Монах в света



БЛИЗКИ ТЕМИ:

29 коментара

  1. angel vasilev vodenicharov каза:

    Искам да изкажа възхищение от статията на г-жа Дякова.
    Написана с огромен набор от български думички красиви и исконни!
    Поздравления статията е много добра. Надявам се „мъкописателите“ в православните сайтове да вземат пример от Вас и да пишат с дух и преклонение пред българският език.

  2. мунчо каза:

    Умира не само Великотърновско, не само епархията под топлите „грижи“ на Григорий, но и цяла селска България. Истина ви казвам – до средата на ХХІ век ще останат само три епархии у нас, въпреки че кандидатите за владици ще бъдат много повече.

  3. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Райдуйте ся, чеда старостилнии:

    Г-кий Я. Попытки и старания римской курии ввести грегорианский календарь у славян православных и униатов. 1877.
    http://rapidshare.com/files/200140339/G_kij_Ya_Popytki_i_staraniya_rimskoj_kurii_vvesti_grigorianskij_kalendarj_u_slavyan_1877_ZMNP.pdf

  4. Това, което си отива от България това е селският наивизъм, селското начало и параметрите на една отминала епоха, която е много скъпа на православните. Отива се онова недоразумение, наречено „читалищна култура“, което донесе толкова беди и страдания на българите с оглед културата и образованието на „народните хора“. Днес вярата изисква много висока грамотност, упорита работа, познание върху принципите, методите и лексиката на науката и една градска култура, в която сериозните цивилизационни явления да бъдат възпитавани заедно с привичка за работа и сериозен професионализъм. Днес селото не може да бъде затворено както в миналото, защото има Интернет, нито може със селски даскалък да правиш сериозно познание и богословие. Изискванията на порасналата грамотност на българина и европейската култура, която е градска поставят друг тип условия, в който политикономиката на БПЦ не може да се вмести, освен ако БПЦ не плаща по пазарни принципи за отстояване на позицията й. Другото е зарибяване.

  5. Славков каза:

    Чингиз, почти винаги ми звучиш като евро-комсомолец, от най-надъханите. Лесно подминавам писанията ти, но понякога просто прекаляваш с дрънкането. Читалищната дейност и култура в България е нещо много, много уникално и ценно. Едностранчивият и скептичен поглед не може да оцени дълбочината и смисъла на замисъла, както и възпитателно-творческият ефект. Естествено като всяко нещо, този тип социална дейност има нужда от насока, развитие и цели. Естествено това става много трудно в държава с подчертано нихилистическа ментално-душевна настройка. Още повече със затлъстяващо бездуховна ЕнтЕлегенция. Не искам да соча с пръст, но защо всичко българско, па макар и селско трябва да е лошо, а всичко по западна матрица толкова прехвалено и представяно като единствена алтернатива??? И какво е богословие, ако не първо искрена и чиста вяра в Господ Исус Христос?? Нали от Бога идва всяко просвещение пък и не забравяй, че в същността си, прехвалената европейска култура е ….просто вежлива!

  6. Славков,
    Благодаря ти, че все пак четеш моите словоизлияния. Сериозният проблем на българите е, че тяхната култура и себепреценка е самоотнасяща се без реално сравнение с критериите и достиженията на световната култура, образование и духовност. Аз съвсем не се намирам в национално опияние да любя всичко българско и родно по думите на Иван Вазов и по набюлденията на един много грамотен висш американски служител. Ако любя всичко българско и родно, то трябва да любя мутрите, мафията, корупционните схеми, властващата от времето на читалищния възпитаник и масон Захари Стоянов провинциална неграмотност и мистичната конспирация, въведна в нормите на българския живот след дейността на революционерите през късното Възраждането. Уви, това е и в БПЦ. Статията казва, че въпросният монах бил певец. Да, имаме религиозен певец и това е великият бас Борис Христов, който имаше световно признание и пееше религиозни песни, които говореха за Бога на световната градска университетска култура.

  7. Славков,
    Пиша ти за втори път , защото дрънкането ми е безплатно – не плащаш за да ти кажа неща на теб и на читателите на православие.бг неща, които могат да ви оправят живота. Християнството и обществените отношения в света не признават конспирациите, към които спада мобилизацията на българското национално единство чрез произведенията на българската културология от епохата на късното Възраждане до ден днешен. Ти казваш , че съм евро-комсомолец. Може би. Критерията ми за познание и продукция обаче не са заключава в производството на поместния партиен секретар от всички цветове на политиката, нито съм опиянен от Европа и нейната култура. Просто предупреждавам, че в условията на свобода и право на хората да търсят и получават информация целевата структура на българската конспирация, изразена най-отчетливо в икономиката и управлението на финансите ще бъде разконспирирана и сравненията в България ще бъдат на база истински критерии и реален принос за обществото, и БПЦ следва да е наясно.

  8. “Нашият герой, с името на когото озаглавихме настоящата си книга, Христо Ботийов, е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям чонек, да води подире си тълпите, да заповядва и да прави епохи. Нещастен той, дваж по-нещастен неговият роден град, триж по-злочест народът, на който е бил син, а четири и пет пъти била суха и пуста епохата на неговия человечески живот! Ако той беше син на Италия, щеше да бъде ако не Гарибалди и Мацини, то поне тяхната дясна ръка. Ако беше французин, съвременник на Юлската революция или на Луй Наполеона, то първата барикада на града Париж щеше да се нарича “Ботийова”.
    А Христо Ботийов, всички трябва да признаят това, можеше да стори и извърши тая деятелност: на литератор, поет, агитатор, революционер, публицист и вестникар.
    Захари Стоянов, Христо Ботийов, С.,1980,Вместо предисловие, с.275-276
    Това е текст на модерната българска литература и историография. А църковника, воина, учения и занаятчията – старата ни класа от високо ниво?

  9. Въпросът с българското читалище е много травматичен въпрос на българската претенция от Възраждането да правим Велика България. По принцип образование и култура се прави със стойностни образци, в които има опитност, грамотност, понятие за възвишеност и познават както човешката природа, така и интригата в хода на историческия процес у нас и по света. Образование се прави под ръководството на доказал се специалист, който е получил признанието на грамотната класа по места и в глобален аспект, както и на духовен и интелектуален наставник, които могат да отсяват добронамерено важното от маловажното, качественото от ментето, класическото от вулгарното и които са хуманни и честни към възпитаника си, комуто мислят доброто. Образованието и културата иска някой да ти казва какво да четеш и кой да слушаш и освен това имат нива на посветеност. Има ли го това нещо в читалищата, при условие, че днес в читалищата има чужди танци, рисуване и естрадно пеене, а не изконна висша българска грамотност?

  10. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    При Чингиз всичко е изкривено. […] Борис Христов не е и не може да е модел за „религиозен певец“, защото той с подкрепата на комунистическия режим изврати понятието за православно пеене у българския народ, като смеси опера с осмогласие.

  11. Славков каза:

    Извинявай Чингиз, но наистина ми е трудно да бъда търпелив с теб. Първо; смяташ, че знаеш всичко, второ; правиш каша по твой вкус със всичко което ти попадне, трето; смяташ кашата си за кулинарен връх, от който всички са длъжни да опитат.

    Няма да споря с теб, но те питам, ти вярваш ли в Господ Исус Христос, според учението на Светата Православна Църква? Да или Не? Отговори ми кратко без излишни словесни украшения!

  12. давид псалтис каза:

    имам голяма молба към уважаемите собственици на сайта все пак да се коригират писанията на чингис хан
    благодаря Ви предварително иначе сйта е перфектен

  13. Славков, Дон Кихоте и Давид Псалтис,
    Не знам какво ми е изкривеното, Дон Кихоте, защото модераторите са те редактирали, макар че не виждам защо да те редактират, като нищо обосновано логически и познавателно не можеш да кажеш извън елементарния си натюрел. Славков, на теб ще ти отговоря по еврейски, без излишни словоизлияния , т.е. на въпроса с въпрос. Ако си такъв голям корифей ми разясни що е вяра, що е православна църква и що е живот по Христа, за да ти отговоря дали вярвам в учението на светата православна Църква и дали живея по Христос. Защото за изповядването на православната вяра трябва да има някакъв образец, а аз не знам какъв ти е образеца и примера за подражание и сравнение в живота. Давид Псалтис явно е грък или старостилец, комуто моите честни пробългарски коментари не се харесват. И се подписвам Чингиз, а не Чингис хан.

  14. Стефан Стефанов каза:

    „това бил столът на владиката; който седнел на него, поемал монашеския път!.. Така и стана.“
    Виж ти как се ставало монах! Аз, убогият, досега не знаех, че така се става монах.
    Ама столът нали е владишки; значи трябва да стане и владика!
    И друг извод си направих – явно много малко хора са сядали на този стол, защото в БПЦ има най-малко монаси от всички поместни православни църкви. Но затова пък в съотношението на владиците спрямо монасите държим първо място.

  15. Михаил ...... каза:

    Учението на църквата е ясно. То е изложено в многопространна литература, жития, православна християнска философия, писания на светите отци на Църквата, естествено Светото Писание, и не без Светото Предание! Образците на вярата са светците, а източник е Сам Господ Исус Христос. Въпроса ти не е еврейски, а пилатовски. Ти не си от Църквата, следователно ти не си Христов. Какво има да споря с неверник, който следва само плътският си ум, а ум Христов няма? Съгласие няма да има.

  16. Виж какво Михаил,
    За литературата всичко е ясно. Мен ме интересува днешният образец за православие, който изпълява заповедите на Христос и наставленията на апостолите, пазейки не буквата, а духа на закона. Човечеството е изживяло разтърсващи събития, в които има примери както за вяра, така и за обосновано логически и фактологически неверие, породено именно от това, че неспобосността на Църквата да разпознава плътското от Христовото са довели до извращения, които и до днес отблъскват по-будните, грамотни и свободолюбиви хора от вярата. Защото в Новия завет има определение за вяра – това, що се не вижда и това , на което се надяваме, но освен това има примери от съвремието за вярващи хора, които се борят с духовете, с изкушенията, с неправдите, с човекоотрицанието, със свинете, които потъпкват бисера на човека, с овластеното невежество, с ученото незнание, както казва кардинал Кузански и които са много по-жив пример за вяра, отколкото миналите примери. А откъде знаеш какъв е умът ми?

  17. За обосновката на вярата на човека се искат доказателства, не само за невярващите, но и за вярващите за да се убедени, че тяхната вяра не е суетна и не е прищевка на манипулатори, които чрез страховете и слабостта на хората се опитват да правят духовни и интелектуални разработки, главно с цел власт и пари. Затова човечеството е разработило системи за разпознаване и изследване на невидимия свят, за да може от невидимото да се изведат основания за вярата на човека. Обикновено в религиозните системи на грамотното човечество се търсят засичания в достиженията на науката и ученията на религията, или се търси съгласие по фундаментални въпроси на вярата и науката. Другият момент е набирането на доказателства от свода на историята, която с точността на факта и с проверимостта на веществената останка може да потвърди верността както на пророчества, така и житейската верност и правилност на изповядвана религия. И разбира се активните примери на човеколюбие и сериозен разум на Църквата.

  18. Българите пак не разбират какво става в областта на религията и вярата у нас. Светът, който е искрено религиозен е изживял векове на религиозна опитност и е доказал някои неща, направил е тексткритика на Библията, развил е библейска археология, извел е системи на логическо разпознаване на явленията на вярата, направил е кръстосана съпоставка с фактите от историята и заложените постулати в свещените текстове, развил е форма на научно светско пророчество на политологията и социологията заради лъжливите пророчества на вярата, извел е точни технически методи за доказване на енергийното поле на свещените реликви, развил е текстова база на разпознаване на разума, психологията и натурата на управляващия клир, развил е социална дейност и образование, които да бъдат в независима позиция от църковната традиция за да не бъдат подвластни на намеренията, които не са плод на свободната воля на човека, светът е създал изпити за проверка на истинността на веровото убеждение. А БПЦ и нейният разум?

  19. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    „развил е форма на научно светско пророчество“ – хем светско, хем религиозно; това е оксиморон като дървено желязо или топъл лед.

    „заради лъжливите пророчества на вярата“ – коя вяра е лъжовна? Християнската?

    „точни технически методи за доказване на енергийното поле на свещените реликви“ – с какъв материален уред се доказва нематериално излъчване?

    „текстова база на разпознаване на разума, психологията и натурата на управляващия клир“ – как предполагаем разум се разпознава чрез текстова база? Чрез заклеване върху Библията или чрез брой публикувани дописки за литургия в Н-ското село?

    200 г. от рождението на Шуман –
    http://archiman.livejournal.com/

  20. Михаил ...... каза:

    Виждам умът ти от нещата, които пишеш. Обвиненията ти срещу Църквата са продиктувани от личното ти нежелание да следваш (доколкото можеш) Христос. Тази будност, за която говориш толкова многословно, е всъщност една много дълбока заспалост. Примерите и образците на православна вяра днес, би могъл да ги намериш ако наистина ги търсеше. Кръстосаните съпоставки не са кръст, но ако би търсил кръста, не би отдавал такова значение на съпоставките. Ако пък носеше кръста у себе си, би имал духовни очи, и би видял слепотата на съпоставящите. Светът, който смяташ за искрено религиозен на практика изповядва хуманизма, не Христос. Този свят е човеко-центричен, той се нуждае от доказателства. Най-голямото доказастелство за истинноста на вярата обаче е невидимо за очите. Бог разкрива всичко вътре в сърцето на човека и постепенно обновява ума и променя съзнанието. Това е процеса, който Църквата нарича покаяние, което е просвещението свише, качествено много различно от просвещението на хуманизма.

  21. Виж какво Михаил,
    С религиозна пропаганда от средата на ХХ век не можеш да компенсираш нито окаяното състояние на БПЦ, нито можеш да убедиш някого. Изобщо не си ми от класата, нито имаш способността за духовност, която чрез слово, което се управлява от разума да изрази същността на християнството. Вярата се изказва и е осезаема – дали ще бъде в сърцето, дали ще бъде в ума на човека, вярата иска осезаемост. Непрекъснато търся съвременни примери на православие, в кръстосана съпоставка с примерите от миналото и другите изповедания, но виждам само един опит да се запазят параметрите на отминала епоха, която твоят манталитет изразява в преценката ти за мен само въз основа на няколко кратки текста. За моята психоанализа има изключително квалифицирани светски специалисти, много от които са ми приятели и те знаят за човешката душа, ум и съпреживяване много повече от голяма част от съверемнните попове. А вярата иска земни форми на изразяване, едно от което е словото, което ти не владееш.

  22. Михаил ...... каза:

    Чингиз, ясно е че ако наистина приемаш думите ми като пропаганда или някакъв вид конкуренция, то няма да се разберем. Просто работим на различна честота. Ако ти обезателно искаш да си по-печеният, то моля, но ти друже хулиш Църквата под формата на накаква уж „градивна“ критика. Само, че такова животно няма; или си част от Църквата или не си. Ако искаш да бъдеш с Църквата, то ти трябва да болееш за Нея, да се бориш за Нея, да Я обичаш, да Я цениш. Ако обаче проради нечия слабост и простъпки в Църквата, ти отделяш/разграничаваш себе си поради срам, то ти не си от Църквата, а си Нейн хулител, следователно си враг Божи, а не раб Божи. Няколкото кратки текста са достатъчни за да лъснеш като такъв. Забележи, че аз не говоря за твоят интелект, а за твоята вътрешна настройка, която е много много важна за качеството на духовният живот. Най-приятелски ти казвам, че трябва при теб да има някакво преосмисляне-покаяние. Тайнствата на Църквата много помагат в тази насока.

  23. Виж какво Михаил,
    Дано модераторите на православие.бг пуснат този коментар. Има едно сатанинско положение в пропагнадата на православието и в политиката на Църквата днес. Това е да се настоява за духовен живот и благодат, при условие, че нито има истински духовен живот, нито има благодат, които се представляват от хора извън Църквата. За тайнствата на Църквата няма да коментирам. Но ти ме наричаш враг Божи, което е много сериозно обвинение. За такава църковна дефиниция през Средновековието бих отишъл на кладата. Затова, и дано модераторите го пуснат, ще ти кажа следното – мен ме искаха католиците да работя за тях, искаха ме евреите, искаха ме протестантите да специализирам при тях, предлагаха ми професионална квалификация във Франция, предлагаха ми изгодна работа в Пепси-кола. Аз отказах. За да бъда православен, да работя за вярата и Църквата, на които в усилните дни на разкола съм помагал безплатно. Сега, след страдания и мъки, съм в окаяно положение и БПЦ нищо не прави за мен.

  24. Една от задачите на Църквата и на християнството е да предпазва хората от изкушения, от въвеждане в зло, от козните на лукавия и от влиянието на бесовете и на стихиите, които не са от Бога. Същевременно обаче голяма част от медийно известните лица на Църквата и на известните у нас като ревностни православни са подвластни на всички тези човеконенавистни явления. Една от формите на сатанизъм в Църквата е да се лансират недостойни хора за служители, които извършват тайнствата и службите. Много е ясно, че когато сърцеведеца Бога изпитва този човек според казаното в Библията, примерите на светоотческата литература, данните от историята и от неразкритите тайни на човека, то Всевишният ще види, че въпросният е недостоен и няма нито да отговори на молитвите и требите му, нито ще прояви своята божествена сила в тайнствата. Защото Бог е справедлив, милостив, човеколюбив и истинен и на човешки карикатури, които по историческо недоразумение стават духовници и вярващи у нас, Той не дава нищо.

  25. Ф.Николов каза:

    От твърдението, че вярата е неразпознаваема за разума, не следва, че не може да се обоснове логически, доколкото няма изказване което да не е перформативно, т.е. непосредствено оценяващо и религиозният език съобщава неща, които са присъщи на вярващия и изразяващи неговите състояния. Да се твърди, че вярата в нейното ядро е непотвърдима си е просто спекулация, защото „светото слово” си остава неотменим инструмент за разпознаване на самата вяра, иначе нямаше да има нито писание, нито образци следващи писанието, нито църква, нито миряни, нито нищо и всеки щеше да поставя „неизразимото” или „правилното” на различни места или щеше цял живот да мълчи; а това кой къде слага предела пред „разума” и „сърцето” си е въпрос на психологическа настройка; чувствата са неудостоверими: как с думите и езика се твърди непоколебимо къде са границите на „духовната/истинската църква” или пък как се образува „историческият факт”, независимо от търсените резултати?

  26. Ф.Николов каза:

    И в двата случая чрез продължителна езикова перформация, преминала с времето в твърда речникова стипулация – Истина. Науката ще намира това което иска да намери, вярващият ще се убеждава непрекъснато в това, което иска да се убеди, за да се съхрани и произведе. Разликата между двата светогледа може да произтече от това, кой може да вмести в „душевната” си настройка повече виталност/противоречия без да се разруши, това което е всъщност ядрото на всяка истинска/дълбока култура, която усвоява и преработва всичко в живот без да се страхува от последствията. Доколкото религията се страхува за границите си, значи тя е слаба и неуверена в основанията си, буквализирайки ги, тя иска да съхрани status quo на осигуреното безсилие от страх пред разпад. Догматизмът по същество е възприемане на едно състояние като единствено възможно, а съгласието (езиковият договор на изповедта) иска да постави всички в приблизително еднакви условия, преживени състояния и постигнати резултати.

  27. Михаил ...... каза:

    ха-ха…!Чингиз, това с кладите ме разсмя. Банално е, а и невярно. Може би е трябвало да приемеш поканите от католици или протестанти, защото при похвалите и наградите ги раздава единствено Хриистос…и то само отвъд. Ако искаш да работиш за православието, забрави оплакванията и вайканията. Те са само още едно свидетелство колко много път имаш да извървиш. Не те обиждам, просто съм откровен.

  28. ever каза:

    Как говорите за вяра, като че ли сте на селския мегдан и то след употреба на няколко бири поне… Типично за форумите на този сайт. Нямате душевна полза, нямате.. Съберете се в себе си, помолете се. Иначе статията е много хубава.

  29. Иванка Бонева каза:

    О, моля Ви, недейте да спорите повече с Чингиз, тъй като той, цитирам неговите думи, ни дава да четем тук безплатно мненията му, които могат да ни оправят живота и не сме му в класата. Ех, какъв късмет сме изкарали с присъствието на Чингиз в сайта, а аз досега си мислех, че той е тук за да досади съвсем с изказванията си 😀 😆

Споделете в социалните мрежи