Философът Андрей Романов: Мария, Йосиф и Иисус са праобразът на семейството

Източник: в. Политика

Искам да поздравя читателите и да не забравяме истинския смисъл на този ден. Ние сме го превърнали в пищна феерия, но нищо такова не е имало в онази нощ във Витлеем. Мария и Йосиф са се подслонили извън града, в пещера… И то точно в деня, в който Мария е трябвало да роди… Това е била сурова, трудна нощ и тя няма нищо общо с днешните ни коледни нощи. Нека помним това, ако искаме да бъдем с нашия Господ. Да помним, че Господарят на света е дошъл не като цар, а като изгнаник, не в лъскав палат или хотел, а в най-голяма оскъдица. Това е урок за всички нас – първо, че Господ е с онеправданите, обикновените, смирените хора, а не с надменните и богатите. Второ, да се научим и ние на това Христово смирение…

Искам да поздравя читателите на вестника и да им пожелая да не забравят истинския смисъл на този ден. Ние сме го превърнали в пищна феерия с елхи, камбанки, коледни разпродажби. Но нищо такова не е имало в онази нощ във Витлеем. Мария и Йосиф не само че не са били посрещнати от камбанки – за тях дори не се е намерило място в страноприемницата и те се подслонили извън града, в пещера, в която овчарите държали своя добитък. И то точно в деня, в който Мария е трябвало да роди. Представете си как се е чувствала тя. Това е била сурова, трудна нощ и тя няма нищо общо с днешните ни коледни нощи. За Младенеца не е имало Дядо Коледа. Нека помним това, ако искаме да бъдем с нашия Господ. Да помним, че Господарят на света е дошъл не като цар, а като изгнаник, не в лъскав палат или хотел, а в най-голяма оскъдица. Това е урок за всички нас – първо, че Господ е с онеправданите, обикновените, смирените хора, а не с надменните и богатите. Второ, да се научим и ние на това Христово смирение. В Послание до Филипяни на апостол Павел се казва: "Бидейки равен Богу, Той принизи Себе Си и прие образа на раб. И смири Себе Си дори до смърт кръстна." А самият Иисус казва: "Аз дойдох да служа, а не да ми служат". Това е най-невероятното събитие в човешката история. Самият Бог е принизил Себе Си до нивото на човека, приел е доброволно нашите болки и страдания. Той се е изправил пред несправедлив човешки съд, чул е как го хулят, но не е възразил. Направил го е заради нас.

Това, че Рождество се празнува в семейството, не ни ли кара да се отъждествяваме с това свето семейство?

Това е семеен празник, защото винаги трябва да помним тези трима – Мария, Йосиф и Иисус. Това семейство е праобразът на всички човешки семейства. Преди него е имало и друго – семейството на Адам и Ева в рая, но то, така да се каже, се е провалило, не е останало на висотата на своята мисия. Имало е нужда от едно друго семейство, което да издигне отново достойнството на човека – достойнството и на мъжа, и на жената. Църковните отци наричат Дева Мария "новата Ева" – както Христос е новият Адам, изкупление на греха, нещастията, вината на първия Адам, така и Дева Мария е поправила грешката на първата Ева. Богородица е почитана повече от всички светци и от всички ангели. Тя е над тях.

Зад това, което казвате, прозира равнопоставеността на мъжа и жената в семейството. Защо впоследствие тази тенденция се е развила в друга насока?

Християнството е първата религия, поставила по нов начин отношенията между половете. Не искам да обиждам другите религии, но християнството поставя нещата върху истински хуманна основа. Дори в Стария завет жената е в подчинено положение. Единствено християнството поставя жената наравно с мъжа като образ Божи. Само то въздига моногамното семейство на недосегаема висота, като образ на връзката между Бога и човека, между Христос и Църквата, и го превръща в тайнство. Както знаете, църковният брак е едно от седемте християнски тайнства. Вярата, че бракът е тайнство, присъства само в християнската Църква.

Да, но в днешно време виждаме, че бракът започва да отживява. Това изпитание ли е за Църквата?

Да, това е изпитание за Църквата, но преди всичко то е изпитание за всички нас. Защото без здраво семейство няма и здрав народ, няма и бъдеще. Ако няма здрави семейни начала, ако не се раждат деца, ако няма здраво семейно възпитание, морал и ценности, това означава, че нашата цивилизация се разрушава, че е готова да отстъпи мястото си на други народи и цивилизации.

Но някои от младежите казват, че просто не искат да имат посредник, че те се събират пред Бога и само Той може да ги съди. Тоест те избягват Църквата като посредник.

Разбира се, желателно е да потърсят и свещеник, и църковна благословия. Но в крайна сметка, ако те държат един на друг и си дават обещание за вярност през целия си живот, те могат да го направят. Въпросът е да има вярност и здравина в този съюз. Църквата не е проникната от фарисейски дух, тя благославя и приема всички, които се обръщат към нея. Христос не ни учи на високомерие. Той не прогонва никого от Себе Си. Той е дошъл не да хули хората, не да ги осъжда и проклина.

Но не се ли връща нашето общество към Стария завет? Не почита ли повече посланието "око за око, зъб за зъб", а не "обичай ближния си"?

Така е, защото не сме проникнати от християнския дух, не следваме Евангелието. Ако вярвахме истински и бяхме приели неговите ценности, не бихме се връщали към старозаветния закон. Това означава, че сме изпаднали от нивото, на което сме били.

Как става така, че някога християните са били шепа хора и са повлияли на света, а днес, когато има доста вярващи, те не увличат невярващите?

Не е съвсем вярно, че християните са мнозинство в нашата страна. По-скоро мнозинството са ритуални християни, които ходят само на големите празници в храма, но остават само в тази символична връзка с Църквата. Човек, който не се моли, не се изповядва и причастява, може да е вярващ донякъде, но няма дълбока връзка с вярата. Църквата би искала такъв човек да се изкачи по-високо от това детско стъпало на първичната вяра, да се изкачи към по-висшите стъпала. В това отношение времето на атеизма наистина си "свърши работата" и повечето хора са изгубили до голяма степен християнския си дух.

Но не се ли дължи това на факта, че хората не разбират посланията на Църквата, тъй като те им се струват твърде архаични, а Православната църква не се е променила през тези повече от 2000 години?

Въпреки че Православната църква е толкова древна, нейното послание не е толкова неразбираемо. Нейното послание е, че Бог ни обича, не ни е изоставил, че Той е слязъл от небето заради нас, живял е с нас, страдал е с нас, изпитал е всички наши болки, мъки и страдания и е умрял заради нас. Нищо невероятно сложно, неразбираемо, страшно. Всъщност то е по детски просто. Не в това е причината.

А дали не е в това, че сме свикнали нещата в живота да се случват по-динамично? Православното богослужение е толкова дълго…

Не всичко на този свят става с бързина и човек сам не би искал всичко в живота му да става бързо. Да постоим един час или повече в църквата не ни отнема толкова много време. Един работен ден от 8 или повече часа ни струва много повече време, нерви, усилия, труд, отколкото молитвата в храма, където можем да усетим Божията благодат и Божията благословия върху нашия живот – и да излезем, изпълнени с нови сили.

Къде според Вас се разделят философията и богословието?

Философът тръгва от света и човека, за да се изкачи към Бога, към абсолютното битие, а теологът, обратно – от Бога, за да разбере света и себе си. Някъде по средата те трябва да се срещнат…

Не са ли вече така непримирими науката и вярата?

Те никога не са били непримирими и взаимноизключващи се. Тази мисъл ни беше внушавана от атеистичния режим, който манипулираше нашето съзнание по този начин. Големият френски физик Поанкаре е казал, че човек губи вярата си от малко знание. Ако поеме с "чаена лъжичка" малко наука, вярата му се разклаща. Но ако се "нахрани добре" с истинската наука, вярата му ще се укрепи. Защото в крайна сметка всяка наука показва смисъла и разумността на това, което става в света, в тази удивителна система, част от която сме и ние, невероятната красота, която присъства във всичко. Този свят не е възникнал спонтанно и не е дошъл от нищото. Вижда се, че има един чудесен художник, висш инженер, висш разум, който е създал всичко това.

Как се свързва всичко това със Стария и Новия завет? Да приемаме ли Библията като кодирана информация?

Не съм съгласен с мнението, че Библията е толкова труден текст, че смисълът й трябва да се търси зад символи и шифри. Посланието и смисълът на Библията са доста ясни, твърде очевидни и прости, така че да бъдат достъпни за всички хора. Бог не говори с гатанки на своите деца. Там е разкрита една история на човечеството, която показва смисъла на всичко, което се случва с нас. Всеки ден можем да открием смисъла на случващото се чрез библейския текст.