Толерантен ли е българинът?

Източник: в. Дума

Толерантен ли е българинът? Въпросът става все по-актуален след предложенията на "Атака" само българи да бъдат допускани до управлението, както и след някои призиви, появата на които в медийното пространство само допреди няколко години беше немислима. Примерно: "Циганите на Сатурн". В националните представителни изследвания на агенция "АФис" редовно се задава въпросът: "Смятате ли, че българските граждани трябва да имат равни права, независимо от техните религиозни убеждения и произход". През февруари 90,2 % от запитаните отговарят с "ДА" и само 6,6 % са на противоположното становище. При това тенденцията е към нарастване на положителния отговор – през септември делът му беше 86 %. Това мнозинство в полза на равенството на гражданите е близко до стандарта на развитите страни с либерална демокрация. Прави впечатление, че противниците на дискриминацията сред българите обхващат почти цялото население – 90 %. Т.е. трудно е да се очаква у нас да имат почва апели за ощетяване на едни или групи изключително заради тяхната етническа или религиозна принадлежност.

Но я имат. Когато се стигне до конкретни права, често възникват ситуации, които изкушават мнозинството да приеме ограничения, особено ако то чувства, че ще бъде засегнато само едно или друго малцинство. Такъв тревожен проблем е например престъпността, която остава ненаказана. В социологическите изследвания рутинно и от години насам над 2/3 от българите заявяват, че биха приели намаляване на защитата на обвиняемите, ако това ще развърже ръцете на правоохранителните органи да докажат вината на престъпниците. Друг пример е предложението, което се лансира в последно време да се забрани гласуването на живеещите извън България.

За отбелязване е, че привържениците на подобна мярка са значително повече от убедените привърженици на равноправието като такова. От запитаните на въпроса "Смятате ли, че българските граждани трябва да имат право да гласуват, независимо дали живеят в България или извън нея?" с не отговарят 40 %.

"Атака" естествено препоръчва най-простия лек – да се гласува само в страната. В негова полза съществуват справедливи аргументи – логично е ръководителите на страната да избират тези, които ще бъдат ръководени от тях, а не емигрантите. Но защо тогава направо да не им се отнеме и гражданството?

Общият принцип за такива случаи гласи, че ако някой злоупотребява с права, това не е повод те да бъдат отнети с лека ръка на всички.

Пък и толкова ли важен проблемът? По последни сметки излиза, че по време на парламентарните избори през юни м.г. от Турция са били подадени едва 1,5 % от гласовете. Често това бива смесвано с друг род злоупотреба – развеждането на групи гласоподаватели с автобуси, за да подадат вот на няколко места.

Всъщност обаче анализите на ГРАО показват, че се дублират само 20 хиляди гласа. При това в смесените райони тези случаи са най-редки. Независимо от това обаче, "Електоралните екскурзии" на ДПС и двойното гласуване се разрастват от избори на избори и очевидно трябва да бъдат взети мерки за възстановяване на справедливостта. В обратен случай се отварят възможности за разделяне и противопоставяне на мнозинството български граждани на едни или други малцинства, състоящи се също от български граждани.

Примери много. Да припомним, че през 1990 година именно СДС предложи първо на емиграцията, независимо от етническия състав, да бъде дадено двойно гражданство, и второ, на всички граждани да бъде осигурена право и възможност да гласуват, независимо къде се намират. Тогавашните очаквания бяха, че емиграцията е масово антикомунистически настроена и масово ще даде глас за демокрацията.

На практика обаче осезаеми количества дойдоха само от Турция и то в полза на ДПС. В резултат наследничките на някогашната синя партии по този въпрос се делят по "патриотична" линия – привържениците на Демократи за силна България и на Българския народен съюз, са над 50 на сто против правото на гласуване от чужбина, докато ОДС е по-"космополитно" от обичайното за страната – отговарящите с "да" са със 7 пункта над обичайното и достигат 60 %.

Най-добрият начин да бъде преодолян този проблем е да се увеличи избирателната активност на хората, живеещи в страната. В началото на прехода в изборите практически участваха близо 80 % от имащите право на глас и гласовете от чужбина имаха много по-малка тежест. Така че да имаме предвид – следващата крачка след забраната да се гласува от чужбина е подготвена – редица политици предлагат гласуването да стане задължително като в Гърция и за нарушение да се полага глоба.