Истината, която убива и истината, която цери

Сега над нас се стовари поредният цепелин на абсурда с гръмкото заглавие „Цената на Истината”. А тези, които измериха истината, съответно я оцениха, слагайки й етикет – 200 000 лева. Само че тази истина е от такова естество, че би било по-добре да си остане под юргана, в тоалетната, гардероба или в най-добрия случай в главите на участниците. Защото тази истина, която сега ни се предлага от ефира на Нова Телевизия е отровен коктейл от срамни, нелицеприятни и гнусни малки и големи тайни, които човек трупа през целия си живот. Тайни, чието място на изричане не може, а и не бива да бъде телевизията.
Тези, които изричат своите истини не мога да определя по друг начин освен като жертви. А тези, които предлагат да откупят тези истини – воайори-съблазнители. Увлечени от ставащото на екрана те дори не усещат стичащите се по брадата им лиги, докато съзерцават гротескните и перверзни пози на оплътскостените души на жертвите. Бъдете сигурни, че за подобен род зрелища воайорите-съблазнители биха платили повече от 200 000 лева, но така ще дадат да се разбере, че мястото им е в психиатрията, а не телевизионния екран. За жалост има и трета група участници – пасивните воайори – зрителите. Особено тези от тях, които с жадно удоволствие поглъщат накълцаната и сготвяна от кукловодите на шоуто, жертва.
Вече знаете какво се случва в този телевизионен декамерон. Жертвите изричат своите истини, които биват сверявани с детектор на лъжата и срещу това получават някаква сума пари. Това става пред очите на техните близки, които също вземат живо участие в шоуто, но които често пъти биват дълбоко наранявани от самопризнанията на участниците. После, след като бъде изцедена като лимон на жертвата обикновено й се подхвърлят 10-20 000 лева и я отпращат, за да се отвори място за следващата. Но ритуалът по добиване на истината остава непроменен, като една срамна история сменя друга.
Трябва да се признае, че предаването е гениално замислено за подобен род душевни дисекции. Все едно е сътворено в някоя нацистка лаборатория, където с префинена и садистична жестокост се стига до най-съкровеното в човека. Има нещо хем извратено, хем изтънчено в това детайлизиране на човешките слабости. Нещо достойно едновременно за Фройд, Пирандело и екзистенциалистите, които с мрачно наслаждение отлепяха струпеите на човешките душевни рани, човъркаха в тях и ближеха потеклата кръв. Но които не знаеха как да излекуват тези рани.
Затова спирам със светските категории. И преминавам към духовните.
Тези истини, които са обект на толкова нездрав интерес, имат едно точно определено название в християнския морал – наричат се грехове. Тези истини си имат и едно точно определено място, където се изричат, за да бъдат заличени – Изповедта. Мнозина от българите смятат, че Изповедта е католическа запазена марка, като я свързват с малките кабинки, в които се намират свещеник и каещ се грешник, разделяни обикновено от тънка преграда. Но малцина знаят, че Изповедта е основен лечебен метод в Православната Църква от самото й основаване преди 2 000 години.
Величието на човешката душа е, че може да изрича и подобен род истини. Да ги назове с името им и да ги смекчи със сълзи на разкаяние. Но когато това стане пред очите на множество народ и на близките до сърцето й хора – това не само унижава човешкото й достойнство, но й отнема сладостта от освобождаването от тези тайни. И на тази душа вместо да й олекне, й става още по-зле, както се случило и с кръвоточивата, разпиляла всичкото си богатство по светските лекари, без да получи никаква полза, срв. Марк. 5:26.
В Православието Изповедта носи името тайнство. Всъщност тя е едно от седемте тайнства. Тоест, това е нещо, което се извършва скрито от хорските очи. Свидетел на това тайнство е само свещеникът, а по време на Изповедта мистично присъстват Бог и ангелът-пазител. И прошката, която свещеникът дава се усеща, но не се вижда, защото самото освобождаване от греховете се извършва от Бог и също остава скрито за очите. Но човек, както казах, след Изповедта чувства лекота, която го окриля и със сърцето си той усеща, че греховният товар е снет от раменете му и че му се дават сили да започне нов живот. Изповедта е мястото и времето, където и когато трябва да се кажат нашите срамни тайни, каквито и да са те. А не телевизионния екран, защото там тя вече няма да бъде тайнство. Изповедта е лекарството, което лекува наранената от греха човешка душа. А публичността е тази, която я убива и това всъщност е истинската цена на публично изречената пред камерите „изповед”.А на изречената в Изповедта истина цената, плащана от Самия Бог е чиста съвест, спокоен сън и небесен покой. И мисля, че това струва повече от 200 000 лева. Много повече.
Следвайте ни
Аз гледах изцяло едно от предаванията.с всичко,изказано тук,съм съгласна.само да добавя,че по време на митарствата и в деня на Страшния съд ще е още по-страшно.Всичко това ще става пред очите на деца,родители и близки.Нека го има шоуто поне още малко,за да разберем колко отвратително ще се чувстваме тогава.Да се събудим и да бдим над душата си!Според мен някой трябва да прави коментари в шоуто-психолог,социолог.А някой насила ли ги е карал да ходят там?ТАМ,когато излязат наяве грехове и безумия,ще е още по-голям срам.Затова нека хората видят на живо част от това,което ни чака,за да се вразумят!
Имам представа от италианската телевизия. Тя не е лишена от пошлост и простащина, поне на моменти. В никакъв случай, обаче, не може да има сравнение между нея и българската. Втората, за съжаление, е [b]невероятно …. долнопробна[/b]! Почудих се, както почти винаги правя, преди да използвам дежурния си термин – „долнопробна“, и моля за помощ – за равностоен заместител на думата (за да има разнообразие). Ех, защо е толкова гъста и мръсна тази утайка , която се надига и сублимира в псевдокултура дело на журналисти, водещи, продуценти и т.н. Причините са в авторите – бездарни или талантливи, но неблагородни хора, както и в [b]тълпата, която иска задължително просташка забава, и това – непременно с ярко сексуално и , обърнете внимание – и с хомосексуално съдържание!….[/b] Никога до основните италиански телевизии няма да получи достъп крайно нецензурния и груб български обществен и личностен отпадък, представен като забава и развлечение по българските телевизии!…
[…]
Има различни видове изповед. В древност е използвана публичната, която към края на ІV век е забранена, но е възстановена от светец като Йоан Кронщадски. Това ТВ себеразголване и душериголване е публична изповед par excellence. Струва ми се, че дори би имало полза от тази щуротия. Българите не познават изповедта и не знаят как, кога и защо да се изповядват, защото свещениците не ги учат. Другата причина е, че нямат усещане за грях. Ако преровят из дълбини душата си, ще се ужасят. Може би точно това предаване ще ги накара да осъществят поне отчасти надписа на делфийското светилище „Познай себе си“.
не виждам разлика.целта е същата българите сме прости , а италианците изтънчени .
Дон Кихот има основание да мисли, че подобен тип предавания може да има и положителна роля. Това основание щеше да е още по-голямо, ако стилът на авторите му, който е квинтесенция именно на по-подчертаната българска простащина (това уточнение – главно за evo ), в сравнение с простащината в по развитите и цивилизовани страни, беше по добър, т.е. ако не се правеше така голяма жертва за задоволяване на вкуса и нуждите на по-примитивната част от тълпата!
ПП Ако бях сред авторите, вероятно и аз щях да залагам на пошлия стил – просто (само)това се харчи най-добре – ех, тълпа….!….. 🙁
В „Дневник“ има една великолепна (и хубава) журналистка Любослава, която е дала добър аналитичен разрез на това предаване:
http://www.dnevnik.bg/analizi/2009/09/17/786405_na_kushetkata_v_maimunarnika/
………………………
дисертация за плащаниците –
http://archiman.livejournal.com/
Ако се интересувате от викингите, можете да прочетете статията:
http://conference.dansk.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=10&Itemid=20.
И не само нея.
Относно „светската“ част на текста – на който не му харесва предаването, няма да го гледа… Хубаво, пошло – това е. Напомня ми на жалкия напън да се спре концерта на Мадоня.
„Духовната“ част е по-проблемна обаче – показва плитко познаване на Църквата и тайнствата. Тайнство „Изповед“ няма. Тайнството се нарича „Покаяние“. Едва истински покаял се човек може да ИЗПОВЯДВА, но не греховете си пред свещеника, а вярата си в Света Троица. Не случайно светците, претърпяли мъчения заради вярата си в Христа Иисуса се наречени от Църквата „изповедници“. Много може да се коментира по този въпрос. Време и място обаче няма. 😉
[quote name=“Chorbalan4o“]Относно „светската“ част на текста – на който не му харесва предаването, няма да го гледа… Хубаво, пошло – това е. Напомня ми на жалкия напън да се спре концерта на Мадоня.
„Духовната“ част е по-проблемна обаче – показва плитко познаване на Църквата и тайнствата. Тайнство „Изповед“ няма. Тайнството се нарича „Покаяние“. Едва истински покаял се човек може да ИЗПОВЯДВА, но не греховете си пред свещеника, а вярата си в Света Троица. Не случайно светците, претърпяли мъчения заради вярата си в Христа Иисуса се наречени от Църквата „изповедници“. Много може да се коментира по този въпрос. Време и място обаче няма. ;)[/quote]
Изповедта е част от тайнството Покаяние.
съгласна съм с „чорбаланчо“ по въпроса за изповедта. тайнството покаяние, и изповедта като негова проява,има за цел да примири отпадналия човек с църквата и да го съедини отново с Бога, чрез участието му в Евхаристията.
покаянието е пътя на отделилия се от Бога човек обратно.
не виждам какво общо може да има между подобно действие и извратените психологически дисекции на това шоу, както ги описвате; не съм го гледала.
За разбирането на истината има много текстове и различни теории. Важното за нея е , че тя се свръзва с едно метафизично настроение и обикновено означава това, което е всъщност, а не това, което се вижда. Пропагандата на съвременно православие, казва, че истината е Личност, т.е. този, който не изповядва по православному Христос не знае какво е истина. Въпросното шоу е една демонстрация на низки страсти, която има за цел да развелече хората съобразно напластяванията в това, което се нарича публичен морал. Същевременно изповядването на истината изисква голяма доза самопознание и наличието на една обективирана реалност във видимия и невидимия свят, която да ни позволи да казваме „истина“. В този аспект е нужно пълно познаване на фактите и явленията от битието, което е повече от вещеви бит както учат марксистите. Затова една истина е сложен психологически и умствен комплекс от данни и правомерни анализи, което е голямата задача на духовника.
На мен това шоу ми прилича на зле режисиран театър с фабула, съшита с бели конци. Толкова неестествено се държаха хората там. Може ли един нормален човек да се двоуми една камара време и при най-простия въпрос, който дори не представлява някаква тайна? Абсолютно нагласена работа като едно друго подобно предване – Хванати в изневяра. Ама като има кой да вярва….
Stanka,
Изповедта е част от това тайнство, но в сегашната му форма. Но не е смисъла на тайнството в нея, това имах в предвид. В наши дни формата му е силно повлияна от Римокатолическата църква за съжаление.
Много хубава статия има в Двери по този повод и се надявам, че линкът, който ще посоча няма да притесни модераторите:
http://www.dveri.bg/content/view/1322/148/
Само умни коментари, ни аз идвам да поздравя авторката. Много харесах редовете й!