За Аве Мария, певеца Георги Христов и едно сърчице

Не се мъчете да свържете в едно цяло тези три различни неща. Както и не мислете, че не биха могли да намерят точка на съприкосновение. Всичко по реда си.

Авe Мария е най-разпространеният католически химн, посветен на Пресвета Богородица, наречен още „ангелски поздрав“. В текстово отношение това песнопение е познато и в традицията на Православната Църква, където е известно като „Песен на пресвета Богородица“, започваща с: „Богородице Дево, радуйся“.

В превод на български текстът на Аве Мария е следният: „Радвай се, Мария, изпълнена с благодат. Господ е с теб, благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба Иисус. Света Марийо, Майко Божия, моли се за нас, грешните, сега и в смъртния ни час. Амин.“ Източникът на песнопението е евангелието според св. евангелист Лука, или по-точно два повествувателни момента от него: Благовещението на св. Богородица (Лука 1:28) и поздравът на св. праведна Елисавета (Лука 1:42).

През ХIХ в. редица композитори създават музикални интерпретации на молитвения текст – Шуберт, Брукнер, Лист, Дворжак и др.

Нека сега се пренесем в ХХI век. Наскоро вашият покорен слуга попадна на официалния канал на нашия даровит поп певец Георги Христов, създаден в сайта за видеосподеляне YouTube. Песента, която г-н Христов пееше на гледания от мен концертен запис, бе именно Аве Мария. И то може би най-популярния ѝ вариант – композицията на австрийския романтичен композитор Франц Шуберт. Тази известна песен е същински бисер, пленяващ с простотата, мелодичността, възможността за лесно запомняне и усещането за тишина, което създава.

Франц Шуберт – портрет, Карл Йегер

Под видеото на Георги Христов има обяснения за песента – от кой албум на певеца е тя, чий е аранжиментът ѝ и т.н. И именно тук е разковничето – като композитор на песента е обявен Йохан Себастиан Бах! Само че, както казахме, точно тази композиция е на Шуберт, не на Бах. А Шуберт, драги, е роден през 1797 г. – почти половин век след смъртта на композитора, подписваш произведенията си с надписи като „Иисусе, помогни“ – Й. С. Бах.

Франц Шуберт също е бил вярващ човек. Той е написал немалко религиозни произведения – меси, офертории, незавършената оратория „Лазар” и др. Между духовните му химни се числи и разглежданият от нас „Ave Maria“. Първоначално тази песен е била написана от Шуберт като част от вокален цикъл по стихове от поемата „Девата от езерото” на английския поет Уолтър Скот. Третата песен на Елен представлява молитвено обръщение на героинята от поемата към Св. Богородица, започващо с латинските думи „Ave Maria”. Това дало основание по-късно тази музика да се изпълнява върху словата от латинския католически химн, посветен на Св. Богородица.

Извинете за сравнението, но в приведения пример да объркаш Шуберт с Бах е като на литературно четене да объркаш Елин Пелин с Йовков – при условие, че и четящият текста е човек на перото.

Все пак грешката на г-н Христов (или на отговарящия за качването на клиповете в личния му канал) не е неразбираема. Станала е по една много проста причина – през ХIХ век се появява мелодична версия на Аве Мария, композирана от французина Шарл Гуно. Той полага мелодията на химна върху основата на произведение на Бах¹, което е част от двутомния му сборник „Добре темперирано пиано“ (същото това произведение, за което писателят Гьоте казал: „сякаш това е вечната хармония, която говори сама със себе си”). Така се появява версията на Аве Мария на Бах-Гуно. Подчертавам не само на Бах, а и на Гуно (поне аз не знам Бах да е писал композиция с това име).

Да се върнем на изпълнението на Георги Христов. Аз си позволих в коментарите под песента да отбележа, че това, което пее, пак казвам, един от най-големите български поп гласове, не е творба на Бах, а на Шуберт.

След около седмица отново пуснах песента, с тайното желание да съм повлиял за отбелязването на истинския композитор на песента. Видях обаче нещо друго. Стана ми ясно, че макар и да започва песента с думата „Аве“ (здравей, радвай се) именитият ни певец не се бе зарадвал кой знае колко на моя коментар. Как разбрах ли?

Наред с коментара ми имаше и други, които обаче само възхваляваха певеца. И ето тук е интересно – превъзнасящите изпълнителя коментатори бяха одобрени от него със сърчице, а моят коментар – не. Малки червени сърчица, символ на любов.

Помислих си, дали само за тези, които ни говорят хубави думи, които са ни симпатични, има място в нашите сърца? И колко малко приличаме на Този, Който оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни (Матей 5:45).

„Гостуванията и хубавите думи, и ласкателствата, не са никакво особено дело на любовта.“ Казал го е св. Йоан Златоуст. Не ме разбирайте погрешно – центърът на повдигнатия въпрос не е толкова в конкретното име на нашия вокалист, колкото в това, че стремежът към това да бъдем само и единствено одобрявани, е нещо, което сякаш намира уют в нашите сърца.

Ние нерядко искаме да изглеждаме в очите на хората авторитетни, непоклатими и непогрешими. Когато ни критикуват, се чувстваме безсилни, разклатени, губим почва под краката си – това поразява нашата гордост. Има едни впечатляващи думи от последното интервю на покойния голям български актьор Апостол Карамитев, които искам да споделя: „Много от победите ми след време се оказват жалки и незначителни, и обратното – много от пораженията ми след време се оказват големи победи – победи над себе си, над собствената си гордост и над собствените си заблуждения.“

Един пример от живота – ние, вярващите, с охота очакваме и се радваме на големия празник Вход Господен в Йерусалим (Цветница), вземаме си от храма върбови клонки за здраве и благословение. Клонки, с които оплитаме венци за домовете си, но с които лесно можем да увенчаем и чувството си за благочестиво поведение, за изпълнен християнски дълг. Колко от нас обаче биха предпочели, образно казано, пред това да възседнат жребец, да обяздят магаре (срв. Йоан 12: 14-15)? – някога великите завоеватели са влизали в посрещащите ги градове на красиви и внушителни коне. Колко биха предпочели незабележимото пред това, което бие на очи отдалеч – автомобил, положение в обществото и т.н.?

Понякога се случва да реагираме остро и на най-дребни забележки, защото ни се иска да сме перфектни, стабилни. Но уви – не сме. Ние не сме идеални. Слаби сме, крехки, и често падаме („Ето на какво ни учат вещите – пише поетът Рилке – да падаме…“).

Осъзнаването на този факт би породило появата на едно колкото ценно, толкова и дефицитно качество в съвременността – скромността. Което пък качество е било присъщо на споменатия Франц Шуберт (истинския композитор на въпросната Аве Мария) – негов приятел споделя, че скромността му е била безгранична.

За финал ще цитирам слова на нашия възрожденски църковен певец Николай Триандафилов Сливенец², които той пише в предговора на своя сборник от 1847 г. „Цветособрание“: „… приимите, любезни мои отечественици, великодушно тойзи мой немощний труд, и простите мои погрешки, разсуждающи, че, освен Божиите, ни една работа человеческа в Мире не е совершена!“ Нека пак да повторим – освен Божиите, нито една човешка работа в света не е съвършена. Те ще ни предпазят от излишно самомнение, ще ни научат на снизходителност и ще направят сърцата ни по-големи. Каквото е и сърцето, живяло тук, на земята, едва 31 години, но родило чудната и неумираща мелодия, на която предлагам да се насладим заедно.

Бележки: