Никола Хаджиев: Върви се към обединение на християнството

“Досега знаех само името на България, от изложбата тук усетих душата й” – това е един от отзивите, отразен в Книгата за гости по повод изложбата “Поход на българското православие”, реализирана в град Трир. Пред Агенция “Фокус” директорът на Националния църковен историко-археологичен музей Никола Хаджиев разказа подробности за изложбата.

Фокус: Г-н Хаджиев, какви бяха отзивите за изложбата “Поход на българското православие” в град Трир и как се посрещна тя от западноевропееца?

Никола Хаджиев: Изложбата беше разгласена предварително и тя е една малка част от големия юбилей, свързан с 1700 години от интронизирането на император Константин Велики за римски император в град Трир. За моя изненада, интересът към изложбата беше голям и растеше с всеки изминал ден. Абатство Химерод се намира в една прекрасна местност, отдалечена от градовете, така че хората идваха с колите си, специално за да се срещнат с нашето християнско православно културно наследство.

Изумен съм от отношението на тези хора към християнската ни светиня, от която една малка част беше представена в това абатство. Иконата на Света Богородица от 14 век правеше толкова силно впечатление и толкова силно влияеше на посетителите, че те дълго се застояваха пред нея, говореха си с нея безмълвно, а семейства довеждаха своите болни, осакатени, на количка деца и ги поставяха пред иконата, за да общуват и те със светинята, защото те не са православни – католици и протестанти са. Хората съпреживяваха богатството на нашата християнска, православна, дълбока духовност. Те не присъстваха на изложба, за да видят неща, скъпоценности, предмети; те влизаха в този музей, наречен “Старата воденица” на абатство Химерод като в храм и се застояваха като на богослужение. Техните впечатления са отразени в книгата за гости с възможно най-възвишените от немската лексика определения на чувства на съпричастност, на възхищение, на преклонение. Тази книга е паметна, тя е вече исторически паметник, ненадминато доказателство за това, което се случи в Химерод. Защото тези германци, и не само германци, почувстваха наистина светостта на нашето християнство. Посетителите не бяха само от всички краища на Германия; много от тях си вписваха дори градовете, от които пристигаха. Изложбата беше посетена от французи, датчани, норвежци, белгийци, холандци, американци, румънци, руснаци, българи, етиопци, от Южна Африка имаше посетители. Можете ли да си представите какъв свят на добротата, на чистотата, на светостта, който е тръгнал да види конкретните измерения, именно на истинската чистота и святост, на божествеността в нашите експонати, в нашите светини. Трогателно беше.

Фокус: Кой от експонатите привличаше най-силно хората?

Никола Хаджиев: Аз бих казал всички експонати, а това мога да го заявя със сигурност, с гордост, тъй като на мен се падна и удоволствието и уморителното задължение да развеждам гостите. Те се радваха, когато ги повеждах пред образите на християнските светци и светици. Всички им харесваха, защото във всяка икона е вложена историческа правда и всяка икона разказва много неща. Това аз се опитвах и до голяма степен усетих, че съм го постигнал. Бих казал с часове стояха пред иконите и лицата им бяха вперени в онова, което чуват като тяхно визуално измерение. Никой не бързаше да тръгва, да напусне музея, докато не свърши разходката из тези светини. Тук на тази снимка обяснявам иконата за Първия вселенски събор. Ами това е икона, която съдържа такова огромно богатство, такава голяма история и толкова богата научна информация, че наистина хората оставаха доволни. Ние занесохме в Химерод още една голяма светиня – Бачковската плащаница – най-старата плащаница на Европейския континент, която за пръв път се показва не само в чужбина, но изобщо. Тя не е била показвана в нашия музей още, защото в момента е на реставрация в Националния исторически музей, за което благодаря на Божидар Димитров и от тази изложба ще замине отново на своето работно място. Но немците веднага й направиха обков с нечупливо стъкло, обградиха я. Тук беше старозаветната “Света Троица”, уникално творение на Неделчо Зограф от Ловеч, тук са братята Св. св. Кирил и Методий. Те знаят за тях, когато разказвах пред иконата за тези двама славянски светци и просветители, те казваха "съпокровители на Европа", заедно със Св. Бенедикт Нурсийски. Колко българи знаят това? Иконата на Св. Богородица Одигитрия – тя е двустранна, чудотворна икона. От едната е образа на Богородица, от другата е разпятието на Иисус Христос.

Фокус: Защо иконата е двустранна?

Никола Хаджиев: Това първо говори за практичността на българина. Когато има честване на Господски празник, се излага лицето от иконата с разпятието на Иисус Христос, а когато е Богородичен празник – онази страна, която е с лика на св. Богородица. Друго, тази икона е литийна икона. Трето, тази икона е надживописвана. В нея има още два пласта, които са от по-старо време, за което доказателства са поставените надписи “Матер Божия”. Това, че тя е чудотворна икона, тя е правила чудеса. Много хора изпитваха нейната сила и го споделяха с нас. Тази икона беше поканена и в дипломатическата ни мисия в Бон по случай празника на славянската писменост и на българската култура и просвета. За първи път в салоните на тази мисия – едно чудо, една святост, която посрещна всички гости, които застанаха пред нея й се покланяха. Гръцкият архимандрит, който обслужва гръцката диаспора там, като влезе, видя иконата, коленичи и я целуна.

Фокус: Каква е разликата в отношението между източния и западния човек към културното наследство на православното християнство?

Никола Хаджиев: Западният човек цени историята, независимо от каква идеологична гледна точка той е в позиция спрямо нея. Той боготвори историята, пази я, дава всичко възможно, за да се съхрани за поколенията, а това говори за много дълбоко утвърдена култура и изградена вътрешна духовност. Да не оплюваш ценностите, богатствата, културата, плодовете на другия, а да ги адмирираш с подобаващо отношение и достойнство като наистина плодове на духа, на човека, който е Божие творение. Имаше и неделя на православната литургия. Беше извършено православно богослужение, света литургия от професор-немец, който е приел православието, архимандрит и дякон, който също е немец, но е станал православен и е ръкоположен за дякон в църквата на абатството в огромна катедрала, където пя руски църковен хор от гр. Дюселдорф с благословението на Московския Патриарх. Църквата бе пълна, за да вземат свето Причастие от нашата православна света литургия. На литургията присъстваха и монаси от Цистерцианско абатство и с два потира православният и католическият духовник причестяват духовното абатство. Това е уникално, рядко срещано нещо. Върви се към обединение на църквите, към обединение на християнството, така и трябва да бъде, защото разделението на християнството е дело човешко, ръководено от злия, врага, противника на Христос – Сатаната. Абат Бруно Фроме много благороден, много интелигентен игумен и млади и стари се редяха пред светата чаша, за да получат причастие.

Фокус: Колко българи дойдоха да видят изложбата?

Никола Хаджиев: Имаше много българи, които дойдоха да видят изложбата – студенти, особено нашата мисия в Люксембург, нали имаме вече там български отдел в Европейската комисия и бяха и на откриването. Направиха ни разходка в Трир, където видяхме отломъците от статуята на Константин Велики – стъпало, ръка до лакътя и коляно, които са запазени в Капитолийския музей в Рим. Чрез сканиране са получили увеличаване на тази глава, която е висока три метра и тежи 6 тона. Във връзка с юбилейната годишнина на Константин Велики главата е в Трир, в градския музей.

Фокус: Какво още се случи по време на изложбата?

Никола Хаджиев: Събитието беше наситено с много съпътстващи прояви, защото целия месец беше посветен на България и се казваше България в Химерод. Имаше семинари на различни теми за монашеството, за православното богослужение, за систематическите проблеми, за църковното изкуство, археология, на които говореха професори от Хумбултовия университет, на Хайделбергския университет, от университета в Трир, от Софийския университет също имаше лектор. Много силно представяне. При откриването се стекоха много известни личности. Един български ансамбъл “Бояна”, с ръководител българка – Сара Брюкен, в който играят немци, представиха чудесни български танци и хора. Те бяха облечени в национални носии, което постави един венец на целия красив ден. А когато вече се свечери, беше докарана пръст и разпръсната, там беше запален огън и върху въглените беше изигран нестинарски български танц от българка, нестинарка от Странджа с иконата на св. Богородица.

Фокус: Г-н Хаджиев, бихте ли споделил какво е написала възрастната дама от Кьолн като впечатление в тази книга за гости?

Никола Хаджиев: Аз, когато и да го споделям, винаги се трогвам до сълзи, но пак ще го кажа това забележително усещане на тази дама: “Досега знаех само името на България, от изложбата тук усетих душата й”.

Фокус: Гостите, които посетиха изложбата, изразиха ли желание да дойдат в България?

Никола Хаджиев: Имаше хора, които споделиха, че са били в България през комунистическо време и сега са негативно разочаровани от това, което става на нашето Черноморие, защото те летят от съответните градове на Германия, директно на Черноморското крайбрежие, прелитат над цялата българска история. Те споделиха това, че няма да правят повече такава грешка, а ще влязат и в дълбините на българската душа. Немската преса също коментираше изложбата. Имаше такива, които са идвали преди падането на Берлинската стена и казваха, че през комунистическо време са намирали България по-спокойна, без това стълпотворение на морето и без това хотел до хотел и, както се изразиха, хотел върху хотел – за голямо съжаление. Имаше такива, които, след като видяха изложбата, казаха, че непременно ще пътуват до България. Имаше един случай – беше час за затваряне на музея и едно семейство забързано се втурнаха в музея и обясниха защо непременно искат да видят музея. След два дни заминавали за България и искали да започнат своето пътуване до България от изложбата на Национален църковен и археологически музей.

Фокус: Какво трябва да направи държавата, според вас за развитие на културния туризъм, към който явно трябва да се насочи интересът?

Никола Хаджиев: Първо държавата не трябва да пречи на културата ни да върши своята мисия по света. Всички, които бяха на изложбата и с които разговаряхме след разглеждането на изложбата, споделяха, че великолепието на България не са туристическите нови хотелиерски обекти, а културното наследство и посочиха посещенията си в Рилския манастир, в Бачковския манастир, Троянски манастир, в Соколски манастир над Габрово, също в Мелнишки манастир – хора, които наистина се интересуват от вечни ценности, от непреходни стойности. Това мен духовно много ме обогати, защото аз го виждах почти във всеки немец, независимо в каква възраст и от каква позиция идваше в музея. Идваха, за де се срещнат с нещо невиждано, непреживяно, но за което вече са научили от медиите, от близки, от познати, и бързаха, за да не го пропуснат, за да не остане празнота в живота им. Такова бе отношението на всички посетители. Това беше едно огромно богатство, един духовен стремеж за духовно общуване. Това беше Божие дело и всички, които пристъпиха прага на “Старата воденица” го почувстваха, осъзнаха го и го отнесоха със себе си. Аз не съм виждал толкова сияещи лица, толкова възторжени погледи на всички възрасти от видяното и преживяното. Водеха и децата си с количките, оставяха количките в преддверието и ги вземаха на ръце и тях ги водеха пред иконите. Българки, които са женени за немци със сълзи отразиха впечатленията си и плачеха пред иконите.

Фокус: Ще бъде ли издадена албум за изложбата?

Никола Хаджиев: Каталогът е под печат.

Фокус: Какво обсъждаха на семинарите, как трябва да се случи това обединение на църквите?

Никола Хаджиев: Изключително ратуват за обединението на църквата и виждат бъдещето на християнството само в обединението.

Фокус: С това ще се сложи край на Великата схизма?

Никола Хаджиев: Великата схизма от 1054 г. е надживяна, превъзмогната исторически като отношение към нея, като статукво, което трябва да бъде променено, трябва да бъде оставено единствено в историята. Най-силно впечатление ми правеше, това че срещах разкрепостени хора, широко отворени, необременени хора. Аз бих искал да изкажа и своите благодарности към някои институции – на първо място дипломатическото ни бюро в Бон, начело със Светлан Стоев, който направи всичко възможно, за да улесни реализацията на изложбата, както и за посрещането и изпращането на иконите. Безкрайна благодарност на министерството на културата в лицето на професор Стефан Данаилов, който подписа в последния момент документите на експонатите като национални паметници на културата ни, за излизането им извън граница. Той се върна от командировка, за да ги подпише, тъй като неговият заместник Иван Токаджиев беше ангажиран с другия голям юбилей – 1100 години от смъртта на Св. Цар Борис Първи.