Да строшиш матрицата

Древният Рим, малко след основаването си, бил неголяма по размери държава, в която обаче се появили хитри и амбициозни политици. Те започнали да всяват раздор в съседните страни и племена, да ги разцепват на малки общности и постепенно да ги завладяват. След като ставали част от Римската Империя, поданиците от различните народи заживявали по различен начин. Някои от тях процъфтявали. Други линеели, стегнати в железен юмрук от данъци и насилие. Различната политика, провеждана от Римската Империя в различните й провинции, целяла именно да ги разединява, за да се управляват по-лесно, и най-вече с оглед на това да не се обединят и да не съборят Империята. Въпросната политика е позната под простото название: "Разделяй и владей!" Т.е. разделяй на малки групи и владей чрез интриги и манипулации.

***

Върви, народе възродени,
към светли бъднини върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови.

Какво ли е имал предвид Стоян Михайловски, като е написал текста на любимия ми химн, посветен на нашите просветители? Защо ли е нужно един народ да бъде благословен от Бога и защо ли свързва образованието, светлото бъдеще и народните победи с Бога?!

Дали св. княз Борис е бил толкова глупав, та да вземе да въведе първо християнството като официална религия, а после и специална писменост, предназначена да се записват на нея църковните писмена на говорим роден език? Защо ли го е направил?! Дали не е чувал за толерантност? Той, като много други от нашите царе, които са били велики държавници, е целял едно: да обедини държавата и да я направи силна.

Език – писменост – религия!

Цар Симеон Велики – дали не е бил достатъчно интелигентен и прозорлив, та даде такъв тласък на образованието?! Образование, пряко свързано с Църквата и християнството…

По време на турското робство точно Църквата е била единствения бастион на Просвещението. В килийните училища зорко се е пазело пламъчето на родната култура, от което именно се разгаря пожарът на свободата.

По времето на социализма ни учеха, че единната религия е била нужна на царете ни, за да управляват по-лесно народа. Как по-точно не ставаше много ясно. Всъщност масивното промиване на изтръпналите ни от агитация мозъци с атеизъм целеше да освободи място за желязната хватка на „марксистката религия”, която изцеждаше душите ни.

Всички наши велики държавници са се стремили към четири неща – благоденстващ народ; сигурни граници; единна религия; добро образование, свързано с Църквата.

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

При революционерите, тръгнали да се борят за свободата на България, нещата са били по-прости: кълнели са се в револвера и в кръста. Умирали са за вярата. За тях Родина, Свобода и Вяра са били неразривно свързани и над всичко. После е идвало Просвещението.

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

***

Защо е нужно децата ни задължително да изучават Източно-православно християнско вероучение?

Първо: За да намерят своите нови герои, много по-близки до тях от "Рамбовците", с реални човешки измерения.

– Бледото и слабо, но умно момченце, което често бива тормозено от съучениците си, ще види себе си в Давид и ще се почувства бъдещ победител. Така няма да израсне като неудачник, а един ден ще се изправи срещу „Голиат” и вероятно ще го победи.

– Активното и амбициозно момиченце, изолирано от другите, защото е интелигентно и буйно, и често раздава правосъдие, ще научи за Девора – жената съдия и лидер на своя народ и може един ден да стане политик или юрист, а не мърмореща и досадна стара мома.

– Юношата, влюбен за пръв път, ще прочете Соломоновата Песен на Песните и ще усети много повече близост с лирическия герой, отколкото с мачото в порнофилма, който тайно е хванал предната нощ по кабелната телевизия. Така един ден той ще стане любящ и предан съпруг, а не несигурен в сексуалната си ориентация невротик.

– И „Героят на всички герои” Иисус Христос. Ако Го опознаеш, ще Го почувстваш Жив и Пълнокръвен и ще разбереш колко е Истински, как винаги е отстоявал и отстоява Себе Си. Целият Му живот е изпълнен с чудеса чак до Възкресението, а и след него. Самият Той е едно велико чудо, до което можеш да се докоснеш, ако искаш.

Второ: За да открият духовните ценности на Православието, около които да се изгради характера им като силна и позитивна личност още от ранно детство.

Смирението. Смирението не е овчедушие. С – миром, т.е. мир да има в душата ти. Това е трудно. Много трудно. Трябва да победиш страстите, а, както знаем, страстите най-лесно се преборват „както им се отдадеш и им се насладиш”. Но ти трябва да ги победиш наистина. Наградата е голяма – джакпот – ставаш силен, духовен исполин и житейските бури не могат да те съборят.

Състрадание. Състраданието не значи безогледно да се раздаваш. Със-страдащите – помогни и отмини. Не чакай отплата. Не очаквай дори да те запомнят. Ако можеш помогни, на наистина нуждаещия се в неволята му, но не му помагай да стане паразит.

Честност. Болезнено е да не лъжеш. Иска се смелост и воля. Иска се хъс и устойчивост.

Въздържание. Въздържанието от секс преди брака също е трудно. Как да обясниш на комплексирания и объркан младеж или девойка, които искат да се изявят чрез поредица от случайни връзки, че така унищожават тялото и душата си? Просто е! Ако от малки знаят Десетте Божии заповеди и ги спазват, здравето и живота им няма да са в опасност.

Трето: За да останат българи, както Православието повече от единадесет века е помагало на предците ни да останат българи.

Четвърто: За да не станат жертва на секти. Без коментар…

***

За да е щастлив човек, трябва да е в мир със себе си, с Бога и със заобикалящия го свят, така твърдят психоаналитиците. Когато обаче няма страх от Бога, сексът става разменна монета, корупцията – форма на общуване, алкохолът, дрогата, насилието, убийствата и самоубийствата – част от битието. Латино-сериалите и екшъните са поносими в умерени дози. Ако с тях се изчерпват духовните потребности на човека, той става дебилен.

Родителите са много заети и преуморени. Нямат време и сили да общуват с децата си. Отчуждението е горчивата страна на оцеляването. Имаме обаче един голям помощник – Библията. Вместо вечер да прочетем приказка на детето си, от която то да научи как без да има особени качества и заслуги или да е положило упорит труд, щастието по чудо само ще дойде при него и така да прокараме пътя за бъдещи разочарования и травми, нека му прочетем една библейска притча, от която да почерпи истинска мъдрост. И е добре да знаем, че ако самите ние заспим някъде по средата на историята, ще има кой да продължи – учителят по вероучение. Нека приемем, че вероучението е толкова необходимо за децата ни, колкото например английският език. Защо трябва децата да знаят английски? Може да им потрябва в живота. За какво? Навярно за да станат емигранти, за какво друго?!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!

Огнен меч. Огнен меч има св. Архангел Михаил. Според Преданието с него той отсича душата от тялото, когато напуска този свят. Доказано е, че личността не може да съществува, без да вярва в нещо. Душа без вяра е мъртва. Но дали ще вярваш в астрология, врачки, реинкарнация или нещо друго? По-добре да вярваш в Бог и в себе си. Дори да не повярваш в Спасителя, добре е да Го познаваш, за да можеш да направиш сам своя избор като стане въпрос за вяра. Народът ни стотици години е избирал Източното Православие, това го е съхранило като нация. Време отново да се обединим около своя Бог и да заведем децата при Него.

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет…