Сдружение „Фенер” ще възвръща блясъка на Мелник като бисер на Православието
Свещеник Владко Тасков е на 52 години. Роден е и живее в Сандански. Женен с три деца – син и две дъщери. Завършва Техникума по селско стопанство “Акад. Климент Тимирязев” в родния си град, а след това – Духовната академия в София. Работи като енорийски свещеник в Сандански, където известно време е и архиерейски наместник. В момента е енорийски свещеник в село Кулата, община Петрич. Преди 3 години основава и ръководи хор за православно пеене „Фенер”, а наскоро и гражданско сдружение със същото име.
Поводът за този разговор е симпозиумът, посветен на 130-годишнината от кончината на Неофит Рилски, който новоучреденото сдружение „Фенер” организира от 7 до 9 октомври тази година в Мелник.
Ваше Всеблагоговейнство, преди 3 години учредихте и ръководихте успешно хор за православно пеене „Фенер”, а сега – и гражданско сдружение със същото име. Бихте ли казали, какви са целите на сдружение „Фенер”?
През отминалите 3 години от учредяването му, с хор „Фенер” овладяхме, доколкото са силите и възможностите ни, старото пеене. Работим върху преводи на песнопения от старите майстори на музикалното изкуство. Стараем се да ги заучим и където ни се удаде възможност ги показваме за слава Божия. Каквото и да дадем на Бог, няма да е достатъчно, но заедно с хористите се стараем да дадем най-доброто от себе си в този хор. Смятаме, че свършихме доста работа като преводи и като показване на творчеството на Св. Йоан Кукузел, на Хрисав Нови, на Петър Пелопонески, на Хормузий и др. Стараем се и нови неща да овладяваме, но не правим нищо, което да е преко силите ни. Правим всичко на доброволни начала, заради Бога и изкуството, което е породено от вярата в Него. Хористите са мъже от света, които имат семейства и трябва да работят за прехраната и издръжката им, но се трудят усърдно на Божията нива, за което бих искал да им изкажа и своята братска благодарност. Основата е от санданчани, но привличаме хора и от София, Варна, Пазарджик, Дупница.
Една от изявите на хор „Фенер” беше в Седмицата на православната книга във Варна
Имахте успешни представяния и в други епархии?
Нашите представяния са предимно в други епархии. Участваме навсякъде, където ни поканят и изпитваме удовлетворение от това. В нашата Неврокопска епархия, заради това, че ревността към тези наши изяви е голяма и конюнктурата – такава, каквато е, се въздържаме от изяви и участия.
Не се съмнявам, че и инициативата за учредяване на сдружението е Ваша?
Инициативата е на хор „Фенер”, който набра известен опит и решихме, че е дошло време да си поставим и обществени и материални цели в нашия любим град Сандански и още по-любимия ни град Мелник. Снабдихме сдружението с всичко необходимо и го регистрирахме в Окръжния съд. Отсега нататък ще работим с още по голямо старание. Ще търсим начин да придобием и някаква, макар и съвсем скромна материална база, за да можем всичко това, което сме събрали като изследвания и като опит да го систематизираме и да го архивираме.
Бихте ли казали няколко изречения за целите, които си поставяте?
Сдружение „Фенер” се занимава само и единствено с Мелнишката църковно-народна традиция. Всичкото ни внимание е съсредоточено върху Мелник от преди 2 000 години до сега. Не ни интересуват конюнктурните настроения в Санданска духовна околия и Неврокопска епархия. Разбира се, Мелник не е някаква затворена крепост; през всичките тези години градът е имал своите взаимоотношения и с Банско, и със Солун, и с Цариград, за Света гора да не говорим… И всичко това е обект на наше наблюдение, наше изследване и архивиране. Ние сме наследници на хилядолетната традиция на Мелник и даваме своя принос за развитието на Сандански.
Името Фенер бихте ли дешифрирали?
Фенерът е уред, който осветява пътя на човека. В Евангелието от Йоан Господ е казал, че Той е светлината и „който има светлина, няма да ходи в мрак”. Така че за нас фенерът е уред, с който осветяваме пътя, по който сме поели.
Няма аналогия с фенера на Диоген?
Не, освен че осветяваме пътя си, с фенера откриваме и кой какво носи. Как без него да видим в тъмнината дали човек носи хляб или змия? А и за разлика от свещта, фенерът има защитно стъкло и нито вятърът, нито дъждът могат да го угасят.
Двуглавият орел с фенер и кръст в краката, който сте избрали за герб, какво означава?
Двуглавият орел е символ на учението за симфонията на един наш земляк – св. цар Управна или св. цар Юстиниян Велики. Той е роден в Пауталия или Велбъжд – Кюстендил; от него тръгва този символ и ние се придържаме към тази традиция. Ние здраво се държим за местната традиция. Може някои да ни разсейват, но ние сме тук от 3-4 хиляди години; ние сме тук, за да признаваме достойнствата на всеки, независимо откъде е.
Поддържате ли още идеята за възстановяване на Мелнишката епископия, която издигнахте по време на разкола в БПЦ през 90-те години на вече отминалия 20-и век?
Никога няма да я изоставим. Тази идея е нашата душа, нашето сърце. Ние сме ограбени – Сандански и целият наш район са ограбени и искаме възстановяване на тези неща. Турция иска от Англия да й върне ограбеното от Троя, а на нас ни са взели душата и сърцето и са ги заключили в някакви папки… Така, че, не като някакви козни и хитрости; ние искаме това въз основа на догмата и канона.
Бихте ли казали кои са Вашите съидейници? Кои хора влизат в управата на сдружение „Фенер”?
Ще се въздържа, за да не попаднат тези хора под ударите на "здравите сили" в епархията и околията. Само ще Ви кажа, че общуваме и привличаме към сдружението интелигентни, знаещи и можещи хора, като филолози, например – духовни и интелектуални личности и професионалисти. На нас ни трябват хора, които са градивни и творчески личности. Държим на православния възглед, а православният възглед е и това – да видиш оттук, от края на града след 15, 20, 50 години къде ще бъде града. За да можем да съхраним Божия Дух над него. Искаме да въдворим в нашето общество далечината на погледа. Това е Православието, всичко друго като свитост, смирение и други подобни, са подробности от дисциплинарен, а не от мирогледен характер.
И в заключение на този разговор, ако може да влезем в подробности за симпозиума, който организирате в Мелник?
Тази година се навършват 130 години от кончината на отец Неофит Рилски. Освен една изява на Богословския факултет, заедно с БАН, някак тази годишнина минава без необходимата гласност. А за да израсне като учен, какъвто го познаваме, отец Неофит Рилски дължи много на Мелник, на висшето училище на Адам Цапек, което е било в Мелник. В Мелник отец Неофит за 5-6 години е овладял и класическата, не само църковната наука, с много добро познаване на античната култура и език. От Мелник той излиза с прекрасна универсална основа и не може да възприеме вътрешните ежби, на които попада в местата, където е живял и работил из страната. Затова искаме всички да знаят, че той е тръгнал от Мелник. От тук са тръгнали и Емануил Васкидович, и Петър Ичко, който е бил външен министър на Сърбия, и десетки други. И Мелник не е мъртъв град, както някои казват; той е жив, само трябва да го открием.
В Мелник никога не е имало някакви размирици. На картата на града виждаме различните махали, в които са живели хора от различни етноси, но всички те хиляди години са живели в мир. Защо? Защото Мелник е жив град; организъм, който носи културата, дадена му от християнския център Цариград. Затова избрахме Мелник за тази годишнина на нашия вечно жив при Бога отец Неофит Рилски.
На този симпозиум ще има научни доклади за достойнствата на отец Неофит Рилски като педагог-просветител, като учен; за неговата дейност, включително във Висшето патриаршеско училище на остров Халки в Гърция по времето на Йоаким Пети. Няколко църковни хора се събрахме, включително два гръцки, за да изпеем творения на отец Неофит Рилски. Нашите братя от Гърция специално преведоха едно негово песнопение, което ще пеем антифонно между нас и тях. Ще чуем и доклад за Мелнишката община и дейността й от една жена, доктор на Френската академия на науките. Наш съгражданин ще ни представи тълкувание на една народна песен от края на 18-и и началото на 19-и век – „Всички сме, синко, християни”. Не на последно място предлагаме и една тема „Мелник – малкият маргарит на Православието”. Ще поясня, че на хълмовете "Св. св. Констатнтин и Елена" е имало манастир, наричан Големия маргарит, а под него, зад училището е имало килия, наречена Малкия маргарит. Маргарит означава и бисер. Накрая ще се опитаме да очертаем темата за следващата година, защото живият Мелник е неизследван и целта ни е този симпозиум да стане ежегоден. За да подкрепя това твърдение, ще Ви дам един пример с местните светци Св. Теоний, който е бил 4 години митрополит на Мелник, на когото мощите се пазят в манастира Св. Анастасия, и Св. Калист Мелнишки, почитан в северния руски град Мурманск, който е непознат за нас. Имаме идея от следващата година да провеждаме и Седмица на православната наслада в Мелник. Защото през 19-и век и до 1910 г. в града е имало хор – хем църковен, хем граждански – „Терпсихори” или "Страната на насладата".
За сдружението Мелник е бил и ще остане Малкият бисер на Православието
Откриването на симпозиума ще бъде в петък вечер. В събота през деня ще бъде деловата част – докладите и дискусиите, а вечерта, в черквата Св. Троица ще изпълним антифонно Възкръсната вечерня – отдясно хористите от Църквата-майка, тоест от Гърция, а от лявата – хоровете от България, най-добре подготвен от които е софийският. Нямаме претенции и не искаме суха академичност, а живот. Ние не търсим археологическия Мелник, в който археолозите и реставраторите минават с пинсетите; ние търсим живия Мелник, в който всеки може да влезе и да вземе нещо, което да му послужи и тук, на земята, и когато отиде при Бога. Ние търсим именно този Мелник.
Официални гости поканихте ли?
Поканихме и имаме уверението, че ще вземе участие представител на ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград. На местно ниво сме поканили кмета и заместник-областния управител. Това е гражданска инициатива и сме ги поканили преди повече от месец, а сега, че те са кандидат-кметове, нас не ни интересува. Нас ни интересува Православието, а не политиката и пожелаваме на всички успех, но ние ще си гледаме нашата работа. Неделното Свето евангелие казва: „Както искате с вас човеците да постъпят, така и вие постъпвайте с тях”. | Вестник "Вяра"
