, когато действително искаме да Го следваме.
Снимка: Kmeta.bg
