Новинар: Комунист в храма вече не е шега, обида или резил
Депутатите от левицата ходят на църква, палят свещички, малко по-трудно се кръстят, не обичат да целуват икони.
От онзи Великден през 1990 г., в който политбюро на ЦК на БКП, начело с Петър Младенов и Добри Джуров, влезе в храма и запали свещичка, изминаха 15 години. Оттогава насам БКП безспорно се реформира. Съществена част от тази промяна е отношението към църквата. Религията, този основен опиум за народите, малко помалко бе припознавана. Комунист в храма беше светотатство. Комунистите пазеха храма, но отвън – да не влизат хората и да се превръщат в религиозни наркомани. Социалист в храма вече е нещо допустимо. Почти нормално.
Александър Радославов ходи на църква винаги, когато може. За да запали свещ и да се помоли за здраве. Прекръства се и целува любимата си икона – на свети Мина, която счита за свой покровител. Поне така са му казвали. Като дете Радославов даже знаел молитви. Сега ги е забравил, но затова пък редовно се причестява. "Тази година обаче пропуснах, защото не постих", сконфузено признава той. Александър Радославов е църковен настоятел трети мандат. Сигурно е потомствено, защото и баба му – Стефана Зафирова – също е била такава. "Дълбоко вярвам, че има висши сили", казва депутатът.
Вярващите депутати в левицата не се броят на пръсти, колегите им атеисти не ги хулят, нито им се подиграват. Реформираната партия не ги приема като инакомислещи. Иво Атанасов също не се притеснява да говори за вярата си. Той е кръстен, не крие, че е направил това сравнително късно – чак през 1992 г. Кръстница му е Елисавета Миленова – първата коалиционна партньорка на социалистите, представител на религиозно сдружение – християнски женски съюз. Миленова бе реформирана религиозно, но не чак дотам, защото на едно пленарно заседание на парламента поиска да зашие една плесница на покойния Стефан Савов. Действие, което много не се вписваше в християнския канон. Синът и съпругата на Иво Атанасов също са кръстени. Той признава, че не е венчан, но усеща тази липса и със съпругата си обмислят да го направят. Иво Атанасов също, когато може, ходи на църква да запали свещ. Правил е това и преди 10 ноември. Преди да предприеме важна стъпка в живота си, винаги е ходел в Светата Рилска обител. Там има любима икона, но не казва коя е. Смята, че това е нещо твърде лично. "Сега, преди да си направя операцията на окото, пак ходих в "Александър Невски"", споделя Иво Атанасов. Фактът, че пропуска "Свети" преди "Александър Невски", издава, че Иво Атанасов е реформиран религиозно, но все не докрай. Той спазва и уважава обичаите, но не приема например изповядването. "Не можеш да вършиш каквото си искаш и после изведнъж всичко да ти се размине", категоричен е депутатът. От друга страна пък Иво Атанасов приема прошката, защото "човек трябва да е способен да прощава". Интересното в семейството на депутата е, синът му е силно вярващ – спазва всички канонични правила, пости, изповядва се, дори влиза в религиозни спорове с баща си. "Много пъти Господ ми е показвал, че го има и ми е помагал", признава Атанасов. Много катастрофи и инциденти е преживял и все все му се разминава. Като ученик даже се е давил в язовир и е наблюдавал как хората го спасяват. Наблюдавал ги отвисоко.
Религиозното реформаторство, колкото и условна да е тази формулировка според канона, минава през няколко важни етапа. Влизането в храма, паленето на свещ, прекръстването. Един възпитан атеист обикновено леко прави първата стъпка, сравнително лесно се пречупва да запали свещ, но третата стъпка – прекръстването, обикновено е фатална. Имам чувството, че когато се прекръстя, всички ме гледат и ми се присмиват, казва един депутат социалист, който помоли името му да не бъде споменавано. Дългите години атеизъм така са ме възпитали, че не мога да направя кръст. Това е, признава си депутатът. Много често реформирани социалисти, бързайки да направят важната трета стъпка, се кръстят като католици или пък звездообразно, което буди искрен смях у каноничните православни християни. Затова атеист, който влиза в църква, но не се кръсти, а само пали свещ, сякаш е най-често срещаната позиция в парламентарната група на левицата.
Костадин Паскалев е типичен пример. Той признава, че "не е толкова вярващ", каквото и да означава това. Ходи на църква понякога, най-често в "Св. Мина" в родното му село, където дядо му е бил църковен певец до 93-ата си година. Паскалев не е кръстен, както е било нармално по време на комунизма, но децата му са кръстени. Не е и венчан, не знае молитви, но неусетно е минал на второ ниво на религиозност – пали свещ в храма. Бившият вицепремиер спазва християнските обичаи от уважение към традицията, но признава, че семейството му като че ли е по-всеотдайно в това отношение. Паскалев се гордее, че като кмет на Благоевград за 7 години е изградил 7 църкви в общината. В дома си има два къта с икони – на Исус Христос, на св. Мина, на св. св. Константин и Елена – все подаръци. Казва, че в семейството му това много се тачи. А на 11 ноември, за празника на св. Мина, всички от фамилията се събират в къщата на дядо му.
Все по-малко остават онези хора от левицата, които определят себе си като "невярващи". Бойко Радоев признава, че не е вярващ. Кръстен е, както и всички в семейството му, но не е венчан. Дядо му и леля му го кръстили тайно от баща му, защото той бил комунист – войнствен атеист. Казали на бащата няколко години по-късно и той дълго ходил мрачен. Радоев спокойно признава, че почти не ходи на църква. "Много хора след 10 ноември изведнъж станаха вярващи и почнаха да го демонстрират. Всяко нещо трябва да си има мяра", смята Бойко Радоев. Въпреки че не вярва в Бог, той твърди, че уважава религията, като семейството му най-много тачи християнския празник Цветница.
Тази позиция на Радоев разкрива една характерна поддиректория в религиозния образ на левицата. Най-общо казано, това са атеистите кибици. Истински прегърнали постулата на Ленин за религията като опиум за народите, този тип социалисти не само че не вярват в Бог, но и не вярват на всички тези, които допускат, че Бог съществува. Депутатката Мая Манолова неведнъж се е сблъсквала с такова присмехулство и почти не иска да говори на тема религия. "И без това в групата ми се подиграват, че само ходя по черкви", споделя тя. Мая Манолова признава, че е вярваща и спазва празниците. "Важно е за нашата национална идентичност", аргументира се тя. Депутатката е кръстена, дъщеря й също. Самата тя е кръстница на своя приятелка. Но не е венчана. Мая Манолова най-често ходи да пали свещ в "Св. Александър Невски", "Св. Петка " и в Рилския манастир. Дори знае една молитва – "Отче наш". "Е, това е най-популярната", скромно казва Мая Манолова.
Апостол Димитров не е религиозен, но изповядва ценностите на десетте Божи заповеди и се старае да ги спазва. Понякога ходи на църква, но подчертава, че прави това като общественик, а не "като религиозно лице". "Свещ съм палил, но не се кръстя", казва за себе си той. Димитров не е кръстен, не е и венчан. Не знае молитви, не целува иконите, не се причестява – класически пример за реформиран религиозно социалист от първи тип. Спазва традициите. "Те са хубаво нещо", казва Апостол Димитров. Той участва в съвет за подпомагане на църквите във Варна и работи за утвърждаване на православието.
Младият Кристиян Вигенин много трудно признава, че вярва. Не го определя като Бог, а като "Нещо, което е над нас." Вигенин не обича показните неща. "Това е демонстрация у част от политиците", смята той. Въпреки че е от младата вълна социалисти, Вигенин не е кръстен и не спазва всички обичаи. На църква ходи по празници, за да запали свещ. Не се кръсти, не знае молитви. Никога не се е причестявал. Както и Иво Атанасов, не е венчан, но е възможно и да го направи. Важен момент в развитието на Вигенин е, че той е готов да премине от първи етап във втори – замисля да започне да се кръсти. "Икони в храмовете не целувам, но веднъж ми се наложи да го направя, защото беше на публично място", с не особено задоволство признава Вигенин.
Атанас Мерджанов също не е религиозен. "Но се отнасям с уважение към религията", оправдава се той. Рядко ходи на църква и понякога пали свещ, но не се кръсти пред иконите и не ги целува. Той и цялото му семейство обаче са кръстени.
Като Вигенин е и Маргарита Панева – не обича да говори за вярата. Иска да е дискретна. Казва само, че спазва обичаите и ходи на църква да запали свещ. И тя спонсорира православни черкви, но не иска да говори за това.
Бързата парламентарна анкета, без да има претенции за изчерпателност, налага извода, че за 15 години социалистите безспорно са претърпели положително развитие по отношение на религиозността. Все по-малко са войнстващите атеисти, все по-голяма става групата на реформираните социалисти от първи и втори тип, все по-малко са и атеистите присмехулници. В храма има място за всички, неслучайно има социалисти, които твърдят, че Христос всъщност е първият комунист.
