Отец Теодор Стойчев: Сега е моментът Църквата да заяви позицията си

Как мислите – има ли основание в това, което тя казва? И има ли д-р Панайотова право да употребява такива термини спрямо движението на пастор Бакалов?
Въпросът как ще наречем неговото движение е дискусионен, според мен. Но аз познавам техните учения отвътре – наблюдавал съм и съм посещавал техни събрания преди да стана свещеник. Понятието "култ" някои православни богослови го отричат, поради асоциации с нашето Богослужение и дори припокривания (било в негативно или позитивно отношение). Можем да употребим понятието "ново религиозно движение", както, предполагам, прави и д-р Паниайотова. А може и "секта", макар в нашите кръгове под секта да се разбират и традиционни протестантски вероизповедания като класически петдесятни църкви, баптисти и методисти. Така че въпросът за думата, която ще се използва, е много спорен, особено в нашето мултирелигиозно общество. Аз обаче съм съгласен, че определено Бакалов, със неговото поведение (наистина странно, на моменти направо шизофренно), заслужава една по-остра дефиниция – дали ще е "тоталитарен култ" или нещо от този род – определено имаме основания за това. Мога да се аргументирам въз основа на това, което съм видял и прочел… Тук искам да отворя една малка скоба: Много от петдесятните лидери (разбира се, не тези, които се идентифицират с Бакалов) по един или друг начин намират в него заплаха и размиване на петдесятното учение, така както то съществува от сто и повече години. Ще спомена някои от практиките, които за мнозина са стресиращи. Това са ученията им за изцелението и просперитета. Според първото, ако човек е болен, това означава, че той има сериозен проблем с Бога, т. е. той е прокълнат. Човек не бива да бъде беден или болен; ако остане такъв, значи има проблем – много е грешен. Аз съм присъствал на богослужебно събрание, когато пасторът от амвона се обръща към вдовица, чийто съпруг е погребан предния ден, че тя е виновна за смъртта му, понеже нямала вяра. Дали това е деструктивно, според тебе?
Не просто деструктивно, но направо опасно за психическото здраве на една личност и престъпно от страна на пастора...
После, начинът на „преподаване на Светия Дух” предизвиква у приемащите го изпадане в едно много специфично състояние, което не само от православна, но и от общохристиянска гледна точка можем да определим като бесноватост. Подобни състояния и феномени наблюдаваме при шаманизма – в момента, в който човекът изпада в религиозен екстаз – припадания, гърчения, крясъци… Според Бакалов и последователите му това било белег за действието на Божия Дух, но нека да обосноват това си твърдение със Свещените текстове. Не могат. Защото припадащият започва да се гърчи по гръб. А в Светото Писание, когато се разказва как някой е „припаднал в Божието присъствие” винаги е по лице, при това благоговейно и без да губи съзнание и самоконтрол. Присъствал съм на събрание, на което жена пада по гръб и полата и се вдига нагоре. Смятам, знаете какво може да се види под една женска пола и дали гледката предизвиква благоговейни чувства. Това са неща, които се случват постоянно в тези общности и те не са тайна за никого. Те до такава степен стресират и скандализират, че хора, които са принадлежали към подобно религиозно движение, пишат книги срещу тези практики. Няма да се спирам на техните догматични отклонения, които са свързани с учението им за грехопадението например и множество други неща, повлияни от източни нехристиянски култове. То е съвсем друга тема. Но нещата, за които разказахме – разбиранията за задължителното изцеление и материален просперитет, паданията по гръб, гърченията, крясъците (които били белег за получаване на силата на Духа) определено можем да наречем разрушителни за човешката личност и твърде опасни. За съжаление, тези учения и практики дълбоко проникват в класическото петдесятно движение. И много от неговите разумни лидери осъзнават това като проблем и се опитват да ограничат и да се противопоставят на новата вълна – но им е доста трудно, тъй като болшинството от младите вярващи са повлияни и черпят вдъхновение от нея. Това неорелигиозно движение е силно, особено на запад и е много добър източник на доходи. Западните анализатори наричат въпросните общности "култове" или "деструктивни движения".
И все пак, пастор Бакалов успя да ангажира една широка коалиция срещу д-р Панайотова, в това число и традиционни протестанти. Но на мен ми се иска да чуя от вас като богослов и православен свещеник – има ли право Десислава Панайотова да ги заявява тези неща, включително в качеството си на ръководител на една неправителствена организация каквато е нейния Център за религиозни изследвания и консултции, в контекста на приемащите се за нормални взаимоотношения в едно гражданско общество?
Не виждам нищо притеснително в нейното поведение. Както всеки може да застане пред теливизонните камери и да изговори всякакви нелепици за Православната Църква (като лично мнение); както и самият пастор Бакалов проповядва от амвона, че ние православните сме били идолопоклонници и никой не го съди за това, така смятам и че д-р Панайотова има правото да изкаже своето мнение и по отношение на Георги Бакалов. И това не е страшно в едно плуралистично общество, в каквото живеем. Всеки има право да изрази мнението си. Ако има желание, трябва да получи възможност да предизвика и дебат – обществен и медиен. И тогава да се получи наистина нормална дискусия и разговор, без да се изпада в излишни ексцесии.
Значи смятате, че спокойно можем да влезем в дискусия?
Какъв проблем може да има в това, при съвремените обществени отношения? Нали не живеем в Средновековието, когато всичко се е налагало със сила? Полемиката, дискусията, откритият разговор са новите средства и „оръжия”. Смятам, че г-н Бакалов трябва да знае как да застане и да обясни защо и от какво е обиден.
Днес прочетох скорошно интервю на проф. Иван Желев (пенсионирания директор на Дирекция „Вероизповедания”) в портала "Двери на Православието", където той изказва мнение, че клирът на Църквата е безразличен (ако не точно безразличен, то най-малкото безучастен) към усилията на хора като д-р Панайотова. Според вас, какво може да направи Църквата в случая, освен да се моли за нейната кауза, ако я счита за правилна? Едно такова мнение на проф. Желев не вменява ли на Църквата неспецифични за нея функции? Не са ли точно богословите като Десислава Панайотова тези, на които Църквата е възложила да свидетелстват за вярата и да влизат в конфронтация дори, когато е наложително?
Църквата трябва винаги да заявява позиция, когато се налага. Явно сега моментът е такъв. Може би е уместно на местно ниво (в София), където дебатът е по-актуален и динамичен, да бъдат привлечени духовници, които да изразят позиция, но, разбира се такива, които са запознати с неохаризматичното движение. И това – само ако Георги Бакалов желае да влезе в такава полемика. Тук не говорим за провокации и агресивни нападки. При все, че познавам неговия обичай да крещи по време на богослужение, наблюдавал съм ги и как си представят, че „бият дявола в бъбреците” (те имат специфичен метод за гонене на демони – изиграват биене на дявола в бъбреците). Такова поведение обикновено води до настаняване в лудницата и си е чиста шизофрения, но това за п-р Бакалов явно не важи. Така че една нормална дискусия с него точно може да се окаже трудно осъществима, предвид методиката му на водене на дебат, но все пак не пречи да опитаме.
Ще пожелаете ли нещо на читателите на Портал Православие България?
Да бъдем ангажирани и да се стараем да се информираме максимално добре. Когато казваме, че определени изказвания на Десислава Панайотова или пък на Георги Бакалов не са ни харесали или не ги одобряваме, да можем да обясним защо. Така че да не се разпространяват небивалици по един или друг адрес.
В последния прясно излязъл (макар и със закъснение от 2 години) брой на сп. Духовна култура кн. 5-12/2006 г. стр. 7-25 е публикувана статия с материалите, събрани от Митрополит ДАМАСКИН (Папандреу) относно подготовката на Всеправославен събор. На третото Всеправославно заседание (28. Окт. – 6. Ноември 1986 г. в точка втора (б) относно „Диалозите за християнско единство“ е казано следното: … „Православната църква като една, свята, вселенска и апостолска Църква напълно осъзнава отговорността си за единството на християнския свят. Тя признава фактическото съществуваване на ВСИЧКИ църкви и вероизповедания… Двустранните богословски диалози, водени понастоящем от Православната църква, са АВТЕТНИЧЕН ИЗРАЗ на това съзнание на Православието“ … срв. горната статия – на страница 14 (вляво). В предстоящия Велик Всеправославен Събор този текст ще залегне като позиция, защото по него няма възражения от 14-те поместни православни църкви.
Когато се говори, че Църквата трябва да заяви позиция, по междуличностен конфликт е необходимо да се уточни за каква позиция става дума и кой църковен орган трябва да заяви това. Несериозно би било ако няколко Софийски духовници се смятат за Църквата. Нека да не забравяме, че БПЦ е съборна. Наближава третата сесия на Шестия ЦНС. Би било добра идея въпросът за заявлението да бъде поставен там.
В крайна сметка май най-добре въпросът за личните отношения между д-р Панайотова и п-р Г. Бакалов да бъдат поставени на Всеправославен събор…. :-)´
Да, така е. Дори за пръв път заявявам публично, че той беше създаден по мой почин. Най-напред предложих на д-р Десислава Пулиева, сега Панайотова, да го оглави, но тя се поведе по други съвети и създаде център с много агресивни позиции. Вярно е, че такива позиции са характерни за неофитите, но така или иначе крайните позиции не оставят пространство за защита. А истината е, че и от дирекцията на няколко пъти спасявахме г-жа Пулиева от завеждане на дело срещу нея заради крайни и неаргументирани нападки срещу религиозни дейци. Така или иначе тя е възрастен човек и сама си избира становищата. Аз пък направих друг екип от ентусиазирани млади богослови. Насърчавах младите хора да се занимават с проучване на новите религиозни движения. Междувременно две българки защитиха докторати в чужбина върху тази тематика. Центърът натрупа опит, създаде връзки със сходни центрове в чужбина, стана член на европейската организация F.E.C.R.I.S., придоби авторитет. Вече организира шести по ред семинар, имат един издаден том, втори е под печат. Това наистина са добри успехи.
Автор Полина Спирова
четвъртък, 06 ноември 2008
ivan_jelev.jpg
– Проф. Желев, предстои да се проведе нов антисектантски семинар. Желаете ли да споделите нещо, свързано с него?
Щом един от най-добрите специалисти по Нов Завет, проф. Желев споделя, че Пулива-Панайотова е неофит във вярата и пълен лаик в богословието, явно е че нещо с нея самата не е наред.
И един съвет от мен. Вземете си приберете лудото Ленче, а заедно с нея и това варненеско „светило“ на вярата, ЗАЩОТО СЕ ИЗЛАГАТЕ И СТАВАТЕ ЗА СМЯХ НА ХОРАТА. Не разбирате ли, че правите гаф след гаф, кой ще мете след вас, това е въпроса?
И каква е разликата между сектознанието и секта ?!Сигурно знаете и какво е гражданска религия и как се дефинира.Що за понятия се формулират?И то от богослови?Ако nik08,не ме разбира да ми се обади.
„eдин от най-добрите специалисти по Нов Завет, проф. Желев“. Желев ми е приятел, но ако потърсите в Аmazon.com, няма да намерите нито една негова книга.
.
„Пулиева-Панайотова е неофит във вярата и пълен лаик в богословието“. Това са глупости. Тя има степен „доктор по богословие“, което тези, които я плюят, нямат и няма да имат.
„Ако nik08,не ме разбира да ми се обади.“
„Желев ми е приятел, но ако потърсите в Аmazon.com, няма да намерите нито една негова книга. „
Незнам доколко Аmazon.com е критерий за това кой е специалист и кой не? Проф. Желев се ползва с уважение в богословските среди и поне в България нямо по-добре познаваш тази материя от него. А за глупостите на портос, никак не ти отива да ги стимулираш.
Питам,уважаеми nik08,каква е разликата между Дирекцията по вероиповеданията и Центърът за проучване на нови вероизповедания пардон,нови религиозни движения.И горепобликуваното интервю си е много добре.
От всичко до сега писано разбирам,че Дирекцията създава Центъра,а после се карат.Много смешно.А колкото до г-жа Пулиева-Панайотова ,ако погледна сериозно на титлата и на някои нейни писания не съм очарована никак,нито от стила,нито от анализа.Портос се справя по- успешно понеже е искрен и няма титла за да го спаси 🙂
Кой от какво да ме спасява, Глори. Стига с тая параноя. Мълчанието на агнетата ли ще граем сега. Нека дойде да ме съди Бакалов и ще види „дявол на магаре“.
Господин Нико (дали не се мислите за младия Стивън Сегал) аз отдавна съм изтърван, но не от д-р Панайотова, вярвайте ми, така че няма защо тя да ме прибира. Мерете си приказките, защото съм на косъм от дръзновението да ви нарека, както ви подобава.
Аудиото можете да намерите на Личната ми страница – тук:
http://portos-14all.blogspot.com/2008/11/blog-post_10.html
Glory, глеиий са кво стааааа. Малко да се разтърси, човек и интернета и ще намери предостатъчно оферти за закупуване на доктуратута, професура и тн.. Естествено не твръдя, че г-ша Панайотова е била на пазар и си е купила каквото и трябва, но със знанията дето демонстрира навежда на друга мисъл, че някой зорлем я е направил такава – докторка, за да свърши някаква работа. Насила хубост не става е казал народа. И десет титли и една, ако между ушите няма нищо, нищо и не става. Това се отнася с пълна сила и за портос, той също не блести с някаква особена идея, а папагалски повтаря на Панайотова клишетата. Това е показателно за това колко знае.
„Питам,уважаеми nik08,каква е разликата между Дирекцията по вероиповеданията и Центърът за проучване на нови вероизповедания пардон,нови религиозни движения.И горепобликуваното интервю си е много добре.“
Каква е разликата ли ???? Вероятно проф. Желев е опитал да влее малко разум и интелект в съзнанието на Панайотова, разчитал е на нея, после има две възможости или той се е подвел , разчитайки прекалено много на нея или въпросната е изиграла евангелската сцена със сребърниците. Дали е едниото или другото вече няма значение. Очевидно нещо се е объркало в „матрицата“ и Панайотова излиза от контрол и си намира дружки в среди които са враждебно настроени към проф. Желев. Аз не познавам Панайотова, но познавам проф. Желев и знам, че той е достоен човек, а за акдемичните му способности питай повечето от душманите му дето лично той ги учил, ама явно не ги е съветвал достатъчно….
Това, че не коментирате фактите от горното интервю, както и от статията ми „Експериментално поле България“, а предпочитате обидни и полуобидни личностни квалификации, по-добре показва кой колко знае и на какво ниво предпочита да се води разговора. Предлагам ви да дебатирате с „кръжок Виктор Костов“… Те много знаят…
Обещах си да строша „острието на глутницата Бакалов“ и съм на път да го направя. Сега отведнъж се появява проф. Желев. Не ми се иска да мисля, че той прави със себе си чадър на сектанта, оскоро ми се струва, че вие го ползвате като такъв.
Г-не, няма чадър, който да пази от гръмотевици. Щадете професора, защото е умен и стойностен мъж и кожата на Бакалов не струва и колкото химикалката му даже….
А пък и никой не иска кожата на пастора, търсим дебат за методите, които ползва сектата му. Те са не само със съмнителен произход, но и опасни за мнозина негови последователи.
В план „Аз или Тя“ той постави нещата. Други използваха неразумието му, за да ги поставят на ниво „Ние или Вие’…
Моят отговор е: Щом ще е така, тогава… Вие. Начинът да се отскубнете от ситуацията, в която влязохте е някой да и строщи пръстите. Но, тогава ще пиша с нос. Благодаря и дочуване.
да ми строши (исках да напиша) – изпуснал съм едно „м“
Представените факти изискват отговори… Чакам…
„…Предлагам ви да дебатирате с „кръжок Виктор Костов“ …“
Идея си нямам какъв е този кръжок, явно Вас Ви тресът някакви хормони щом създавате изкуствени разцепления в църквата, която и без светлата Ви особа не е в добра кондиция. Помислете си дали не създавате излишно напрежение сред, хората. Колко струва кожата на Бакалов незнам, но знам, че вашата кожа е под въпрос!!! Щом проф. Желев в качеството си на шеф на вероизповедната комисия, прави такава остра забележка на Панаотова, а не на Бакалов, то това е много показателно, кой е направил гафа, а и продължава да го прави. Борбата с деструктивните явления сред религиите трябва да се води от хора със сериозна богословска подготовка, а не от дилетанти като вас. За това всеки път вместо да трошите някакви остриета, ще получавате забележки, и не е лошо да се вслушвате в думите на по-мъдрите и по-опитни от вас. На мненията на този полуграмотен отец нямам какво да коментирам, няма думи…..
Този „полуграмотен отец“ е доктрорант в ЩУ „Св. Климент Охридски“… […]
Колко ви е сериозна подготовката не мога да знам, защото не показвате нищо в тази насока.
Какво за кожата ми?! Елате да я вземете,[…]!
от уважение към Христо Беров. Доверявам му се, без да знам защо… 🙂
45. А Давид отговори на филистимеца: ти идеш против мене с меч, копие и щит, аз ида против тебе в името на Господа Саваота. Бога на Израилевото войнство, което ти оскърбяваш;
46. сега ще те предаде Господ в ръката ми, и аз ще те убия, ще снема от тебе главата ти, и ще дам (твоя труп и) труповете на филистимската войска на птиците небесни и зверовете земни, и цяла земя ще узнае, че има Бог у Израиля;
47. и цялата тая тълпа ще узнае, че не с меч и копие избавя Господ, защото това е война на Господа, и Той ще ви предаде в ръцете ни.
(цитатът да се разбира фигуративно 🙂 )
Господа, как да се носи отговорността за ДИАЛОГ с другите църкви и вероизповедания, ако самите едноверци не можем да общуваме нормално и да водим диалог. Моля за толерантност и братолюбие!
Който може да чете по руски, не е лошо да прочетете една дискусия по ПОДОБЕН ПРОБЛЕМ ( само че не с протестанти, а с мюсюлмани) тук:
http://yurij-maximov.livejournal.com/254576.html
Особено е важно да се прочете анонаса на Юрий Максимов, главен редактор на руския сайт „Православие и ислям“:
1. Я убеждён, что нет ничего экстремистского или разжигающего межрелигиозную вражду в том, что христианин считает истинным именно христианское учение, и потому вынужден признавать не-истинным все противоречащие ему учения, в том числе и мусульманское.
2. Я убеждён также, что нет ничего экстремистского или разжигающего межрелигиозную вражду в том, что христианин публично обосновывает свою веру в истинность христианства, а также аргументировано защищает её от критики со стороны нехристиан, в том числе и мусульман.
3. Наконец, я убеждён, что нет ничего экстремистского или разжигающего межрелигиозную вражду в том, что христианин имеет и высказывает своё мнение, в том числе и критическое, о вероучении иных религий с точки зрения своих убеждений. Наличие собственного мнения подразумевает, что оно отлично от мнения, излагающего противоположные убеждения. И критическая оценка противоположного мнения никакого отношения к экстремизму не имеет.
…
Прочетете първия коментар и помислете пак.
Сериозно ли е да сравнявате по авторитет предварителни решения на всички поместни църкви с анонс на главен редактор на руски сайт?
По тази аналогия, дайте да заменим делегатите на всеправославните заседания с главни редактори на православни сайтове. Току вижте сме ги обявили за Свети отци след няколко века…
Освен това, вредно е да се генерализира проблемът. В конкретния български случай проблемът е междуличностен: Д-р Панайотова – п-р Бакалов. Да сте чули например досега синодално решение на БПЦ срещу някоя друга религиозна общност?
Много Ви моля, отново приканвам към сестро- и братолюбие и толерантност. Карал ли ни е някой от протестантите да отричаме догматите на православната църква? Не ни ли даде Бог разум?
Защо свеждате проблема до междуличностен конфликт,след като г-н Бакалов и г-жа Пулиева /или Панайотова /са публични личности и изразяват институционално становище и нивото им на занимание са институциите.А и като такива според мен,мненията им касаят само техните институции и изобщо не могат да имат нищо общо с БПЦ,защото тя не е институция.
И също да добавя,че тези две институции са паразити,че и с претенции.
„И също да добавя,че тези две институции са паразити,че и с претенции. “
А, Панайотова е хигиенистката или по народному, чистачка, така ли да разбирам????
Ти го казваш.Защо си изненадан.себе си ли не разбираш.Всеки има право на мнение.Аз лично предпочитам Църквата,която не е институция и стои над институциите.Моите предпочитания са към нейното мнение,а не към временни явления