Иде ли?

Един от най-нашумелите писатели през последното десетилетие е американецът Дан Браун. Той е бивш преподавател по английски език във военна академия, който започва да пише приключенски романи. С помощта на мощна рекламна кампания и благодарение на примитивизма на съвременните читатели Дан Браун продаде милиони екземпляри от книгите си и натрупа състояние от четвърт милиард долара. Най-известната му книга е „Шифърът на Леонардо”, преведена на над 40 езика.

Сюжетът се подчинява на откровената лъжа, че Христос бил женен и имал деца, но тайната за тях била прикрита от ордена на тамплиерите. Това са безумни фантазии, но милиони читатели, които не познават Евангелието, им повярваха като истина от първа инстанция.

Последният роман на Дан Браун е „Изгубеният символ”, който на 22 ноември 2009 г. излиза от печат на български език. В него се разказва как главният герой проф. Робърт Лангдън е поканен да изнесе лекция в Капитолия. Преди отиването му там е намерен ужасяващ предмет с пет символа, който води към свят на изгубена окултна мъдрост. Приятелят на докладчика Питър Соломон, който е богат евреин и виден масон, е отвлечен и за да го спаси, Лангдън се впуска в проучване на масонските тайни зали, храмове и тунели във Вашингтон. Целта на книгата е да внуши идеята, че съдбата на човечеството се управлява от малък таен елит на жидомасони.

Тази басня съвсем не е нова. Тя беше наложена за първи път у нас от евтините книжки на Никола Николов през 90-те години, издавани в огромни тиражи. Явно някой имаше интерес те да бъдат разпространявани и да бъде манипулирано българското обществено мнение. След това се появиха книгите на Волен Сидеров в същия дух и същите тиражи. Масонство наистина съществува, но да се твърди, че то управлява света е наивно и невярно. Самите масони не са тайна организация и признават, че в последните десетилетия губят членове и влияние.

Такива конспиративни теории са особено популярни в Русия, понеже руснаците са силно религиозни. Хиляди отказват да приемат новите руски паспорти, защото виждат в тях едва ли не числата на Антихриста. Епископът на Чукотка Диомид обвини ръководството на Руската църква, че било отстъпило от вярата и изпадна в разкол. В Пермска област православни сектанти се заровиха в землянки, за да чакат края на света. Те излязоха едва когато умряха някои от тях и вонята прогони останалите на повърхността. Водачът им се оказа психично неуравновесен и е затворен в лудница.

Кога и как ще настъпи Страшния съд е известно само на Бога. Антихристът още не е дошъл и никакви щрихкодове не крият неговото име. Проблемът е в това, че ние отказваме да осъзнаем нашата лична вина за състоянието, в което сме изпаднали и да променим отношението си към себе си и другите, т.е. да се покаем. Нека да не поддаваме на заблуди и илюзии, а да стоим твърдо в православната вяра и любовта към България. В това е залогът за нашето спасение като отделни личности и като народ.