За едно библейско влияние върху повестта „Гераците“

Смислотворният механизъм на редица произведения от Елин Пелин е здраво свързан с Библията. Диалогът на някои измежду тях със сакралните текстове е вече посочван в нашата научна книжнина. Нужно е обаче да се издирят и други случаи, за да се осигури възможност въз основа на събрания богат фактически материал да се направят обосновани изводи за връзките на Елин Пелиновото творчество с Библията. Тук ще бъде разгледан един пример за общуване между повестта “Гераците” и Св. Писание.

Характеризирайки проявите на скъперничество на Божан, разказвачът съобщава: “Гонеше с псувни врабците, които страхливо се застъпваха за своя мъничък дял. Той пъдеше с викове и попръжни калугерите и просяците, които идеха с благословия за шепа жито, сега по харман, когато Бог толкова изобилно го сипеше, и дълго не можеше да се успокои, като че бяха го нападнали разбойници”. По повод на този текстов отрязък, проф. Никола Георгиев отбелязва: “Единият от братята до такава степен се вскотява в алчността си, че погазва и най-простите правила на християнското поведение: I…I. Човекът, който се държи така безбожно, се нарича Божан. И тъжно-ироничното несъответствие е не само между име и поведение, но и между представите на тези, които са давали това име, и развитието на човека, който го носи”.*Н. Георгиев. Жанр и смисъл в повестта “Гераците” – В: Елин Пелин (Нови изследвания). С., БАН, 1978, с.207.> По-долу ще бъдат приведени наблюдения, детайлиращи разсъждението на проф. Н. Георгиев.

Цитираният пасаж от повестта е реминисценция във връзка с евангелските стихове: “25. Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? 26. Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?” (Мат. 6: 25-26), срв. “22. И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете: 23. душата струва повече от храната, и тялото – от облеклото. 24. Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците!” (Лук. 12: 22-24).

В тези евангелски стихове Иисус Христос отрича неумереното желание за забогатяване. Той посочва, че Бог, Който е Създател на живота, дарява и храната, потребна за живота. Бог храни птиците, а много по-ценни от тях са последователите на Христовото учение. Такива са преди всичко калугерите, които са се отрекли от света, за да последват Христа. Просяците пък са най-бедните членове на обществото и като такива имат право на известна материална помощ.

Наличието на междутекстова връзка на приведените евангелски стихове с цитирания пасаж от повестта се подсказва преди всичко от името на героя Божан. Традиционните български имена, които са производни от корена бож- или бог-, са етимологически и смислово свързани с името Бог, вж. Божан, Божана, Божо, Божа, Бого, Богдан и др. В “Гераците обаче тъкмо носителят на Божието име проявява най-безбожното поведение. Той не само трепери над всяко пшенично зърно и над всеки житен клас, но и прогонва тези, за които Сам Бог се грижи. Божан гони врабците “с псувни”, макар че те са плахи и искат съвсем малко (вж. деминутива мъничък). Много по-злобно е отношението му към калугерите и към просяците. Божан ги пъди и на техните благословии отговаря “с викове и попръжни” (вж. антитезата благословии – попръжни; срв. възходящата градация гонеше с псувни – пъдеше с викове и попръжни). Показателно е, че врабците, калугерите и просяците искат от Божан твърде малко жито (вж. мъничък дял и шепа жито), но получават само обиди. Божан не проявява милосърдие. Той дълго не може да се успокои, “като че бяха го нападнали разбойници”. Психологическото състояние на героя тук е представено чрез сравнение, което изяснява начина на отношение на Божан към най-безобидните живи същества сред птиците и хората. Той гледа на тяхното идване като на разбойническо нападение. По този начин идеята за несъответствие между името и поведението на Божан получава художествено убедителна разработка в творбата.

Разгледаният случай на междутекстова връзка на повестта “Гераците” с Библията е един от многото случаи на проява на интертекстуалност между Елин-Пелиновото творчество и Св. Писание. Изследването на други подобни случаи обаче може да бъде обект на самостоятелни проучвания.