Списание „Християнство и култура“. Пред лицето на въпроса
Списание “Християнство и култура” се появи тъкмо когато се чудех как ще се справя.
Сега, когато прочетох шест броя от неговото съдържание, отново се чудя как ще се справя, този път с евентуалния коментар към него. Четенето протичаше така: изправях се срещу всеки текст челно и сякаш веднъж завинаги. Тази тоталност на отговорността при четене ме снабдяваше с инструменти, които преди бях търсила и които не ме освобождаваха чрез това, че съм ги намерила, а отново преподписваха отговорността. Така аз получавах, но след това не си отдъхвах. Вкопчването ми във всеки текст и всеки брой на списанието доведе до предусещаната боязън, която човек изпитва към любим подарък, който по-добре изобщо да не бъде разопакован. Вътрешността понякога сковава силите, вместо да ги впрегне в работа.
Целият текст в LiterNet.
