Приказки за хората
Източник: Darik News
Най-интересните приказки са за хората. Всякакви истории могат да бъдат сътворени благодарение на добрите и на лошите качества на човеците. Понякога приказките си приличат, защото са еднакви тъмните страни на хората. Не една, а няколко приказки могат да се разкажат за Старозагорско през последния месец. В тях героите ще са хората с техните отличителни белези: безхаберие, небрежност, липса на чувство за отговорност и апатия към природата. Резултатът от всичко това връхлетя като камикадзе върху горите ни и ги покри с черно.
Нека да се сърди на онзи мъж, който вкара каруца с туби с бензин и запали горите край Дъбово, защото някой “влиятелен” господин му платил. И когато го питали не се ли страхува, че ще го вкарат в затвора, той отговорил: “Този, който ми плати да паля, ще плати да не влизам в затвора.”
Има основание природата да плаче, след като там някъде, по гори и планини, заради дърводелски бизнес или пък от човешка небрежност и хлапашко безхаберие и отнемат рожбите – вековните дървета. Дълги години Природата ще разказва една от най-драматичните приказки – тази за страшните пожари край мъглижкото село Дъбово:
“В един летен ден в село Дъбово животът за миг се променил. Било 25 юли, около 14 часа, остър мирис на дим нахлул по домовете на хората. Погледнали навън и изпаднали в див ужас от пламъците, които пълзели към къщите им. Жените хукнали да си взимат децата от забавачницата, бабите и дядовците заредили кофите с вода, за да гасят, започнала да гори гарата в селото, пламъци са оплели в дим дърводелската фабрика в селото. Свистели сирените на пожарните коли, дошла и линейка, разчуло се, че от огъня пострадали баща и син. Наоколо пътят бил затворен, километрични опашки от коли чакали да бъде укротена огнената стихия, за да бъде възстановено и движението. ….Изминали дни и селото си върнало спокойствието и чистият въздух, но жителите не забравили бързо огнения ад.”
Дълго Природата тъгувала за тези хладни и зелени гори, пълни с живот. И докато душата и още била почернена от пламъците и плачела още майчински за зеленината, то човешките рожби на четири майки станали поредната природна заплаха. Историята за четирите момчета е една от най-трогателните приказки за хората, която в по-интересната си част се развива в гората по подобие на приказката за Червената шапчица и за Снежанка и джуджетата:
“Живеели в село Дълбоки четири момченца. Толкова им било скучно, че една вечер те решили да си направят пикник в гората. Събрали се, уговорили менюто, купили шишчета, взели и вино, намерили си хубаво местенце, запалили огънче…яли, пили и се веселили и така чак до сутринта. Когато те си тръгнали от гората, от незагасения огън пламнал огромен пожар. Горял един ден, че два, че още……трудно бил загасен пожарът. Дошъл даже руски самолет да помага. Угасени били пламъците, но нанесли огромни щети.”
И тази приказка свършила драматично. Природата пак скърбяла и помнела с горчилка дните на пожарите. Мъчно и било за красивите местности, за боровете и за слънчевите лъчи, които обичали да си търсят път през клоните на вековните дървета. Сега всичко било почерняло ужасяващо от намесата на човешките ръце. Мислила Природата, умувала и си казала: "Всичките тези беди ги направиха човеците с техните действия. Толкова ли са станали лоши?"
И докато се кахърила над човешките злини…. си спомнила за хората със смели сърца, които влизали в огнените гори, за да спрат опасното бедствие. Така Природата започнала да разказва следващата приказка – за добрите хора, които видяла по време на пожарите:
“Те са всички онези служители на институциите, фирмите и армията, както и доброволците, които без значение ден ли е или нощ, бяха на “бойното поле” срещу огъня. Това са мъжете, които вместо да се излежават на морските плажове или да пият бира в кварталното барче бяха погрознели от дим и пепел, с изцапани дрехи, и с просълзени от пушек очи. Някои от тях припаднаха от умора, други не знаеха как са семействата им. Те бдяха над огнените гори даже и при пустинни температури и приемаха с готовност новата си задача, когато другаде имаше нужда от огнеборци и трябваше да тръгнат незабавно за следващото място.”
И се успокоила Природата, зарадвала се даже на "спасителите".
Като слушам приказките и си казвам: щом съществуват и такива хора като огнеборците, има шанс животът да не е само пепел, а край нас отново да има рози, ясно небе, чист въздух, прохладни гори и хора с разум на човекотворци. Дано следващата приказка да бъде не за пепел, а за Пепеляшка.
