Дума: За пръв път преди 105 години звучи „Върви, народе възродени“

Уникални документи за честването на Деня на писмеността през годините, гравюри и икони показва изложба в БАН

Точно преди 105 години на 11 май 1901 г. по стар стил за пръв път в Ловеч е изпълнен тържествено сакралният за българите химн "Върви, народе възродени!". Стоян Михайловски още на 15 май 1892 г. написва стихотворението "Кирил и Методий" като проект за български всеучилищен химн. Отпечатано е същата година в списание "Мисъл", но става известно едва през 1901 г., когато в навечерието на празника на Кирил и Методий композиторът Панайот Пипков написва музиката. Оттогава това е химнът на българщината и на знанието.

Общата възхвала за делото на творците на нашата писменост, светите братя Кирил и Методий, се ражда не от училищното тържество в Пловдив през 1856 г. Тя започва да се въвежда в България след 1204 г. и не по-късно от 1211 г., разказа за ДУМА директорът на Научния архив на БАН ст.н.с. Стоян Пинтев. Днес ще се състои традициионното тържество на академията за 24 май, а преди това екипът на архива открива голяма изложба за Деня на славянската писменост.

Уникални документи, снимки, гравюри, екслибриси, икони и картини са представени в изложбата за пръв път пред публика. Сред тях са и документи, свързани с участието в празника от 1870 до 1942 г. на Българското книжовно дружество (от 1911 г. БАН). Това не е случайно, защото веднага след основаването си през 1869 г. в Браила, още на 11 май 1870 г. БКД организира в румънския град с подкрепа на българската община там честване на делото на Кирил и Методий. Състояло се е пищно шествие, със средства са помагали родолюбиви българи, живеещи зад граница по това време. Неотдавна екип на Научния архив, оглавен от Стоян Пинтев, е успял да разчете благодарственото писмо след празника, което видни дейци на основаната във време на робство бъдеща академия (Николай Ценович, К. Попович и Васил Стоянов) изпращат до българи в Крайова, Плоещ, Турну Магурели, Гюргево и Одеса. От написаното в тези редове днес можем да усетим автентичния ентусиазъм и патос на празника в Браила.

Във витрините са подредени словото на Васил Стоянов при освещаването на българската църква в Букурещ на 11 май 1869 г.; речи на Петко Славейков и митрополит Климент за хилядния юбилей на двамата славянски порсветители през 1885 г., записани от Иван Шишманов; реч на Тодор Влайков за празника през 1890 г.; слово на Иван Шишманов в Народния театър – 1910 г. Сред интересните документи е също обръщение на Софийския университет до БАН на 24 декември 1913 г. за съставяне на "Климентов отбор", начело с акад. Александър Теодоров-Балан, както и слово на самия Балан в СУ през 1933 г. Интересна е академичната реч на първия директор на Института за български узик при БАН акад. Стоян Романски на 23 май 1941 г. – по време на войната. И особено химнът "Върви, народе възродени" на Панайот Пипков по текст на Стоян Михайловски.

Сред иконите на изложбата три са копия от Зографския манастир, изработени виртуозно, а две са неизвестен автор (ХIХ в.) от Сливен. Сливенската галерия "Сирак Скитник" е предоставила за изложбата гравюри върху дърво на художника Георги Пенчев. Особено впечатляват неговите графики "Равноапостоли", "Книжовник" и "Светите седмочисленици". От Старозагорската галерия пък е известният маслен портрет на Симеон Велики от Димитър Гюдженов.