Руско-турската война без бутафорна патетика
Всеки ден
Паметта на един народ е знак за неговата идентичност. Вече 130 години българите помнят братската саможертва на загиналите руски войни, оставили костите си в нашата земя за нашата свобода. И никакви политически еквилибристики не могат да заличат тези следи. На тези мисли ни навежда новият документален филм на Пламен Масларов "Ведомост", чиято официална премиера се състоя в сряда вечерта в кино "Одеон".
Лентата е посветена на 130-годишнината от освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. и разказва за паметниците на хилядите загинали за свободата на българския народ руски войници – редници и висши офицери. "Ведомост" е един изключително човешки филм, който разказва за баталното без следа от бутафорна патетика.
Това не е филм, а занимание и отдаване на почит на хората, които са оставили костите си на нашата земя, заради това, че сме едноверци, едноезичници и едноплеменници, а не в името на някаква политика. Така Пламен Масларов представи "Ведомост". Или, по думите на поета Георги Константинов, това е филм за хората, "свършили на подвига черната работа". Всичко тръгва от една ведомост, където редникът и генералът са равноправни, а геройската смърт е най-голямото отличие.
Сценарият на Ваня Гезенко е по едно есе на покойния Васил Добревски. Гезенко работи в националния архив и от дълги години се докосва до човешките истории, които надзъртат от страниците на старите документи. Оператор на филма е Цветан Недков, а консултанти са известните историци проф. Андрей Пантев и проф. Дойно Дойнов. Проследени са стъпките на руските войни из цяла България – паметта на нашата земя за руския освободител.
За разлика от повечето творци Пламен Масларов не изтъкна какво е направил, а по-скоро какво не е успял да включи в своя филм, като се преклони пред паметта на героите и подчерта, че всъщност датата 3 март би трябвало да отпразнува това, че България е доказала своето съществуване.
Преди да бъде показан в София, "Ведомост" беше прожектиран пред препълнена зала в московския Дом на киното. "Премиерата в Москва беше много хубава. Хората бяха трогнати. Може би защото у руснаците има някакво страдание и упрек към това, че в Европа на много места техните паметници се махат – в Унгария, в Чехия, в Полша… Това е политически въпрос. И изведнъж се появява един филм, който в същността си защитава онова, което те са оставили", разказа пред "Всеки ден" режисьорът.
"Още тогава, по време на войната, е имало една специална част, която е минавала след военните и е почвала да строи паметниците. Това са техни паметници, а не наши. Малко хора се замислят над това, че има Женевска конвенция, според която изграденият паметник, независимо на кого е, не може да бъде махнат. И това е въпрос на запазване на паметта", допълни Пламен Масларов. И аз като директор на филмотеката, мога да кажа, че това е валидно и за филмите, каза той.
Според него не можеш да ликвидираш един филм, само защото е правен по времето на царизма или социализма. "Това е памет! Заради това и има международна организация за опазване на архивната памет. Например, човек може да отиде в Русия и в тяхната национална филмотека да помоли да си купи на подходящи носители всичко, което е направила Лени Рифенщал, независимо че тя е личната документалистка на Хитлер. Ние в България трябва да разберем, че дали ще бутаме мавзолея, дали ще преместваме един паметник, или ще заличаваме една или друга памет, това не е хубаво нещо", коментира режисьорът.
"Филмът, ако мога да го нарека така, засяга именно този проблем. Мисля си, че човешкото е много по-важно, отколкото статусът или историческото тълкувание на едно или друго събитие. Най-важна е човещината. Не винаги, когато отидем в неизвестна страна, знаем чий е даден паметник. Но ние отиваме и се покланяме пред него, оставяме цветя… Както когато влезеш в джамия, трябва да си събуеш обувките, когато влизаш в синагогата, да си сложиш шапка, а в християнската църква – да запалиш свещица. Това е уважение към всички хора, които са на земята", смята режисьорът на "Ведомост".