Митрополит Киприан: „Важно е обществото ни да знае за новите мъченици, пострадали от тоталитарната власт“
Сн.: Иван Хаджийски, БНР
Старозагорският митрополит Киприан е един от младите архиереи на Българската православна църква. Отдаден е на музиката, деен, раздаващ се… От идването му в Стара Загора като отговарящ за епархията, всяка негова идея е посрещана с интерес и внимание, макар и самият той да смята, че е твърде рано да говори за плодовете на дейността си като митрополит, затова е и лаконичен…
Ваше Високопреосвещенство, каква според Вас е мисията на Българската православна църква в днешното общество?
Църквата е основана от Иисус Христос, за да спаси всяка човешка душа, всеки човек.Тя ни подтиква да имаме любов към Бога и ближния, да имаме вяра и надежда, подкрепящи тази любов. Църквата никого не принуждава, а е готова да даде даровете си на тези, които ги потърсят и се трудят, за да ги придобият.
В един от най-ранните християнски писмени паметници – „Учение на 12-те апостоли“ (или „Дидахи“), Църквата е сравнена с кула. Тя е изграждана в продължение на хилядолетия и всеки от нас е призван да вложи своя труд и своето сърце в строежа й. Това е посланието и на притчата за талантите, разказана ни от Господ Иисус Христос (Мат. 25:14-30). На всеки човек Създателят е дал различни дарби или таланти. Важното е да ги използваме за Негова слава и да покажем на дело любовта си към хората. Важно е също да осъзнаем, че Църквата не се състои само от духовниците, в съборността си тя включва всяко вярващо сърце. Всеки православен християнин има честта и задължението да участва в градежа и живота й.
Според едно предание в Стара Загора се е случило кръщението на свети княз Борис и българските първенци. Това предизвиква въпроса време ли е за ново християнизиране на България. Кои са най-спешните задачи на Българската църква за работа с младите хора?
Църквата е дълбоко свързана с народността ни. Авторът на житието на св. патриарх Евтимий – Киевският митрополит Григорий Цамблак, описва как просълзеният патриарх се обръща към изпращащите го търновчани с думите :“На Света Троица ви оставям – и сега, и навеки!“. Народът ни се е разделял със заточения архипастир, очаквайки с ужас предстоящите години на робство и изпитание. Благословията на свети Евтимий, предавана от човек на човек, е давала сила и утешавала страдащите ни родни братя и сестри през тъмните векове на робство. Вярата ни, назад във времето и сега, е тази, която е съхранявала и съхранява духа ни… Така ще бъде и занапред, стига да не я забравяме. Църквата и днес постоянно напомня за тази истина. Затова просветната дейност на Българската православна църква предполага много усилия и работа.
Ако нашите баби ни водеха на църква и ни въведоха в християнското учение, то мнозина от съвременните баби не само не го правят, но се вълнуват повече от хороскопи, зодии, магии и сериали
Изначалните религиозни познания, които всеки трябва да получи в семейството, липсват. В тази връзка, отношение на неделните училища Църквата наистина е в дълг към паството си. Това е посока, в която ще работя и затова възстановихме Културно-просветния отдел на Старозагорската света митрополия.
Важна е и пастирската грижа на Църквата, която се изразява в призива към хората да участват в Тайнствата на Църквата, в проповедите, в диалога между духовници и миряни. Не трябва да забравяме служението в местата за лишаване от свобода, болниците, домовете за възрастни хора.
В Стара Загора се намира един от затворите в страната. Тук е най-големият православен храм в местата за лишаване от свобода в България, както и три параклиса. В момента изграждаме за пръв път в страната ни и параклис за близките на лишените от свобода, който ще бъде отворен денонощно.
С помощта на общинско ръководство на Стара Загора започнахме действие за скорошното връщане на сградата на болничния храм при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“. Имаме идея там да изградим епархийски социален център. В него предвиждаме
да се извършват безплатни прегледи от лекари, зъболекари и логопеди
В Старозагорската епархия има няколко социални кухни, които ще разширяваме с идеята да бъдем полезни на повече хора. В храма „Св. Паисий Хилендарски“ започваме строителство на кухня, в която ще бъде приготвяна храна за социално-слаби хора. Разбира се, има и други идеи, които тепърва ще развиваме.
Не е ли време с повече усърдие Българската православна църква да се заеме с проучването, описването и канонизацията на стотиците мъченици, пострадали заради вярата си по време на комунизма? Има ли вариант това да стане чрез местното почитане на Христовите страдалци?
Това е важен въпрос. По време на тоталитарното управление много духовници са убити, безследно изчезнали, изпращани по лагери и затвори. Самият делник на духовниците по време на атеизма е белязан с изпитания за тях, за семействата и децата им. Много от свещениците са постоянно привиквани от милицията, за да бъдат сплашвани и тормозени. Забранявани са богослужения, проповеди, биенето на камбани. Тези неща не се забравят. В Казанлъшкия манастир, където бяха едни от първите ми крачки като духовник по време на комунизма, Държавна сигурност постоянно е следила за идване на нови послушници и е правила всичко възможно да ги откаже от избрания монашески път. Създавали са им е проблеми, привиквали са родителите им, за да ги върнат по домовете им. Възрастните монахини ми разказаха случай, в който
баща е влачел за косите дъщеря си в манастирския двор, за да я върне вкъщи
„Провинението“ й е било, че иска да стане послушница. Ефимерият на манастира отец Петър Василковски е арестуван и отведен в неизвестна посока, подложен на психически тормоз. Благодарение на активната намеса на тогавашния митрополит Панкратий, след известно време е върнат. Но се връща от ареста заболял от страхова невроза, плод на психическия тормоз. Не след дълго умира. Игуменката майка Аполинария, заради изфабрикувано обвинение, е заплашвана с разстрел.
Тези факти трябва да се знаят от обществото ни. Само в Старозагорската епархия има 9 убити свещеници, а над двайсет духовници са изпратени в лагери, затвори и постоянно тормозени от служителите на атеистична власт.
В катедралния храм „Св. Димитър“ в Стара Загора имаме паметник на репресираните духовници и църковнослужители в пределите на Старозагорската епархия. Издадена е и книга в Стара Загора, която съхранява паметта на новите мъченици. Проучванията продължават. Предстои събраната информация за страдалците по време на комунизма в епархията да бъде публикувана в създаващия се сайт на Старозагорската света митрополия.
Сн.: Zakazanlak.bg
Вече дирижирахте Моцартовия „Реквием“ преди Великден. Какви са пътищата вярата да докосне хората на културата? И намирате ли достатъчно време за музиката в натоварения си график?
Времето, разбира се, не достига. Един митрополит има много задачи, но е важно да се намират възможности за музикално възпитание на хористите в храмовете и особено на децата в неделните училища. Бог ни е дал и словото, и музиката. Тези дарове трябва да се развиват, защото всички, които се докоснат до хармонията им, усещат Божията благодат, Божието присъствие, стаено в тях. Това е и един от пътищата вярата да срещне хората на културата, а и не само тях.
И словото, и музиката са нещо метафизично, те са надземни, подтикващи ни да осъзнаем необходимостта си от духовност, те са наша утеха, изпратена от небето, която може да се види само с очите на сърцето.
