Свещеници в Българската армия
Източник: Военно издателство(по архивни материали за Варненска и Великопреславска епархия)
Темата за мястото и приноса на Българската православна църква в живота на Българската армия е всеобхватна и многоаспектна. Все още тя не е задълбочено проучена и цялостно изследвана. Целта на настоящето научно съобщение е чрез съхраняваните в Централен военен архив (ЦВА) – гр. Велико Търново, документи да се покажат в по-широк план ролята на военните свещеници и грижите им по превъзпитаването на нашата армия в интелектуално и религиозно-нравствено отношение. Това е роля, без която армията не би могла да се постави на висотата на своето велико назначение.
Панихида на фронта по време на Първата световна война
Със Заповед № 29 от 1880 г. във Военното ведомство2 се предписва всички войници с християнско вероизповедание да изпълняват обряда на изповеданието и Светото причастие. Офицерите, които се намират в отпуск или командировка, са длъжни да извършват обряда на говеенето, там където се намират, а друговерците – в църквите от своето изповедание. Става въпрос за служещите в армията мюсюлмани. За тях военният министър с Циркуляр № 149 от 1880 г.3 разпорежда да не се заставят долните чинове мохамедани да снемат шапките си на обща молитва преди обяд, тъй като това е противно на техния религиозен закон.
В първия военен закон, утвърден с Указ № 185 от 15 декември 1891 г. от княз Фердинанд4 – „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското Княжество“, се определя статутът на военното духовенство. Същият се регламентира и с приетия на първата редовна сесия на 13-ото обикновено народно събрание и утвърден с височайши Указ № 93 от 3 декември 1903 г. „Закон за устройство на въоръжените сили на Българското Княжество“4. Глава 5 от него е озаглавена „За военното духовенство“. Според нея извършването на духовните треби във войската в мирно време се възлага на гарнизонните свещеници. За тази цел във всеки гарнизон, където квартируват повече части, се назначава гарнизонен свещеник с установена заплата. Това става от началника на гарнизона с Височайша заповед. Във военно време при всеки пехотен и кавалерийски полк се назначава полкови свещеник, който се счита за военен чиновник и получава определена заплата. Във военно време при щаба на армията се назначава главен чиновник, който завежда духовната част на армията и урежда службата на военните свещеници. За извършване на духовните треби във военно време всеки пехотен полк е необходимо да има своя походна църква и църковни принадлежности. Тя се завежда от полкови свещеник.
За положението на гарнизонните свещеници интерес представлява мнението на свещеник Поборников5. Според него те се назначават из между енорийските духовници в градовете, където квартируват частите. Необходимо е да им се даде възможност да бъдат само гарнизонни свещеници, а не и енорийски и да са под прякото ръководство на Военното министерство. Длъжността им изисква да се учреди специален отдел „Военно духовенство“, начело с едно духовно лице с висше богословско образование и с доказан патриотизъм. То следва да взаимодейства с Военния министър и да дава насоки за религиозно-нравствено обучение на войниците. Да му представя и избира всички нови гарнизонни свещеници, на които възнаграждението да не бъде по-малко от 250 лв. месечно. Това ще ги накара да работят с ентусиазъм, за да може войникът християнин да е готов за саможертва в името на свободата на своето отечество.
За да стане възможно изпълнението на всичко това, със Заповед № 205 от 26 април 1912 г. военният министър заповядва да се полагат най-големи грижи и се обърне най-сериозно внимание за засилване на нравственото възпитание на войника. То да се повери изцяло не само на гарнизонните свещеници, а и на духовниците, назначени да извършват установените духовни треби в места, където не е предвиден постоянен гарнизонен свещеник. Необходимо е да се определи по един човек в седмицата за четене на беседи върху религиозно-нравствени принципи. Такива беседи свещеник Рафаилович6 нарича „пастирски“, тъй като са посветени на доблестното българско войнство. Те се четат при постъпване в армията, за изпълнение на воинските задължения, по случай заклеването на младите български войници, в деня на Възкресение Христово, при освещаване на казарми и много други. Програмата за беседите се изработва от свещеника и се съгласува с командира, като нейна крайна цел е вкореняването във войнишките сърца на високи християнски добродетели и дълбоки патриотични чувства7.
Наред с военния закон, в който е отделена специална глава за военното духовенство, Светият синод също изработва и одобрява свои документи за дейността на гарнизонните свещеници. В Циркуляр № 70 от 1891 г.8 и Писмо № 210 от 20 март с.г. на Негово високопреосвещенство до военния министър се посочва, че по представление на Военното министерство гарнизонните свещеници се назначават от епархиални началства и във всичко, що се касае до изпълнение на свещеническите им обязаности, се подчиняват на епархиалните архиереи и на техните наместници. На длъжността гарнизонен свещеник следва да се назначат само лица, които при безукорно поведение са свършили с успех духовното училище и могат с достойнство да изпълняват тази длъжност. Дава им се право да извършват безпрепятствено църковните си треби. При отслужване на Божествена литургия или друго чинодействие в църква гарнизонните свещеници са длъжни да уведомят предварително местните духовни власти и се сдобият с тяхното благословение.
В тези дни положението на гарнизонните свещеници във време на война все още не е напълно и законово уредено. В Служебно писмо № 6646 от 6 октомври 1915 г. Светият синод на БПЦ9 представя до военния министър свои „Временни наредби за длъжностите и правотата на военните свещеници във време на война“. За тази цел при Щаба на Действащата армия (ЩДА) се назначава главен военен свещеник, който завежда духовната част на армията и урежда службата на военните свещеници при разните войскови части и болниците. За такъв с Писмо № 787 от 27 юни 1914 г. на военния министър се назначава иконом Апостол Георгиев. Главният военен свещеник се назначава със заповед на армията и със съгласието на Светия синод на БПЦ, а военните свещеници – по препоръка на епархийската власт от началниците на надлежните войскови части. Главният военен свещеник се намира под прякото ведение на Светия синод и по дела, засягащи църквата, се отнася до него, а по дела от военен характер – до надлежната военна част. Той придружава ЩДА. Разполага с походна църква с всички принадлежности за богослужение. Подчинени му са всички военни свещеници. Те отговарят пред него по духовната служба. Правата и задълженията на главния военен свещеник са големи: дава упътвания на военните свещеници, следи за живота и поведението им, долага на Светия синод за техни провинения, определя отпуските им, има правото да ги награждава и порицава и други. Във временните наредби се посочват и правата и задълженията на военните свещеници: да отслужват в празнични и неделни дни божествена служба, да извършват всички църковни чинодействия в частите, да държат при всички богослужения и молебени църковни поучения и беседи, да погребват убитите и умрелите според църковния устав и т.н.
Помислено е и за близките на военните свещеници.Техните семейства се ползват с инвалидна пенсия от държавата, ако свещениците бъдат убити или починат.
За престъпления и провинения от тежък характер главният военен свещеник, военните и болнични свещеници се съдят от епархийски началства, а за престъпления от общ характер – от военните съдилища
За провежданата духовна дейност в частите на Българската армия свещениците получават определена заплата, а също така и за извършване на отделни религиозни дейности. В Заповед № 205 от 1888 г. по Военното ведомство10 се споменава за сведение, че в случай на привеждане под клетва на свидетели, а също така и на членове при военни съдилища, на свещеника, извършващ обряда, се плаща от хазната за всяко повикване по 2 лв. С Циркуляр № 17 от 28 януари 1889 г. по Военното ведомство11 се обявява също, че занапред се определя да се плаща по 3 лв. за всеки отделен случай възнаграждение на свещениците за привеждане под клетва на новобранци.
Светият синод също взема становище по въпроса за заплащането на духовните лица. В преписката си до Военното министерство и в Циркуляр № 97 от 27 юни 1892 г.12 Светият синод в заседанието си от 3 май 1892 г. взема следното решение:
1) За молебени, извършени в официални тържествени празници, по инициативата на административните власти, да не се плаща нищо.
2) За молебени по случай полкови или ротни празници да се плаща на свещеника по 6 лв., ако ли освен него бъдат поканени и други свещеници, то на последните да се плаща по 3 лв. всекиму.
3) В случай че молебените се извършват в лагер или извън града, тогава на разположение на духовенството да се предоставя и файтон.
По-пълна представа за получаваното възнаграждение както от главния военен свещеник, така и от военните свещеници се добива от приетите от Светия синод през 1915 г. „Временни наредби за длъжностите и правата на военните свещеници“. Размерът на получаваните заплати се определя от притежавания образователен ценз, а именно:
– главен военен свещеник – 4800 лв. годишно, което се равнява на чиновник III разряд;
– свещеници с висше богословско образование – 4200 лв. – чиновник IV разряд;
– свещеници с непълно висше богословско образование – 3600 лв. – чиновник V разряд;
– свещеници със средно богословско образование – 3000 лв. – чиновник VIII разряд;
– свещеници с непълно средно богословско образование – 2700 лв. – чиновник VIII разряд;
– свещеници без ценз – 2400 лв. – чиновник IХ разряд;
– дяконът при Главния военен свещеник – 2400 лв. – чиновник IХ разряд;
– църковен певец – 1800 лв. – чиновник ХI разряд.
Помислено е и за пенсионното осигуряване на военните свещеници. От заплатата им се правят установените 5 % удръжки, които се внасят в „Свещеническия пенсионен фонд“.
Гарнизонните свещеници стават истински духовни възпитатели на войниците, техни наставници и учители13. В „Устава за вътрешната служба на войската“, обявен със Заповед № 162 от 9 април 1911 г. по Военното ведомство14, се определят за войниците вечерна проверка и молитва, като се изпява „Отче Наш“ и „Спаси Господи“. Освен ежедневните утринна и вечерна молитва всеки войник трябва в неприсъствени дни да посещава божествените на религията си храмове (църквата, джамията, синагогата), а по време на великите пости да се изповядва и причестява.
Ролята на военните свещеници е важна и без тях е немислимо провеждането на църковни паради, отслужването на панихиди и молебени, подвеждането под клетва за вярност към отечеството на младите войници. Всички тези техни дейности се регламентират с „Устава за гарнизонната служба“, обявен със Заповед № 137 от 16 април 1908 г. на Военното ведомство.
Българското Княжество в църковно отношение се подчинява на Светия синод, върховният орган на БПЦ. Според „Екзархийския устав“15, утвърден с Височайши указ № 1 от 13 януари 1895 г., Екзархията се съставлява от български епархии. Те се образуват от цели околии, принадлежащи на един или повече окръзи, и са следните:
– Софийска с наместничества в Кюстендил, Трън, Радомир и Цариброд (дн. Ендже);
– Пловдивска – Татар Пазарджик (дн. Пазарджик), Карлово, Панагюрище, Станимака (дн. Асеновград), Хасково, Пещера и Брезово;
– Търновска – Свищов, Елена, Севлиево, Габрово, Дряново и Горна Оряховица;
– Доростолска и Червенска – Силистра, Разград и Тутракан;
– Видинска – Берковица, Белоградчик, Кула, Лом;
– Врачанска – Плевен и Оряхово;
– Сливенска – Бургас, Ямбол, Каваклии (дн. Тополовград) и Котел;
– Самоковска – Дупница и Ихтиман;
– Ловешка – Орхание (дн. Ботевград), Тетевен и Пирдоп;
– Ст. Загорска – Казанлък, Чирпан, Нова Загора и Харманли;
– Варненска и Преславска – Шумен, Провадия и Добрич. По-късно са включени Балчик, Варна, Каварна, Нови пазар, Преслав, Търговище и Омуртаг. Всяка епархия се управлява от митрополията си, а Екзархията – от Светия синод.
Всичко това дава възможност да се покаже по-пълно и точно дейността на военните свещеници в частите на Българската армия, разположени и във Варненска и Великопреславска епархия. Там са съсредоточени много военни части: артилерийски (3-и и 4-и армейски и 2-ри и 5-и дивизионен артилерийски полк), пионерни (4-а и 5-а пионерна дружина), конни (3-а конна бригада), пехотни (7-и, 8-и, 19-и, 31-ви полк) и други. Трудно е в това научно съобщение да бъде обхваната дейността на военното духовенство във всички тези части. То би могло да бъде тема на по задълбочено и пълно научно изследване.
Част от съхраняваните в ЦВА – гр. В. Търново, документи по безспорен начин разкриват мястото и ролята на военните свещеници в 7-и Преславски пехотен (пех.), 8-и Приморски пех. полк и 19-и Шуменски пех. полк. Те са сформирани от съществуващите преди тях пеши дружини.
На 12 октомври 1884 г. княз Александър I издава Указ № 4116, с който се формират: 7-и Преславски пех. полк – от 8-а Врачанска пеша дружина, 11-а Орханийска пеша дружина и 22-ра Разградска пеша дружина, а 8-и Приморски пех. полк от 12-а Раховска пеша дружина, 16-а Провадийска пеша дружина и 20-а Варненска пеша дружина. Третият, 19-и Шуменски пех. полк е формиран по-късно с Указ № 11 от 19 януари 1889 г. от Княз Фердинанд I17 от 2-ра и 3-а дружина на 7-и Преславски пех. полк.
За извършване на духовните треби в тези полкове се назначават военни свещеници. С Приказ № 114 от 17 септември 1885 г. по Военното ведомство за 8-и Приморски пех. полк е определен свещеник Христо Върбанов, а с Приказ № 154 от 19 октомври с.г.18 за 7-и Преславски пех. полк – свещеник Васил Мустаков. За 19-и Шуменски пех. не бихме могли да кажем същото. Едва през 1918 г. в Служебно писмо № 181019 на началника на Полската канцелария се споменава името на свещеник Петър Нешев.
За духовната дейност на тези и други свещеници намираме данни в отдаваните по това време прикази от командирите на горепосочените пехотни полкове.
Наред с военните паради, провеждани по повод различни празници и годишнини, се отбелязват и църковни паради и молебени с чисто религиозни ритуали. С Приказ № 5 §2 от 5 януари 1887 г. на командира на 7-и Преславски пех. полк20 по случай празника Богоявление се назначават църковен парад и молебен. За същия празник и командирът на 8-и Приморски пех. полк с Приказ № 5 §1 от 5 януари 1885 г.21 назначава църковен парад. Общото и за двата полка е начинът на провеждане на парада. За целта се назначава сборна рота от 1-ва и 2-ра дружина в четириротен състав. Знамената присъстват с асистенти. Формата на облеклото е пълна парадна – кожени калпаци и шинели.
Военното духовенство отбелязва с религиозни ритуали и празниците Благовещение, Сретение Господне, Гергьовден (приет за празник на войската) и други. Със Заповед № 83 §9 от 24 март 1887 г. командирът на 7-и Преславски пех. полк22 нарежда по случай празника Благовещение да не се провеждат занятия в ротите. Желаещите могат да посетят църква под командата на унтерофицер и да слушат божествената литургия.
На 17 април 1887 г. офицери, войници и свещеници отбелязват и празника на кавалерийския орден. Според Приказ № 106 на командира на 7-и Преславски пех. полк23 в 9,30 ч. сутринта ще се отслужи панахида за убитите в миналата война и молебен, а след тях и църковен парад пред казармата на полка. За целта е необходимо да присъстват всички долни чинове от частите на Шуменския гарнизон, свободни от служебни занятия и без оръжия. Кавалерите на военния орден да бъдат събрани в отделна команда под началството на старши офицер. Полковото знаме и оркестрите следва също да бъдат извадени на парада. Формата на облеклото да е парадна при всички ордени.
С голяма почит и признателност е отбелязван и празникът на светите просветители Кирил и Методий. Стореното от тях не е забравено нито от войската, нито от духовенството. С Приказ № 130 §7 от 10 май 1887 г. на командира на 7-и Преславски пех. полк24 и Приказ № 94, §11 от 4 април 1885 г. на комадира на 8-и Приморски пех. полк25 се назначават парад и молебен от 9,30 ч. на плаца пред казармата. На него да присъстват заедно с полковия оркестър и 2-ра и 4-а дружина от полка. Да се извади и полковото знаме. Формата на облеклото да бъде парадна – мундири с кожени шапки.
Всяка неделя в църквите, намиращи се в гарнизона, се провежда неделно богослужение.За тази цел с Приказ № 17 §2 от 17 януари 1887 г. командирът на 7-и Преславски пех. полк26 заповядва в ротите да няма никакви занятия. Свободните от служба долни чинове да се изпратят в църквата „Св. Трисвятители“ под командата на унтерофицер.
Не са забравени и падналите за родината войници в Сръбско-българската война. С Приказ № 244 §12 от 5 ноември 1889 г. командирът на 19-и Шуменски пех. полк27 нарежда на 7 ноември в 10 ч. в църквата „Св. Трисвятители“ да се отслужи панихида. Всички дружинни командири да назначат по една команда от 15 реда войници без пушки, а всички офицери, свободни от служебни наряди, да присъстват в траур – формата на облеклото да е шинели.
С необходимата почит и тъжественост са отбелязани и много светли годишнини. Една от тях е подписването на Санстефанския мирен договор. По този повод е издаден Приказ № 49 §1 от 18 февруари 1885 г. на командира на 8-и Приморски пех. полк28. В него се нарежда на утрешното 19 число в 10 ч. на плаца от северната страна на казармата да бъде отслужен благодарствен молебен. На него да присъства една сборна дружина в четириротен състав от 1-ва и 3-а дружина. 3а строя се определят три знамена с асистенти. Формата да е парадна, като долните чинове да са в нови шинели и зимни шапки. Офицерите са свободни от занятия. Музиката да е на десния фланг.
Негово императорско величество Александър Александрович и свързаните с него празници се почитат също от българското войнство и духовенство. По подобаващ начин е отбелязан рожденият му ден. Командирът на 8-и Приморски пех. полк с Приказ № 56 §1 от 25 февруари 1885 г.29 предписва всички офицери и унтерофицери от руския кадър да присъстват в руската вицеконсулска църква „Св. св. Кирил и Методий“, където ще бъде отслужен молебен в 9,30 ч. Формата за офицерите и долните чинове да е пълна – парадна в мундир. На 2 март 1885 г. в деня на встъпване на престола на Негово величество император Александър III е отслужен благодарствен молебен. С Приказ № 59 §1 от 28 февруари 1885 г. командирът на 8-и Приморски пех. полк“30 заповядва той да бъде в църквата на руския вицеконсул, а на 1 март с.г. да се отслужи панихида за починалия император Александър II в Българската църква на Ченгенпазар в 9 ч. В този ден всички щаб- и оберофицери са свободни от наряди, а долните чинове – руски поданици, да присъстват във Вицеконсулската църква. Формата да е парадна, а за 1 март – обикновена, като офицерите носят лента на левия ръкав. Музиката да не свири и да не бият барабани.
Подвеждането на войниците под клетва е особено тържествен акт, чрез който те вземат Бога за свидетел на святата честна и вярна служба на Царя и Отечеството. Събитието се провежда в присъствието на командния състав и военното духовенство. Със Заповед № 54 §1 от 5 май 1912 г. командирът на 19-и Шуменски пех. полк31 нарeжда войниците да бъдат построени на площад „Независимост“. След подвеждането им под клетва ще се проведе общ църковен парад. Формата да е парадна с шарф и кители, а за долните чинове – при оръжие с летни куртки.
Едно от задълженията на свещениците във военно време е да погребват убитите и умрелите според църковния устав. Храбрият български войник, жертвал живота си за милото отечество, заслужава тази последна воинска чест. Затова в Заповед № 99 §14 от 9 април 1887 г. на командира на 7-и Преславски пех. полк32 се посочва, че в памет на войника, умрял по волята божия, следва да се извършва опело в църквата „Св. Възнесение“. За отдаване на последна почит и воинска чест се назначава команда от един взвод от войници и музиканти. Тялото на починалия войник се изнася с пълна караулна амуниция и пушки.
От всичко, казано дотук, можем да твърдим, че БПЦ е предопределена да създава и укрепва високия боен дух на българските воини. Цялата история на православната ни църква свидетелства за приноса й за единението на народа, в името на здравината на държавата и престижа на България.
Бележки:
1 Сп. „Военен журнал“, 1996, кн. 3, с. 91–96.
2 ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 112, л. 37–37.
3 ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 260, л. 183–183.
4 Закон за устройството въоръжените сили на Българското Княжество. С., 1904, с. 60–61.
5 Сп. „Военни известия“, 1908, № 47, с. 2–3.
6 Свещеник Рафаилович. Пастирски беседи към войниците. С., 1908, с. 1–3.
7 ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 372, л. 322–323.
8 ЦВА, ф. 1, оп. 1, а.е. 65, л. 63–65.
9 ЦВА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1006, л. 331–333; 235.
10 ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 82, л. 255.
11 ЦВА, ф.1, оп. 1, а.е.55, л. 99.
12 ЦВА, ф. 1, оп. 1, а.е. 71, л. 439–440.
13 Сп. „Военни известия“, 1908, № 23, с. 1–5.
14 ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 202, л. 209.
15 Сборник от действащи закони в Княжество България по Министерството на Външните работи и Изповеданията и по Министерството на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията. С., 1896, с. 3–5.
16 ЦВА, ф. 1, оп. 1, а.е. 34, л. 55–56.
17. ЦВА, ф. 1, оп. 1, а.е. 35, л. 20–21.
18 ЦВА, ф. 1, оп. 1, а.е. 35, л. 235, 270.
19 ЦВА, ф. 40, оп. 2, а.е. 3, л. 357–358.
20 ЦВА, ф. 755, оп. 1, а.е. 13, л. 7–8.
21 ЦВА, ф. 756, оп. 1, а.е. 15, л. 59.
22 ЦВА, ф. 755, оп. 1, а.е. 14, л. 25.
23 ЦВА, ф. 755, оп. 1, а.е. 14, л. 78–79.
24 ЦВА. ф. 755, оп.1, а.е. 14, л. 133–134.
25 ЦВА, ф. 756, оп. 1, а.е. 15, л. 235.
26 ЦВА, ф. 755, оп. 1, а.е. 13, л. 33.
27 ЦВА, ф. 758, оп. 1, а.е. 13, л. 26.
28 ЦВА, ф. 756, оп. 1, а.е. 15, л. 160.
29 ЦВА, ф. 756, оп. 1, а.е. 15, л. 173.
30 ЦВА, ф.756, оп.1, а.е.15, л.178.
31 ЦВА, ф. 758, оп. 1, а.е. 44, л. 265–265.
32 ЦВА, ф. 755, оп. 1. а.е. 14, л. 58–58.
