Отец Теодор Стойчев: Сега е моментът Църквата да заяви позицията си

Свещеник Теодор (Стойчев) служи в православния храм „Свето Успение Богородично” в град Варна. Обърнахме се към него по повод опитите на определени кръгове да се инициира скандал. Някои протестантски лидери са възмутени от определенията, които д-р Десислава Панайотова е дала за пастор Г. Бакалов, като е нарекла организацията му "тоталитарен култ" и "секта".

Как мислите – има ли основание в това, което тя казва? И има ли д-р Панайотова право да употребява такива термини спрямо движението на пастор Бакалов?

Въпросът как ще наречем неговото движение е дискусионен, според мен. Но аз познавам техните учения отвътре – наблюдавал съм и съм посещавал техни събрания преди да стана свещеник. Понятието "култ" някои православни богослови го отричат, поради асоциации с нашето Богослужение и дори припокривания (било в негативно или позитивно отношение). Можем да употребим понятието "ново религиозно движение", както, предполагам, прави и д-р Паниайотова. А може и "секта", макар в нашите кръгове под секта да се разбират и традиционни протестантски вероизповедания като класически петдесятни църкви, баптисти и методисти. Така че въпросът за думата, която ще се използва, е много спорен, особено в нашето мултирелигиозно общество. Аз обаче съм съгласен, че определено Бакалов, със неговото поведение (наистина странно, на моменти направо шизофренно), заслужава една по-остра дефиниция – дали ще е "тоталитарен култ" или нещо от този род – определено имаме основания за това. Мога да се аргументирам въз основа на това, което съм видял и прочел… Тук искам да отворя една малка скоба: Много от петдесятните лидери (разбира се, не тези, които се идентифицират с Бакалов) по един или друг начин намират в него заплаха и размиване на петдесятното учение, така както то съществува от сто и повече години. Ще спомена някои от практиките, които за мнозина са стресиращи. Това са ученията им за изцелението и просперитета. Според първото, ако човек е болен, това означава, че той има сериозен проблем с Бога, т. е. той е прокълнат. Човек не бива да бъде беден или болен; ако остане такъв, значи има проблем – много е грешен. Аз съм присъствал на богослужебно събрание, когато пасторът от амвона се обръща към вдовица, чийто съпруг е погребан предния ден, че тя е виновна за смъртта му, понеже нямала вяра. Дали това е деструктивно, според тебе?

Не просто деструктивно, но направо опасно за психическото здраве на една личност и престъпно от страна на пастора...

После, начинът на „преподаване на Светия Дух” предизвиква у приемащите го изпадане в едно много специфично състояние, което не само от православна, но и от общохристиянска гледна точка можем да определим като бесноватост. Подобни състояния и феномени наблюдаваме при шаманизма – в момента, в който човекът изпада в религиозен екстаз – припадания, гърчения, крясъци… Според Бакалов и последователите му това било белег за действието на Божия Дух, но нека да обосноват това си твърдение със Свещените текстове. Не могат. Защото припадащият започва да се гърчи по гръб. А в Светото Писание, когато се разказва как някой е „припаднал в Божието присъствие” винаги е по лице, при това благоговейно и без да губи съзнание и самоконтрол. Присъствал съм на събрание, на което жена пада по гръб и полата и се вдига нагоре. Смятам, знаете какво може да се види под една женска пола и дали гледката предизвиква благоговейни чувства. Това са неща, които се случват постоянно в тези общности и те не са тайна за никого. Те до такава степен стресират и скандализират, че хора, които са принадлежали към подобно религиозно движение, пишат книги срещу тези практики. Няма да се спирам на техните догматични отклонения, които са свързани с учението им за грехопадението например и множество други неща, повлияни от източни нехристиянски култове. То е съвсем друга тема. Но нещата, за които разказахме – разбиранията за задължителното изцеление и материален просперитет, паданията по гръб, гърченията, крясъците (които били белег за получаване на силата на Духа) определено можем да наречем разрушителни за човешката личност и твърде опасни. За съжаление, тези учения и практики дълбоко проникват в класическото петдесятно движение. И много от неговите разумни лидери осъзнават това като проблем и се опитват да ограничат и да се противопоставят на новата вълна – но им е доста трудно, тъй като болшинството от младите вярващи са повлияни и черпят вдъхновение от нея. Това неорелигиозно движение е силно, особено на запад и е много добър източник на доходи. Западните анализатори наричат въпросните общности "култове" или "деструктивни движения".

И все пак, пастор Бакалов успя да ангажира една широка коалиция срещу д-р Панайотова, в това число и традиционни протестанти. Но на мен ми се иска да чуя от вас като богослов и православен свещеник – има ли право Десислава Панайотова да ги заявява тези неща, включително в качеството си на ръководител на една неправителствена организация каквато е нейния Център за религиозни изследвания и консултции, в контекста на приемащите се за нормални взаимоотношения в едно гражданско общество?

Не виждам нищо притеснително в нейното поведение. Както всеки може да застане пред теливизонните камери и да изговори всякакви нелепици за Православната Църква (като лично мнение); както и самият пастор Бакалов проповядва от амвона, че ние православните сме били идолопоклонници и никой не го съди за това, така смятам и че д-р Панайотова има правото да изкаже своето мнение и по отношение на Георги Бакалов. И това не е страшно в едно плуралистично общество, в каквото живеем. Всеки има право да изрази мнението си. Ако има желание, трябва да получи възможност да предизвика и дебат – обществен и медиен. И тогава да се получи наистина нормална дискусия и разговор, без да се изпада в излишни ексцесии.

Значи смятате, че спокойно можем да влезем в дискусия?

Какъв проблем може да има в това, при съвремените обществени отношения? Нали не живеем в Средновековието, когато всичко се е налагало със сила? Полемиката, дискусията, откритият разговор са новите средства и „оръжия”. Смятам, че г-н Бакалов трябва да знае как да застане и да обясни защо и от какво е обиден.

Днес прочетох скорошно интервю на проф. Иван Желев (пенсионирания директор на Дирекция „Вероизповедания”) в портала "Двери на Православието", където той изказва мнение, че клирът на Църквата е безразличен (ако не точно безразличен, то най-малкото безучастен) към усилията на хора като д-р Панайотова. Според вас, какво може да направи Църквата в случая, освен да се моли за нейната кауза, ако я счита за правилна? Едно такова мнение на проф. Желев не вменява ли на Църквата неспецифични за нея функции? Не са ли точно богословите като Десислава Панайотова тези, на които Църквата е възложила да свидетелстват за вярата и да влизат в конфронтация дори, когато е наложително?

Църквата трябва винаги да заявява позиция, когато се налага. Явно сега моментът е такъв. Може би е уместно на местно ниво (в София), където дебатът е по-актуален и динамичен, да бъдат привлечени духовници, които да изразят позиция, но, разбира се такива, които са запознати с неохаризматичното движение. И това – само ако Георги Бакалов желае да влезе в такава полемика. Тук не говорим за провокации и агресивни нападки. При все, че познавам неговия обичай да крещи по време на богослужение, наблюдавал съм ги и как си представят, че „бият дявола в бъбреците” (те имат специфичен метод за гонене на демони – изиграват биене на дявола в бъбреците). Такова поведение обикновено води до настаняване в лудницата и си е чиста шизофрения, но това за п-р Бакалов явно не важи. Така че една нормална дискусия с него точно може да се окаже трудно осъществима, предвид методиката му на водене на дебат, но все пак не пречи да опитаме.

Ще пожелаете ли нещо на читателите на Портал Православие България?

Да бъдем ангажирани и да се стараем да се информираме максимално добре. Когато казваме, че определени изказвания на Десислава Панайотова или пък на Георги Бакалов не са ни харесали или не ги одобряваме, да можем да обясним защо. Така че да не се разпространяват небивалици по един или друг адрес.