Руско-турската война без бутафорна патетика



Всеки ден

Паметта на един народ е знак за неговата идентичност. Вече 130 години българите помнят братската саможертва на загиналите руски войни, оставили костите си в нашата земя за нашата свобода. И никакви политически еквилибристики не могат да заличат тези следи. На тези мисли ни навежда новият документален филм на Пламен Масларов "Ведомост", чиято официална премиера се състоя в сряда вечерта в кино "Одеон".

Лентата е посветена на 130-годишнината от освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. и разказва за паметниците на хилядите загинали за свободата на българския народ руски войници – редници и висши офицери. "Ведомост" е един изключително човешки филм, който разказва за баталното без следа от бутафорна патетика.

Това не е филм, а занимание и отдаване на почит на хората, които са оставили костите си на нашата земя, заради това, че сме едноверци, едноезичници и едноплеменници, а не в името на някаква политика. Така Пламен Масларов представи "Ведомост". Или, по думите на поета Георги Константинов, това е филм за хората, "свършили на подвига черната работа". Всичко тръгва от една ведомост, където редникът и генералът са равноправни, а геройската смърт е най-голямото отличие.

Сценарият на Ваня Гезенко е по едно есе на покойния Васил Добревски. Гезенко работи в националния архив и от дълги години се докосва до човешките истории, които надзъртат от страниците на старите документи. Оператор на филма е Цветан Недков, а консултанти са известните историци проф. Андрей Пантев и проф. Дойно Дойнов. Проследени са стъпките на руските войни из цяла България – паметта на нашата земя за руския освободител.

За разлика от повечето творци Пламен Масларов не изтъкна какво е направил, а по-скоро какво не е успял да включи в своя филм, като се преклони пред паметта на героите и подчерта, че всъщност датата 3 март би трябвало да отпразнува това, че България е доказала своето съществуване.

Преди да бъде показан в София, "Ведомост" беше прожектиран пред препълнена зала в московския Дом на киното. "Премиерата в Москва беше много хубава. Хората бяха трогнати. Може би защото у руснаците има някакво страдание и упрек към това, че в Европа на много места техните паметници се махат – в Унгария, в Чехия, в Полша… Това е политически въпрос. И изведнъж се появява един филм, който в същността си защитава онова, което те са оставили", разказа пред "Всеки ден" режисьорът.

"Още тогава, по време на войната, е имало една специална част, която е минавала след военните и е почвала да строи паметниците. Това са техни паметници, а не наши. Малко хора се замислят над това, че има Женевска конвенция, според която изграденият паметник, независимо на кого е, не може да бъде махнат. И това е въпрос на запазване на паметта", допълни Пламен Масларов. И аз като директор на филмотеката, мога да кажа, че това е валидно и за филмите, каза той.

Според него не можеш да ликвидираш един филм, само защото е правен по времето на царизма или социализма. "Това е памет! Заради това и има международна организация за опазване на архивната памет. Например, човек може да отиде в Русия и в тяхната национална филмотека да помоли да си купи на подходящи носители всичко, което е направила Лени Рифенщал, независимо че тя е личната документалистка на Хитлер. Ние в България трябва да разберем, че дали ще бутаме мавзолея, дали ще преместваме един паметник, или ще заличаваме една или друга памет, това не е хубаво нещо", коментира режисьорът.

"Филмът, ако мога да го нарека така, засяга именно този проблем. Мисля си, че човешкото е много по-важно, отколкото статусът или историческото тълкувание на едно или друго събитие. Най-важна е човещината. Не винаги, когато отидем в неизвестна страна, знаем чий е даден паметник. Но ние отиваме и се покланяме пред него, оставяме цветя… Както когато влезеш в джамия, трябва да си събуеш обувките, когато влизаш в синагогата, да си сложиш шапка, а в християнската църква – да запалиш свещица. Това е уважение към всички хора, които са на земята", смята режисьорът на "Ведомост".

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Дон Кихот каза:

    Национальный праздник Болгарии

    http://www.rusk.ru/st.php?idar=112560