Религиозното познание и нравственото възпитание в началния училищен етап



Доклад на Богословските четения във ВТУ

Историята на християнските народи потвърждава голямото значение на религиозното образование в живота и делата на човека. Вярата, образованието и възпитанието са свързани и в историята на българската нация.

Християнската религия просвещава, възвисява и спасява човека. Християнската вяра сплотява българите и определя поведението им в годините на политическо, духовно и културно робство. Вярата усилва надеждите им за свобода, дава им сили за борба, съхранява езика и националната идентичност на българите.

Възпитаването на младото поколение в националните и универсалните общочовешки ценности исторически е свързано с религията – нравствен регулатор в човешкото битие. Естествено, религиозното образование не може да реши сложните проблеми на обществото, но то може да помогне на индивида да открие своето място в него. Религиозното познание в светогледа на човека формира отношение към света и към себе си, осигурява му мир със себе си и с Бога. Християнското вероучение и християнската нравственост възпитават у младата личност ценностна ориентация и модели на нравствено поведение.

Семейството, училището и Църквата са традиционни институции в България, които заедно градят здравата духовна основа на младото поколение. В духовната атмосфера на християнското семейство през робските векове се съхраняват вярата, християнските традиции, българският език. Християнските норми помагат на българското семейство да ражда и възпитава добри деца.

Църквата, която ръководи човека в религиозния му опит от раждането до смъртта, е институцията с потенциал да подкрепя и семейството, и училището и обществото в дейностите за религиозното възпитание и образование на децата и юношите. На религиозното и нравственото възпитание на децата придава голямо значение учението на св. Йоан Златоуст. Според него учителският труд, изкуството да образоваш душата е най-важно от всичко. Родители, които не възпитават своите деца в благочестие, са повече детеубийци, отколкото родители. "Възпитанието е много по-важно от природата" – заявява светият отец. Той посочва нравствени изисквания и психологически основания, които носят огромна полза от възпитанието на децата. Грижата за възпитанието на децата като разумни нравствени същества е свещена обязаност на родителите, "първото и най-голямото от всички блага". Богопознанието и възпитанието по пътя на благочестието създава навици и стремеж към добродетели, които са истинско богатство, мъдрост и украшение на душата. Изучаването на Свещеното Писание е вечната основа на религиозно-нравственото възпитание, единствена основа за истинска мъдрост, знание, добродетел, истинска духовна храна, защита от греховете.

Връзката на обучение, възпитание и религия е "толкова стара, колкото и самото човечество" – подчертава Ян Амос Коменски във "Велика дидактика". Религиозното образование е част от общото образование, което осигурява изграждането на цялостна личност. В ретроспективен план вероучението е основен предмет в българската образователна система. То заема централно място в учебната програма на килийните училища, през Възраждането и в първите години след Освобождението през 1878 г. Масово се организират ученически християнски дружества, курсове за запознаване на учителите с методите на религиозно обучение, срещи на учители и свещеници за опознаване и насърчаване за обща просветна дейност. Българското училище дава знания и възпитава в православен дух и родолюбиви традиции, въпреки някои недостатъци и празноти в програмите и разделянето на нравоучението и вероучението.

През последните няколко десетилетия голяма част от българския народ остана религиозно непросветена. Българското образование съгласно Конституцията на Република България стана светско. Малко семейства съхраняват религиозните традиции и предават високия християнски морал на децата си. Религиозната култура постепенно отслабна. Сектантски и други антирелигиозни действия, противоречиви и кризисни икономически и социални явления предизвикват тревожни отрицателни явления и деформации в духовния облик на младото поколение.

Ценният духовен опит от изминалите десетилетия и съвременните проблеми правят особено актуален и социално-значим проблема за религиозното образование и възпитание на младото българско поколение. В съвременното общество се създават нагласи и предпоставки за съживяване на традициите и усвояване на културните и нравствените ценности на християнството. Религиозното познание е един от пътищата за духовно-нравствено обновление.

Традиционните нравствени императиви на християнството, формулирани като Десет Божи заповеди, имат значимостта на морални ориентири в човешките взаимоотношения. Те определят характеристиките на нравственото поведение, насочват човека към осмисляне на себе си, изискват вътрешна позиция. Проповедите, притчите и сентенциите на Иисус Христос съдържат мъдрост, отправят възпитателни послания, внушават, дават примери за подражание.

Духовната ситуация на нашето време, изтъква Кл. Сапунджиева, определя на религията роля, която излиза извън рамките на личните екзистенциални човешки вълнения и безпокойства. Религията има трудната задача, но и шанса "да участва активно в преодоляването на аномията в ценностната система на съвременния човек и да открои нравствената сила на религиозните ценности чрез активното им включване във възпитателната практика" (с. 359).

Анализът на учебната документация относно религиозното обучение и възпитание в българското училище показва, че съдържанието, насоките и акцентите са съобразени с традициите на българското училище, с възможностите за допълване и интегриране на някои раздели и теми от учебното съдържание на общообразователните дисциплини и Религия.

Учебният предмет Религия цели:

– Да въведе учениците в историко-философската и религиозно-нравствената култура на християнството и да им разкрие смисъла на универсалните християнски ценности.

– Да възпитава у децата религиозна толерантност, уважение към човешката личности любов към хората; да формира на тази основа правилен светоглед и устойчива ценностна система у учениците.

– Да изложи съдържанието на църковните традициии, съзидателните начала на християнството в исторически и перспективен план, както и възпитателната страна на подвига на Христовите ученици и последователи.

– Да създаде добра основа у изучаващите религия за по-нататъшни задълбочени философски, културологични и духовни занимания.

– Да помага на учениците да развият вярно чувство за ориентация в многообразния социален и религиозен живот и способности за отговорно участие в обществените дела.

Обучението и възпитанието по Религия в началния училищен етап (I-IV клас) има конкретна цел да даде на малките ученици духовни опори, които да послужат за здрава основа в процеса на личностното им изграждане като създатели на високо морално гражданско общество. Чрез ценностите на християнската религия учениците следва да израстват като добри, духовно извисени, толерантни личности, с любов към ближния, дълг към семейството, отговорност към обществото.

Запознаването на учениците в начална училищна възраст с Библията дава знания за нейното историко-литературно съдържание; за Личността на Иисус Христос; за Неговата богочовешка религиозно-нравствена мъдрост, която променя живота на християнизиралите се племена и народи и извежда Европа в света на Новата цивилизация.

Изучаването на православните празници и традиции е предназначено да помогне на подрастващите да осмислят и приемат тяхната същност и роля, потребността от запазването им.

Обучението по Религия в началния училищен етап следва да мотивира децата да посещават храма, да придобият съответно поведение, да осъзнаят мястото на молитвата в духовния живот на човека, да възприемат естетическото въздействие на църковната музика и на светите икони.

От учебната 1997/98 г. МОН утвърди Учебна програма по свободно избираем предмет Религия за II – IV клас и сборни групи. Съдържанието на Програмата започва с въвеждащи теми за запознаване с Библията; с основни теми от Стария и Новия Завет; с по-известни светци и техните празници. Положително е, че във всички библейски теми се акцентира на възпитателните послания и нравствения пример. Учебното съдържание по Религия постепенно се разширява и задълбочава. В периода първи – четвърти клас то е структурирано в 18 глобални теми, всяка от които обединява няколко основни подтеми, съобразени с възрастовите особености на учениците. Предлаганата методика въздейства едновременно върху интелектуалната, емоционалната и действено-практическата сфера на личността. Информационно-съдържателният материал е съчетан с адекватна методика за развитие на религиозни чувства и поведение – беседи, онагледяване, посещение в храм, неделно училище, лагер в манастир.

Изследване на деца от трети клас, които изучават СИП Религия, показва, че 90% от тях имат познания по религия, като 86,7% са ги получили от възрастните, 66,7% -от детска литература, 26,7% – от посещение в религиозен храм и 22,3% – от телевизията. 72% от изследваните деца разговарят с родителите си на религиозни теми, което показва, че те се вълнуват, питат, коментират. На въпроса "Кои религиозни празници отбелязват у дома?" 100% посочват Коледа и Великден, 72%-именни дни. Децата свързват религиозните празници със запалването на свещи, месене на пити и баници с късмети, традиционни гозби, подаръци, събиране на цялото семейство, ходене на църква. 6% от анкетираните деца са посещавали религиозен храм – най-често на Рождество и Възкресение, по-малко – на венчавка, кръщене, екскурзия и други поводи. 90% от децата отговарят, че у дома имат икони, религиозен календар, кандило или книги за религията.

Анкета, проведена с родители, показва, че 88% имат някакви познания за религията, като 75% са ги получили от възрастните в семейството, 38,6% – от посещение в религиозен храм и 86,3% – от литературата. 94% от родителите са убедени, че по-пълното познание за религията, която изповядват, ще предпази тях и децата им от заплахата на сектите. От изследваните родители 60% отговарят, че разговарят с децата си на религиозни теми. Най-често у дома те празнуват Коледа, Великден, именни дни, Св. Богородица, Задушница, Ден на християнското семейство. Според 69% от родителите чрез тези празници се продължава традицията, за 19% те са повод за неработен ден. 82% от изследваните родители са посещавали религиозен храм и са водили децата си – най-често по повод сватба, кръщене, празници, без повод. 80% от семействата имат в къщи икони или други религиозни реликви. На въпроса дали смятат, че е необходимо изучаването на религия в учиище 88% отговарят утвърдително. Според 89% религиозното просвещение на децата трябва да се осъществява от училище, според 46% – от училището и църквата, според 14%-от други организации. Положително отношение към празниците на другите религии имат 70% от анкетираните.

Основната насоченост на религиозното просвещение, според 58% от родителите, следва да е историческата истина, според 78%- нормите на поведение, според 40%-вероучението.

Сравнителният анализ на резултатите от двете анкети дава възможност за някои изводи. Като източници за религиозно познание се посочват обучението, литературата, семейството, медиите, посещението на религиозни храмове. Общуването с родителите на религиозни теми дава възможности за отговори на много въпроси, които вълнуват децата и засилва възпитателните функции на семейното общуване. Кризата в нравствено-ценностната система извежда потребността от засилване функциите на религията като възпитателен фактор.

Литература:

Атанасов, Ж. Педагогически измерения на християнските нравствени постулати.- Педагогика, 1993, кн. 2.

Мерджанова, Я. Голямата Библия за малките ученици – как да се адаптират взаимно? – Начално образование, 2006 г., бр. 4.

Сапунджиева, Кл. Религия и възпитание. – В: Теория на възпитанието, съст. Л.Димитров, С., 2005.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

2 Отговори

  1. Дон Кихот каза:

    това ли е нивото на вашето богословие?!

  2. Tifany каза:

    За информация: доц. Тодорова е от педагогическия, а не от богословския факултет и участваше в интердисциплинарните четения.