Медиите за Отец Петър Гарена
Светското име на отец Петър Гарена е Камен Манолов Гаренов. Роден е през 1956 г. в Хамбар дере, Смолянско, което вече е превърнато в резерват за мечки. Завършил е "Богословие" в СУ "Св. Климент Охридски". През 1992 г. е ръкоположен в свещенически сан в Араповския манастир и приема името Петър. Служи в погранични райони със смесено население. Осъществява мисии при българите в Турция, Бесарабия, Македония, Румъния. Основава първия православен просветен център към храма "Св. Георги" в Кърджали. От 2001 г. преподава теология в Пловдивския университет, филиал "Любен Каравелов". Автор е на 7 книги и 19 научни студии. Отец Петър владее перфектно руски и турски език, освен останалите, с "които се справя", справя се добре и с компютрите. Занимавал се е със скулптура, с живопис, с литература. Не само християнството е носител на българското, казва свещеникът. Затова и сред приятелите му има много мюсюлмани.
Кърджалийският свещеник Петър Гарена използва линейка, за да хвърли кръста за Йордановден във водите на Арда. Отецът, който е в болница след тежка операция, използва болничния автомобил, за да стигне до реката и да изпълни богоявленския ритуал. Преди това Петър Гарена произнесе за богомолците, събрани в енорийския храм "Свети Георги Победоносец", проповед от болничната си стая. Отецът използва мобилна връзка, за да поздрави православните християни за Йордановден. Телефонът, от който звучеше гласът на свещеникът беше свързан към микрофон, за да могат думите да бъдат чути от всички. След това присъстващите в храма чуха поздравления от кмета на Кърджали Хасан Азис и от областният управител Ангел Коджаманов.
Линейката докара отец Петър минути преди началото на ритуала край Арда. Свещеникът беше по пижама, но след като слезе от автомобила облече расото си и стигна до брега сам, подпомаган от кметът на общината Хасан Азис и служители на "Гражданска защита".
Отецът благослови събралото се множество и хвърли във водите на Арда дървения кръст. След него се хвърлиха 33-ма души. Кръстът беше изваден от 40-годишния Валентин Парасков. "Пожелавам свобода на българските медици в Либия", извика Парасков след като излезе от реката. След провеждането на ритуала отецът свали расото и беше откаран отново в болницата с линейката.
Отец Петър е известен с ексцентричното провеждане на Йордановден в Кърджали. През годините свещеникът хвърля кръста в Арда, висейки на бънджи-въжета от моста, возеше се на файтон, шествието беше водено то БТР или от момче, облечено като турско заптие.
Кърджали инфо: Днес Кърджали отбеляза Богоявление
Днес православната църква отбелязва един от дванайсетте най-големи празници- Богоявление. Тържествена Богоявленска Василиева литургия отслужи тази сутрин в централния градски храм в Кърджали "Свети Георги Победоносец" отец Петър Гарена. Той благослови всички жители на града и областта за здраве и благоденствие. След службата енорийският свещеник и градоначалникът инж. Хасан Азис поведоха литийното шествие към новия мост над река Арда. Те се придвижиха на шарен файтон. В началото на процесията младежи носеха хоругвите на църквата, между които и двете дарени лично от кмета, които са уникални, ръчно изработени, везани със златна сърма. На новият мост градоначалникът и отец Петър Гарена се качиха на специално монтирана на подемен кран платформа, от която отецът хвърли кръста. Преди това той кръсти във водите на реката 10 годишната Дияна Атанасова, която получи като подарък Библия от църковното настоятелство. Кметът й подари 50 лева за здраве. Няколко минути след кръщаването 41 доброволци се хвърлиха във водата, за да извадят кръста. 20 годишният Антон Калоянов бе този, който го извади. Той е от Кърджали, за четвърти път участва в Богоявленския ритуал, работи като барман. Освен късмета и здравето, което ще му донесе изваждането на кръста през тази година, Антон получи и парична награда от 50 лева, осигурени от църковното настоятелство. За всички останали доброволци, които участваха в ритуала, църковното настоятелство беше осигурило по 20 лева.
Сега: В Кърджали честват Богоявление с БТР
Прясно боядисан в оранжево БТР поведе вчера шествието на миряните в Кърджали по повод Йордановден. По бавния път към река Арда, която разделя града на две, над отворения люк стърчаха енорийският свещеник Петър Гарена и общинският кмет Хасан Азис.
Слисани от гледката, граждани замръзваха на място, а лидерската двойка им махаше сърдечно с ръце. Стъписани баби, неуспели да пресекат централното кръстовище своевременно, допуснаха, че от Кърджали потеглят доброволци за Кербала. Зад транспортното средство се точеше човешкото множество, съставено предимно от градски първенци в управлението и партийния актив. Следваше ги безкрайна редица от таксита и лични автомобили, водени от почти озверели шофьори.
Машината на Гражданска защита спря в началото на моста и окончателно блокира движението. Дървена стълба от пожарната се изпречи под нея, за да могат поп и кмет да изпълзят досами коритото на ледовитата река. По нея се спусна и 4-годишният Симеон, който трябваше да получи кръщение. Умилен, градоначалникът Азис му връчи истинско бяло гълъбче, което детето пусна на воля. Симеончо пък беше дискретно топнат в мразовитата Арда и набързо кръстен от отец Петър.
Като никога досега отчето хвърли от ниския бряг кръста и 11 полуголи мъжаги се втурнаха да го хванат с юнашки ревове.
Отец Петър наблюдаваше екшъна с хитра усмивчица. Запитан защо точно с БТР поведе шествието към реката, той каза: "Единствено православната църква освещава на този ден бойните знамена. На нашия град му взеха войската, остана ни българското опълчение в лицето на Гражданска защита. И затуй наличното си оръжие го освещаваме и с него вървим на Богоявление." Напълно в стила на етническата толерантност бе отговорът на Хасан Азис: "Съгласих се като кмет и като човек, защото уважавам всички хора и религии. Нали всички сме равнопоставени пред Бога и Аллаха."
Сащисани, кърджалийци вчера дълго обсъждаха поредната попска щуротия по Йордановден. Те припомняха, че са виждали отчето да развява полите на расото, спускайки се от същия мост по алпийско въже, и отгоре да хвърля кръста. После пък, яхнал муле, дърпано от османлия в потури и с фес, и пред тях да шляпа девойка в дрехи на кръстоносец. Миналата година предишният кмет Румен Димитров и отецът бяха седнали на "вилиците" на електрокар. Така поп Петър Гарена все с чудатостите си смайва християните и мюсюлманите в Кърджали. И заради това Йордановден си е християнски празник, но с неизменното и масово участие на мюсюлманите.
Стандарт: Спайдърмен в расо катери 15-етажен хотел
Кърджалийският поп отец Петър ще катери 15-етажна сграда с въже. Екстравагантната идея му хрумнала миналата седмица, когато в родопския град се проведе национален преглед на туристическите умения и сръчности. Тогава алпинисти се изкачиха по хотел "Арпезус", най-високата сграда в Кърджали. Ако ме бяха поканили, щях да се включа извън класирането, заяви отецът. Той още не е решил кога точно ще се извиси над земята пред цялата енория. Търся подходящия момент, за да бъде начинанието ми в прослава на Бога, обясни отец Петър. Съгражданите му едва ли ще са учудени, защото попът неведнъж превръща в екзотична атракция църковните ритуали. Първият му алпийски спектакъл бе на Йордановден 2001 г. Тогава той се спусна с въже от двадесетметровия мост на река Арда с бяло наметало и разперени ръце като птица. Хвърли кръста, увиснал над водата. Хиляди хора се струпаха на моста, за да видят акробатичния полет на попа. На следващия Йордановден свещеникът отново изненада енориашите. Той поведе трикилометровото литийно шествие, качен на муле, което водеше 25-годишен мюсюлманин, облечен като османско заптие с чалма и ятаган. Търся не скандали, а начин да привлека християните, мнозина от които рядко намират пътя към храма, коментира свещеникът. Нетрадиционният поглед към каноните е само част от непокорството на попа-чудак със светското име Камен Гарена. Неведнъж е изпитвал гнева на своите началници. Едно от наказанията му е наложено лично от патриарх Максим. Това става през 1996 г., когато отива като мисионер в Западните покрайнини. Оказало се, че отец Петър е първият български свещеник, който стъпва там след Ньойския договор. Обикалях села и градове, за да търся българщината, разказва той. Сръбските власти обаче го екстрадирали заради проповедите. Когато трябва да воюва, отец Петър не е обладан от скромност и примирение. Той бе един от най-активните участници в църковните баталии през 1990 г. В ръкопашните схватки между божиите служители за Духовната семинария монахът Петър бе от героите на патриарха, с чиито твърди действия разколниците бяха изтласкани навън. Той успя да се пребори и с протокола на премиера Симеон Сакскобургготски. При посещението на министър-председателя в Кърджали през ноември 2001 г. храмът "Свети Георги Победоносец" не беше включен в програмата. На среща с обществеността свещеникът възмутено заяви, че е учудващо решението на Симеон да влезе в градската джамия, но да подмине храма, където се е черкувал и баща му цар Борис III. За да излезе от конфузната ситуация, премиерът промени програмата си и влезе в църквата. Преди 6 години пък отец Петър шокира управата на Крумовград, като би на умряло камбаната на 3 март. Тогавашният кмет Мустафа Юмер и други местни първенци още допивали кафето си около 10 часа, когато проечал скръбният глас на камбаните на храма "Св. Иван Рилски". На този фон започнало тържеството по случай националния празник на централния площад. Камбаните ударил лично отец Петър, който тогава бил енорийски свещеник в града. Веднага след официалното слово попът навлякъл бързо епитрахила, грабнал микрофона и произнесъл слово, което започнал с думите: "Българщината в Крумовград загива." Още същата вечер бил повикан в полицейското управление. Това си беше арест, защото аз не съм искал да ходя на гости в полицията, коментира по-късно свещеникът. "Българщината в Крумовград е жива, думите на попа са провокация", каза от своя страна кметът. Само ден по-късно кмет и поп получиха нов повод за конфликт. През нощта на 4 март бяха изгорени на площада национални знамена от празничната украса на града. Кметът веднага предположи, че отец Петър се опитва да провокира етническо напрежение. След като полицията разнищи случая обаче, бе установено, че палежът е дело на група пияни младежи. Сега кърджалийският поп Петър, който знае турски език, ходи често в джамията и посреща мюфтията като добър гост в църквата. Когато ги поканят заедно на някакво събитие, двамата намират време добросъседски да си побъбрят.
