Християнската идея: Философията на паяка

Източник: ziarullumina.ro

Бог, Който храни малкия паяк с малка мушица и големия – с голяма, се грижи и за най-малкия паяк, който изяжда една мушица, и за най-големия, който може да изяде колкото две села на ден.

Показах, братя мои, колко тайни и колко чудеса има в Творението. Творението свидетелства за Божията слава, както Светият Дух казва: “Небесата проповядват славата на Бога…” (Пс. 18). Те говорят с необхватността си, с широтата, с милиардите си небесни тела, с чудесата.

Свети Василий Велики започва от паяка, от мравката, от пчелата и стига до небесните светила, описвайки чудесата на Божието творение. И колкото повече познаваш чудесата Божии, толкова повече се разпалва любовта ти към Творението и се свързваш с Него.

Вижте какво богословие има св. Василий, каква философия, какво словесно изкуство. Той казва: “Голям философ е паякът!”. А ние дори не го забелязваме. Идва жената и казва: “Махни го този паяк!” Ех, само ако знаеш колко има да учиш от паяка. Погледни го – ако е малък, той си прави малка паяжина според силите си, ако е голям, си оплита по-голяма.

Как се разпростира Божият промисъл чак до обгрижването на паяка!? След като си изплете паяжината, малкото паяче се оттегля: “Дай ми Боже храна! Аз си изпълних задължението!” Големият паяк прави същото. Стои и мълчи. Чул ли си го да говори?

Мухата я чуваш да бръмчи, комара също. А чувал ли си някога паяка? Не, той е философ. Той стои и чака Бог да му изпрати храна. Божия промисъл не изпраща на малкия паяк голяма муха. Боже пази! А защо? Ако е голяма мухата, как паяжината, която е много тънка, ще издържи? Ще се скъса и паячето ще умре от глад. А Бог обича Творението Си. На малкото паяче дава малка мушица. След като всичко свърши, паячето отново плете разкъсаната си паяжина, защото утре пак трябва да яде. На големия паяк Бог праща голяма муха, защото има по-голяма паяжина. Той също, след като се нахрани, се хваща за работа. Но нищо не казва. Чувал ли си паяка да говори? Да бръмчи? Не. Мълчи. Само дето виждаш, че е архитект. Опъва отсам, връзва там и работи. Не говори. Гледа си работата.

Преблагият Господ, Който е сътворил и паяка, има грижата всеки ден да му изпраща по една малка мушица. На големия – голяма. Ако са повече – повече мушици. Защото Бог, ако паячето е Негово, ще го нахрани, иначе то няма да оцелее.

Но невярващият казва: “Да, ама аз не съм паяк, че да живея с една малка мушица или с една муха. Аз имам съпруга, деца, данъци. Аз трябва да ям много, да имам много!”

“О, злото в теб, невернико!”, казва Свети Василий Велики. Този, който храни малкото паяче с малка мушица, голямото – с голяма, ще нахрани всичко и всеки, дори най-големите китове в океана (един от тях изяжда на ден колкото две села). Така Бог ти показва, че има грижата и за този, който яде колкото една мушица, и за онзи, който изяжда колкото две села на ден.

И когато разбереш това и го видиш в Творението, не може да не се разпали любовта ти към Бога.