С научен кураж в първопроходството
Жената в Библията до появата на труда на проф. Милена Кирова бе в числото на научно неразработваните у нас теми. Съвсем ограничен у нас впрочем и до ден-днешен си остава изобщо кръгът на библеистите – познавачи и тълкуватели на Вечната книга, ако не броим неколцина преподователи – богослови от Духовната академия. Учени със светско образование все още твърде рядко набират кураж да навлязат в неизбродимия свят, затворен между страниците на Библията. Мащабността и многозначността на този свят, непознаването на иврит, а и доскорошният режим на войнстващ атеизъм вероятно са сред задържащите изследователите бариери. Така че, нека в случая първо отдадем нужното на проф. Кирова за научната смелост и първопроходството. А редом с това и на респектиращата ерудираност и оригиналност в разчитането на една от може би най-трудните и щекотливи библейски материи. Трудът й е с характер на модерен културноантропологичен и филологически сондаж върху галерията женски персонажи от твърде разноречивите библейски текстове. Той съдържа впечатляващи коментари на архетипалното и символно-знаковото, но и на уникалното в поведението на библейските жени, превърнали се в пример за праведност или греховност: Агар, Вирсавия, Девора, Сара, Ревека, Рут, Тамар, Олдама…
Проф. Кирова естествено отдава нужното на религозния заряд в портретиращите жената библейски сюжети. Тя обаче проектира библейските героини и върху екрана на историческото и психоаналитичното, прекарва ги и през свързани със социопола актуални изследователски парадигми, прави фини лингвистични рентгеноскопии на моделиращите ги словесни конструкции. Същевременно като литературовед е изкушена да ги разчете и в своеобразието на тяхната художествено-естетическа природа. С една дума, създала е текст, безкрайно различен от нароилите се зад граница еманципистки публикации с голословни упреци към библейския разказ, който бил принизявал и унижавал жената, представял я бил еднопланово и стеснено. Можем да разберем яростта на подобни публикации. Църквата и Библията винаги са били най-сериозните прегради пред феминистките движения. Проф. Милена Кирова обаче решително загърбва еманципистките подходи, нейният труд спори с наивността и ограничеността им.
Следвайте ни
Миш-маш от англосаксонски феминистки трудове, което личи най-вече по погрешно предадените библейски имена. Нейсе, запуши я!
Хора, някой чел ли е въобще този „труден“ труд? Хвърлете само едно око на предговора и неверните клишета в него, за да видите за какво става въпрос.