Дума: Две години мизерстване в сектата на Висарион
Източник: в. Дума, бр. 166
"Прероденият" като Христос лъжемесия е бивш алкохолик, основал е селище в Сибир, а хората в него живеят като в концлагер
Именно просрочена виза се оказва печелившата карта на Светлана Георгиева. Заради нея тя е върната в родината. Така сънародничката ни успява да се спаси от тоталното сектантско вербуване на бившият милиционер и лекуван от алкохолизъм Сергей Анатолиевич Тороп, каквото е истинското име на самообявилият се за прероден Христос ексцентрик и добър използвач на човешките слабости.
"Бог ме отърва от него", казва сега Светла. С откровенията си тя иска да помогне на увлеклите се по идеологията на Висарион, за да могат да се откъснат от влиянието му.
Разказът на младата жена
През 2000 г. завърших агрономство – нещо, което харесвах и исках да уча от малка, но не успях да си намеря работа по специалността. Това ме докара до депресия, имах тежки моменти, в които изпадах в отчаяние. Със сестра ми не сме възпитавани в православен дух, но се кръстихме. Не бях подготвена и не знаех коя религия е опасна. След Светото кръщение се стараех да живея по християнски – причастявах се след пост, ходехме на черква, по-точно влизах в храма, но не и на литургия. Не бях катехизирана, никой не ме бе научил на догматичните православни истини. Тази слаба подготовка ми изигра лош номер, поддадох се на сектантството. По онова време нямахме никакви познати православни християни, които да ни наставляват. Започнах сама да търся истината за Бог. Престанах да постя и се причастявам, което, си мисля, прекъсна връзката ми и с Христовата благодат и направи място за Лукавия. Започнах да чета окултна, езотерична и сатанинска литература. Затворих се в себе си. Почти престанах да общувам със сестра ми. Депресията ми се засили. В съзнанието ми настъпи тотално объркване. Точно тогава срещнах един познат – последовател на Висарион. И така започна всичко. Бях впечатлена от това, че той се представя за Христос, като дори се опитва да Го имитира външно. Предоставиха ми литература, която наричаха "истината". Така реших да замина за Сибир с още няколко негови последователи. Намерих пари и тръгнах. Настаниха ме в къща с други хора. В Града на слънцето се спазва стриктно вегетарианството, храната е предимно каши, най-вече просена, овесена и от елда. Зеленчуците – картофи, моркови и червено цвекло, са истински деликатес. Някои от живеещите в града ги произвеждат, но не винаги излиза добра реколта, защото климатът е суров. Понякога хората от околните села ни носеха по нещичко от съжаление, особено на семействата с малки деца. Да се изкара нещо от сибирската земя се иска непосилен труд, работи се допълнително на общите строежи в града на Слънцето при много тежки условия, а храната е слаба. Вегетарианството се съблюдава изключително строго. Мляко за децата няма откъде да вземеш, а за възрастните то не е позволено. Висарион разрешава да се дава козе само на малките деца, но кози се отглеждат само в едно от селата – Черемшанка. Докато бях там бях свидетелка на рахит при деца.
За такива случай обаче не се вика лекар. Ако Висарион не разреши, дори нещо страшно да се случи с нечие здраве, никой няма ад избере номера на Бърза помощ. От слабата храна, липсата на медицинска помощ, обострилите се от недохранването хронични заболявания и придобитите такива и към всичко това: тежкият физически труд на нивата, в градината или на някой строеж в т. нар. Град на слънцето, хората буквално се движат по ръба на физическото си оцеляване. Психически мнозина вече са мъртви. Въпреки това, никой не смее да се оплаква. Всички се страхуват от Висарион. Той е човек с много силно въздействие върху хората. Освен това, когато нямаш пари, визата ти е изтекла или са ти прибрали, какво друго ти остава, освен да се свиваш от страх и да мълчиш.
Екоселището, както още наричат това място, се дели условно на Зона и селища извън Зоната, които общо са около тридесет. Градът на Слънцето се намира до езерото Тиберкул в Зоната. Лично аз живях в Зоната и извън нея, а в града на Слънцето съм ходила на труд. Така се наричат задължителните дни, в които трябва да се работи за общото благо.
Култовата практика се изразява в пълно подчинение: на волята; на действията; на мисленето. Докарват те до липса на каквато и да е мисъл.
Пълна вербовка на съзнанието.
Висарион е дал т. нар. единна молитва и изисква всеки последовател да се моли с нея минимум два пъти на ден. Също така е дал едно "тайнство"-слияние, при което се осъществява мислено връзка с него, при което им дава от "силата си". Има моментно слияние и половинчасово, в определено време.
Две години живяхме незаконно на това място, след което ни беше казано, че повече не можем да останем и трябваше да се върнем в България за актуализация на документите. Иначе адресна регистрация съществуваше и там, но не се спазваше. По принцип, отклоняването от Града на Слънцето не е забранено, но е нежелателно, защото има твърде много работа и излизащият трябва да даде обяснение къде отива и за колко време. Съществуват още много ограничения и забрани, има изградени структури -семейни съвети, отговарящи и следящи за изпълнението на законите – за религията, взаимоотношенията, труда и т.н.
По принцип в облеклото няма ограничения. Предпочитат се естествените материи. За празниците се шият много атрактивни дрехи. В общуването се обръща внимание най-вече на взаимопомощта, обичта, откритостта и уважението. В комуната проблемът на един човек е проблем на всички.
Висарион пътува често, но обикновено се появява в неделя, когато последователите се качват в "небесната обител" – това са няколко високи хълма над града. На единия от тях е красивата къща на Висарион, на другия се строеше храм. Тогава те могат да го видят и да му задават въпроси. Но е трудно да бъде видян извън това време. Когато аз бях там бяхме около 30 българи. В момента не знам колко са. По въпроса за даряване на пари и имущество – не е задължително, но някои хора го правеха. Продаваха къщи и други имоти в родните си места и си купуваха земя, къщи или времянки (къщички тип бараки, б.а.), повечето от тях стари и порутени на изключително високи цени.
В този кошмар за мен прекарах години. В България си дойдох през май 2004 година. Върнаха ме властите принудително, заедно с други сънародници, заради просрочените визи, но месеци след това не можех още да се откъсна от силното му влияние. Когато четеш и слушаш проповедите му е много трудно да не попаднеш под въздействието му. Месеци наред, вече в България, заобиколена от роднини и близки, на които съм много благодарна за това, че ме приеха пак, се чувствах много зле духовно и физически. Веднъж се зачетох в една книга за свети Серафим Саровски. Под благодатното й въздействие сякаш с мен се случи чудо. Почувствувах как с голяма скорост от мен се освобождава някаква негативна енергия, как на душата ми стана по-леко и по-светло.
Изпълних се с покаяние пред Бога за заблудата ми. Едва тогава започнах да осъзнавам,че съм била в секта. С Божията помощ срещнах добър духовен наставник, който ме поведе по пътя на православието. Сега намерих това, което винаги съм търсела – истината, но все още се боря със страховете и лъжите от лъжепророка Висарион. За смелите си мечти платихме скъпо – и аз, и близките ми. Не пожелавам никому подобна цена.
Новият "Христос" е милиционер от Брежнево време
Сергей Тороп, както е името му, основава една от най-страшните тотални секти в света. Теолозите откриват в нея белези от Клонка Давидова. Комуната на Висарион в Сибир е наречена от самия него "Град на слънцето" по подобие на трактата със същото име на средновековния философ Томазо Кампанела. Тя се намира край градчето Тиверкул недалеч от едноименното езеро в Красноярския край. Това е мястото, където заради отдалечеността, недостъпността и суровия климат, в миналото сталинският режим е въдворявал инакомислещите. Точно там обаче Сталин не е изграждал лагери. За разлика от него това направи Висарион, който надмина диктатора, като в тях вкара хората не насила, а с методите на лъжепророка.
Скандалният проповедник държи последователите си по-строго и от сектата на хлистите, от която навремето е тръгнал блудникът Расуптин. По ред, вътрешно устройство и йерархия тя много наподобява едно затворено крепостно стопанство, в което върховна дума има господарят, в случая "прероденият Христос". Висарион налага придобитото от членовете на комуната да се ползва безплатно и общо, всички да посрещат изгрева на слънцето и да се молят по няколко пъти на ден във време, което той определи. По въпроса за жените, техният брой и начин на употреба обаче, "преподобният" не казва нищо конкретно, макар че според рекламните му брошури, които се разнасят не само в Русия, но и у нас, се афишира предписание за моногамни връзки. Самият той обаче има шест деца, но не от една и съща съпруга. Висарион не е Бог, но изисква от своите последователи, неща, които и Христос не е искал от своите ученици.
