Физикът Теодосий Теодосиев: „Човек трябва да живее със съзнание за вечност“
Теодосий Теодосиев е преподавател по физика повече от 40 години. От неговата школа в Казанлък постоянно излизат медалисти от национални и международни състезания и олимпиади по физика, а учениците му имат най-високите постижения и професионална реализация. От носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен до Мъж на годината за 2014 г., Теодосий остава верен на себе си и каузата да учи децата, както на физика и математика, така и на любопитство към света, вяра и свобода.
Разговорът ни за духовните избори дойде точно ден след като школата беше наводнена за пореден път и видяхме на практика как учителят отговаря на препятствията и трудностите с лекотата на човек, който никога не губи фокус от наистина важните неща.
Как стигнахте до вярата? Има ли вярващи във Вашата фамилия?
Единият от моите прадядовци – Христо Попсерафимов, бе свещеник в Габрово. Като бях малък, понеже бяхме четири деца, майка ми ме изпрати на отглеждане при него. Всъщност той постави основата на моята вяра. Беше изключителна личност, преди да стане духовник, е бил учител по математика и рисуване. Но отива на война и както сам се изразяваше: „Одрин много лесно го превзехме“. От няколкостотин души рота, само пет човека са останали живи. Той е бил ефрейтор и са го направили ротен командир. И докато пълзял да се измъкне от обкръжението, дал обет пред Бога, че ако излезе жив, ще стане свещеник… И си изпълнил обещанието. Доживя до 100 години, Господ го обичаше – бе преживял толкова изпитания без да го сполети нещо фатално.
Наистина той бе от истински вярващите, защото има и фалшиви вярващи, това всички го знаем. Много хора си мислят, че ако боядисваш яйца на Великден и ядеш риба на Никулден, си християнин. Някои смятат, че има богоизбрани народи – но няма, има богоизбрани личности. Който избере Бога, става богоизбран. Който избере дявола, става дяволоизбран. Останалото Иисус го е казал: „По делата им ще ги познаете“.
А как Вие направихте този избор?
Има неща, които са част от интимния свят на човека, които не могат да се разкажат, защото ако някой ми ги
беше разказал на мене, просто нямаше да му повярвам, понеже съм човек на точните науки, по възпитание съм скептик, за всяко нещо искам експериментално потвърждение. И често, когато са ме питали, дали съм вярващ, аз им отговарям: „Не съм вярващ, знаещ съм!“ Защото сляпата вяра е много опасно нещо. Идва някой и ти казва, че е представител на Бога, обаче се оказва, че те води в друга посока, към някоя друга сила и ти вървиш сляпо след него. Като в картината на Питер Брьогел Стария „Притча за слепите“ (1568 г.) – един сляп, който води останалите слепи, пропада в някаква яма и всички след него…
Така е, но за невярващите и нашата вяра е сляпа…
Най-големите престъпления на човечеството са направени от невярващи. Истината е, че по-добре несъвършена вяра, отколкото никаква, като се изключи, разбира се, чистият сатанизъм. Има и такава сатанинстка библия на Антон Шандор Ла Вей – интелигентният човек трябва и нея да прочете, за да види там какво се препоръчва. Препоръчват се човешки жертвоприношения, това е през 21 век. И тази религия не е забранена в така наречените демократични страни! Оправдават го с нарастващата популация, така трябвало част от хората да измрат. Но на едно дете, което отваря очи за света, да му хвърлиш пепел в очите си е престъпление…
Възможно ли е човек сам да се ориентира по пътя към християнството?
Истински мислещият човек трябва първо да чете много. Аз съм изчел колосално количество литература за какви ли не религии, и с пълно съзнание съм прозрял, че измежду тях единственото, което дава перспектива на човечеството да оцелее, е учението на Иисус – на злото да се отвръща с добро всякога, без изключение. Попитали Го: „Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?“, а Той отговорил: „…не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем. “ Това в никоя друга религия го няма.
Въпросът за християнството е въпрос на живот и смърт за човечеството като цяло. И ако не сме се изродили дотолкова, че да сме изгубили елементарен инстинкт за самосъхранение, би трябвало светът да се християнизира повторно.
Какво е мястото на религията за съвременния човек?
Огромна част от съвременните религии представляват буркан мед с лъжица отрова вътре. Това е нещастието. Трябва да се раздели отровата от меда. Често днес мнозина говорят, че всички религии били едно, едно и също проповядвали – това е отровата в меда. Ама защо имало тероризъм? Има тероризъм, защото ислямът е религия, която връща човека към Мойсеевия закон. В Корана пише – най-добре е да простиш, но ако не можеш да простиш, е допустимо да отмъстиш за стореното зло. Така децата започват да отмъщават за своите бащи и т. н. Самото допускане на отмъщението вече е отрова в меда. Единствената религия, в която абсолютно не се допуска отмъщение, това е християнската.
Масовото схващане е, че вярата противоречи на науката. Какъв е Вашият коментар на подобни убеждения?
Това не е вярно. Няма да забравя в началото на демокрацията как бяхме на едно събиране на Съюза на физиците в България с професори, академици, изобщо много интелигентни хора. Наша инспекторка от министерството изказа такова отчаяно съждение, че, видите ли, сега ще стане много страшно като дойде демокрацията, защото „поповете ще влязат в училище“. И академиците в един глас заявиха: „Ние нямаме противоречие с Господ!“ Противоречието идва от недоучените. И тук опираме до ясното разбиране какво е Господ и какво е сатаната. В много религии обединяват тези два образа в един. Ние обаче във физиката имаме формула за сатанинско и божествено – това е формулата за ентропията и антиентропията. Учим го в часовете по физика. Аз го преподавам в моите школи и на децата им е много интересно, после пишат есета, печелят конкурси и получаваме писма от различни места по света какви интелигентни деца им изпращаме. Има едно божествено начало и това е съзиданието.
Например, ако оставим една сграда 1 милион години без поддръжка, знаем какво ще стане с нея. Има египетски пирамиди, които за 6000 години са изтънели с 12 метра. Значи камъкът, песъчинка по песъчинка от тия прашни бури се откъртва малко по малко и 12 метра е изтъняла каменната обвивка. Какво ще стане за още 1 милион години? От пирамидите може да остане само пясък, прах. Така че съзиданието (антиентропията)– от хаоса да направиш организирана форма, това значи да станеш помощник на Бога. И обратното – когато от организираната форма създаваш хаос, препашеш се с експлозив, отиваш някъде и убиваш еди-колко си човека, разрушаваш някаква голяма ценност – ти ставаш помощник на мрака… Архитектът създава нещо ново, нова сграда, нещо величествено; ученият създава ново лекарство, спасява живота на милиони хора; мъж и жена с много любов създават нов живот – става им помощник Господ. Обратното явление – когато убиваме и разрушаваме, това е ентропията, сатанинското във вселената. Това е медът и отровата между съзиданието и разрушението. Така че нашият Господ е Бог на съзиданието и любовта. И когато някой каже: „Бог да те убие“ – не! Има си специалист по убийствата и това е дяволът.
Задължително ли е духовното пробуждане да мине през катаклизъм, криза, които да предшестват промяната?
Философите екзистенциалисти казват, че човек живее пълноценно само в моментите на някаква ужасна криза, когато е изправен пред някаква гранична ситуация… Когато аха да го сгази трамвая, аха да го блъсне влака, аха да умре. В моментите на най-върховно напрежение, когато в живота се появява някаква катастрофа, тогава на човек му просветва и търси помощта оттам, откъдето трябва. Има един изключителен поет Хьолдерлин, който казва: „Близък и труден за разбиране е Бог. Но където е опасността, там расте и спасението…“.
Откъде да започнем, когато възпитаваме децата си?
От малки трябва да научим децата на въздържание – това е първата форма на изстрадването. Това е първата стъпка. Много пъти съм говорил за постите. Съвременният човек не иска да пости, не иска да се въздържа. Не се ли научим да се въздържаме, ще загинем. Светът като цяло ще загине.
Историята ни разкрива много примери за цивилизации, които са загинали. Защо? Римската империя в последните години: патрицият яде, яде, яде, бърка си в гърлото да повърне, за да може пак да яде, яде, яде. Това е симптомът на загиването. Не иска да пости и да се въздържа. Но виждаме и примера на спартанците, при които е имало железен ред, те са станали символ на въздържание и дисциплина, станали са сила, от която са се страхували всички. Моментът, в който започнали да се наслаждават на славата си и станали консуматори – край.
Много повече хора в света днес умират от преяждане, отколкото от глад. Повечето болести на съвременните хора идват от системното преяждане. Тази свръхконсумация води до болести, до повреждане на тялото и на душата на човека. Здравословно е да се въздържаш, здравословно е да постиш, това е въпрос на живот и смърт. Самоубийствено е да консумираш.
Лошото е, когато не оставяме избор на децата. Детето трябва да види и едното, и другото, за да може да вземе разумен съзнателен избор. Трябва да му подскажем, че има малки удоволствия и големи удоволствия от вселенска величина и ако иска да стигне до големите удоволствия, трябва да се въздържа от малките. От някои от малките или поне периодично да го прави, да се научи да го прави, докато постепенно осъзнае, че това е спасително за целия свят.
Кои са големите удоволствия?
Това е докосването до истинската антиентропия, тоест до Бога. И си мисля, че най-големите творци в човешката история са умеели да поискат помощ на това ниво. И са я получавали. За да стигне човек дотам обаче, трябва да се подложи на някакви лишения и да го изстрада. Някои са казали, че адът това е да си отделен от Бога, да не успяваш да се докоснеш до Него…
Сред Вашите ученици има ли вярващи?
Трудно е да се каже. Но знам, че поне съм им дал някакво зрънце, от което да имат основа за разсъждение и сами да стигнат до тези изводи, които трябва. Това е нещо индивидуално, лично, дълбоко интимно. От моите оскъдни часове по физика аз отделям 7 часа за 7-те смъртни гряха. Това са едни от най-любопитните часове за учениците и те многократно искат да ги повтаряме. Това им е най-интересното, по-интересно от формулите. Защото това са въпроси – по-важни от всички физики и математики, взети заедно. Ако България има в момента проблеми, не е защото сме глупави, а защото сме невъзпитани. Имаме образование, но нямаме възпитание и оттам идват бедите.
Много пъти са ме критикували, че, видиш ли, как може в часовете по физика да се занимаваме с древноегипетска поезия, търсене на нравствения Абсолют и т. н. Затова им е интересно на децата – тази зала, в която сме в момента, се напълва и се налага да се носят и допълнителни столчета. Аз разказвам с притчи – реални неща, които са се случили на хора преди нас. Онова, което откриваме като библейска мъдрост, е хилядолетен опит на човечеството и който го пренебрегва, значи пренебрегва изстрадания опит на хората стотици поколения преди нас. В тези дебели книги има един морален урок, който е вечен и ние трябва да го извлечем и използваме.
Способни ли сме да осъзнаем мястото си и духовните си възможности?
Цялата математика и физика се делят на две епохи – преди и след Нютон. Този основоположник на диференциално и интегрално смятане в края на живота си е казал: „Аз се чувствам като едно малко дете, което на брега на безбрежния океан си е играло с няколко пъстри камъчета и раковини…“. Геният, когото са боготворили, идвали са короновани особи да му се поклонят, казва, че се чувства като малко дете. Значи той усеща величието на Твореца и на творението, и колко дребен е човекът пред това величие. Нютон е написал повече трудове по богословие, отколкото по физика и математика, взети заедно. И аз мисля, че спасението на човека идва през това пак да се върнем към детството. За нещастие, твърде много деца днес бързат да станат възрастни и това е убийствено за бъдещето на света. Общество, което мисли за себе си и за бъдещето на децата си, трябва да осигури поне детството на децата си. Децата ще спасят света и моята борба е за тяхното спасяване. Иисус е казал: „Оставете децата да дойдат при Мен“.
Как виждате личната си роля в тази борба?
Чувствам себе си задължен. Както Иисус го е казал: „Даром сте приели, даром давайте“. Аз даром давам и до гроб смятам да давам даром това, което съм получил като духовно наследство. И затова съм готов да си плащам, не да ми плащат, само и само да спася колкото се може повече деца.
От какво имате нужда в тази Ваша мисия?
От доверие. Доверието на родителите. Една моя ученичка Вяра Рашева, която е поетеса, спорела в интернет, споменавайки за нашите школи, как се занимаваме с ентропията и седемте смъртни гряха, и разтревожена майка казала: „А Вас не Ви ли е страх да пуснете детето си на това място?“. Вяра отговорила: „Аз с радост бих изпратила детето си там, защото то ще стане свръхинтелигентно“. Бих се радвал повече родители да ми имат доверие и да знаят, че това, на което уча децата, е по-добрата част и е въпрос на спасение, на живот и смърт. За нещастие, има и родители, които са загубени и водят и децата си по пътя на загубата на всичко. Слепец слепеца води… Това е подобно на онази история за рицарите, които стигнали до един кръстопът, на който имало три табели. На едната пишело: „Ако тръгнеш наляво – жениш се за царската дъщеря“, на втората – „Ако тръгнеш надясно – си губиш главата!“, а на третата – „Ако тръгнеш направо – си губиш коня!“. Накрая
се оказало, че този, който тръгнал по пътя, по който му било обещано да се ожени за царската дъщеря, си загубил главата, а този, който очаквал да си изгуби главата, се оженил за царската дъщеря. Това също е хилядолетна народна мъдрост. Който търси леките пътища, готовото и подсладеното, той си губи главата. А този, който тръгва по по-трудния път, стига по-далече и се жени за царската дъщеря, тоест получава голямата награда. На мен ми се иска моите деца и ученици да получат голямата награда.
Как да разберем, че сме дали максимума от себе си за голямата награда и кога идва моментът, в който оставяме всичко в ръцете на Бога?
Мисля, че човек никога не е дал максимума от себе си. Трябва да работи до гроб, защото се бори за вечността. Той трябва да живее със съзнание за вечност. Лошото е, че цялата съвременна пропаганда плъзга по идеята за мимолетността, за момента. Моите ученици знаят, че най-великата добродетел е търпението, а най-тежкият грях – гордостта.
А ако устремът не дава плодове, полагат се усилия и нещата пак не стават и не стават, тогава какво трябва да прави човек?
Да продължава. Никога не трябва да се отказва. Имах един ученик, който в 8-и клас от 100 точки ми изкарваше 6-7 точки на олимпиада, обаче беше като лошо кученце – като захапе нещо, не пуска. Това момче нито едно занятие не е пропуснало, а той не е от Казанлък, пътуваше от Бургас всяка седмица. Става по тъмно и в 4 ч. хваща влака, в 8.30 е тук. Мръзнал е през зимата, били сме без отопление, без електричество, без вода, без тоалетна. Той стигна до златен медал на международна олимпиада, отиде да учи в Принстън и е вече по световните върхове. Затова човек не трябва да се отказва. Истински вярващият човек никога не се отчайва!
Повече информация за преподавателската дейност на Теодосий Теодосиев и за начините как да подкрепите школата му можете да откриете тук.
