Тембърът на Иисус Христос

Знаем, че всеки глас, наред с другите си характеристики (честота, сила и времетраене) има и свой специфичен тембър^[1], „цвят”, чрез който е разпознаваем^[2]. Той е като пръстовия отпечатък на човека – уникален и неповторим.

Сигурно някои ще помислят, че е неуместно свързването на името на Спасителя с термина тембър; че е неуместно да говорим за това. Имайки предвид обаче факта, че Бог стана един от нас („Словото стана плът, и заживя между нас” – Йоан 1:14), че Словото прие човешка плът, такива опасения би трябвало да се отдалечат от нас. Защото Бог прие човешки образ в пълнота.

Както казахме, всеки човешки глас е уникален и неповторим. Неповторим като всяка личност. А гласът е част от личността – гóворен или певчески (да си спомним думите на Сократ: „Говори, за да те видя.”). Гласът е част от човешката пълнота. Някой е казал, че гласът е като второ лице на човека.

„Като изключителен майстор на формата Рилке си служи със свещенодействен език, достигащ до границите на възможно изразимото”^[3] – думи на писателя Венцеслав Константинов^[4] за поета Рилке, този истински слуга на Словото. Най-удивителният и важен факт в историята на човешкото слово, нейната опорна точка е това, че в определен исторически момент Словото, Второто Лице на Триединния Бог, започна да говори с човешки слова. И никога думи, произнесени от човешки уста, не са звучали и няма да звучат така истинно и дълбинно. В гласа и речта на Христа човешкото слово достига апогея си – то минава границите на изразимото.

Всеки от нас има любими хора, които, щом заговорят, нещо в нас откликва – спомнете си евангелския епизод, описващ срещата между св. Богородица и сродницата ѝ праведна Елисавета, майката на св. Йоан Кръстител – „Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго”(Лука 1:41). Виждаме, че гласът на Богородица достига до душата както на св. Елисавета, така и на заченалия се в утробата ѝ Йоан, бъдещия велик Предтеча Христов.

Благодарение на звукозаписа ние имаме възможността да се насладим на гласовете на мнозина прекрасни певци (един от първите фиксирани гласове е този на прочутия италиански тенор Карузо^[5]). А как са звучали гласовете на прославените певци на миналото, можем само да гадаем. Каква обаятелност е имал примерно гласът на великия църковен певец, станал символ на църковната музика, св. Йоан Кукузел (14-15 в.), или пък този на прочутия белкантов^[6] певец от 19 в. Рубини^[7], любимец на композитора Белини?

Сам Спасителят Христос, ставайки човек, е имал Свой специфичен глас и тембър. Посредством него Той е общувал с учениците Си и народа. И не само е имал, но и продължава да има! Защото, както знаем, Той се възнесе на Небето при Отца заедно с тялото Си.

„Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят” (Йоан 5:25). Това изречение е част от описваното от Самия Спасител Негово Второ пришествие. Виждаме, че в тази апокалиптична картина има нещо много важно – това „като чуят, ще оживеят” е способността на творението да разпознае конкретния глас на своя Творец, на Личността на Иисуса Христа. Да разпознае богочовешкия глас, притежаващ собствена неповторима украса и специфика, собствен тембър. Мъртвите ще оживеят от същия този глас, чрез който Спасителят проповядваше на Своите последователи; с който порицаваше и изобличаваше лъжливите праведници – книжниците и фарисеите; с който извика: „Лазаре, излез вън!” (Йоан 11 гл.).

Известно е, че по време на Тайната вечеря Сам Спасителят запял, като слял гласа Си с тези на апостолите, и това неповторимо хорово звучене огласило Сионската горница („И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина” Матей 26:3; Марк 14:26)^[8].

След Възкресението Си Спасителят Христос се явява на св. Мария Магдалина, която го разпознава в обръщението Му към нея: „Иисус ѝ казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: „Равуни!” което значи Учителю.” (Йоан 20:16). Сигурно никак не е случайно, че Мария разпознава гласа на Христа в момента, когато се обръща към нея по име – най-вероятно разпознава таящото се в гласа Му пределно познание за конкретната човешка личност.

Знаем, че още в първите векове от християнската ера художници-зографи са рисували образа на Спасителя, но, за съжаление, никой от нас няма представа за звученето на Неговия глас – първите звукозаписи се появяват 19 века по-късно (сещам се за бомбастичните думи на Селин Дион, че ако Бог можеше да пее, би пял с гласа на Андреа Бочели).

Бихме могли да предположим, че колкото по-богат е животът на Христос в сравнение с тези на създадените от Него хора, толкова по-богат би бил и Неговият глас и тембър. Известно е, че гласът отразява психичния и духовен живот на човека^[9]. „Гласът винаги е едно огледало на човешката душа” твърди прочутата ни оперна певица Анна Томова-Синтова.

Каква ли красота има в гласа на Този, Който дарява широкия спектър красиви гласове, радващи слуха и сърцата ни? Не бихме били далеч от истината ако кажем, че във всички красиви гласове има частица Вечност, частица от райската красота.

Със сигурност гласът на Христа Спасителя е пълен с любов, разбиране, съчувствие, надежда и власт (Той е говорил като такъв, Който има власт –срв. Матей 7:29). Глас, от чийто тембър струи мир, топлина и светлина (гръцкият термин „фони”^[10], превеждаш се като „глас”, се извежда от „фос” – светлина^[11]).

Знаем, че от възможността да чуят Божествения глас на Христа, ще се възползват вярващите, на които Спасителят при Своето второ пришествие ще каже: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира” (Матей 25:34). Знаем също така и това, че в това царство няма да престане „гласът на тези, които празнуват” (св. Василий Велики)^[12].

Бележки

1. Тембърът е цвят на звука, един от признаците на музикалния звук, по които се различават звуците с еднаква височина и сила, но изпълнени от различни инструменти или гласове. ↑
2. Срв. Максимов, И. Вокална фонология. Наука за гласа, С., 1993. ↑
3. Константинов, В. Райнер Мария Рилке, liternet.bg, 12.10.2007 г. ↑
4. Венцеслав Константинов (2019) е български писател и преводач на редица немскоезични автори, между които е и Рилке. ↑
5. Енрико Карузо – прочут неаполитански тенор, починал през 1921 г. ↑
6. Белканто – стил на солово вокално изпълнение, отличаващ се с лекота на пеенето, красота на звука, напевност в изграждането на мелодията. ↑
7. Джовани Батиста Рубини – прочут италиански тенор, починал 1854 г. ↑
8. https://www.pravoslavie.bg/Музика/пял-ли-е-господ-иисус-христос/ ↑
9. Срв. Максимов, И. Цит. съч., с. 7. ↑
10. От там и фонетика – клон на лингвистиката, изучаващ звуците на човешката реч. ↑
11. Срв. Тончева, Е. Исон-практиката в църковната музика на източноправославния балкански регион: идеята за многогласие. – Българско музикознание, 2001, 3, с. 5. ↑
12. Из молитва към Господа, съчинена от св. Василий Велики (†379). ↑