Навършват се 30 години от кончината на великия протопсалт Трасивул Станицас
От историята на Православната църква е известно, че Вселенската патриаршия е била благодатен разсадник за православните църковни изкуства. Едно от тези изкуства е едногласната псалтикийна музика, наречена също така византийска музика. Мнозина протопсалти (първопевци) на Константинополската патриаршия се помнят от поколенията като отлични познавачи, творци и интерпретатори на византийската музика – майстори на изкуство, предавано от учител на ученик. Един от тях е протопсалтът от миналия 20 век Трасивул Станицас, достоен наследник на живелите през осемнадесетото и деветнадесетото столетие Йоан Протопсалт, Даниил Протопсалт, Яков Протопсалт, Петър Византиец, Григорий Протопсалт и др.
Трасивул Станицас е роден в константинополския район Псoматия през 1910 г. Първите си музикални уроци получава от близкия си сродник Димитрий Терапианос. Станицас учи пеене при Михаил Хаджиатанасиу [1], Димитрио Вутсина, Янго Василиади и Йоаннис Паласис.
Със своето пеене Станицас украсява богослужението в различни константинополски църкви – „Св. Мина”, „Възнесение”, „Св. Константин”, намиращи се в район Псоматия, а в Галата е бил ляв певец в храма „Св. Николай”.
През 1939 г. лампадарият [2] Константин Прингос [3] става протопсалт на Вселенската патриаршия, на мястото на оттеглилия се в покой Яков Протопсалт (Навплиотис). Прингос отправя покана към Станицас да заеме овакантеното място на лампадарий, считайки го за най-подходящ. На това ново поприще Станицас има не малко затруднения, докато усвои традиционните за патриаршеския храм песнопения. Но много скоро лампадарият се проявява като достоен наследник на предшествениците си. Благодарение на своето усърдие, забележителни способности и красивия си глас Станицас става прочут интерпретатор на византийската музика в цял Константинопол. Двадесет години той е лампадарий при протопсалта Прингос, усвоявайки изкуството и майсторството му.
След продължителното боледуване на Прингос, Вселенският патриарх Атинагор І назначава Станицас за главен протопсалт на Великата църква през 1960 г. За съжаление, престоят му на това място не е дълъг. Депортиран е през 1964 г. по причина на печално известната политика на турското правителство във връзка с Кипърския въпрос, която довела до депортирането на 30 000 гръцки граждани, живеещи в Константинопол.
След това Станицас отива в Гърция, заживява и пее една година на о-в Хиос. По-късно заминава за два месеца в Бейрут, а от 1966 г. е за постоянно певец в храма „Св. Димитър” в Амбелокипи в Атина до излизането му в пенсия през 1981 г. Изключение правят само трите и половина месеца престой в САЩ през 1967 г. Въобще, периодически той пее на територията на цяла Гърция. Освен в Гърция, Станицас и ръководените от него певци се изявяват на много места, представящи оригиналната византийска музика (Англия, Русия, Белгия, Швейцария, Рим). Събрана е голяма колекция от изпълнения на Станицас, които се слушат с наслада от любителите на църковната музика и до днес. Тези песнопения съхраняват автентичния патриаршески стил на пеене, практикуван от Станицас. Много от неговите ученици и последователи (между които са имената на бившия лампадарий на Константинополската църква Василий Емануилидис, протопрезвитер Георги Цецис, Димостенис Пайкопулос, Андрей Петрохилос и др.) са се прославили като изкусни изпълнители на византийска музика. Станицас е един от тези, благодарение на които едногласната музика е запазила своето почетно място в храмовете и сърцата на хората. Трасивул Станицас почива на 18 август 1987 г. [4].
Днес се навършват точно тридесет лета от кончината на Станицас. Когато слушаме неговите записи, ни става ясно, че такива майстори на пеенето са изключително рядко явление. Прекрасният теноров глас на Станицас извайва съвършени вокални бисери, превърнали се в класически образци на едногласната музика. В този глас долавяме огромно вдъхновение, пословична отдаденост и изтънчен усет към благодатното църковно музициране. А пък всеки, който е слушал творби, композирани от самия Станицас („Святий Боже”, херувимски песни, евхаристийни канони, причастни и др.), ще разбере, че в тях диша духът на многовековното православно музикално изкуство. Защото Станицас не е само прекрасен изпълнител, но и съвършен мелодик и творец на църковна музика. Споменът за Станицас ни дава повод да признаем, че смъртта на този певчески великан е едновременно и загуба, и придобивка за православната музика. Загуба, защото ние, живите, сме лишени от живото присъствие и изпълнение на вдъхновения псалмопевец, и печалба, защото ликът на възпяващите Твореца във вечността е увеличил броя си с още един…
Бележки
1. Михаил Хаджиатанасиу (†1948 г.) – професор по византийска музика в Семинарията на о-в Халки. Изключителен мелодик, създал прекрасни образци на едногласната православна музика. Срв. Борисов, Ивайло. Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно пеене. С., 2014, с. 42-43.
2.Ръководителят на лявата певница в храма.
3.Константин Прингос (†1964) е старши протопсалт на Константинополската Патриаршия от 1939 г. до 1959 г.
4. http://www.psaltika.ru/index.php/history-of-byzantine-muzic/27-history-frasivoulos-stanitsas
