7 декември 1974 г.: Архиепископ Макарий Кипърски се завръща от изгнание
На 7 декември 1974 г. Кипърският архиепископ и президент на Република Кипър Макарий III се завръща у дома.
В този момент 250 000 кипърци излизат на улиците, за да посрещнат лидера на нацията, който е бил в изгнание почти пет месеца.
В Никозия каца хеликоптер на ООН, от който слиза архиепископ Макарий. Автобусите, превозващи хората до столицата, и подготовката за тържеството са започнали още предишния ден, а хиляди кипърци от целия остров се стичат към архиепископията, за да приветстват своя национален водач и да отпразнуват възстановяването на републиката.
Медиите съобщават за 250 000 присъстващи. В речта си, която произнася от балкона на архиепископията, архиепископ Макарий дава обещание за възстановяване на републиката, за премахване на незаконните оръжия и за освобождение на острова.
Освен това той обещава, че никога няма да бъде взето решение за разделяне на страната и разселване на населението…
Великото му дело е било трудно и изпълнено с много препятствия. Но самият факт, че е изминал толкова дълъг път от малкото си родно селце Панагия до архиепископския и президентския дворец, е впечатляващ сам по себе си.
Архиепископ Макарий III Кипърски е роден с името Михаил Христодулу Мускос на 13 август 1913 г. в село Пано Панагия, окръг Пафос, в западната част на Кипър. По това време островът е британска колония. Баща му е беден фермер, а майка му умира малко след раждането му.
На 13-годишна възраст, след като завършва основно образование в родното си село, е приет за послушник в манастира Кикос, един от най-богатите и най-известни манстири в Кипър. Когато навършва 20 години, е изпратен в Общокипърската гимназия в Никозия, където през 1936 г. завършва средното си образование. Завръщайки се в Кикос, е ръкоположен за дякон в Кипърската православна църква под името Макарий, което означава „благословен“. Месец по-късно манастирът му отпуска малка издръжка, с която да продължи обучението си в Гърция.
Макарий прекарва трудните години на Втората световна война в изучаване на богословие и право в Атинския университет, който завършва през 1942 г. Още преди да е ръкоположен, поема задълженията на свещеник в Кипърската православна църква, като запазва интереса си към академичното богословие. През 1946 г. е ръкоположен за свещеник и получава стипендия от Световния съвет на църквите, за да продължи богословското си обучение в САЩ. Там той изучава религия и социология в Бостънския университет.
През пролетта на 1948 г., докато все още учи в САЩ, Макарий получава известие, че е избран за епископ на Китион със седалище в Ларнака – сред 4-те епископии на Църквата на Кипър, и това го кара да се завърне у дома. На 20 октомври 1950 г., след смъртта на архиепископ Макарий II Кипърски, над 400 000 кипърски гърци го избират за архиепископ и етнарх на Кипър. Така на 37-годишна възраст архиепископ Макарий III става глава на автокефална църква в Източното православие. В тази си роля той е не само официалният глава на Православната църква в Кипър, но става и етнарх, де факто национален лидер на гръцката кипърска общност. Тези две позиции, всяка от които с огромно влияние, поставят Макарий в центъра на кипърската политика.
Архиепископ Макарий е лидер в борбата за еносис, стремежа на Кипър да се присъедини към Гърция, която се развива по време на следвоенната британска окупация. Подобно на много обществени фигури в гръцката кипърска общност през 40-те и 50-те години на ХХ в., той е активен поддръжник на еносиса още от юношеските си години. Като архиепископ на Кипърската църква и етнарх на гръцката християнска общност на острова, той играе важна роля в политическия живот на страната. Противопоставя се на предложението на британското правителство за статут на Кипър като член на Британската общност. Турция, от своя страна, иска разделяне на острова под предлог защита на значителното турско население в него.
През 50-те години Макарий е много популярна фигура сред кипърските гърци. Като ревностен защитник на еносиса, той поддържа тесни връзки с гръцкото правителство. След референдума за присъединяване на Кипър към Гърция, отхвърлен от Британското правителство, архиепископ Макарий организира политическото движение Панелински комитет, на който възлага надеждите си за победа на идеята за еносис.
През следващите години Макарий работи неуморно и успешно за привличане вниманието на света към въпроса за самоопределението на Кипър. Говори в Общото събрание на ООН и на конференцията на страните от третия свят в Азиатско-Африканския регион, проведена в Бандунг, Индонезия. През 1955 г. в Лондон се провежда конференция, с участието на Гърция и Турция, по въпроса за самоопределянето на Кипър, която не постига успех.
Във връзка с усложнената обстановка в страната стартират нови преговори за запазване на мира на острова. Те се провеждат между архиепископ Макарий III и британския губернатор маршал Джон Хардинг. Британското правителство приема самоопределянето на острова, но само под британско върховенство, поради което не се постига консенсус и преговорите са прекъснати. В същото време Турция заплашва, че ще завземе Кипър, който се намира само на 40 км от брега ѝ, ако се допусне Гърция да придобие острова.
След провала на преговорите, британците официално обявяват Макарий за терорист и го обвиняват в съучастие с ЕОКА. Архиепископът е арестуван за противодържавна дейност и през март 1956 г. за първи път е изпратен в изгнание – депортират го на остров Махѐ, един от Сейшелските острови в Индийския океан. През март 1957 г. Макарий е освободен, но му е забранено да се върне в Кипър. Той напуска Махѐ с танкер, осигурен от Аристотел Онасис и гръцкото правителство. Пътува с него до Мадагаскар и оттам – за Атина. Чак през следващата година успява да се завърне в Кипър. В столицата го очаква с безпрецедентен прием – почти две трети от пълнолетните кипърски гърци го посрещат и приветстват възторжено.
Президентските избори в Кипър се провеждат на 13 декември 1959 г. архиепископът побеждава своя съперник с две трети от подадените гласове.
Действията му до смъртта му са фокусирани изцяло върху възстановяването на кипърската териториална цялост.
В родината си архиепископ Макарий остава противоречива фигура. За по-голямата част от населението той е национален герой и етнарх, като дори в Кипърската православна църква се обсъжда неговата канонизация. Други го критикуват за изоставяне на борбата за еносис в полза на независимостта на острова.
На 3 август 1977 г., в Никозия, Макарий неочаквано умира от инфаркт. На погребението му, в катедралата „Свети Йоан Богослов“ в Никозия, присъстват 182 официални лица от 52 страни. При поклонението край ковчега му преминават около 250 000 опечалени кипърци, което представлява около половината от кипърското гръцко население на острова.
По негово желание архиепископът е погребан в гробница, мястото на която лично е избрал. То се намира на връх Трони, в планината Троодос, на 2 км над манастира Кикос. Върху саркофага му лежи тежка черна мраморна плоча, а над него се издига купол от заоблени речни камъни. Огромната статуя на архиепископа, издигната в двора на двореца в Никозия след смъртта му, се извисява на върха от 2008 г.
Погребението му е прекъснато от силна дъждовна буря, нещо нечувано за Кипър през август, и някои го обявяват за чудо. Кипърските гръцки вестници разглеждат извънредното събитие, позовавайки се на стара гръцка поговорка, че когато добър човек се погребва, дори небесата проливат сълзи.
Източник: Orthodoxia News Agency
