За книгата „Православието” и нейния автор Павел Евдокимов
Източник: Омофор
Павел Николаевич Евдокимов (1901-1970) е сред студентите от първия випуск на Свято-Сергиевския богословски институт в Париж, основан през 1925 г. Павел Николаевич Евдокимов е и един от първите ученици на отец Сергий Булгаков, професор по догматическо богословие и декан на института до смъртта си през 1944 г. От 1959 г. до преждевременната си смърт проф. Павел Николаевич преподава нравствено богословие и е един от най-видните представители на института и възвестители на Православието в западния свят. Автор е на многобройни трудове, сред които Достоевски и проблемът за злото (1942), Жената и спасението на света (1958), Тайнството на Любовта (1962), Етапи на духовния живот (1964), Богословие на красотата (1970).
За книгата
Откъс от предговора към книгата, написан от протопрезвитер Борис Бобрински, декан на Парижкия богословски институт “Св. Сергий "
Православието може да се мисли само “на колене”, молитвено, с чувство на дълбоко смирение и собствено недостойнство пред величието на неговата тайна.
Оттук и езикът на всеки “разказ” за Православието трябва да бъде съзвучен на своя тайнствен, мистичен предмет, да бъде вдъхновен от молитвата, чувството за духовна хубост и светлина, или казано накратко, да въвежда в тишината на молитвеното, безмълвното деяние.
Подобно на прелюдията в музикалните творби, след кратък исторически преглед уводната част на книгата разкрива основните черти на Православието – тайната на Богочовечеството, определяща самото битие на Църквата, Тялото Христово, в което са призвани да се съчетаят в духовна хармония и единство, редът и свободата, преданието и творчеството, послушанието и радостта.
Делението на пет основни части се различава коренно от метода на изложение в учебниците по догматическо богословие.
Първата част, посветена на антропологията, представя съдбата на човека от началото, от райското първобитно състояние. Показан е човекът, създаден по образ Божи и призован към богоподобие, отпаднал чрез непослушанието си от богообщение и слязъл в страната на греха и смъртта, но неизгубил в тайнствените дълбини на сърцето си печата на Божия образ и носталгията по изгубения рай.
Православната антропология е неотделима от пътя на спасението и следователно – от призваността на човека към обожение: „Образ съм на неизречената Ти слава, ако и да нося раните на греховете”.
Втората част е посветена на тайната на Църквата.
Третата част – за вярата на Църквата, т.е. за догматическото учение и неговите основи в Свещеното Писание и църковното Предание
Четвъртата част, за молитвата на Църквата, ни предлага чудесен синтез на молитвеното трудене или дори на цялото молитвено битие на Църквата: категориите на свещеното пространство и време, храма и самия човек. Тук се усеща полъхът на Тайноводството на преп. Максим Изповедник и на цялата източна литургична традиция.
Въведение в иконата е една от най-блестящите глави на книгата на Павел Евдокимов, който посвещава значителна част от творчеството си на умозрението на иконата. Главата за иконата завършва с обширно тълкуване на Троицата на преп. Андрей Рубльов, връх на православното и руското иконописно творчество.
Петата част, посветена на есхатологията или последните времена, ни напомня, че Църквата е в света но не от света, и че тя е изцяло обърната към бъдещото Царство, наченките на което са вложени в сегашния живот на Църквата чрез участието в тайнствата.
Последните страници – за разделението на християните – са написани с болка и дръзновение. Оставайки изцяло верен на вероучението на православната Църква, П. Н. Евдокимов вярваше, че всеки вярващ и търсещ Христа с цялото си сърце върви по пътя на светостта към Божия престол, защото тайната на Царството е тайна на светиите, които ще намерят в Христа и Църквата единение отвъд пределите на земните прегради.
