“Евангелието от Юда”: Не християнство, а мистичен култ


Коптският гностически текст бе представен като сензация

За да разберем суматохата, предизвикана от публикацията на "Евангелие от Юда", трябва добре да разбираме библейските изследвания, където съществува могъща и повсеместна протестантска традиция в тълкуването на Светото писание. В Америка Библията се изучава повсеместно, включително и в Белия дом. При това с жар, страст и изненадваща ерудиция.

Неотдавна издаденият ръкопис трябва да бъде прочетен в контекста на стотината апокрифни евангелия, които в една или друга степен са се съхранили до наши дни. Големият познавач и ценител на тази книжнина, Борхес, пише:

"Те като по чудо ни връщат в първите векове на нашата ера, когато религията въплъщавала страст. Наред с каноничните книги на Новия завет тези забравени от столетия и възкресени в наше време апокрифи са най-древните оръдия на християнската вяра."

Как ще се отрази на християнската вяра публикацията на новото евангелие е въпрос, който предизвиква бурни и продължителни спорове сред богословите. Той има и друг аспект, достъпен за широката публика, който всъщност интересува Борхес – литературният.

Обикновено се смята, че гностическите евангелия, невключени в Новия завет, отстъпват значително на каноничните и по своите художествени достойнства. По този въпрос са писали много библеисти. Дали това се отнася и за "Евангелието от Юда"? Нали, освен всичко друго, то е и литературен паметник? Дори само в това си качество, то заслужава оценката на критиците.

Ако говорим за "Евангелие от Юда" като за книга, трябва да започнем с неговата история. Тя започва през II век от н.е. и завършва с период от 16 години, през което време евангелието е било пазено в един огнеупорен шкаф в американското градче Хиксвил, щата Ню Йорк. Този ръкопис – папирус, написан на коптски език, бил намерен преди 30 години, но бил преведен и издаден едва сега. Сред другите "гностически" евангелия, които също са намерени неотдавна , само преди 60 години, "Евангелието от Юда" се отличава с "екстремистката агресивност на ереса". Така поне мисли известният критик Адам Гопник. Текстът не е евангелски в прекия смисъл на думата. Той започва с навечерието на Тайната вечеря. Иисус слуша как неговите апостоли се молят на Бога и изведнъж избухва в смях. (Трябва да се каже, че в този текст, за разлика от каноничните, Иисус доста много се смее). Само Юда не се възмутил от кощунственото поведение на Христа и благодарение на това само той получил обяснение:

"Високо над Земята, отвъд звездите, се намира благословеният свят на Барбело (да поясним – с името Барбело гностиците наричали Небесната майка – б.а.).Небесната майка живее зад облаците със своето потомство,сред което и добрият, самовъзраждащ се Бог. Иисус също живеел там. Но той не е син на старозаветния бог, а божествено въплъщение на Сет, третия син на Адам. Неговата мисия на Земята е да покаже на онези, в които още живее "сетовата" искра, обратния път към благословения мир зад облаците. Иисус се разсмял на молитвата на своите ученици, защото те се молели на старозаветния бог, който бил враждебен към хората и бил причина за всичките им страдания.

По-нататък следва едно по-скоро приказно-митологично, отколкото богословско обяснение на мисията, която Иисус възложил на своя проницателен ученик Юда Искариот – за да се върне в Барбело, Иисус трябва да умре. Той обаче не може да се самоубие, а трябва да бъде убит. И затова моли Юда да го издаде на стражите, за да стовари на тях черното дело – убийството. Но Юда е наясно, че след такава постъпка името му ще бъде проклето навеки. Тогава Иисус му казва: "Ти ще бъдеш проклет от много поколения, но ще се издигнеш над тях, Вдигни очи и погледни облака и светлината в облака. Виж звездите около облака. Виждаш ли първата, която води останалите? Тя е твоята звезда."

Критикът Адам Гопник подчертава, че сюжетът на новото гностическо евангелие напомня края на "Малкия принц" от Сент-Екзюпери, където змията трябва да ухапе Небесния пришълец, за да го върне обратно на неговата звезда. И в евангелието последният образ в книгата е пак една самотна, лична звезда, която свети само за Юда. Това можем да кажем за сюжета. А сега – за идейното съдържание. "Евангелието от Юда превръща християнството от религия в мистичен култ", пише Гопник и добавя: "Пред Юда Иисус описва една доста бюрократична организация на света зад облаците. Той изброява стотици зависими светила, без да спомене и дума за някакви етични принципи. От вас не се иска да обичате ближния си. Нужно е само да откриете своята лична звезда. "Евангелие от Юда" е принципно различно от евангелията, издадени от Джеферсон в Америка. Както е известно, в изданията, подготвени от третия президент на САЩ са изхвърлени всички чудеса. Оставено е само етичното учение".

По всичко личи, че "Евангелието от Юда" не може да разтърси основите на християнството. То не предлага нови догмати на вярата, нито нови аргументи, ни нови свидетелства в защита на тълкуването на канона. Това не е никаква реформация, а само някаква древна ерес. Изплувалият от дълбините на историята ръкопис няма да отблъсне хората от Християнството и от вярващите. Поне онези хора, които досега нищо не е отблъснало.

Въпреки това, самата поява на нова евангелска версия във време, когато религиозният фанатизъм достига поредния си връх, изглежда символично. Толкова лие кощунствена мисълта на Борхес: "Ако бе победил не Рим, а Александрия , в която гностицизмът процъфтявал, пак щяхме да четем поеми на Данте, но не за Ада и рая, а за небесния свят на Барбело"

"Евангелието от Юда" ни подсеща още колко забележителни са литературните достойнства на каноническите евангелия, с тяхното мъдро смесване на небесното със земното. Адам Гопник пише по този повод:

"Няма значение кой е бил прав – дали Ренан и Джеферсън, които смятали, че Христос е живял и умрял, или Свети Павел, според когото Христо живял, умрял и възкръснал. Приетите за канонически евангелия рисуват Христос като сложна и убедителна личност. Той може да бъде гневен и нетърпелив. Той е неразривно свързан със смъртните хора. Техните притчи са блестящо конкретни и пълни с разбираема за човека болка. Христос от каноническите евангелия, понесъл своето божествено и чудовищно бреме, е много по-скъп на нас, смъртните, отколкото Христос от евангелието на Юда – неуязвимият небесен пришълец с нимба около главата.

Затова искам да завърша е една фраза на Св. Августин, използвана в един забележителен афроамерикански спиричуъл "Дайте ми тази добра, стара религия!"

в. Монитор, бр. 2549, 25 април 2006

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...