О, Бог не види ли?
Новинар
От поколението съм, което като гимназисти в предвоенна капиталистическа България носехме черни или тъмносини униформи, с висока яка, опираща брадата, и само за едно незакопчано копче, получавахме намаление на поведението (наказание с тежки последствия). На левия ръкав бяхме с ученически номер и това никак не подравяше достойнството ни.
Не знаехме какво е вечерно кино или театър, нощна дискотека или клуб, защото имахме строг вечерен час. И въпреки тия ограничения (или благодарение и на тях) станахме хора, граждани родолюбци. Защото имахме всекидневната грижа и пример на родителите си – бащите ни печелеха достатъчно, та майките ни не работеха, а вършеха голямото си възпитателно дело. Учителите ни бяха отлично подготвени и също така отлично платени. Защото в скаутската организация ни учеха всеки ден да вършим добри дела; и не на последно място (а може би на първо) – защото в прогимназията ни преподаваха вероучение, а в гимназията религия и отрано разбирахме, че над всяка човешка постъпка и дори помисъл съществува небесен съд и от него не можеш да се скриеш никъде; че има Бог – върховната сила, която знае всичко и съди строго, но справедливо всекиго според делата му. Така преди нас бяха учили и възпитавали стотици поколения и колко трудно и сложно е туй начинание, може да се види от скромните все още резултати в изпълнението на Десетте Божи заповеди и на повелите от Христовата проповед в планината.
Но след 1944 г. заграбилите властта малоумници провъзгласиха, че Бог не съществува; че религията била опиум за народа, прокламираха за нова вяра атеизма, а на мястото на любовта към ближния, към майка и баща, род и родина – непонятния интернационализъм. Обявиха, че предишното било тирания, монархофашистка диктатура, и дадоха път на безподобна нравствена разпуснатост.
Днес виждаме резултатите. 10-годишно момче убило с чук възрастна жена. 12-годишно момиче родило дете. 15-годишни от дома в гр. Трън проституират за жълти стотинки. 17-годишен ученик от пернишкия технуким заклал и разфасовал приятеля си. Майки убиват децата си, а синове и дъщери – родителите си. И т. н., всеки ден безброй подобни ужаси.
В същото време мъдрите не могат да се намъдруват: „Абе трябва ли да въведем религиозното обучение в училищата или не? За кои възрасти? Ама задължително ли да бъде или „свободно избираемо“?
А през вечер в най-гледаното телевизионно шоу на Дългия се явява един пародиен поп, на когото всяка втора дума е псувня и мръсотия. Заедно с децата гледат го и родителите и се заливат от смях. Гледат го навярно и министрите и депутатите и също се смеят. Най-страшното е, че сигурно го гледат и отците от Светия синод на Българската православна църква и не знам дали се смеят, но съвсем сигурното е, че мълчат като риби. Не може да не го гледа и министърът на образованието, да не знае, че при всяко излъчване на това шантаво шоу присъства и клас ученици от някое от поверените му училища в страната (с негово разрешение ли става това?); децата се заливат от смях, от който ти става гнусно и страшно, а министърът мълчи като пукал и се преструва, че не го засяга. Или то и него развеселява: „Какво пък толкова? Нека да се веселят децата, да се забавляват! Сега всички у нас искат да се забавляват“.
И както шоуто, така и озверяването ни да не спира!
– О, спи ли Бог, о, Бог не види ли? – тревожел се е поетът.
А народът го е казал простичко: „Бог забавя, ала не забравя!“
Не стигна ли предупреждението, което изпрати на Гологлавия, като го чукна най-напред в очите? Какво ли ще бъде следващото Му напомняне? И не само на Дългия, а и на всички ни?…
Дългият е само отчасти виновен. Всичко, което той произнася, предварително се пише от 17-те сценаристи на това „предаване“. Те са истинските дегенерати и развратители. Апропо, вие още ли имате телевизор?
в явлението-хумор на Слави Трифонов и подобни нему, характеризиращо се почти задължително със
теми на крайно изразена сексуална и хомосексуална тематика, която има отклик в дълбоката същност на българската тълпа и полуинтелигенция.Причина за това, според мен , е относително по-силната страстност на тази тълпа, а от друга-за съжаление именно характерен вид народностна долнопробност ( „сексуално-хомосексуална, официално псуваща), опитваща да вземе връх над хубавото и здравото в нацията….
Коментарът ми е по повод на : „А през вечер в най-гледаното телевизионно шоу на Дългия се явява един пародиен поп, на когото всяка втора дума е псувня и мръсотия.“
Всъщност на Станислав Трифонов (и неговите сценаристи) този скеч с „попа“ най-малко му се получава; понеже попа сам може да стане за такъв смях (и действително става), че никое жлъчно перо не е способно да го опише в това му състояние.
…“Защото в скаутската организация ни учеха всеки ден да вършим ДОБРИ ДЕЛА“….е да де точно те липсват при „ПОПА“, неговата функция е сбъркана. Осмива се това безсмислено „църковно“ говорене пред което немеят бабичките и безбройните фарисеи, които асоциират религиозният живот с „образеца“ на това поведение. Тоя „поп“ поне съзнава, че е грешен, да го ева! Другите са непогрешеми като Партията-майка!
БОГ ПОРУГАВАН НЕ БИВА!!!!!! Това май никой не го разбира, или иска да го разбере по неговия си начин. Кои ДЕЛА са светили, за да прославят хората Небесния Отец – НИКАКВИ!
„Днес виждаме резултатите…..“ тук можете да се обърнете към Достоевски, който добре описва кой не може да понесе страданията и е готов да ограничава по всякакъв начин свободата на човека за да спре сълзата в очите на едно едничко дете. Моля да не се прекрачват границите при борба със злото.
А антропоморфичният ви „бог“ с който са ви занимавали по вероучение, може да е шеф на скаутска група за бране на гъби, но не и творец на Личности, готови да се борят със страданието първо преодолявайки го в себе си, а след това и чрез реалните си, а не въображаеми дела да изразява уважението си към Бог и ближния.
Подкрепям Вашето мнение.Дано нашите ръководители влизат в този форум.Религиозното обучение е необходимо и за децата и за поотрасналото поколение. Към уважавания от мен Дон Кихот, не забравяйте отче, че продуцент на въпросното шоу е Слави и той плаща на сценаристите.
ЦИТАТ:
„А антропоморфичният ви „бог“ с който са ви занимавали по вероучение, може да е шеф на скаутска група за бране на гъби, но не и творец на Личности…“
Ти кога присъства на „уроците им“ по вероучение. И, ще ме извиняваш, ама по-голяма гъба от тебе тука няма. Какво се вълнуваш от собствените си съждения?? Не, не мога да разбера… 🙂
Как разбра че се вълнувам бе, “бароне”? Напротив пиша го с досада и песимистично безразличие. Искам да съм прост като Христос! По религиозно- “образователната” им ситема мога да съдя по хората-продукти произлизащи от нея (схващен Sie!!!), сред които се движа и които са просто едни поклонници, ама не и последователи!
Чем больше знания, тем меньше понимания! Недей да прекаляваш с книгите и алкохола; а освен това не се прави на страшен, като герой от филма “Разгневената буболечка” си!
Бягай да пиеш, не го взимай на сериозно, и много поздрави на СПИН-а и морската градина!
Моето мнение напълно се покрива с това на Harry.Наистина крайно време е да се направи нещо с въвеждането на предмета „Религия“ в училищата.И докато се намъдруваме дали да бъде религия , дали вероучение , дали история на религиите за съжаление нашите деца затъват.
„Ще дойде време, когато дяволът ще влезе в кутия, главата му ще се показва отгоре, а опашката му отдолу“.