Старецът Никон: Искаш да промениш някого? Започни от твоя най-близък, тоест от себе си!

Интервю със стареца Никон Светогорец (част І)

В свят, който живее в смут и в криза; в свят, който е загубил своята ориентация, не съществуват ли нови тревоги, нови страхове и съответно нови послания?

И страховете, и тревогите са стари. Когато днес ние се подчиняваме на човеци, а не на Бога, как очакваме да се развият нещата?

Нашата борба е да стигнем там, където са били древните елини, не защото не сме се развили като християни, а защото сме претърпели такова връщане назад, че не стоим дори на висотата на древните елини. Затова именно античните трагедии имат такова вселенско измерение. Въпросът на Антигона – да се подчиня на човека или на Бога? – е нещо, което засяга всички народи, държави, целия свят. Всички в определен момент се изправят пред този въпрос. Изборът между пътя на добродетелта или на порока е бил поставен не само от християнството, а и пред Хераклит и той последвал посоката на добродетелта. Днес сме свидетели на такова духовно подхлъзване, което не е станало от днес за утре, а е процес, който протича от десетилетия.. Хората са станали като овце. И така, проблемът не е само в тези, които управляват, а и в управляваните. Някой ми казваше: „Но, геронда, всички стада искат един овчар. Всички овце търсят един пастир, който да ги води, какво да правим?“. Много просто, спрете да бъдете овце! Когато някой приеме да бъде овца, знае много добре, че го държат, за да го стрижат, заколят и одерат. Време е овцете да се събудят и да спрат да бъдат овце.

Какво намеквате, геронда?

Онзи ден чух в новините, че в една чужда държава мюсюлмани влезли в къщата на някакви хора и ги заколили понеже изповядвали християнството. Десет мъченици в една нощ. Убийците носели огнестрелно оръжие, но не застреляли жертвите си, а ги заколили с нож. А нашите оръжия са древните и предвечно известните. Св. ап. Павел казва да се облечем в оръжията на светлината (срв. Рим. 13:12).. Нашите оръжия не са техните оръжия.

Кои точно са нашите оръжия?

Изповедта, молитвата, нашият ум; да не даваме в ръцете на убийци оръжията, които те ще използват срещу нас или срещу други. Както когато даваш пари на някои наркозависим, сякаш го окуражаваш да продължи да потъва в пропастта. Това не е любов.

Да се очистим от страстите си, от гнева, от невежеството, от злобата, която ни терзае; да погледнем към себе си трезво, по правилния начин, тогава ще можем да видим с ясен поглед и другия. В противен случай няма да виждаме кой е нашият брат и кой е убиецът. Ако не очистим ума си, нищо няма да можем да направим.

И какво ще се промени по отношение на онези, които изпитват омраза към нас, ако ние, както казахте, се изповядваме, причастяваме, постим, молим се?

Ние не можем да променим другите, но когато променим себе си, когато направим това, което можем, Бог ще направи това, което не можем, вместо нас. Той ще промени нещата. Както стана през 1821 г. (годината, в която е поставено началото на гръцкото въстание против Османската империя – бел. прев.). Казват ми: трудни са годините! Защо? Когато са хвърляли християните на зверовете, нима годините са били по-добри? Казват – лоши са времената за Гърция. Да, но Гърция още съществува. За 400 години тя беше изтрита от картата на света. И се появи отново. Как е постигнато това? Много просто. Гърците правили това, което можели, и Бог направил това, което не можели. Една шепа гладни хора се изправила срещу цяла империя, която се простирала от Австрия до Иран, и всички правителства сключили споразумение да не променят границите на Османската империя. Гърците трябвало да преодоляват не само мюсюлманите, а и привидно християнските държави, които сключили такова споразумение. Както и днес – докато християни биват клани, чувам някои, които викат: „Всички сме мюсюлмани!“.

Но нека се върнем в онези времена – какво правили гърците тогава, за да могат да се справят? До Агринио (град в Гърция – бел. прев.) има един женски манастир. През 19 век той бил мъжки и в него монасите гледали овце и крави. Георгиос Караискакис (лидер на въстаниците, борещи се за независимост на Гърция – бел. прев.) изпратил писмо до манастира. Било през март, а въстаниците били в планината – измръзнали, гладни, затрупани от снеговете. В писмото Караискакис се обърнал към монасите: „Изпратете ни, молим ви, честни отци, хляб, олио, маслини, боб!“. Не някоя овца, за да я заколят и изядат, не сирене, а маслини, олио, боб и хляб. Защо? Защото било през Великия пост и те постели, умиращи от глад. Нима Бог ще остави такива хора? Писмото съществува и до днес. А Константин Канарис (гръцки адмирал, воювал за независимостта на Гърция – бел. прев.) казвал: „Преди да влезем в корабите на брега, пеехме Молебния канон на Пресвета Богородица.“ Пеели в мрака. Имали ли са църковни книги? Не, разбира се. Те го знаели наизуст. И днес камбаната бие за Вечерня, а ние не отиваме дори да я чуем. Другите ли са ни виновни? А тогава гърците правили това, което можели, и Бог правил това, което не можели. Те предизвиквали такава любов в сърцата на всички народи тогава, че от други страни идвали тук да воюват рамо до рамо с тях. Нима гърците са знаели нещо за Мексико? Но мексиканците дошли да воюват на страната на Гърция. Не гърците, а Бог направил тази промяна в сърцата на другите. Самите гърци дори не знаели откъде точно идват всички тези хора.

Искаш да промениш някого? Започни от твоя най-близък, т.е. от себе си, и ако ти се промениш – ако спреш да се гневиш, да бъдеш егоист, да си горделив, тогава жена ти ще има уравновесен мъж, и децата ти няма да имат нервен баща, и приятелите ти ще имат верен приятел. Ние сме проблемът и се превръщаме в проблем за семейството, за квартала, за приятелите, за селото, за родината ни…

Нашите оръжия са молитвата, любовта, разсъдителността, постът, църковните Тайнства – това е ядрената сила, с която разполагаме. Питали ли сте се защо десетилетия наред в една атеистична държава екзекутирали християните, само и само защото били християни, от какво се страхували? Нима християните не били гладни, немощни? Какви оръжия имали, та онези, които имат атомни бомби, са се страхували от тях? Имали са молитва, пимали са пост. С името на Господа ще се хвалим. Дяволът знае от какво се плаши. Защо искат да спрат християнските телевизионни и радиоканали? Защото се страхуват от словото на истината, страхуват се от любовта.

Не можеш да изискваш от един бухал да се движи през деня. Той обича мрака. Не може една къртица да върши делата на светлината, тя живее в мрака, такива ще са и делата й. Има хора-къртици. Не от днес или от вчера, а още преди Христовото Рождество ги е имало. Защото за нас е непоносимо дори само да виждаме светеца. Защо грешния, за онзи, който жадува за сила, власт, секс, ядене, е непоносимо и мъчително да вижда пред себе си един свят човек? Защото вижда какъв би трябвало да бъде и докъде е изпаднал. И понеже иска да продължи да блудства, да граби, да мами, той чупи това духовно огледало пред себе си, за да съхрани психологическия си комфорт. Готов е да унищожи праведния, да убие светеца, за да няма изобличения за собствената си духовна грозота.

Затова винаги ще гонят и убиват светците. Както тези, които са искрени врагове на нашата вяра, които открито го заявяват, и мразят християните, но и лицемерните приятели на християнството, които понякога пребивават именно в пространството на Църквата. Кои мъчиха преп. Максим Грек? Православни християни. А св. Йоан Златоуст? Кой наклеветил св. Нектарий Егински? Нито Нерон, нито Диоклетиан, нито Сталин, нито Мао, а хора, които се мислели за християни. И тъй, ще се борим с оръдията на светлината, с Божието слово и срещу скритите врагове, и срещу откритите.

Митрополията в Патра раздаде 1200 порции храна, много дрехи и лекарства само на чужденци имигранти. Защото Евангелието ни учи да постъпваме така. След като те случайно или по организиран път са се оказали в нашата страна. Имаме притчата за добрия самарянин, която ни казва, че така трябва да постъпваме…

Гърците са състрадателни и когато някой има нужда, му помагат. Това го виждаме в енориите, в които православните раздават безплатна храна на всеки, който се нуждае – и на мюсюлмани. Сещам се за един нещастен човек от Пакистан, който пристигнал със семейството си в Атина. Жена му е болна от рак, има четири деца.  Дали са им един склад, в който да се приютят. Много хора им помагат като им носят храна… Един добър човек ми каза: „Много ми е мъчно за тежкото им положение, но не мога да помагам с повече, само пет евро на седмица мога да отделя.“. Знам, че в някои супермаркети храните, чиито срок на годност е към края, се дават на хора в нужда. Моят близък взема брашно, ванилия, захар и всяка неделя приготвя и носи торта на пакистанското семейство. Веднъж попитал пакистанеца защо е дошъл тук, в Гърция, а той му дал изненадващ отговор: „И в Пакистан гладувах, и там бях беден, но там бях до майка ми, там бяха братята ми, близките ми“.

Когато не можем да видим злото, което е в нас, собствените си грешки, как ще различим кой е окаяният имигрант и кой е ожесточеният враг? Ако със злобата, егоизма и гнева, които носим в себе си, тръгнем срещу тях, няма да знаем кого гоним и кого задържаме. Кого вкарваме в затвора и кого оставяме на свобода. От любов към другия ще започнем промяната от себе си, за да не повтаряме грешките, които са станали в миналото.

Геронда, някой може да каже, че изпитвате ксенофобски чувства?

Първия Странник, Когото християнинът възлюби, е Христос. „… дай ми Този Странник…“, пеем във времето на Страстната седмица. Този, който е християнин, служи на един Странник и всеки християнин знае, че в този свят всички сме чужденци. Тук нямаме отечество, другаде е нашата родина. Може да не сме незаконни имигранти, но сме преселници по цялата земя. Затова християнинът истински обича странниците. Много други само се правят на приятели на странника, за да го експлоатират.

Когато поискаме да помогнем на някого, трябва да внимаваме, защото не е достатъчно доброто разположение, а нашата любов трябва да бъде Христовата любов, а не дяволска любов… Любовта е любимата дреха на дявола. Дяволът идва облечен в любов. И Хитлер е имал някои, когото е обичал, а другите ги правел на сапун. И Ал Капоне имал любов към своите верни хора, но вършеел с оръжията си из цял Ню Йорк. И други днес имат любов към своите хора и едновременно с това са готови да ограбят, да откраднат и да убият другия. Не. Не това е нашата любов. Нашата любов не е любовта на политиците, които идват да ви кажат: „Подкрепяме ви и сме до вас!“ и нищо не дават. Кметът на един голям град раздаде огромни количества хранителни продукти на гладуващи чужденци. И всички възкликнаха: „Виж ти, какъв добър кмет!“. Но кметът пропусна да каже, че въпросните хранителни продукти са изпратени като дарение от Кипърската църква, за да бъдат раздадени от кметството. Това е опасната любов на такива кметове и политици. Любовта на лицемерите. Любовта, която храни някого не защото го обича, а защото негласно иска да му каже: „Яж и се пръсни, за да не говориш много!“.

Когато даваш на другия без любов, го обиждаш. Един светец на Църквата казва: „Хвърляш кофата в кладенеца, вадиш вода и даваш на жадния да пие, но преди това виж с водата дали не си извадил и някоя жаба, за да не я дадеш и нея.“. Затова ще се очистим първо жабите, които са в нас, и след това ще принасяме на другите. На другите принасяме не това, което просто имаме, а това, което сме, казва Достоевски.

Геронда, когато ние, християните, протестираме, някой чува ли ни изобщо, взема ли ни насериозно? Водихме битки – например да се запази вписването на вероизповеданието в личната карта. Тогава се даваха обещания от партиите в опозиция, че веднага щом дойдат на власт, ще оставят вписването на вероизповеданието на избора на всеки гражданин. И след това казваха това, което и другите на власт казваха преди тях: „Сега не можем нищо да направим, Европа ни спира!“…

Вижте, Църквата за много практики в обществото протестираше с право. Проблемът е, че хората не протестираха постоянно и не винаги по правилния начин… Затова св. апостол казва, че доброто не е добро, ако не става по добър начин (срв. Яков 4:3). Искаме ли да направим добро, ще го направим по добър начин, а не като комунистите. Нито ще потискаме другия, понеже има мнение, различно от нашето, както е ставало в продължение на 70 години в Русия, и както става сега в някои мюсюлмански страни, където насилват и убиват християните, понеже имат вяра, различна от тяхната. Наскоро получих имейл от една жена, в който тя казва: „Ние имаме права, свободни сме да мразим!“. Не, ние сме християни и не сме свободни да мразим. Ако си свободен да мразиш, не си християнин…

Превод: Константин Константинов

Коментари

коментара