Стандарт: Възрожденците ни се учат от US мисионери
Ботев и Каравелов дават за пример школата и църквите зад океана
Американците се борят 100 години за свобода, независимост и човешки правдини във време, в което българският народ страда под турско иго.
В това е дълбоката основа на американското влияние върху българските възрожденски процеси.
Ролята на американското мисионерство по нашите земи от възрожденско време е била обект на задълбочени изследвания от историците Иван Илчев, Пламен Митев, Стоян Райчевски, Татяна Несторова*. Те заслужават широко признание, защото попълват празноти и правят много по-пълно нашето познание за Възраждането. Богатата фактология, която използвам тук, е много ценен източник за исторически размишления и поуки.
Американските мисионери идват на Балканите през 1818-1819 г. и създават мисии в Цариград, Смирна и в Гърция. Развиват дейности в много направления на религиозния и културен живот в Турската империя. Тяхната пряка цел е да съдействат народите по света да възприемат Божието слово от неговия първоизточник, т. е. истинското, което означава да подготвят и създадат протестантски общности сред балканските народи. Естествено те са носители и на идеите на американското общество и държава, както и застъпници на техните геополитически интереси. За да стигнат до началото на своята мисия, пратениците на Американския съвет е трябвало да изяснят истината коя етническа общност в Турската империя е самостоятелна като история, език, бит и начин на живот и може да се определи като отделен самостоятелен народ със свой език и писменост. Защото само на народ с това качество е могло да се предаде истинското Божие слово. По това време не е било лесно да се установи тази истина. За Европа ние не сме известни като отделен народ със своя история и култура. Ние сме част от "Източния въпрос", част от турските славяни, част от християнските населения в Турция, но като българи ни знаят не много повече хора от пътешествениците по нашите земи и тези, които са чели техните писания. От 1826 г. до 1841 г. английският мисионер Б. Баркър и американците Х. Дж. ван Ленеп, Х. А. Хоумс и Илайън Ригс след пътувания из Българско за проучване на населението стигат до извода, че българите са отделен народ и че има нужда от "Свещеното писание на български език", и го утвърждават публично. Ригс, с голяма роля по-късно, започва да учи български език. Междувременно се започва и работа по преводи на свещени книги на български език. През 1838 г. за преводач на Новия завет е привлечен първият учител на габровското класно училище Неофит Рилски. Преводът е завършен и изпратен в Смирна, където през 1840 г. е издаден и се продава в Цариград. В 1843 г. Новият завет е издаден отново в Смирна, в 1853 г. – в Букурещ. След 1851 г. Ригс в сътрудничество последователно с К. Фотинов, Костович, Сичянов, П. Р. Славейков организира превеждането и отпечатването на новобългарски език на цялата библия и тя излиза през 1871 г. През 1874 г. със съдействието на американското библейско дружество е направено ново издание. Ригс е превел на новобългарски 478 книги с религиозно съдържание.
В същата тази 1871 г. църковно-народен събор провъзгласява самостоятелната българска църква, но за да се стигне дотук, до положението на отделен народ със самостоятелна църква, голяма е заслугата на преведените с помощта на мисионерите свещени книги, на които се е водело богослужението на новобългарски език. След създаването на американски мисии за българите в Одрин, Пловдив, Стара Загора и София (1858-1862 г.) се установява трайно и разширяващо се духовно присъствие на американското общество и култура по нашите земи. Отварят се училища с преобладаваща светска учебна програма в Пловдив, Стара Загора, Шумен, Самоков, Банско, Ловеч, София. Отваря се и Роберт колеж в Цариград, в който от 1856 г. до Освобождението се изучават на високото за това време ниво 209 българи, сред които са много от българските държавници. Американските училища несъмнено са повлияли в организацията и съдържанието на учебно-възпитателния процес в нашето новобългарско училище. Били сме лице с лице с опит от първа величина, с опита на най-напредналото общество. Не по-малко значителна е срещата с американската обществена и държавна действителност, която се прави от печатното слово. След 1868 г. във вестниците и списанията на български език системно и последователно се разпространяват познания за организацията и управлението на американското общество и държава. Опитът на Америка се посочва като пример за българите. Христо Ботев в "Знаме" пише, че американските училища не зависят нито от правителството, нито от духовенството. Любен Каравелов в "Независимост" иска от нашия бъдещ синод да следва примера на американското духовенство и черква. П. Р. Славейков в "Независимост" обяснява ролята и функциите на американските общини, организацията и дейността на американската преса. В различни издания са публикувани статии и материали за Конгреса на САЩ, за американската избирателна система, за 8-часовия работен ден, за еманципацията на жените, издадена е била "Декларацията на независимостта", биография на Бенджамин Франклин с надежда подвигът му да се повтори от българи, публикувани са очерци за живота и делото на Дж. Вашингтон и Е. Линкълн. Д-р Лонг издава от 1864 г. ежемесечен вестник "Зорница" с 2000 абонати, а по-късно и седмичник с 3000 абонати. До 1870 г. на български език мисионерите са публикували 501 000 страници. Първото ни списание "Любословие" Фотинов издава с тяхна помощ. Не може всичко да се опише, затова ще спомена само ролята на Ригс в дипломатическата битка за българска църква и подвига на дипломата Скайлер и журналиста Макгахан в защита на българската кауза след величавата априлска епопея от 1876 г.
Били сме заедно и това ни е помогнало!
* Виж Иван Илчев, Пламен Митев, "Докосвания до Америка", Фондация "Хемимонт", С. 2003 г. Стоян Райчевски, "Америка и българите до Учредителното събрание 1879 г.", НМБКП, С. 2003 г. Татяна Несторова, "Американските мисионери сред българите (1858-1912 г.)", Университетско издателство "Св. Климент Охридски", С. 1991 г.
