Репортаж от небето – за Третия Рим и радостта, че съм българин

При всяко мое пребиваване в Русия, аз виждам и усещам характерни църковни черти, които стават все по-ярки. Според мен те искрят в руската църковност още от самото й създаване и ще продължат, както предсказва св. Серафим Саровски, до свършека на света.

Голяма радост и възторг нахлуват в мен, не само от наблюдението на добрите руски църковни практики и успехи, но най-вече от засвидетелстваната за пореден път съпричастност и неразривна връзка между двете братски църкви, която датира от самото им начало.

Москва е Третият Рим. Не защото Русия ще бъде най-богатата страна в света, подобно на Римската и Византийската империи, а по-скоро защото Русия ще запази до последно Православието в чистота. Отдавна бе започнато осъществяването на това велико дело, доказано в последно време с кръвта на стотиците хиляди новомъченици, пострадали и свидетелствали за вярата по времето на комунистическият режим. Мъченици е имало по времето на Рим, заради свидетелството за Вярата; по-късно – по времето на Константинопол, заради борбата в утвърждаването на Истината, имало е и във времето на Москва – този път заради тържеството на Любовта.

За небето

Св. Владимир, покръстителят на Русия, пратил в Цариград свои хора да наблюдават живота на християните и техните богослужения. Когато пратениците се върнали и трябвало да разкажт своите наблюдения и впечателния, те казали: „Християнският Бог ние не видяхме, но когато присъствахме на богослужение, ни се струваше, че бяхме на небето.” Тези дни видях, че и до ден днешен руският православен човек наистина се стреми по такъв начин да устрои живота си, че да живее на Небето – при това още тук, на земята.

Втора година подред в Москва присъствам на най-големия църковен форум в света – Международните Рождественски Образователни Четения. Сигналите бяха достатачно ясни, при това дойдоха от всички страни – от Църквата, от Държавата и народа.

Пленарните заседания в Държавния дворец в Кремъл преминаха под призива „обединение”. Говорейки за престъпността и нуждата от Църквата, Генералният прокорор на страната, Владимир Устинов, отбеляза: „Главната беда в обществото е липсата на духовност. Трябва да има обединение (между Църква и Държава) в името Божие”. И накрая завърши като богослов, с думите: „С рождението на Христа се е родила Светлината и Мирът! Как може да не използваме тази даденост?!”.

Андрей Фурсенко, министър на образованието и науката, се застъпи вече официално за въвеждането в училищатана предмета „Закон Божи”. Нещо повече – другите общественици от неговата сфера защитиха тезата, че вече е крайно време образованието да претърпи реформа, която да осигури навлизането на православен мироглед във всички предмети и учебници. В тази връзка митрополит Климент каза: ”Училищата и Църквата трябва де се обединят за доброто на обществото. В образованието трябва да се търсят нови методи, а Църквата трябва да остане същата.” Представителят на Губернаторите, губернаторът на Калужка област, Анатолий Артамонов, в доклад за работата си с Църквата и за това, какви трябва да бъдат главните ценности на младото поколение, отбеляза, че духовността и прогресът са неразривно свързани. Духовното възраждане в Русия е във всички сфери на обществения живот, като приоритетът за осъществяването му вече е очертан: Държава и Църква – две глави в едно тяло.

Ще отбележа едно доказателство, може би най-малкото: само програмата на докладите по време четенията (без участието на другите гости) представлява книга с повече от 200 страници!

За буквите

Знаем че първите руски мъченици, светите Борис и Глеб са от български произход, че първият Московски Митрополит св.Киприан е българин, близък роднина на св.Ефтимий Патриарх Български. Знаем също, че ние сме дали буквите и книгите на нашите славянски братя.

Втора година подред, по време на престоя ми в Москва, живях в българското Подворие. Тези дни отново съвпаднаха с активно гостуване в руската столица на български архиерей – Негово Високопреосвещенство, Варненският митрополит Кирил. За 4-5 дни дядо Кирил първо служи в българското Подворие, което е напуснал преди 20 години, и отбеляза тази паметна годишнина като в знак на благодарност дари голяма икона на св.Йоан Рилски Чудотворец. На следващия ден той участва в богослужението, водено от руския Патриарх, в чест на откриването на Рождественските четения.

Митрополит Кирил участва в четенията с доклад, а после взе участие и в сесията, посветена на наркотиците. Той също така беше почетен гост на Президиума в пленарните заседания, проведени в държавния дворец Кремъл. Митрополит Кирил имаше официални срещи с руския митрополит Кирил, който е председател на отдела на външните църковни връзки към Московската Патриаршия, както и с други архиереи, с цел да подкрепи служението на архимандрит Игнатий, настоятел на българското Подворие и да защити българските национални интереси.

Най-малко две неща впечатлиха силно руските домакини при посещението на митрополит Кирил: неговото пълно и безрезервно доверие и вяра в успеха на работата на служителите в Подворието, и по-конкретно към младия архимандрит Игнатий, и обичта и топлината, показани към децата и обикновените миряни, по време на вечерята в българското Подворие. На другия ден домакинът на Подворието ми каза:” Какъв владика! Какво смирение и любов! Всичко беше толкова непринудено, децата играеха свободно, ние споделяхме това, което мислим и което е на сърцето ни – бяхме като истинско семейство.”

Впечатленията от митрополит Кирил и другите български архиереи, гостували в Русия, е толкова добро, защото там трудно могат да се намерят владици като българските, които с такава топлина и готовност се вслушват в проблемите и мненията на обикновените вярващи.

Архимандрит Игнатий бе първият настоятел в Москва, който получи благословение от руския Патриарх за това, книгите, православните видеофилми и иконите да се продават на заводска цена (без надценка), в храма, който управлява. Единствено в двата храма към нашето Подворие всички треби се извършват безплатно. За отбелязване е, че откакто се въведоха „реформите” приходите на храма не само че не са намалели, но са се увеличили с 30 %. Неделните причастници са между 50 и 100 християни, а на по-големите празници – над 300. Специално заради новите богослови отбелязваме, че постът и изповедта преди свето причастие, са напълно задължителни. От тук служителите, назначени от отец Игнатий, са млади, ревностни и вцърковени момичета и момчета, с рядко срещано благочестие, някои от тях изпратени от старците на Оптина пустиня.

За повече от 50 години в българското Подворие са минали много български свещенослужители, в това число и негово Светейшество патриарх Максим. По-късно те са ставали епископи, митрополити; живяли са и са служили в различно време и при различни условия. Тамошните руснаци си обясняваха добрите прилики между тях – смирение и гостоприемство, топлина и внимателност в общуването, сърдечна грижа и доверие между всички тях, с школата, наречена Българска православна църква.

По време на престоя ми в Москва почувствах, че и до ден днешен има какво да дадем на руския православен човек.