В следването на небесните покровители трябва да има разумност и вяра

От 1989 год. Аз съм първият „демократичен” свещеник – бях ръкоположен на 12.11.1989 год.

 Разкажете за дейността си в затворите.

Тази тема беляза живота ми по особен начин: с много трудности и с много успехи, които не считам за свои. Аз съм свещеник и ще кажа – всичко е за слава Божия; а тук ще изброя няколко от най-важните неща, които бяха постигнати:

• отмяната на смъртното наказание;

• промяната на Закона за изтърпяване на наказанията – предишният, по който служехме седем години, забраняваше на лишените от свобода да имат религиозни права; този им разрешава;

• промяната на Закона за изповеданията – в стария беше казано че свещенослужителят няма право да проповядва извън сградата на храма (тоест, това което правехме ние в продължение на седем години беше противозаконно – беше против два закона даже…);

• така наречената капеланска служба: ние нямаме капелани, имаме свещеници в затворите. Но те бяха организирани, слава Богу, в отделна система, в отделна служба, дирекция. Аз съм благодарен, че видях в Европа и Щатите как се организират подобни служби. Много пъти предлагах вижданията си на Министерство на правосъдието. Е, едва предишното го направи. Дойде, изглежда, благоразположено време да се погледне на проблема и сега решението е факт.

Толкова много промени се случиха само за тези четиринадесет години. В затворите нямаше място, където да се помоли човек…

И другото: покаянието, което видях в лишените от свобода, в много малка част от тях, е толкова силно и голямо, че – да не кажа силна дума – в енорийския живот не съм срещал такова. Поне не у хора, които се изповядват при мен в енорията.

Името Ви е Николай – разкажете как Църквата почита свети Николай, каква е историята на празника.

Църквата почита свети Николай Мирликийски със света литургия. И с едно богато богослужение, изпъстрено с текстове и песнопения, които са много показателни, дълбоко смислени и много красиви. Свети Николай Мирликийски е третият най-тачен в Православието – след Господ и света Богородица. Той е трети по чест: така исторически се е сложило, че почти няма храм на света, в който да няма икона на свети Николай. Да не говорим това, че всички пътуващи го приемат за личен покровител. И аз не познавам моряк, който да не е чувал за свети Николай. Познавам моряци, които са атеисти или с друго вероизповедание, но знаят за свети Николай (или св. Никола, въпрос на транскрипция). Така че почитта към св. Николай е на особена висота в Църквата и какво да кажа друго – трябва да вземе човек участие в богослужението му, за да разбере, да усети, да преживее това отношение.

Какъв е смисълът на връзката с хората, които почитаме като светци в Църквата? Какво ни дава тази връзка, какво повече, отколкото молитвата към Господ и света Богородица?

В Свещеното писание е казано, че имаме един ходатай пред Бога и това е Господ Иисус Христос. Но към Него могат да бъдат насочени молитвите на всеки човек, живял в плът и в момента живеещ сред небожителите, когато приживе е показал, че душата му е изцяло насочена към Бога, влече се към Него, беседва с Него. Когато в концлагера питат св. Николай Велимирович (за да се подиграят с него) „Ти вярваш ли в Бога”, той отговаря – „Не.” И пред изумените погледи на всички обяснява: „Аз не вярвам. Аз Го познавам.” Та, когато има такива човеци, които знаят Бога, познават Го и богатеят в Него и дават добри плодове пред цялата Църква, и когато всички знаят, че отидат ли при този духовен човек и кажат ли: „Помоли се за мен”, и той се помоли, видимо се получава изцерение или придобивка или опрощаване, тогава все повече хора се обръщат към този човек: „Моля ти се, помоли се на Христос да ходатайства пред Бога за мен!”

Ходатайството в Църквата може да се оприличи по някакъв начин на светското ходатайство. Казваме молитвата си пред някой, който може да я представи по-близо до Бога, а пък той – пред нозете на Небесния Вседържител. Тази възможност ни дава основание да сме и малко по-смели, и малко по-дръзновени в просията на молитвите.

Свети Николай Мирликийски е показал още приживе, че Господ е изпълнявал, откликвал е на неговите просби. След смъртта му хората открили, че когато се помолят пред него, той все така продължава да се застъпва за тях. Аз съм го изпитвал на гърба си многократно и мога да свидетелствам за силата на помощта на св. Николай Мирликийски и на св. Димитър Мироточиви; разбира се – и на света Богородица. От тези двама светии аз съм получавал чудеса и до ден днешен получавам по чудесен начин помощ.

Така накратко мога да кажа защо имаме нужда от светиите: за да се молят за нас. Първо, защото ние не винаги знаем как да се помолим. Второ, защото ако имаме много силно желание, ние като че ли прекаляваме с приказките и с настояванията си, че „ Аз, Господи искам точно това!”, без да си даваме сметка, че човекът отсреща може да иска точно противоположното. И трето, защото между това да кажеш „Господи помилуй!”и да принесеш истински плод на покаяние има голяма разлика. И бидейки по-слаби във вярата, ние търсим някой силен. Тогава казваме: „Свети Николае, помагай! Моли Бога за нас! И кажи Му, че имаме нужда от това и това.”

Всеки, който е бил в море в трудност, знае какво е да си безпомощен. Когато призове свети Николай, той знае, че може да очаква помощ. Познавам мореходци, мореплаватели, които са изпитвали неговата помощ.

А познавате ли банкери, които са я изпитвали? И изобщо как се е случило така, че в България празнуваме този ден като професионален празник на банкерите. Знаете ли?

Не, не знам и лично не познавам банкери, които са получавали помощ от свети Николай. Познавам банкери, които имат иконата на свети Николай в кабинета си. Познавам и банкери, да речем, или хора, които са се посветили на финансовата спекула (каквото и да означава това в добрия или лошия смисъл), които знаят за свети Николай, но не се интересуват, заобикалят както молитвите му, така и предупрежденията, че той може да помогне на другите – които страдат от тяхната финансова дейност.

Но знам защо вероятно е започнала почитта към свети Николай. Защото той първи показва на дело, на практика, какво означава да събираме съкровищата си на небето или да богатеем в Господа. Днешното евангелие (Предпразник на Въведение Богородично, Лука 12:16-21 – бел.р.) е именно за това – за един богаташ, който си построил голяма житница и казал: „Яж и пий и се весели, душо, защото имаш за много години!” А Христос казва: „Безумнико, нощес ще ти поискам душата. И това, що си приготвил – на кого ще остане?”

Свети Николай е първият, който събира благата, които се стичат в ръцете му, не за да ги употреби сам за себе си, а да ги даде на някой друг, който има нужда точно от материална помощ. Три девици, които били на прага да бъдат продадени от баща си на безчинство, само и само да могат да се изхранват, получили от свети Николай подарък във вид на кесия с жълтици. Начинът е бил да бъдат подхвърлени в къщата, без да се знае кой е дарителят. В Новия завет принципът на отношение към парите е: Събирай, но не пази за себе си, а дай на някой, който има нужда. Недей да си правиш хамбари и житници, за да ги трупаш вътре.

Вероятно защото за банкерите говорят, че част от дейността им е спестяването, затова считат, че небесният им покровител е свети Николай, който се е занимавал с пари по някакъв начин. А „занимавал” означава, че ги е събирал, за да ги дарява на нуждаещите се. Дай Боже и нашите банкери да са такива. Има достатъчно намеци за банкерското дело, които банкерите могат за видят и в Стария Завет, пък и притчите в Новия Завет: „О, лукави и лениви рабе… защо – каза – не даде таланта Ми в банка, ами го зарови в земята…”

Та били са известни банкерите и тогава. Именно този вид богатеене в Христа и въздаване на ближния според нуждата, в случая чрез пари, в друг случай – чрез присъствие, е показвал свети Николай. Той е един от тези, които не са се колебаели да отидат да положат душата си за ближния в буквален смисъл.

Мислите ли, че връзката на определени професии с Църквата, чрез почитането на светиите, дава някаква допълнителна етическа персектива на тези професии; че прибавя отговорност за хората, които ги извършват, чрез тази връзка с личността на техните небесни покровители. Реално ли е това „облагородяване” в нашата действителност или е само пожелание?

Нека да са и двете – и да е пожелание, и да е реалност. Свети Николай какво е направил, всъщност? Показал е как се изпълняват Божиите заповеди. Много ли ще бъде да мечтаем за банкери, които не крадат и не лъжат? Ние не познаваме точно законите на паричните потоци, но ако придвижването им от един човек към друг е свързано с кражба или с лъжа, с престъпване на Божиите заповеди, свети Николай е показал, че не по този начин се богатее в Христа.

Да мечтаем ли за такива банкери? Или ги има? Това е и мой въпрос. Аз познавам не толкова много, но има някои, за които мога да кажа, че полагат усилия в живота си да изпълняват Божиите заповеди. По този начин те угаждат и на Бога, пък и подражават на св. Николай. Дай Боже да има повече такива.

Значи затова Църквата „участва” в живота на професионалните общности, като благославя избора на определен небесен покровител?

Както всичко в света – и това положение не е еднозначно. Похвално е, че различните гилдии имат небесен покровител; въпросът е дали го почитат като светия, като образец за начин на живот, или като повод за трапеза. Защото за мнозина именният ден е това – повод за ядене и пиене. Докато има хора, които заради този имен ден, заради светията, на който са кръстени, постят и се причастяват. По този начин почитат светеца.

Затова трябва всеки да си даде сметка в душата – искрено, защото Бог е сърцеведец и не можем да Го заблудим – „Защо аз, бидейки банкер, почитам свети Николай? Защото мога да си сложа икона, защото мога да вдигна шум, защото свети Николай се „занимава” с пари и да ми върже на мене, да ми тръгне цялата работа”…

Тук трябва да кажа и нещо друго – ние сме свещеници; не сме магьосници и вълшебници. Когато някой повика духовник да освети офиса му, той не трябва да очаква някакво вълшебство. Свещеникът ще отиде да се помоли Господу да изпрати благодеяния на този човек. А какво Бог ще даде, зависи от нравственото състояние и на просещия, и на духовника. А и от начина, по който се отнасят и двамата към делата си; делата на правдата, които вършат – да кажем. Това важи и за другите професии. Щом човек праведно изпълнява принципите на професията, щом се е отдал в пълнота, няма нищо лошо да търси помощ от небесния покровител. Даже е хубаво да търси това, да настройва живота си по Бога, а не по света.

Хората би трябвало да избират небесен покровител, за да му подражават. Когато правят това, те ще могат и да се обръщат към него за особения вид помощ, който той може да им даде. Ако примерно един светец е покровител на пчеларите, той знае проблемите на този вид труд, защото да кажем приживе се е занимавал с него. И когато му се помоля и кажа: ”Светителю моля ти се, занимавам се пчели, имам проблем с рояка, така и така…” не е необходимо да използвам много слова – той знае за какво му се моля и ще предаде с лекота молитвата ми.

Значи, да кажем, че не е лошо хората да търсят небесно покровителство за професиите си, но трябва да застават пред Бога първо като човешки същества, които отговарят за изборите си, после като професионалисти. Това ли е смисълът на празника?

Правилно е да е така. Добре е и друго: да познават кой е небесният покровител на тяхната гилдия, професия или група, но като кажат „небесен покровител”, да знаят защо са избрали да вървят след него. В следването на небесните покровители трябва да има и разумност и вяра. Да не правим езическо поклонение. И да има искреност. Това е отношение между личности, а личности има само в Христос.