Дума: Богословският факултет засия с нови зографии

Източник: в. Дума, бр. 143

Иво Ковачев-Мистрала работи върху евангелските сцени шест месеца и девет дни, освещават ги наесен

Фреските на Иво Ковачев – Мистрала пресъздават новозаветни сюжети от Светите Евангелия на четиримата апостоли – евангелисти – Матей, Марко, Лука и Йоан, но включват и моменти от Светото Предание, които не присъстват в писмените повествувания. Това обаче съвсем не ги поставя извън канона, тъй като църквата признава Светото Предание за авторитет наравно със Светото Писание, както още се нарича Библията. Такава е сцената със слизането на Христос в ада преди Възкресението Му и освобождаването на душите на праведниците от времето на Стария Завет.

Стенописите красят коридора на втория етаж на факултета. В него стоят хорът и богомолците по време на служба, тъй като в малкия параклис има място само за свещеника. Благодарение на умелото художествено виждане на Мистрала неговите рисунки се явяват естествено продължение на украсата на параклиса, рисуван през 1978 г. от известния зограф Николай Ростовцев.

Мистрала започна работа на 1 декември (?), след спечелен конкурс, за който се явиха десетина проекта. Комисията харесва проекта на Иво Ковачев, който е одобрен и от Светия синод. Въпреки това, Мистрала често се допитва до главния асистент и преподавател по християнско изкуство доктор Иван Рашков. Цялата изписана площ е 100 кв. метра. (ДУМА писа на 21 април за работата на Иво Ковачев.)

Таванът е решен в четири медальона, издържани напълно в типична българска традиция, със заемки и на възрожденски мотиви. Те са Христос Пантократор, Богородица – Ширшая небес, Бог Саваот и Свети пророк и предтеча Йоан Кръстител. Фонът е син със златни звезди. Докато ги рисувал зографът се притеснявал най-много от изписването на Бог Саваот, тъй като този образ още от векове на християнството дори до днес изкушава не един и два академични умове да спорят по въпроса допустимо ли е да бъде изобразявано като човешко първото лице на Светата Троица – Бог Отец, или не. Общоприетият начин на изображението е символът на равностранния триъгълник с всевиждащо око в средата. Истински уникат е шестнадесетоокият серафим. На северната стена са концентрирани сюжетите от двата най-големи господски празници – Рождество Христово и Възкресение Христово, в които има типично български елементи. Вместо традиционния белобрад дядо – сборен образ на покланящите се на Спасителя овчари в пещерата, зографът изобразява овчарче с типично нашенско калпаче, ямурлук и цървули. На отсрещната стена са сцените Благовещение и Успение на Пресвета Богородица, завладяващи не само с невероятното съчетание от краски, но преди всичко с психологичната задълбоченост на израженията.

Новите стенописи на Богословския факултет ще бъдат осветени наесен, каза за ДУМА деканът на факултета доц. Емил Трайчев. но и дотогава всеки желаещ може да ги разгледа в работното време на факултета.