Биг Брадър като тест за православността на БПЦ

По принцип не гледам риалити шоута, които вървят по телевизията, макар че ми е тъжно, когато Станислав Трифонов се гаври със свещенството по бТВ. Третото издание на Биг Брадър обаче го гледам, защото бях провокиран от представянето на християнската и църковната тематика в него. Отдавна бях написал, че риалити шоутата в световен мащаб водят до насаждането на езически културни шифри в съзнанието на зрителя. Нашенският Биг Брадър, или както го нарича народа “Биг Бардак”, не прави изключение.

Заиграването на Нова Телевизия с християнска тематика както разбрах от публикации в портала Православие Бг, има свой предобраз в английското издание на шоуто. Първосигналността на сценаристите и редакторите на шоуто е станала причина християнската тема да се застъпи и в нашенското издание. Проблемът с християнството в Англия и в България обаче има различни измерения и съответно обществените нагласи са други. Факт е, че за много българи представите за християнството като изповедание и философия на живота са почерпани от атеистичните учебници през комунистическо време. Църквата в тези учебници се разглежда като пазител на националната идентичност и като спомощник на държавността. Откритото християнско мислене и ортодоксалният християнски модел на поведение според православната традиция липсва на българския гражданин, взет в сумата на социологическите обобщения. Затова представите за вярващия у нас са много размити. За вярващия у нас се мисли или като за жертвено агне, лишено от собствена воля и инициатива, или за краен сектант, кoйто фанатично преследва една фикс-идея, неприложима в прагматичното битие на модерността.

Затова и сценарният екип на Биг Бардак е подбрал двата типа вярващи – агресивният “пророк” Пламен, който не е ясно каква вяра изповядва, защото неговото поведение е емблема на сексуално незадоволения зрял мъж от една страна, и свитичкият Тодор, който сякаш е излязъл от исихастки манастир през ХІV век от друга. Тези два типа, според представите на сценаристите, са модела на християнина. А всъщност, според правилата на православието, вярващият е някъде по средата като поведение – от една страна действен и амбициозен да защити истините на Евангелието, а от друга – смирен и кротък, незлобив и способен да прощава седемдесет и седем пъти по седем на съгрешилия. Този деятелен и смирен, проповядващ и същевременно понасящ типаж, свойствен на висшата вяра каквато е православието, в България беше унищожаван 50 години през социализма. Този типаж, чийто пример е личността на св. патриарх Евтимий в исторически план, липсва изцяло на висшето духовенство, което би трябвало да бъде образец за подражание от страна на обикновения вярващ. На практика като обществен пример ние нямаме истински православен тип на поведение, който да подтикне сценаристите на шоуто да изберат правилния модел на християнина за участие в сценария на Къщата.

Аз не съм против това в езически зрелища да участват християни. Историята на Църквата показва, че чрез силата на Св. Дух и искрена вяра много християни са разобличавали зрелището и са ставали причина да се прослави Христос от страна на зрителя и организатора на зрелището. Такъв християнин обаче няма в Къщата, а на практика липсва и в обществото, което е свикнало да мисли БПЦ като мистико-ритуален институт със силна финансова и политическа зависимост от конюнктурния политик и от управата на сестрите-църкви. Затова проблематиката на Биг Бардак не е злепоставянето на християнския модел на поведение, а липсата на адекватни обществени примери от страна на представителите на висшия клир, които да покажат как православният човек може да живее и да мисионерства в съвременното общество.

Истинският вярващ е проповедник на Христос, като чрез слово и дело разкрива истината на спасението. Тодор не е тип проповедник, а е тип манастирски послушник, който не води мисионерска дейност в Къщата. Пламен демонстративно чете Библията на английски език, но не разказа нито една притча на съквартирантите, нито опита да разясни защо Биг Брадър е некултурно предаване. Недоумение буди и фактът, че сценаристите на Биг Бардак бяха поканили за коментар на Пламен презвитериански пастор, който също нищо не можа да каже от гледна точка на християнската култура, а по протестански клеймеше и громеше един човек, който не е минал библейски курс. Карикатурната личност на Андрей Слабаков, който непрекъснато се прави на мъж без риск за себе си и материалното си положение пък отрази точно онази представа в обществото, според която християнинът е кротък дебил, който само трябва да понася и да страда в името на висша истина, която е хубава, но която не може да се реализира в модерността. Единствена на ниво беше социолингвистката Стела, която, както изглежда беше най-културна от всички коментатори на проблема “Пламен”. Ето това беше сериозният проблем на представянето на вярата в шоуто – коментарният проблем на християнското поведение, което беше направено от некомпетентни хора. А такъв коментар ще бъде направен и за Тодор, ако неговата безличност бъде нарушена по някакъв начин от любопитството на съквартирантите и от провокациите на Биг Брадър.

Така че третото издание на шоуто поставя сериозни въпроси пред българската култура и пред българската православна Църква. Смешното положение с благословията на Тодор, когото Църквата хем е благословила, хем го предупреждава да се пази от греха (а е грехота да не гледаш, според НТВ!) показва, че въпросът с облика на християнина в България е сериозно предизвикателство пред богословската и социологическата стратегия на БПЦ, ако висшият клир, скрит зад манастирските стени и зает с имоти, изобщо има някаква стратегия за поведение в променящия се свят. Рекламата на Биг Брадър и девизът на шоуто “Грехота е да не гледаш” показват, че дори и некултурен, интересът към религията в България не е никак малък. Явно сценаристите са ползвали и социологически проучвания преди да пристъпят към експлоатация на религиозни кодови изрази в рекламата на своето шоу. Фактът, че свещениците в рекламата бяха показани по католически образец, т.е. според представата, която масовият зрител има от западните филми, свидетелства, че обликът на православния вяващ изобщо не се познава в България.

Дали някой ще хареса Пламен или не, или ще проумее исихията на Тодор, от това вярата стратегически няма да пострада. Православието ще бъде затруднено основно обаче, ако висшият клир на БПЦ не се обърне смело към модерността и не заяви своето културологично присъствие в иначе християнските конотации на мислене на по-образования и традиционен българин. Ето това е проблемът пред вярващия в България, който гледа Биг Брадър. Християнството като карикатура за съжаление е представяно и от други вярващи, неучастващи в риалити шоута и които могат да се видят всеки ден.

Нито Тодор, нито Пламен са истински християни в смисъла на историческите образци, които българското православие е дало на народа си. Затова за непросветения зрител Биг Брадър си остава зрелище на греха, за който зрителят няма понятие – заради атеизма на социализма. А за просветения българин Биг Брадър си е поредната машина за пари, която тарикатите в шоу бизнеса у нас експлотаират успешно. Но за просветения и културен българин тарикатът с пари, какъвто е и шоуменът на бТВ Станислав Трифонов, никога не е бил критерий за представянето на висша истина, каквото е православието. Така че Църквата има сериозно да се замисли за имиджа на православието у нас сред средите на културните и грамотни хора и да не се притеснява за душата на Тодор и на вярващия, засегнат от манипулацията на Биг Брадър. Както се видя от истинската история на социализма, дори когато свещенослужителите мълчат и се крият в олтарните ниши от предизвикателството на времето, Бог и Св. Богородица намират начини да обърнат искрено вярващия към истината на православието, която е основана на истината на Евангелието. А неговият пряк прочит в съвремеността е проблем на висшия клир на БПЦ – не и на самотния Пламен, който очевидно не може да види образец на ветхозаветна ревност и евангелска пастирска саможертва в делата на православното църковно ръководство.