„Тиха нощ, свята нощ” – един шедьовър на 200 години
Капелата в Оберндорф, която се намира на мястото на храма „Св. Николай“, където за първи път е била изпълнена емблематичната Рождественска песен
Намираме се в навечерието на празника в чест на най-важното Рождение в световната история – това на Иисус, Спасителя на хората, приемащи свободно вярата в Него. Повече от две хилядолетия човечеството с трепет си спомня за Христовото Рождество, в чест на което са създадени неизброимо множество творби на изкуството.
Сред популярните коледни песни, затрогващи душите ни за Рождество Христово, особено място заема една – пленяващата с неизразимата си красота „Тиха нощ, свята нощ”. Тази вълшебна песен вече двеста години шества по света, като намира място в сърцата на всеки християнин – независимо от възрастта му. Каква е историята на създаването на този шедьовър?
Рождественският музикален бисер заживява своя живот през далечната 1818 г. в Австрия, като текстът на песента бил написан две години по-рано от австрийския католически свещеник Йозеф Мор (†1848). През 1818 г. двадесет и шест годишният Мор започва да служи като свещеник в храма „Св. Николай” в Оберндорф край Залцбург. Там се запознава с църковния органист Франц Грубер (†1863), начален учител в съседния Арнсдорф. На 24 декември същата година, ден преди Рождество Христово, отец Йозеф отива при Грубер, като го помолва да съчини музика по текста на неговата рождественска поема.
Франц Грубер композира музиката на рождественския химн още същия ден. Така двамата изпълнили химна „Тиха нощ, свята нощ” на тържествената меса по случай Рождество Христово в оберндорфската църква (по това време органът в храма бил развален, та се наложило Грубер да съчини музиката за два гласа със соло китара). Постепенно песента излиза извън стените на храма в Оберндорф и се разпространява по всички кътчета на света (днес нещо подобно макар и в значително по-малка степен се случва с православния химн „Чистая Дево” [1], като е преведена на над сто и четиридесет езика и е изпълнявана от мнозина прочути музиканти.
Текстът на песента на български език:
Тиха нощ; свята нощ!
Всичка земя е в тишина;
виж! Витлеемската светла звезда
мъдрите кани от чужда страна,
гдето Христос се роди.
Тиха нощ! Свята нощ!
Песен сега на похвала
ангели пеят със радостен глас!
Вест за спасене донасят до нас:
ето, Спасител дойде!
Тиха нощ! Свята нощ!
Всичка земя пей с веселба;
Богу во вишните да се даде
слава и почет; от всякъде пей:
мир за всегда на земя! [2]
Франц Грубер
В текста и музикалната композиция на песента откриваме характерното качество за всички велики произведения – простотата. Именно простотата Леонардо да Винчи нарича крайна степен на гениалност. Можем да кажем, че запомнящата се лирична песен е станала част от нашето светоусещане за Рождество Христово; тя като че ли влияе на възприятието ни за великия празник; засилва усета ни, че след идването на Христа светът вече не е същият в етично, емоционално и материално измерение. „Тиха нощ, свята нощ” е типичен културен продукт на християнската цивилизация. Азбучна истина е, че без вярата в Богочовека светът щеше да е съвсем различен – доста сив, лишен от християнските добродетели и върховете на християнското изкуство. Руският поет Бродски твърди, че е християнин, защото не е варварин. И наистина, светът без Христа би бил съвсем различен [3].
200-годишнината на рождественската песен ни кара да се замислим и върху нещо друго: развитието и обогатяването на музикалното изкуство. Защото то непрекъснато се е променяло – хиляди творци са надграждали върху завещаното от техните предшественици. Трябва да признаем, че хората, живели преди създаването на „Тиха нощ, свята нощ”, са били лишени от възможността да се насладят от красотата и възвишеността му. Така, както живелите във времето преди Моцарт (1756 – 1791) са „загубили” от това, че не са имали възможността да чуят музиката му (в която композиторът Едвард Григ долавя откровение на райската красота). Това, от своя страна, ни довежда до признаване на истината (изпълваща ни с надежда), че всяка епоха е способна да обогати света с оригинални произведения и непознати културни феномени.
Интересен е въпросът: какво представлява музикална Европа по времето, когато в Австрия е създадена „Тиха нощ, свята нощ”? Тази песен се ражда в края на епохата на музикалния класицизъм и началото на романтизма. Ако хвърлим един бегъл поглед, ще видим, че по това време в същата тази Австрия продължава да твори гениалният Бетовен (вече загубил слуха си) и се заражда геният на Шуберт (в чийто песни Бетовен съзира „божествена искра”). На юг от Австрия, в Италия, по същото време блестят с талантите си прочутият Росини (чийто опери излизат от родната му страна и печелят слава в цяла Европа) и цигуларят-виртуоз Паганини.
Вече 200 години шедьовърът „Тиха нощ, свята нощ” радва сърцата на честващите Христовото Рождество. Появата на бял свят на химна, плод от съвместния труд на католическия свещеник и църковния органист, е доказателство за истинността на Божиите думи: „…дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” (Мат. 18:20). Живели във време, белязано от творчеството на музикални величия, на двамата скромни австрийци било отсъдено да останат в историята с вдъхновеното си произведение, възхваляващо Рождението на смирения Иисус. Така, както на незначителния по времето на Христа град Витлеем било отсъдено да стане Негово родно място (Срв. Мат. 2:6).
Бележки
1. Вж. „Чиста Дево” – песнопението, пленяващо душите ни.
2. http://silentnight.web.za/translate/bulgaria.htm
3. На тази тема е посветена книгата „Какво би станало, ако Иисус не беше роден?” с автори Д. Джеймс Кенеди и Джери Нюкомб.
