Патриарх Алексий за любовта, самотните жени, брака и абортите
Източник: Московские новости
Днес е разрушена самата институция на семейството. Детските домове са препълнени със сираци и изоставени деца, въпреки че много от тях имат живи родители. Когато посещавам сиропиталища, аз често слушам смразяващи разкази на деца – как са избягали от къщи, как са скитали, гладували, през какво е трябвало да минат мнозина от тях. А това са съвсем здрави, хубави дечица, които мечтаят само за едно – да имат родители.
От най-древни времена децата са били смятани за Божия благословия, а бездетността – за проклятие. През 2004 г. Архиерейският събор на Руската православна църква прие специално обръщение по въпросите на демографията. В него се казва, че днешната демографска ситуация е обусловена не само от икономически, но преди всичко от духовни фактори. Затова и изходът от нея трябва да се търси в опазването и възраждането на вярата в светостта на семейния живот. Добрачните и извънбрачните полови връзки, абортите, усилената пропаганда на контрацепцията – уж за "защита" от болестите, "семейното планиране", което предвижда отказ от раждане на деца – всичко това води не само до намаляване на населението на страната, но и до нравствената му деградация, стимулира демографската криза, опропастява семейното щастие на много поколения.
Държавата и обществото трябва да подкрепят семейството не само икономически, но, което е още по-важно, и морално. Трябва да е престижно да имаш много деца. Бащата и майката, отгледали достойно много деца, трябва да се радват на особено уважение.
Обществото продължава да осъжда, макар и не толкова яростно както преди, жените, родили деца извън брака. Как се отнася Църквата към такива жени?
Трябва да приветстваме жената, която е намерила сили да роди сама и да отгледа детето си, да й помагаме по всички възможни начини, да я защитаваме от кривите погледи и осъждането на тълпата. В наше време това е героизъм. Особено като имаме предвид, че мнозина твърде благополучни жени се отказват изобщо да раждат деца, смятайки ги за излишно бреме. Колкото за мъжете, които тласкат жените към аборт или ги изоставят сами с детето, Църквата ги осъжда, както и обществото. Ще отговаряме рано или късно за всичките си постъпки. Господ забавя, но не забравя.
Може ли жената да "изкупи" аборта, да свали от душата си този грях?
Всички религии разглеждат изкуствения аборт като убийство. Св. Василий Велики е казал: "Жената, умишлено погубила заченатия плод, подлежи на осъждане като убиец". Църквата никога, при никакви обстоятелства не може да даде благословия за аборт.
Но за убийството на нероденото дете са виновни също толкова и лекарите, извършващи тази операция и предписващи абортивни средства, "доброжелателите", съветващи жената да се избави от детето, и всички, които подкрепят свободата на абортите, произвеждат и продават абортивни средства. Отговорността за убийството на неродения младенец лежи и върху мъжа, който приема жена му да извърши аборт. Тежестта на този грях не зависи от сроковете на бременността и е тежко престъпление срещу Бога и човешкия живот.
Но Господ е милостив и ни дава възможност да се покаем. Всеки грях, също и този, може да бъде изкупен с добър живот и искрено разкаяние. Но, разбира се, не може да става така, че след покаянието жената да тръгне да го върши, както се казва, с чиста съвест отново и отново.
Често животът е несправедлив: хората, които страстно желаят да имат деца, не могат да го направят. В отчаянието си много родители решават да прибягнат към "сурогатното" майчинство, обръщат се в центровете за репродукция на човека. Може ли една бездетна двойка да получи от Църквата благословия за изкуствено оплождане?
Разбира се, Църквата не приветства подобни неща, но днес тя се отнася търпимо към тях. Днес има твърде много болни младежи – виждам го по манастирите, където идват и остават много млади хора. Младежта е болнава поради различни причини, но ние не можем да не подкрепим желанието на тези хора да създадат пълноценно семейство.
Ако плодът се износва от майката по естествен път и целият процес не противоречи на законите на природата, трябва да се примиряваме с това. Въпреки че такива операции са не само твърде скъпи, но са и далеч не безопасни както за здравето на майката, така и за здравето на бъдещото дете. Има обаче и друг път, който не е толкова радикален, но е по-сигурен и правилен. Можете да си осиновите дете – то не само ще донесе щастие във вашия дом, то ще ви даде и сигурност в утрешния ден, ще запълни празнотата и ще ви накара да повярвате, че не сте сами и няма да останете сами в бъдеще.
Днес е разрушена самата институция на семейството. Детските домове са препълнени със сираци и изоставени деца, въпреки че много от тях имат живи родители. Когато посещавам сиропиталища, аз често слушам смразяващи разкази на деца – как са избягали от къщи, как са скитали, гладували, през какво е трябвало да минат мнозина от тях. А това са съвсем здрави, хубави дечица, които мечтаят само за едно – да имат родители.
Тогава какво трябва да бъде истинското семейство?
"Бракът на всички да бъде честен и ложето непорочно; а блудниците и прелюбодейците съди Бог", казва апостол Павел, и православната духовна традиция дава разгърнато тълкуване на тези думи. Според православното разбиране семейството не е "взаимоизгодно партньорство", а преди всичко единство в Христа, съюз, благословен от Господа, за живот в любов и съвместно преодоляване на изпитанията. Високото значение на брака се подчертава от присъствието на Господ Иисус Христос на сватбата в Кана Галилейска. Бракът е служение на Бога, подвиг, заради който човекът жертва своето "аз" за доброто на своя спътник и на децата си. Само в брака е възможно истинското възпитание на децата.
Днешните младежи започват твърде рано съвместен живот, без да узаконяват своите отношения. Как Църквата гледа на подобни съюзи?
Християнският брак изключва добрачните и извънбрачните полови връзки – в основата му е безусловната взаимна вярност на мъжа и жената.
А как Църквата се отнася към гражданските бракове? За валидни ли ги смята или за греховни?
Православната Църква признава гражданските бракове. Но от църковна гледна точка те не са докоснати от Божията благословия, която се получава в тайнството венчание. Там има чудесна молитва за деца, трогателна молитва за нашите родители, чиято благословия се смята за гаранция за траен и щастлив брак: "Помяни, Боже, и возпитавшие их родители: зане молитви родителей утверждают основания домов".
Смята се, че в православната традиция ролите на мъжа и жената са строго разпределени. Мъжът е глава на семейството, той го храни и "е в правото си", както се казва. А участта на жената е да бъде кротка, послушна домакиня, която има само задължения. Така ли е наистина?
Разбира се, че не е така. Както мъжът, така и жената имат своя собствена роля в брака. Това не значи, че един от съпрузите може да се отнася неуважително към другия, да го принуждава към каквото и да е. Съгласието дава здравина на брачния съюз. Ако съпрузите, както призовава апостол Павел, "доброволно носят товарите един на друг", това създава основа за искрен мир в семейството.
Навярно не трябва да се месим в семейния живот, изготвяйки списък със задължения на мъжа и жената – та нали ако хората живеят "в съюз на мира и любовта", осветен с църковно тайнство, Бог ще им даде сили да преодолеят трудностите на семейния живот. А под сводовете на храма винаги може да се намери подкрепа в този нелек подвиг.
Днес е на мода младежите да се венчават, но при това те не се замислят за истинския смисъл на тайнството. Много от тях се развеждат скоро след ритуала. Как Църквата гледа на това?
Разбирам младите хора, които се стремят да преминат през този ритуал, та нали освен духовния си смисъл той е и много красива церемония. Младоженците искат да им остане нещо за спомен. Но в храма им се казва, че бракът им трябва да бъде единствен и за цял живот. Те трябва да се подготвят, да минат през пост, изповед, причастие и чак след това да приемат тайнството, след като са обмислили добре всичко.
Ако двойката все пак се е разпаднала, може ли тя да се "развенчае"?
Трябва да се напише писмо до патриаршията за сваляне на венеца. Ако това е по взаимно желание, двойката получава благословия за разтрогване на църковния брак. Венецът се сваля също и от вдовиците и вдовците. В случаите, когато единият съпруг не е бил верен на другия и някой от тях моли за развод, за извършването на нов венчален ритуал се изисква отделна благословия: тя се дава от свещеника на църквата, в която новата двойка е решила да се венчае.
Ваше Светейшество, как бихте напътствали читателите на "Московские новости"?
Един от праведниците, св. Серафим Саровски, е казал: "Добий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят". Мисля, че всеки го знае от собствен опит – когато в душата ти има мир, това се разпространява и върху околните, и обратно. Създавайки мир в своята душа и споделяйки го с другите, ние опазваме това, което ни опазва. Господ да е с вас!
