Отец Владко Тасков: Какво търсихме ние на Рупите?



в-к Вяра

Свещеник Владко Тасков е на 49 години. Роден е и живее в Сандански. Женен с три деца – син и две дъщери. Завършва Техникума по селско стопанство “Акад. Климент Тимирязев” в родния си град, а след това – Духовната академия в София. Работи като енорийски свещеник в Сандански, където известно време е и архиерейски наместник. В момента е енорийски свещеник в село Кулата, община Петрич.

– На фона на Възкресение Христово, което честваме тези дни, как Ви изглеждат празниците на Сандански и Петрич?

– Всичко това трябва да се сверява богословски, което означава действието на нашия ум да бъде следствие на Божествения изтек. Всичко, което правим в Светлата седмица трябва да бъде подчинено на Възкресението. Аз мисля, че една такава лития, като тази в Сандански, с иконата на пояса на Св. Богородица, е един благословен богословски хаос. Но не са виновни кмета и общината, а ние, които в стремежа си да се изявим на празника на града, правим нещо, което противоречи на възкръсното настроение. Можеше, ако наистина имаше нужда от една такава проява,  да се мине през целия град с едва една макар и съвсем мъничка иконка, но на Възкресение Христово. Казвам това с риск да бъда разбран неправилно, че нападам Майка Божия, напротив, аз желая още утре Св. Зона да се изправи в манастира на Мелник. Но казвам, че нашата работа не е да произвеждаме впечатляващки ефекти. И съм сигурен, че ако бяхме обяснили на кмета как стоят нещата от богословска гледна точка, той не само, че не би ни позволил, но и в никакъв случай не би се съгласил да участва в такова нещо. Такъв богословски хаос не е позволено нито на владика, нито на патрика да прави. И аз бих попитал защо след като 13 – 14 години е тук благославящия дядо Натанаил, не направихме такава лития с пояса на Св. Богородица на празника на Св. Зона, нито веднъж на 30 август. Всички, които желаят, да изминем пътя с иконата от Сандански до Мелник и да се изкачим до Св. Зона на едно бдение. Да засвидетелстваме на Майка Божия, че сме тук, а не да се включваме и ние в манифестацията на празника на Сандански.

– И друг път сме говорили с Вас за модата да се вдигат параклиси и кръстове на какви ли не места и за смисъла и ползата от всичко това. Последната такава проява, на която аз присъствах, беше вдигането на 10-метров кръст на един хълм край село Кърналово. Никой не можа да обясни достатъчно смислено и убедително защо това става точно на този хълм, но няколко Ваши колеги осветиха този кръст. Имати ли Вие някакво обяснение и какво е то?

– Какво да Ви кажа?! Ние сме говорили и друг път, това е липса на духовно началство. Има само административно началство. От 120 – 130 години по нашите земи има само административни началници, които се наричат митрополити. Но духовни началници-митрополити няма. Ако имаше такъв началник, той първи щеше да попита: „Това за какво е? Я да видим къде ви е черквата, какво правите в нея. Къде ви са двата клира певци? Няма. Защо няма?” Но те идват като чужденци, съгласяват се с това-онова и си отиват. Ще правим параклис – добре, но за какво – не ги интересува. Бих посъветвал този, който е решил да направи параклис за 60 000 лв, да попита от какво има нужда църквата. По-добре да каже: „Давам тези пари на храма да плащате десетина години на двама-трима певци”.  Ами че осигурен със заплата един певец ще бъде като един ангел и с песента и молитвата си ще радва теб и мен и всички останали в храма на всяка служба. Няма да мисли къде да хукне след службата, за да изкара достатъчно пари да издържа семейството си. В храма се решават проблемите, а не по чукарите. Трябва да нвестираме в духовното, в това, което ще ни ползва и след 100 години, а не в бетон и желязо. И да се събираме в енорийския храм, да се укрепваме взаимно чрез вярата в Бога, която ни свързва в една Църква, в едно тяло, а не да се разпиляваме по параклиси и чукари. Нас, свещениците ни занимават с какво ли не, а нашата роля, според мене, е да предпазваме душите на нашите  пасоми от досег с ада.

– Хиротонисването на нови епископи в почти всяка епархия не съдейства ли за това?

– Вижте, не следя какво става горе, тук, долу си имам достатъчно мои грижи. Но мисля, че това е пагубно за Църквата. Може да е на 20 години владика, но да се промени по дух. Св. Николай е станал на 20 години, св. Поликарп – също. Те са младежи, но са преживели пълно покаяние. А сега и на 100 години да е, ако не се е променила душата му, каква полза. Един от новохиротонисаните епископи чух да казва, че за да се изгради един свещеник, трябва да минат 15 години. Вярно, че трябва, стига владиката да е във велико покаяние. Но когато владиката е със съвсем други настройки…

– Чуха се коментари, че тия хиротонисвания стават, за да си осигурят владиците повече гласове на предстоящия църковен събор.

– Дали ще има събор, не знам. Ако има такъв, мисля, че трябва да бъде предшестван от избори за епархийски представители. Но не виждам как този събор с един човешки устав ще накара да се промени душата на свещеника така, че той да се устреми към духовен подвиг. Това не може да стане. Това е поредната външна изява, а проблемът на нашия упадък е духовен. Не е административен и няма да се реши чрез изискване на статистически отчети. Непознаването на вярата, непознаване на Бога, Който възкръсна, непознаване на плачещата на гроба Му майка. Там е нашия проблем и аз не виждам как с един събор ще се разреши той. Не е по силите ни, особено в това време, в което живеем.

– Ако не възразявате, бих искал да засегнем и една тема, която вълнува тези дни не само петричани, но и всички, които посещават този край по един или друг повод. Темата „Ванга”, която сме засягали бегло и в предишни наши разговори с Вас. Откриването на къщата-музей за туризма на Петрич безспорно е добро дело, но дали е добро за вярата и за Църквата?

– Това си е работа на общината и ако има проблем, той е светски и нас не ни касае. Нас повече ни интересува какво правехме ние там, където бяхме. Защо тръгнахме след събитията когато трябваше да освещаваме захар в Петрич, за да я хвърлят по пътищата. Какво направихме ние когато владиката освети такава захар и в Сандански? Какво търси владиката да освещава храма на Рупите? Нас това ни интересува, а не дали къщата на баба Ванга ще стане музей или – не. Тя си беше светски и цивилен човек и, както казах, това е работа на общината. Местната власт е видяла много хубави неща от нея и си я почита.

– Бих добавил и централната. Кой ли не и откъде ли не идваше на Рупите.

– Аз също пазнавах баба Ванга и освен че беше директен човек, имаше и неща, които не искам да споменавам. Но въпросът ми е какво търсехме ние на Рупите. Баба Ванга нямаше силата да освети този храм, който беше построен там. Само владиката имаше такава сила и той отиде и направи това. Защо? Той така и не е обяснил досега защо отиде да освети този храм. Само защото снимаше телевизията и трябваше да видят кой е владиката ли?

– Преди две години в едно интервю, което взех от него, дядо Натанаил каза буквално следното: „Ние не сме сигурни, Бог не ни е открил дали душата на Ванга е на добро място”. Друго не пожела да коментира.

– Не е и наша работа да коментираме това. Нито пък е негова. Наша работа е да да обясним той и ние, заедно с него, какво правихме там. Дали не станахме тогава съблазън? Лесно е да се оправдаваме, че ние осветихме само сградата, а иконите не осветихме. Всичко осветихме, всичко. Дали сме поръсили със светена вода иконите, няма значение. Но той е миропомазан и затова той трябва да отговори. Това е дълг и тежест на владиката Натанаил, той трябва да каже „Сбърках” пред чадата си. А не да се крием и да шикалкавим, защото някой щял да каже нещо лошо за нас. И да каже, има право, защото сме немощни. А не да вървим и да се оправдаваме, няма такова нещо. Всичко осветихме, всичко. А защо – той трябва да каже. Защото дойде момента аз да заявя открито и на всеослушание, че ако ние бяхме достатъчно твърди и настоятелни, баба Ванга щеше да бутне този храм. Казвам това най-отговорно. Но владиката Натанаил отиде и обърка всичко. Защото на 6 август 1995 година стана един спор между нас, свещениците и хората на баба Ванга от София. Тя тогава им каза: „Шо наприхте вие, бе, шо наприхте? Нали кажахте църква ке прайте? Оти наприхте такова?” И тогава минаха чрез дядо Натанаил, иначе тя щеше да я бутне. Сигурен съм в това. Те тогава обещаха, че това ще променят, онова ще променят и нищо не промениха. А дядо Натанаил ни поведе да осветим това нещо и то сега стои там като езически мастодонт.

– И според богослова Димитър Попмаринов, не толкова самата Ванга, колкото хората около нея като Нешка Робева и Светлин Русев, които той нарича боготърсачи, са направили възможен тоя храм. Но след всичко, което казахте, мен като християнин ме вълнува още един въпрос, който задавам и на някои ваши колеги, но досега не съм получил отговор. Случайно ли черквата на Рупите е наречена „Света Петка” макар и с добавка Българска? Не е ли това един начин да се замени наистина святото за петричани място „Света Петка”, което както всички знаем, се намира западно от града, с едно такова място-менте? Всички се радваме, че Рупите стана един от стоте национални туристически обекта, но този обект не измести ли святото място „Света Петка”?

– Бих отговорил така, както Св. Апостол Павел е отговорил на влъхвата от Кипър, дошъл да купи от него благодат с пари: „Симоне, да погинеш и ти, и парите ти”. Благодатта е там, където Бог я е дал. Този, който ще дойде в Петрич и Сандански, той ще дойде заради душите на хората, които живеят в нашите два града, а не заради някакъв магьосник. И това трябва ясно да се разбере от всички. Ако в храмовете на Петрич, Сандански, Мелник го има действително тоя православен дух, който ни е нужен, и на неделните служби свещениците излизат с цялото си благолепие, хората ще идват заради богослужението. И не само, че няма да искат да си тръгнат, а и гостите си ще водят в храмовете. Няма да идват заради нещо друго, което е отречено от Бога и от Светото писание. Има и нещо друго, което трябва добре да се разбере и да се знае – нашият край винаги е изнасял култура и наука. Никога – простотия. Мелник с неговите университети, храмове, манастири и митрополити е изнасял знание и култура в целия православен свят. Затова и мохамеданинския пътешественик Евлия Челеби като дошъл тук една вечер и видял как по баирите светят огньове и чул песнопенията и славословията около тях възкликнал: „Господи, да не би да се качих в рая?”. Ето затова са идвали хората и затова Бог и Св. Богородица пазят нашия край, а не заради нещо друго. Трябва само да имаме повече доверие в Бога.

– Бих добавил и вяра в Неговото възкресение. Защото, според апостол Павел, ако Той не Е възкръснал, суетна е нашата вяра. В заключение какво бихте казал?

– Бих искал да призова вярващите да посвещават неделните дни на богослуженията в храма и да слушат молитвите и песнопенията. И каквото не разбират да карат свещеника да им го разяснява, дори и да се налага да прекарват целия предиобед в храма.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

7 Отговори

  1. ta6evv каза:

    Възхитен съм от този свещеник,евала му,че има доблеста да изобличи митрополита си.той и за това най-веро

  2. ta6evv каза:

    Възхитен съм от този свещеник,евала му,че има доблеста да изобличи митрополита си.той и за това най-вероятно е преместен от град Сандански.

  3. Дон Кихот каза:

    „владиката освети такава захар и в Сандански… владиката… освещава храма на Рупите…“ За това отстъпление от вярата Натанаил по всички канони трябва да бъде низвергнат и изпратен на хляб и вода в Синайския манастир.

  4. getan каза:

    Ами след като толкова се вьзмущава той какво правеше там даже и Евангвлието дьржеше на главата и.Не можа ли тогава да протестира?Или защото тогава беше архиерейски и се страхуваше за опикания стол.

  5. o.pahomii каза:

    първо о.Владко не е изгонен от Сандански. В момента е най-облагодетелствания свещеник в Неврокопска епархия, защото служи и в Сандански и в Кулата и никой не му държи никакъв контрол. Сега плюе срещу владиката, а като беше архиерейски наместник или като трябваше да изпраща сина си в Гърция да учи му правеше метани. Затова по делата ще познаем кои са ХРИСТОВИ

  6. Georgi каза:

    Много е лошо ,че хората имат Ванга за светица и даже някой вярващи. А тя е както цял свят знае вещица – Гледачка. Много се радвам , че един свещеник се кае „какво правехме в рупите“. Отеца казва не е наша работа да казваме къде е душата на Ванга.
    Но аз мисля ,че е хубаво да ни кажат Ванга християнка ли беше? Причистявала ли се изповядвала ли се?

  7. VANGELIA каза:

    Mislia. che Vanga ne e prorochica, nito svetica! Kato hristiani molia prochetete Vtorozakonie 18 glava, kadeto se kazva za merzostite na Gospoda. Naistina nie jiveem v Novia Zavet niakoi shte kajat – DA – i az shte kaja DA JIVEEM! I zatova e milostta i blagodatta na Gospoda da ni prosti za vsiako edno nashe deianie – pravilnoo ili ne za momenta!

    NO SHTE VI KAJA EDNO KATO NOVOZAVETNA HRISTIANKA – „S KAKVATO MERKA SADITE S TAKAVA MERKA SHTE BADETE SADENI“ – Isus Hristos kazva i nedeite se mislete za po-gorni, no vskeki neka bade slujitel na blijnia si, za da bade vazvisen v Nebesnoto Carstvo! I nedeite opredelia jivota i Bojiata volia za jivota na horata – osobeno za sveshtennik, che vzimate varhu si prokliatie! – NE SADETE – 1 BOG SADIA E NA SVETA – NE NIE!!!

    BADETE BLAGOSLOVENI VSICHKI, KOITO STE ILI NE STE SAGLASNI S MEN!!!!……………………….