Един необикновен духовник
Хора от цяла Русия се стичат при стареца от Боровския манастир
Не е лесна работа да попаднеш при стареца Власий. Пътят започва от Киевската гара на Москва. Купувам си билет за калужката ”електричка” (градски влак за предградията – прев.), минавам през бариерите, в които е заседнала някаква лелка с торби.
Във влака няма свободни седалки, мирише на пържени върху евтино масло пирожки с месо и семки. Пътят продължава два часа…
Зад прозореца се мярват писателското Переделкино, генералската Апрелевка, Нара, и скоро електричката спира на станция Балабаново.
Зад селския водоем се белее в здрача манастир с назъбени кули, златни кубета и падаща свещ на камбанарията. Камбанарията на Пафнутиево-Боровския манастир е наклонена като Пизанската кула. Над манастира през цялата година – не само през лятото, но и през зимата – се появяват дъги в небето. Понякога по две, по три наведнъж. Освен това казват, че тук по особен начин се пречупва светлината.
Веднъж тук дошли космонавти, които били заснели от космоса тайнствена светлина. Оказва че, че я излъчва манастирът. Същата светлина била видяна и над манастира ”Оптина”, която е на два часа път оттук.
След моста над река Истерма веднага започва селото, асфалтовият път води към кованите манастирски порти и иконата на основателя на манастира – преподобния Пафнутий.
Манастирът е основан през XV в. В подземията му се е запазила тъмницата, в която е лежал основателят на старообредството – протопоп Авакум. Показват я на драго сърце на туристите и богомолците: посещението на манастира влиза във всичко поклоннически турове. Оттук пламенният протопоп и вярната му матушка са започнали пътя си за Сибир.
Тук са изкарали заточението си духовната дъщеря на протопопа – болярката Морозова и нейната сестра княгиня Урусова. Намерени са гробовете им, над тях сега се строи параклис.
Пафнутиево-Боровският манастир е бил обсаждан и от поляците, и от Наполеоновата армия…
Зад манастирските порти има магазинче. В него се продава манастирският хляб, омесен с лековитата вода от извора на св. Пафнутий, който извира изпод манастира. Водата от извора лекува от радикулит, ревматизъм, а над аязмото е издигната къпалня, в чиито води трябва задължително да се потопиш три пъти целият.
В прозорчето на манастирското дюкянче виждам познато лице. Дамата е от деканата на Московския университет. Оказва се, че през уикендите тя идва в манастира, за да се потруди. Хората вярват: ако ти се случи някоя беда, трябва непременно да се потрудиш в храма и Бог ще отговори на твоята молба. Служителката от МГУ е дошла тук от Москва, за да продава горещ чай и манастирски пирожки, които пече – по послушание – рафинираният интелектуалец Е. от Петербург.
Казват, че старецът е заминал за Атон, когато разбрал, че е болен от рак. На Рождество 2003 г. той се завърнал в Боровския манастир, след като се излекувал от тази болест.
Когато се разнесъл слухът, че Власий се завръща, жените измили пустеещата от години килия и вече на следващия ден пред вратата й започнали да се тълпят хора. Сто-двеста души от цяла Русия стоят всеки ден на опашка, за да попаднат при чудотвореца.
На опашката
За да попаднеш при стареца, трябва да се запишеш в списъка и да чакаш реда си няколко дни.
Чакащите се заселват в манастирската страноприемница. Но сега тя е препълнена и монасите пускат хората да пренощуват в храма ”Св. Илия”. Към храма преди имало болница. Болните слушали литургиите направо от леглата си. А когато оздравявали, отците им казвали: „Иди си и недей да грешиш повече“. Защото болестите ни се дават заради греховете ни. И ако грешникът – убиец, насилник, крадец – не умира поради греховете си, а остава да живее, значи Бог му дава шанс да се поправи.
…Смрачава се. Намирам братското общежитие с килията на стареца Власий на втория етаж. Понякога Власий приема до късно през нощта, макар да става след това рано сутрин според манастирския ред. Редът в манастира е такъв, че първи започват да славят Бога монасите, а чак след това птиците…
Старчеството е изключителен белег на православието. В никоя друга религия няма нищо подобно. По съветско време то е било безмилостно преследвано. Но старците са създавали тайни манастири.
И сега при Власий се стичат хора от цяла Русия. Но старецът трябва да бъде слушан безпрекословно. Да не го послушаш означава да не послушаш Бога.
Валерия, студентка от Москва с раница на гърба, моли послушника да предаде на стареца хартиени иконки като благодарност за неговия съвет. Боляло я ухото и тя започнала да губи слуха си. Лекарите открили полип, който стигал чак до мозъка. Когато вече съвсем престатнала да чува с дясното си ухо, Валерия отишла при Власий и той я благословил за операция. Направили я в Одеса, там не е толкова скъпо като в Москва. И слухът се завърнал отново…
– Вярно ли е , че отец Власий е строг?
– Той беше прекалено добър към мен – разказва Валерия. – За какво сме си приказвали – не помня. Помня, че бях сякаш в друго измерение. Не усещах времето, усещах само благодат. Старецът гледа лицето ти, сърцето ти и прочита в него всичко. Когато си със стареца, душата се напоява с жива вода и се събужда съвестта…
От килията на стареца излизат млад мъж и жена. Тя държи в ръцете си момченце и се услихва щастливо:
– Слава Богу, Сашенка не е болен от това, което казаха лекарите. Старецът каза, че трябва да пие козе мляко и да яде сушени кайсии.
До мен се облича миловидна жена.
– Ох, колко се радвам, че успях да вляза при него днес – разбъбря се тя. – Казваше ми старецът: ”Не яж пред телевизора, това води до рак”. Не го послушах. Стомахът ме заболя. Лекарите откриха тумор, казаха, че трябва да се направи операция. Аз веднага при стареца. Мисля си: ако ме благослови за това, ще се реша. Той ми каза: ”Слушай лекарите. Те ще направят всичко, както трябва”. Край, отивам в болницата!
Разказват ми за още един случай. Една майка довела сина си, цялата обляна в сълзи: ”Лекарите казаха, че е болен от СПИН. Нощем не спи – задъхва се”. Отец Власий прекръстил младежа и му дал елей, донесен от Йерусалим. Младежът изпил елея и още през първата нощ мирно заспал. Скоро двамата отново дошли при стареца с радостна вест: лекарите не намерили в кръвта вируси на СПИН… И момчето престанало да се задъхва…
Мафиотът
В килиите има много трудници. Трудниците са миряни, които идват в манастира, за да се потрудят. За труда си получават подслон и храна. Много са хората, пуснати от затвора – обикновено те нямат къде да живеят и отиват в манастира. Сред тях има доста пияници и наркомани. Толкова много са те, че един монах ми каза: „Не ние ги притискаме, а те нас…“
– А вие как се оказахте в манастира? – разпитвам аз спътника си.
– Аз съм мафиот. Крадях, но външно всичко правех според закона. Документите ми бяха изрядни, така че не съм лежал в затвора. Въртях бизнес – имах си магазинчета, купих си голяма къща недалеч оттук. Харесаха ми тези места. Красиви са. И сега дойдох в манастира да измоля прошка за греховете си. Накрадох се. Стига толкова. Искам да се поправя.
Навън той вади цигара и казва, че ще иде при стареца да му разкаже своя живот, когато престане да пуши. А сега все още не е готов. „Ще поживея тук, ще се помоля. Щом почуствам, че съм готов – пръв ще застана пред вратата му…“
Няма да напускаш хлебозавода!
Пред стаичката на портиера възрастна жена моли за талонче за страноприемницата.
– Дойдох при отец Власий да моля за дъщеря ми. Тя вече е била при него, искала да я благослови за нова работа, а той не благословил.
– Че защо не е питала за това обикновен свещеник?
– Не бива. Власий е схимник. Той говори с Бога. Чрез него Бог ти отговаря. Предупреждава те. Наставлява те. Старец е като рентген: вижда всичко, което е в душата ти, какво ти се е случило в миналото, какво ще стане в бъдещето…
– И какъв отговор е получила?
– Да остане на предишната си работа – счетоводителка в хлебозавод. А тя има малко дете. И затова искаше да се премести на друга работа с непълен работен ден, за да й бъде по-лесно. А той не й разреши. Защото могат да настъпят по-трудни времена. И може би ще трябва да храни детето си само с хляб.
Аборти
Спартанската обстановка в страноприемницата подтиква или към размисъл, или към молитва.
Тук намират подслон бабички, някои от тях снахите им са ги изгонили от къщи. Други посипват пода с грах и застават на колене.
– Прости ме, Господи, – хлипа една жена. – Човекоубиец съм аз. Аборт направих. Няма прошка за мен, ако можеш, прости ме, дълготерпеливи… Разпънах Те, Боже, с този грях…
Абортите са убийства. Майките, убиващи в утробите си своите деца, лекарите, правещи аборти, хората, подтикващи към аборт, извършват смъртен грях… И цял живот трябва да измолваш прошка за него… Но ще измолиш ли? Казват, че от този грях Русия е до коленете в кръв…
Под венчило!
По съветско време Нина З. била докторантка в Москва. През свободните дни отивала в Боровск. Веднъж влязла в местната църква, а там изповядвал отец Власий. Тя решила да се изповяда. И докато стояла и си припомняла целия си живот, не забелязала как сълзи потекли от очите й. Никога не била плакала така.
– Е, най-после се прибра у дома – произнесъл Власий.
И й наредил да продаде апартамента си в Киев и да се премести да живее по-близо до манастира. Нощта прекарала в обителта. Спяла, загърната в кожуха си, на пода. А когато се върнала в Киев, пристигнала вест, че отец Власий й намерил дом.
Тя се преместила в Калужка област. След нея дошли и децата й. А мъжът й избрал друг начин на живот, други ценности – и заминал за Америка. Веднъж дъщеря й дошла, за да получи благословия за сватба с любимия мъж. Отец Власий не й дал благословия, а й наредил да се омъжи за друг.
– За Альоша се омъжи – казал Власий.
– Ама аз изобщо не обичам Альоша – отговорила сърдито девойката.
– За Альоша. Под венчило! – почти заповядал той.
Тя го послушала. И днес тя и Альоша имат четирима дечица. И живеят всички в любов.
Как да се молим за умрелите?
Момиче от Тверска област, загърнато с бял пухен шал, идва с майка си за втори път. Първия път поискали от Власий да се помоли за техни роднини, живели в граждански брак. Скоро по молитвите на стареца те се венчали и живеят щастливо.
До Власий трябва да се допиташ, когато решаваш каква професия да избереш или в какъв университет да постъпиш.
Някои питат къде да изкарат последните си години – в града или на село. На едни старецът наредил да продадат апартамента си и да си купят къща… На други – да не го правят… Още отец Власий не съветва да се храним пред телевизора – можем да получим рак… Той знае как да се молим за умрелите: за кого да се молим, а за кого да даваме милостиня…
Само по едното име, казват, Власий може да определи – жив ли е този човек. Един човек му задал само един въпрос: „Жив ли е моят брат?“ – „Жив е!“
Един болен от рак бил докаран при Власий от жена му. Прегърнал го Власий, притиснал главата му към гърдите си и казал: „Върви. Нямаш никакъв рак“. А след време оздравелият мъж дошъл при стареца за благословия да си купи кола. „Купувай!“ – казал Власий. Така де, здравият трябва да живее…
Монашеската молитва е тайна. Но известна е молитвата на отец Власий:
”Господи Боже мой, удостой ме да бъда оръдие на Твоя мир.
За да внасям любов там, където има омраза.
За да прощавам там, където хората се обиждат.
За да съединявам там, където има свада.
За да казвам истината там, където властва съмнението.
За да пробуждам надежда там, където царува отчаянието.
За да внасям светлина в мрака.
За да пробуждам радост там, където царува мъка.
Господи Боже мой, удостой ме:
Не да ме утешават, а да утешавам,
Не да ме разбират, а да разбирам,
Не да ме обичат, а да обичам,
Защото който дава, получава,
Който забравя себе си, придобива,
Който прощава, ще бъде простен,
Който умира, се събужда за нов живот”.
На въпроса ще помилва ли Господ Русия, отец Власий казва: „Ще я помилва. Имаме си Почаев, Дивеево, имаме места, където хората идват, за да се поправят“…
А на въпроса „Кое е най-трудното?“, веднъж отговорил:
– Най-трудно е да се молиш на Бога, да се грижиш за стари хора и да връщаш дълговете си.
…Пред килията на стареца хората се събуват и влизат боси. Там е друга реалност. А по небето не можеш да ходиш с ботуши…
Източник: Российская газета
Превод: Андрей Романов
