Критично-скептичен поглед към някои от възраженията за въвеждане на Православно вероучение в училищата
Много се говори напоследък за въвеждането или невъвеждането на Православно вероучение в българските училища. От едната страна на барикадата е Църквата, а от другата – държавата. Хората пък са раздвоени коя позиция да изберат, но ми се струва, че преобладават противниците на вероучението, ако съдя по шума, който вдигат. Затова ми се ще да ви занимая накратко с някои от възраженията на по-шумната група, без да омаловажавам обаче и нашата собствена неспособност да се справим адекватно със ситуацията.
Възражение 1: Същото ще поискат и другите вероизповедания в страната.
Отговор: Нека да поискат. Това е тяхно право, а държавата пък има законното право да им откаже. Причините за този отказ могат да бъдат няколко. В някои европейски страни, макар и там етническото и религиозно разнообразие да е далеч по-голямо от това у нас, е налице господстваща или официална религия. Дори да приемем, че за нас примерът на съседна Гърция е недостижим, като грък е равно на православен, добре е да знаем, че в страни като Австрия, Германия, Великобритания и др. представителите на т. нар. официално за страната вероизповедание имат привилегировано положение в обществото и на никой и през ум не му минава да обвини техните правителства в дискриминационно поведение. Всяка държава има своите исторически мотиви, които й позволяват да определи дадено вероизповедание за официално или традиционно с всичките произтичащи от това последствия. Най-безобидното последствие пък е изучаването на това вероизповедание в държавните училища. Поради което на Запад могат да се похвалят с много по-добро познаване на Свещ. Писание и християнските ценности, отколкото у нас.
Европа започва да осъзнава реалните опасности, които носи преекспонирането правата на малцинствата и все по-често се чуват гласове в полза на един по-скоро иерархичен, отколкото демократичен подход при решаването на подобни проблеми. Такава теза има, разбира се, и своите върли противници, които трябва да признаем, засега са доста по-организирани и далеч по-шумни. И все пак, шансът за свободно определяне на държавническото поведение и позиция не е напълно загубен. Да, наясно сме, че статуквото не е в наша полза, но докога ли европейците, а с тях и ние ще търпим статукво, което облагодетелства малцинствата, но е в тежест на мнозинството. Та това дори не е демокрация, като се има пред вид, че самата демокрацията съвсем не е най-добрата форма на управление.
Тук въпросът опира до политическа, историческа и духовна култура, а у нас тя за съжаление е в остър дефицит както при политиците, така и при духовниците.
Твърде показателни бяха преговорите между висшия клир и държавните мъже по въпроса за въвеждане на вероучение в училищата. Държавниците се правеха, че са отворени за предложения, а пък клириците даваха вид, че приемат нещата насериозно и изработват концепция. Само дето от тази концепция не стана ясно, как ще бъде обезпечено преподаването на Православно вероучение със съответните преподаватели и учебни пособия, но пък стана съвсем ясно, че Православният Св. Синод гарантира изучаването на ислям за тези, които желаят и съгласува концепцията си с… Главното мюфтийство?!?! Мигар мюсюлманите са питали Синода как да си пробутват исляма и то в българските училища, защото в Родопите отдавна се знае за пълзящо ислямизиране във всички посоки и този проблем става все по-отчетлив. После пък стана ясно, че държавниците си имали отдавна приети директиви в областта на образованието и всичко се оказа наужким – и преговорите, и „добронамереността” им, и „търсенето на алтернативи”.
Ама, казват, времето било трудно, международната обстановка била сложна, позициите ни били слаби. Вярно е. И все пак, ако не друго имаме поне добър пример в историята. Св. цар Борис взема съдбоносното решение за приемането на Православието за официална религия в България в не по-малко сложна международна обстановка. Нашата история дава ясен знак за добрия избор и колебанието на политиците е признак за нейното непознаване или съзнателно игнориране. Също тъй признак за ниска култура са опитите народът ни да бъде върнат към „езическите си корени” – все едно на облагороденото вече дръвче да му отсечеш облагородената част и да оставиш пак дивата. И да чакаш после плод. Изгледахме сеира на всякакви славянофилчовци и танграджии, а сега на мода са тракоманите. Финансират се предимно разкопки на паметници от съответната епоха, а пък откриването на парче керамика, или не дай си Боже, метал взривява медийното пространство и на екрана пак цъфва късогащатият перпериконски професор, чието име няма да спомена, само защото съм сигурен, че всички го знаят.
И след този класически пример за отклонение от темата преминаваме към:
Възражение 2: Програмата на учениците е достатъчно натоварена.
Отговор: Само вундеркинд или садист би твърдял обратното. Цялата трагедия на съвременното образование, обаче се състои в това, че самото то не е наясно със собствената си същност. И, което е още по-лошо никой не се замисля и всички се носят по течението като умрели риби.
Не е чак толкова трудно да се позамислиш. Повярвайте! Самата дума „образование” съвсем ясно подсказва, че това е процес, при който у детето се изгражда образът на човек. Следвайки иерархията на ценностите на първо място става въпрос за образ на добър човек, след това на патриот и чак след това идва натрупването на познания. Защото, да, „науката е слънце”, но какво става, когато научните достижения и познанието попаднат в ръцете на зли хора или просто на хора без стабилни морални устои? Дали това „слънце” няма да почне да излъчва опасна за здравето радиация? И точно тук въпросът с религиозното образование се явява от огромна важност. Освен това представите и критериите за добро и зло в различните религии често рязко се различават. Твърденията, че видите ли всички религии учели хората на добро са плод или на лукавство, или на религиозна неграмотност и индиферентност. А Църквата би била от огромна полза за училището със запазените в нея представи за иерархичен, а не само хоризонтален ред, за дисциплина, за саможертва и т. н.
Няма никакво съмнение, че истинският губещ от липсата на Православно вероучение е самото училище, съдейки по плодовете, които дава и които плодове тровят и самото него.
Възражение 3: Не е добре Православното вероучение да е задължително, защото „насила хубост не става”.
Отговор: Хей на това му се казва лукавство и двоен стандарт! Защо тогава обучението по естествените науки например е задължително, при все че е здраво стъпило на атеистичната еволюционна теория на крайните последователи на Дарвин, който сам не отричаше категорично ролята на Бога като Творец? Колцина са образователните кадри, които се притесняват, че в това отношение образованието ни е откъснато от сериозната наука, в чиито среди еволюционната теория е подложена на унищожителна критика? Какво става с желанието за съвременност и защо в това отношение образованието ни е приковано някъде на запад, някъде в XIX век, че и по-назад? Има ли в нашето училище хора, които да кажат на децата ни истината, че всички скелети на праисторически чудовища, по природонаучни музеи и университетски лобита са най-обикновени макети, плод не на археологически открития, а на съсипано от злобен атеизъм човешко въображение, където измисленото се представя за действително? Където несъществувалите никога динозаври получават плът само от парченце кост? Само че динозаврите чудесно пасват на еволюционната теория и затова всячески се пробутват псевдоархеологически открития за тяхното съществуване, открития, които обаче са недостоверни и представени манипулативно. В този ред на мисли, да не би училищните кадри да се притесняват, че в лицето на преподавателите по Православно вероучение ще се появят хора, които да изобличават ненаучната основа на някои дисциплини от учебната програма? Очевидно да. Следователно добро и хубост по силата на аргументите – не! Но виж атеизъм и тъпотия – да!
Възражение 4: Няма достатъчно преподавателски кадри за Православно вероучение.
Отговор: Това е вярно донякъде. Но то важи също и за други предмети от учебната програма. И на никой не му идва на ум да ги премахне по тази причина, а се търсят пътища за преодоляване на проблема. Що се отнася до преподавателите по Православно вероучение, тук нещата са зациклили в омагьосан кръг. Кадрите са недостатъчни по простата причина, че богословските факултети не предлагат на завършилите ги перспективи за реализация. Училищата казват, че няма кадри. Богословите се оплакват, че в училищата не ги щат. От ситуацията, обаче има и печеливши. Онези, които желаят децата на България да бъдат възпитавани в атеизъм, глобализъм, национален нихилизъм, религиозен индиферентизъм до пълен идиотизъм.
Възражение 5: Не е добре предметът религия да се изкривява във вероучение.
Отговор: Ако трябва криво да седим, но право да говорим, ще трябва да кажем, че точно предметът религия изкривява историята и вярата. Той почива на погрешни постановки и явни лъжи, но приписва това на вероучението. Съвсем накратко ще спомена някои от тях:
– повечето религии се основават на основните човешки добродетели и не се различават съществено по своята цел и догми.
Опашата лъжа. И рогата!
– ще се научите да уважавате чуждата религия, а не да я мразите сляпо, без да я разбирате.
Нищо подобно. Ще се научите просто да гледате отвисоко на собствената си вяра и на вярата на дедите си, но глупашки да благоговеете пред другите религии. Ако изобщо научите нещо.
– ще научите разликата между "религиозност" и "фундаментализъм" – знание, което липсва в голяма част от българския народ.
Твърде претенциозно твърдение. Добре е да сме наясно, че „фундаментализъм” е своего рода термин-плашило, с който обикновено глобалистите етикетират всяко разбиране за света, различно от тяхното, а в по-тесен план за фундаменталист може да бъде обявен всеки православно вярващ, позволил си да твърди, че Православието е чистата и непроменена от духа на времето богооткровена вяра, а в другите религии истината е примесена с лъжа.
– ще разберете, че днешните християнство, будизъм, мюсюлманство, и прочие имат едни и същи корени и цели, но са се развили по различен начин поради географски, икономически и политически причини.
Такова виждане също е плод на примитивен глобализъм и исторически и духовен дебилизъм.
Накратко, от програмните постановки на предмета религия става ясно, че той има за цел да подготви хора с глобуси вместо глави и с процесори вместо сърца, хора с променлива и неясна ценностна система, научени да приемат другия в целия му понякога порочен вид, но абсолютно неспособни да намерят и отстояват себе си. За саможертва в името на някакъв висок идеал пък и дума не може да става, тъй като всичко е твърде относително и променливо. Пък и такова поведение неминуемо ще заслужи етикета „фундаментализъм”.
Основата и съдържанието на предмета религия представляват пълен провал от духовна и от историческа гледна точка. Много претенции. Никакво покритие.
Сигурно вече сте разбрали, но аз все пак ще кажа: Това не е дълбоко изследване, а по-скоро щрихи. Добре би било, ако държавници и духовници бяха излъчили по една работна група, не обаче от дипломатични и гъвкави администратори, а от хора, които наистина ги боли за духовното здраве на българина. Видя се, че поне в църковните среди има такива, но трудът им и самите те бяха пренебрегнати. А така щеше да бъде свършена по-добра работа.
Ама и аз, що ли съм се размечтал…
Следвайте ни
По света и в България съществува противопоставяне между принципите и постулатите на религията и идеята за наука. Християнството у нас се легитимира с исторически заслуги на Църквата по спасяването на нацията, с обществени ползи, в които вероучението и християнството се мислят като нравствена милиция и с практическа нужда от духовна спойка на общността. От друга страна колективизмът и егалитаризмът на българите са много силни и много трудно в общественото мнение може да се наложи чисто религиозен възглед, който е в противоречие с обществените представи, развити в България след 1878 година и особено силно по времето на комунизма. За да няма конфликт между изучавани светски предмети в училището и вероучението е необходимо да бъде извършена огромна образователна дейност, която включва синхронизиране на представите от „точните“ науки с вярата, хармонизиране на езика на вярата с този на науката и огромна подготвителна работа във философски аспект за отношенията между наука и религия.
Принуждавам се да правя два коментара. Отношенията между наука и религия изобщо не са разработени в България като принципи на познанието, достижения на Разума и основни постулати и представи за явленията от битието на човека и явленията по света. Изключение в тази насока прави само историята, която изследва българското минало и като част от него е представено християнството. Друго изключение е старобългарстиката, но нейните оригинални текстове не се познават, защото съдържат идеи, които оспорват Маркс, Енгелс и Ленин. Затова за вяра у нас се говори с оглед на обществения култ на историята, аникварния интерес към старите документи и проучванията на изкуствознанието в областта на църковното изкуство. Сериозен богословски труд или философски проучвания за отношенията между наука и религия няма. Затова хора като „перпериконския професор“ помагат на вярата като изследват стари християнски храмове и ги популяризират с езика на историческия материализъм – религията на атеистите.
По „възражение 1.“ – Значи атеисти и хора от други религии да плащат за православно християнско вероучение!?..И каква е основната обосновка- че имало прецеденти и че и други правели така!….Това, с извинение, е несериозно!
По „възражение 5.“ – наблегнато е на това, че религиознанието, според уважаемия отец, означава задължително и непременно тотален [b]икуменизъм[/b]!…А защо не се мисли, че религиознанието, може да преподавано и коректно, т.е. да не се преобразува в икуменизъм!?…[b]Освен това, след година, примерно, религиознание, осигурено от държавата,[/b] учениците може да продължат факултативно с вероучение (по различните религии), [b]осигурено вече – материално и кадрово[/b] от съответните изповедания, като дори и в този случай трябва да има контрол от министерството на образованието, [b]за да не се стига до крайна релиигиозна индоктринация[/b]!
Считам, че моите становища са с поне минималната задължителна издържаност от социална и политическа гледна точка.
Като стигне човек до тоталната излагация „несъществувалите никога динозаври“ и му става ясно колко сериозни са тези критични щрихи.
Думата „dinosaur“ e за първи използвана от Ричард Оуен през 1842 г. и понеже това е нововъведен термин с гръцка основа, Библията не използва думата „динозавър“ , а еврейската „tanniyn“. Tanniyn на английски се превежда като „морско чудовище“ или “ змия“, но най-често се превежда като „дракон“. Тези същества са споменати 28 пъти в Стария Завет, като са били както земни, така и морски същества, както малки, така и големи (Бит. 1:21, Исайя 34:13, Изх 7:10 …)
В книга Йов (40:10-19) се споменава за бегемота, който Бог е създал, как размахва опашката си като кедър и как не може да бъде уловен от никой.
Тези неща ни ги казва Библията и е добре да се замисли о. Божидар върху тях, та да не се изказва неподготвен по въпроси, които на са му ясни.
цитат: „Само дето от тази концепция не стана ясно, как ще бъде обезпечено преподаването на Православно вероучение със съответните преподаватели и учебни пособия, но пък стана съвсем ясно, че Православният Св. Синод гарантира изучаването на ислям за тези, които желаят …“.
не знам дали съм от противниците на вероучението, но ще вдигна малко шум и аз. не разбрах как авторът на този материал предлага да се реши горният пре-съществен въпрос. и дали под „съответни“ да се разбира „способни да я вършат тази работа“ преподаватели; ако е така, въпросът се усложнява още. да не би като се въведе поголовно вероучението в училищата това притеснение да отпадне от самосебе си?! важното е да има суматоха един вид; да се оборва ненаучното образование … няма значение кой какво преподава „в джаза“.
а за „пълзящото ислямизиране“ може да се каже много, но поне един въпрос би трябвало да породи този феномен в православните ни глави – какво ни пречи и на нас да действаме, без да очакваме православието да стане държавна политика. нямаме ли висши училища, средни училища, енорийски общности и бази, където „пълзящо“ да християнизираме дотогава, докато наистина православните християни в българия станат така значимо и интелигентно общество, че да бъдат фактор не само в неделя на енорийското кафе( ако изобщо има такова) ами и в образованието и в културата, и в политиката…
и аз съм се размечтала като отеца, само че ми се виждат тия мечти по-логични сякаш от другите. по-върви да е първо конят, после каруцата….
Не ми е ясно защо за пореден път православието се отъждествява с патриотизъм в и защо именно то трябва да се противопостави на националния нихилизъм?! То утвърждава други ценности – любов към ближния, т. е. към всеки човек; милосърдие, прошка; стремеж към святост и богоуподобяване. Не смятам, че е удачно вероучението да е задължителен предмет – то може да се изучава факултативно или пък да се изучава религиознание. Нещо, което обаче със сигурност може и трябва да се направи е да се сформират богословски паралелки в някои гимназии, в които да се обучават и момичета. Защото богословските факултети приемат жени, а в двете семинарии се обучават само момчета и мъже. По този начин девойките остават без възможност за средно богословско образование.
Аз също съм за енорийското обучение по религия; за създаване на издателски отдели към митрополите и към някои енории и за издаване на подходяща литература.
Напълно подкрепям въвеждането на православно вероучение в училищата! Искрено се надявам това да се случи, и няма да остана безучастен.
Не съм съгласен обаче с тона на свещ. Божидар Главев. Моите най-сърдечни почитания, но с обиди няма да убедим никого в правотата си.
Бог с вас!
Не разбрах защо се дава примерът с Германия. Точно там всяка религиозна група може да изучава своето изповедание в училищата. От няколко години в училищата в много провинции се преподава ислям за децата на мюсюлманите емигранти, а от тази и православие за децата на руснаците и сърбите. Няма никакъв начин държавата да откаже правото на мюсюлманите в България да изучават ислям, след като християните изучават православие. Това е нереалистично и води само до загуба на сили и време за въвеждането на Религия в училищата. Моето мнение е, че един предмет Религия може да бъде напълнен интелигентно с православно съдържание, вкл. и запознаване с други религии.
[quote name=“Стефани“]Не разбрах защо се дава примерът с Германия. Точно там всяка религиозна група може да изучава своето изповедание в училищата. …[/quote]
Много е просто – защото у нас е абсолютно слабоизвестен фактът, че паритетният принцип от Аугсбург 1555 и Мюнстер и Оснабрюк от 1648 е именно оттам.
Като не е позната историята на този принцип, не е ясно, че [b]той съществува и в българското законодателство – чл. 4 ал. 1, изр. 1 от Закона за вероизповеданията във връзка с чл. 6, ал.2 от Конституцията[/b].
Парадоксалното е, че [b]паритетният принцип не е в пълно отрицание на юстиниановата симфония[/b]. Нещо повече,[b] паритетът разширява действието на симфонията по отношение на други[/b] – пример за това е държавното субсидиране на повече от пет вероизповедания (но без българските католици).
Мъчно е положението, защото [b]вместо по примера на религиозните общности в споменатите държави да се основат църковни общообразователни училища с по три часа вероучение на седмица[/b], всъщност се говори на халос.
[quote]Нека да поискат. Това е тяхно право, а държавата пък има законното право да им откаже.[/quote]
[quote]Най-безобидното последствие пък е изучаването на това вероизповедание в държавните училища. [/quote]
Интересно ми е, дали отецът би имал същата позиция, ако принадлежеше към православно малцинство в цитираната от него Германия? Излиза по тази логика, че държавата там има пълното законово основание да задължи всички православни ученици да изучават католицизъм или протестантизъм в училище. Няма ли тогава да се позоваваме на „демократичното право на всяка религиозна общност да възпитава децата си в духа на своите ценности“?
[b]Стефани, отецът не е виновен.[/b] Той, човекът се мъчи за хубаво. Проблемът е сложен:
– Господството на [i]принцип на безпринципност[/i] в правото на религиозните общности, водещ до следните заключения:
[quote]Това е тяхно право, а държавата пък има законното право да им откаже.[/quote]
– Ясен пример – някой има право, но държавата има „законно“ право да му откаже. А ко държавата случайно няма право да му откаже, тогава ще приеме закон, с който да получи правото, за да му откаже правото… 😉
„Горко вам, законници, защото товарите човеците с бремена, а самите вие с пръст не се допирате до тях.” (Мат. 23:4)
[quote]Всяка държава има своите исторически мотиви, които й позволяват да определи дадено вероизповедание за официално или традиционно с всичките произтичащи от това последствия.[/quote]
– Разбира се! Само, че разликата от „Номоканона“ до „Закона за вероизповеданията“ е: Тогавашната официална религия била [b]задължителна[/b], сегашната традиционна е [b]желателна[/b].
При цялото ми уважение към отеца, ще отбележа, че когато става дума за коректен, справедлив , демократичен и смислен д ържавнически тип мислене, си има някои принципи, считам, които не се идентични с тези при частно заинтересованото, страстен тип мислене.
Когато нашите отговорности са частични и на по-ниско обществено ниво, тогава ни е „лесно“ да измисляме „рецепти“, които да са ни удобни, макар и несъответни за обществото? Впрочем, това е начин на мислене, характерен и за не малка част от хората на изкуството.
Отношенията между Държава и Църква в България са много сложни и на практика неразрешими, ако се гледат законите и каноните. Причината е, че квалификацията, знанието и професионалната реализация на гражданите са платени и финансирани от Държавата, както и заплатите на преподавателите в богословските и хуманитарните факултети, откъдето ще дойдат преподавателите по религия в българското училище. Същевременно свободата на съвестта, словото и вероизповеданията на документ са гарантирани. Освен това Държавата е резултат на българския национализъм, който фактически разруши комунизма и ни вкара в ЕС. Този национализъм, колкото и наивен да е и да ползва нискокачествени произведения на историята и литературата, вижда християнството като стълб на националната идентичност. Така православието се фаворизира от Държавата, която го кани на церемонии, включва го в национални чествания на историческа основа, към която в България има религиозен култ и му помага финансово. А БПЦ само инкасира блага.
Тъй като коментарите са доста, а не мога да отговоря на всички, прилагам обобщен отговор към критикуващите, като към всички отправям апела да четат по-добре, преди да бързат пишат: 1. Никъде не съм писал, че религиознанието означава тотален икуменизъм, а че ще се провежда в духа на съвременния глобализъм, който от своя страна е по-широко понятие от икуменизма. Нима Православното вероучение е толкова страшно, че пред него предпочитаме образование в „безопасен глобализъм”? 2. Не мога да приема насериозно лицемерния хленч за правата на атеистите, затова ще го оставя без коментар! 3. Ако „несъществувалите никога динозаври” е „тотална излагация”, не е ли много по-голяма излагация объркването на динозаврите с бегемота и левиатана?! Според теорията за съществуването им динозаврите са праисторически животни, изчезнали по време на ледниковия период и то преди милиони години. Библията не пише за ледникови периоди и изчезнали животински видове,…
…а говори за съществували по времето на написването й животни, които хората са виждали и познавали за разлика от митичните динозаври. Датировката на Сътворението е от порядъка на 7 500 г. Как тогава бегемотът се оказа изчезнал преди това динозавър? 4. Вярно, че най-добре и най-лесно се преподава вероучение в прицърковни училища. Такива има, но недостатъчно. Тук обаче ставаше дума за сриването на българското училище и за това, как Църквата би могла да помогне. Опитайте се най-сетне да проумеете, че Църквата няма никаквr собствени користни „мисионерски” цели. Тя се опитва не да вземе, а да даде. Никой не мисли да се натрапва насила, така че балонизирани термини като „крайна релиигиозна индоктринация” са смехотворни. 5. Християнизирането никога не е било и не може да бъде пълзящо и в това отношение методите и средствата на Православието и исляма коренно се различават. 6. Не отъждествявам Православието с патриотизъм, но Православието най-добре възпитава в патриотизъм.
Любовта към ближния включва и любовта към своя народ. Някои смятат, че Православието трябва да живее само за себе си и е неприложимо в живота ни като граждани, но това носи привкус на незряла ученическа романтика. Православието не е романтика, а изява на християнския дух във всички сфери на живота. 7. Примерът с Германия е несполучлив. Аз пиша за общи привилегии на представителите на официалните вероизповедания в тези страни, а не за това, какво и как се преподава в училищата.
Горчиво финално обобщение: Удивителен е стремежът на коментиращите да фабрикуват аргументи против вероучението и в защита на атеизма, глобализма и еволюцията. Ще бъдат ли поне наполовина толкова усърдни, ако се наложи да защитят вярата си?
Неосъзнати? , но активни и почти агресивни, макар и добронамерени, наивизъм и мечтателност от страна уважаемия отец, с оцветката на, похвална иначе, нравствена и религиозна дръзновеност!?….
Пак стигам до извода, че не е уста за всеки (както и за мен…) държавническия тип мислене… Особено съм учуден съм, че отеца е дал такава страстна и презрителна оценка на аргумента, че атеисти не биха се съгласили да плащат за задължително ВЕРОУЧЕНИЕ ( не религиознание) – вариант религиозна индоктринация!
Впрочем – въпрос: В какъв стил на религиозен живот ( вж. книгата на св. Мария Скобцова) мислите Вие да обучавате учениците?… А ще им преподавате ли, напр., от позициите на „еклезиологично „монофизитство“, че (перифразирам) : “ …. (има) някаква магия за спасение, която действа в точното извършване на обредите и тайнствата“ – Вл. Лоски. Убеден съм, че Вие не, но индоктринатори на (обредно – ритуални ) „магии“ ( по Лоски) ще го правят!?…
Отец Божидаре,
Ти, както и клира на БПЦ нищо не сте разбрали нито от Реформацията, нито от Революцията, нито от атеизма у нас и по света. Има идея, че догматиката и схоластиката ограничават разума на човека и потискат свободата му, като вярващия става жертва на машинации, интелектуално-психологически разработки и спекулации, които не водят до нищо друго освен до укрепване на светската власт на Църквата и до увеличаване на нейните материални богатства, докато истински вярващите мизерстват и страдат, което е несправедливо и нечестно, с оглед факта, че работника заслужава своята награда, както пише и в св. Библия. Идеята за свободния Разум е подкрепена от цялата философия на образованието , особено в областта на геологията, историята, археологията и физиката, които разказват чрез логика и веществено проверими закони за човешко битие, което не съответства на казаното в Св. Библия. Тук БПЦ немощно мълчи. Затова оръжието на вярата е силовата държавна индоктринация и магията на ритуала.
О. Божидаре,
къде съм казал, че подкрепям „теорията за съществуване на динозаврите“ преди милиони години, ледникови периоди и т.н.? Никъде. Но Библията споменава някои неща, върху които си струва да се замисли човек. Мисля, че бях изчерпателен като дадох и конкретни цитати.
Хронологично науката представя нещата по един начин, Писанието по друг, но самото съществуване на динозаврите не бива да се поставя под въпрос. Не се излагайте, моля Ви.