Монитор: Патриархът самозванец на съд

Водачът на разколниците Инокентий, със светско име Иван Стоянов Петров, ще застане пред Софийския районен съд утре, научи "Монитор".Патриархът самозванец е обвинен, че незаконно е подписал 439 документа от името на главата на Българската православна църква (БПЦ). Ако бъде осъден за това престъпление, Инокентий го заплашват една година затвор и общественополезен труд.През април 2005 г. "Монитор" пръв съобщи, че делото срещу Инокентий е приключено от Национална следствена служба (НСлС) с мнение за съд.

На 12 април прокуратурата внася обвинителен акт в Софийския районен съд. Отцепникът е обвинен за това, че в периода от 2 януари 2003 г. до 6 юли 2004 г. самоволно е извършил действия, които са задължения и право на ръководителя на Светия синод, без той да заема този пост. Той е подписал и подпечатал 439 документа като се е представял за глава на църквата и за Софийски митрополит. Част от тези писма са отправени до съответните окръжни съдилища, с които той е искал да регистрира поделенията на алтернативния синод. Друга част пък са кореспонденция с посланиците на САЩ, Испания и Великобритания. Инокентий е водил преписка с много кметове и областни управители от цялата страна. В тях той е настоявал местните поделения да се впишат в общинския регистър.

Срещу хората от синод-2 се води още едно разследване, което също върви към финал. Разколниците са обвинени, че са обсебили в особено големи размери имоти на БПЦ.Делата срещу Инокентий и хората му бяха образувани, след като през лятото на 2004 г. алтернативният синод беше изкаран с полиция от незаконно ползваните от тях имоти и храмове на църквата. 250 църкви в цялата страна бяха атакувани от полицията по разпореждане на прокуратурата. Постановлението беше в отговор на постъпила на от страна на патриарх Максим. Свещениците, които не искаха да напуснат храмовете, бяха насилствено изведени от сградите и натоварени в полицейски джипове, след което бяха отведени в РПУ-тата за оказване на съпротива на органите на реда. След това повечето църкви бяха опразнени от "разколниците" и запечатани, а в тях въведени наместници на Светия синод и патриарх Максим.

В знак на протест изгонените си направиха палатков лагер и близо година живееха в градинката пред Софийският университет или на мястото на бившия мавзолей. Един от тях – Камен Бараков поиска от Висшия съдебен съвет отстраняването на главния прокурор Никола Филчев. Отцепникът обясняваше, че с действията в случая си прокуратурата на практика правораздава и грубо гази конституцията. Тогава стана ясно, че Бараков, чието първо име е Камен Велков Петров, е осъждан три пъти, но е реабилитиран заради изтекла давност.

"Крадците да не стават обвинители. ВСС е административен орган и не може да контролира прокуратурата", коментираха от пресслужбата на ВКП.

Покрай разследването за дейността на отцепниците в съда се оказа и бившият зам.-кмет на София Петър Станков. Той е обвинен за неизпълнение на служебните си задължения и превишаване на права затова, че е вписал 33 църковни храма като местни поделения на отцепниците, без синод-2 да има регистрация в съда.

"Делото в съда и вече дори са проведени две заседания по него. Разпитани са свидетели", казаха от прокуратурата.

Според обвиненията вписванията са извършени от Станков с цел да се набави облага за синода на Инокентий и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в създаване на благоприятни условия за осъществяване на незаконосъобразни дейности, подронващи моралните устои в обществото и конституционните основи, свързани с правота на вероизповедание, твърдят от прокуратурата. За този вид престъпления закона предвижда от 1 до 8 години затвор.

Част от лидерите на синод-2 пък се оказаха въоръжени до зъби след направената от полицията проверка лятото на 2004 г. Ченгетата прибраха внушителен арсенал от лидера Инокентий и помощниците му ¬ игуменът на Роженския манастир отец Йоан, известен като Брат Джон и отец Камен Бараков. Тримата притежаваха общо 15 скъпи пушки и пистолети от реномирани марки. Оръжието се оказа законно, но беше прибрано по член 16 от закона, тъй като срещу поповете като лица срещу, които е започнало наказателно преследване от общ характер.

42-годишният Инокентий трябваше да се раздели с гладкоцевна пушка "Силма", 12-и калибър, гладкоцевна пушка "Браунинг", 12-и калибър, ловна карабина "ЧЗ", ловна карабина "ZKM" и револвер "Рюгер", калибър 357, магнум. Игуменът на Роженския манастир Йоан пък имаше осем пушки и пистолети. Най-скромен се оказа е отец Камен Бараков, който предаде две пушки и обясни, че му трябвали за лов и за да защитава семейството си.

Българската Православна Църква си е върнала всичките си 107 църковни имота, които разколниците, на така наричащия се Софийски митрополит Инокентий, бяха завзели. Разколниците са освободили всички църкви, както и заеманите от тях църковни сгради. Освободени са даже и осем храма, които отцепниците са успели да вдигнат по времето на разкола. Църквите са изградени на общинска земя, която или е подарена на разколната църква от общината, или е платена с пари на миряни, не зачитащи църквата на Негово Светейшество патриарх Максим. Въпреки това по сега действащия закон за вероизповеданията имотите преминават към БПЦ.

Светия синод на Българската Православна Църква е едър собственик на имоти. Грубата оценка възлиза на над 5 млрд. евро, изчислиха преди време експерти.От години Църковната институция е неизменно в класациите на най-богатите собственици в България. В тази сума влизат оценките на земите, църквите, манастирите и сградите. Цената на горите, принадлежали преди 9 септември 1944 година на църквата, сега никой не може да изчисли. Стойността на уникалните паметници на културата, икони и църковна утвар, собственост на църквата, също не е калкулирана. Само в София БПЦ владее няколко сгради в центъра на столицата, магазини, които отдава под наем, жилищен блок и модерен бизнес център. Въпреки това обаче все още има проблем с доверителните сметки в които хората на Инокенти продължават да получават сумите от уговорените наеми, за голяма част от църковните имоти. БПЦ наложи запор върху сметките. Тези пари обаче все още не могат да влязат в касата на БПЦ, тъй като трябва да се водят съдебни дела за тях.

ЕДНО КЪМ ЕДНО

През 1998 г. Светия разширен събор е приел разкаянието от страна на група в разкол, само назоваваща се "Българска патриаршия", сред които е и Софийския митрополит Инокентий, с мирско име Иван Стоянов Петров, като на последния е дадена титла Крупнишки епископ. Въпреки това Иван Стоянов Петров е продължил да стои начело на група от хора, които са останали отделно от официално регистрираната БПЦ начело с патриарх Максим…

Без да се съобразява с променената правна уредба Петров продължил да се представя за длъжностно лице – наместник-председател на Светия синов на БПЦ и Софийски митрополит. Представяйки се в тези си качества Петров е извършвал действия, които спадат в кръга на службата на длъжностно лице, която той не е заемал.

ВИЗИТКА

Светското име на Инокентий е Иван Стоянов Петров. Той е на 42 г. и преди разкола е Крупнишки епископ. Инокентий е начело и на няколко фирми, сочи справка в електронния регистър "Апис".

Във фондация "Св. Великомъченик Мина" Иван Стоянов Петров е председател. Членове на управителният му съвет са бившият секретар на Столична община и човек на Софиянски – Асен Дюлгеров. В управлението са още депутатът Евгений Бакърджиев и Петър Зегов, също от партията на Бакърджиев. Иван Стоянов Петров е и член на Сдружение "Православен просветен център ППЦ "Свети Преподобни Паисий Хилендарски", заедно с няколко собственици на фирми. Той е член Съвета на директорите на "Агромитропол-99". Управител на тази фирма е Стоян Александров – финансист и кандидат на БСП за кмет на София. Съдружник в "Арена турс" ООД заедно с Генчо Харизанов – арестуван за производство на амфетамини през 1999 г., както и в "Сатком" ООД, занимаваща се с авточасти.

Публикувано във в. Монитор, 30 януари 2006