Когато Бог е влязъл и благословил

Източник: в. Дума, бр. 194

Изграждането на храм облагородява човешката душа и доближава творението до Твореца

"Както Слънцето свети еднакво за добри и лоши, за християни, елини и юдеи…" С тези думи започва защитата на тезата си за славенето на Бога на славянски език свети Константи-Кирил Философ в 867 г. във Венеция по време на диспута за триезичната ерес. Пак със същите думи се изправя той и пред духовния съд в Рим през 869 г., оглавяван от папа Адриан Втори. Оттогава досега са изминали 1137 години – период, в който се променят визиите на цели нации за света и мястото им в него, но и време, в което някои от тях са загинали. България обаче, и в единия, и другия случай прави изключение, достойно за завиждане.

Същата убеденост, че слънцето свети за всички еднакво по нашите земи, независимо от какъв етнос са и каква религия изповядват, показва ненатрапчиво във всекидневието си българският гражданин, независимо дали той е православен християнин, мюсюлманин, юдаист или принадлежащ духовно на арменската апостолическа църква, например.

Категоричността, че всеки има право на свобода на религията си и упражняване на свързаните с нея практики, не само е гарантирана от Конституцията на Република България, но се и препотвърждава в бита ни.

След първоначалното отприщване на задържаното продължително време религиозно чувство по площадите в началото на 90-те години, към 1995 г. то изкристализира в осъзнатото желание за осмислено участие и изживяване на религиозните практики. Като част от необходимостта на тези практики се появи тази за изграждането на храмове на всички традиционно представени у нас вероизповедания. В края на миналия век тази необходимост прерасна в истинско второ възраждане на храмовото строителство у нас, както на църкви, параклиси и молитвени домове на всички християнски конфесии, така и на джамии и месчиди. В резултат днес човек може да види в едно село, от двете страни на мегдана, черква и джамия, а на самия мегдан християни и мюсюлмани да обсъждат, без медиатор, нещата от живота – от международното положение, до реколтата, а на изпроводяк да се уговарят кой кому пръв да иде на гости с цялата челяд.

По данни на Светия Синод действащите православни храмове в страната до 1995 г. са 2895, действащите манастири – 141, а параклисите – 487. По информация на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 1994 г. Църквите са 3027, манастирите – 164, а параклисите – 621. Пак по информация на МРРБ католическите храмове до 1994 г. са 70, като в това число са включени и манастирите. Арменската апостолическа църква разполага с 19 храма. След 1994 г. са построени още 5 православни църкви и параклиси. Данните обаче на МРРБ са неточни. Само през последната седмица в различни селища на страната бяха осветени пет нови черкви.

Справката на МРРБ съобщава още за общо 18 синагоги в страната, като от тях действащи са само две, тези в София и в Пловдив. В същият период джамиите са 960, а месчидите – 33. Само по информация на Пловдивското джамийско настоятелство обаче след 1994 г. са построени още десет джамии – в Родопите и Средногорието, и още толкова месчиди. Сред новите джамии са тези в Пазарджик, Севлиево и Якоруда. Навсякъде те, както впрочем и християнските храмове, се изграждат със средствата и труда на самите вярващи. Държавата в лицето на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет отпуска средства най-вече за ремонти на храмове. В пловдивското село Воден, например, джамията, строена между 1991 и 1995 г. е вдигната изцяло с дарителства на местни правоверни, като в градежа са се включили и много строители – християни. Църквата в Неделино, вдигната до купол и осветена през 1999 г. също работиха десетки мюсюлмани. В момента мохамедани реставрират и основната сграда на Софийската духовна семинария. Религиозната толерантност е едно от нещата , за което Европа може да ни завижда.

Според споразумение, подписано в 2000 г. между Турция и България за опазване на историческите паметници, турската страна пое ангажимента да обнови Джумая Джамия в Пловдив (строена в 1565 -1575г.). Реставрацията се ръководи от турски строители, като община Пловдив осигури всички средства за ремонта. В момента се подновява целият покрив с оловна ламарина, пукнатините се инжектират посредством специална машина с бетон. Български специалисти подпомагат реставрацията на надписите с цитати от Корана в михраба и стените и таваните, а също и възстановяват прозорците и вратите в техния автентичен вид. Срещу това турската страна пое ангажимента да съдейства с материали и работна ръка за реставрацията на Желязната църква "Св.Стефан" в Истанбул.

За по-малко от три месеца само в София се случиха събития, илюстриращи толерантността на хората, живеещи по нашите земи.

На 22 май в София, в присъствието не само на католици, но и на много православни и дори гости – мюсюлмани, бе осветена новата католическа катедрала "Свети Йосиф".

Нека българите да се превърнат в носители на евангелското благовестие в Европа. Това пожела в проповедта си, прочетена на български език, държавният секретар на Ватикана кардинал Анджело Содано, който освети новия храм. От днес София се превръща в един малък Йерусалим, защото в центъра й – наред с източно православните черкви, джамията и синагогата, вече ще има и католическа катедрала. Днес е един велик ден за религиозната история на България, нашето виждане за живота е, че един град има нужда от училище, болница, фабрика, стадион, но един град не може да съществува без черква, заяви кардинал Содано. Духът дава живот на тялото, а християнският дух дава душа на съвременното общество. Освещавайки този храм, София ще даде пример на Европа и ще върви към икономически, материален и духовен прогрес, отбеляза той.

По същото време християни и мюсюлмани спасиха заедно гроба на праведник от поругаване. Става дума за тюрбето (гробница, б.а.) на турския проповедник от края на ХV век Бали баба Ефенди, основал сегашният квартал "Княжево", в миналото село, носило името му до 1881. Бали баба Ефенди е почитан като чудодеец не само от мюсюлмани, но още от християни и евреи, тъй като приживе се е отличавал с невероятна толерантност към иноверците. Пред гроба, му който се намира в двора на църквата "Св. прор.Илия", от десетилетия мнозина християни скланят глава за молитва съвсем естествено, без каквито и да е скрупули, породени от религиозната различност. Мюсюлмани и православни християни почетоха заедно паметта на духовника, избирайки неслучайно датата 11 май – денят на светите братя Кирил и Методий. На събитието присъстваха преподаватели и ученици от Софийската духовна семинария, по чийто сигнал и публикация в ученическия вестник "Семинарист" мюсюлмани-бизнесмени подемат идеята да реставрират тюрбето на мюсюлманския проповедник Бали баба Ефенди в двора на християнския храм.

На фона на натрупаната омраза в света, ние можем да дадем за пример на обединена Европа умението ни да живеем заедно. Гробницата на Бали баба Ефенди в двора на църквата показва, че хора, изповядващи различни религии са живели винаги заедно през вековете и са намирали общ език, за да превъзмогнат своите различия, подчерта при откриването главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи.

Символично е, че в деня на светите братя Кирил и Методий се открива след реставрация гробницата на един мюсюлмански праведник, известен със своята толерантност към всички религии, отбеляза главният секретар на семинарията Божидар Маринов. И християни, и мюсюлмани, и евреи сме близки по това, че сме хора на Писанието, – добави той и приведе за пример цитат от Корана, в който Мохамед заявява, че като хора на Писанието християните и евреите не бива да бъдат преследвани.

В присъствието на официални гости и вярващи, сред които и мюсюлмани, на 2 юли в Смолян бе осветен новият храм "Св. Висарион Смолянски". Той е най-големият в Родопите и втори по големина в България. На събитието присъстваха около 3000 души. Сред гостите бе министър-председателят Сергей Станишев, който дари на храма икона на Несебърската Света Богородица от ХVII век, а вицепремиерът Емел Етем, която също бе на освещаването дари две икони на църквата. Ктиторите Здравка и Тодор Баткови бяха удостоени със званието "Почетен гражданин на Смолян". "Пирин, Рила и всички други планини се стремят да растат нагоре и да достигнат Бога, а в Родопите Бог е влязъл и ги е благословил", заяви след освещаването на храма премиерът Сергей Станишев.

Впрочем по градежа на храма са се трудили не само работници християни, но и доста мюсюлмани, което също го прави уникален за тази част от България и илюстрация не само на верската търпимост, но и на толерантността между религиите и етносите по българската ни земя от векове. След освещаването пред църквата на благословена трапеза седнаха чедата Божии – и християни, и мюсюлмани и се подкрепиха с насъщния.

Владика Натанаил: Господ е дал право на избор всекиму

Мюсюлмани нощуват в православния манастир "Св.вмчк. Георги" в Хаджи Димово за изцеление, грях е да връщаме хора, търсещи Бога, казва Неврокопският митрополит

Ваше Високопреосвещенство, през последните години бяха построени доста православни храмове. Как да си обясним това явление с вярата на българина или с модно увлечение?

Трудно е да се каже. От какви подбуди един човек помага за градежа на храм знае само Бог – Този, който вижда всичко, до подробности в човешката душа. Надявам се строежът на повече православни храмове да е от искрена вяра в Бога.

Вече има и доста параклиси, по лозя и частни дворове. Редно ли е?

С изграждането им трябва да се внимава, за да не бъдат поругани. Това е и основната причина, поради която църквата ни държи собствеността върху новите храмове да е нейна, за да не бъдат осквернени. В Неврокопска епархия нямаме частни църкви. Ние не полагаме основен камък, ако не се знае чия собственост е земята, за да не бъде осквернен Божият дом след време, когато тази собственост попадне в ръцете на невярващи. Храмът, по своята същност, не е обикновена сграда. Предназначението му е в него да се служи Света литургия. С освещаването на една църква в нея влиза Божията благодат, която после хората приемат по време на богослужение. За съжаление не навсякъде има свещеници. Но и където няма, при необходимост, вярващите се организират и намират духовници. Катехизацията върви навсякъде, но от човека зависи как ще изживява вярата си. Ако той не следва спасителните заповеди на нашия Господ Иисус Христос, дори свещеника да е подготвен, резултатът ще е минимален. Всичко започва и свършва от неговата свободна човешка воля. Нашата работа, на духовниците, е да отворим сърцата на хората към Бога. Колкото по-скоро го направим, толкова по-добре, защото да е Христос в нас, е най-голямото богаство, и когато не Му отваряме вратата, ние губим.

Колко нови храмове са изградени в Неврокопска епархия през последните години?

Доста са. Новоосветени през последните месеци са "Св.св. апостоли Петър и Павел" в село Клепало, осветен бе на 2 юли, и църквата "Св. Троица" в село Господинци, Гоцеделчевска духовна околия. След ремонт със средства на църковното настоятелство и вярващите е обновена изцяло черквата "Пресвета Богородица" в село Тополница, Петрична духовна околия.

В района на ръководената от Вас Неврокопска митрополия живеят и немалко хора, изповядващи исляма…

Така е, но православни и мюсюлмани в нашия район от векове са живеели заедно, в разбирателство и взаимопомощ. В нашия край винаги е имало толерантност от страна на християните към мюсюлманите. Мюсюлманите също се отнасят много добре към нас. При нас, когато общуват помежду си, хората не се замислят от каква вяра е другият, залагат на разбирателството, на човещината. Отколешна традиция е едните да поздравяват другите за съответен празник – християнски или мюсюлмански. Всяка събота манастира "Св.вмчк Георги" в Хаджи Димово е посещаван от мюсюлмани да пренощуват за здраве. Всеки е добре дошъл, никого не връщаме. Нямаме право да спрем никой, който търси помощ от Бога. Бог е дал на човека свобода и никой не бива да му я отнема. Всеки има право на избор, дори избор на заблуда, но няма право да нарушава правата на другия.

Гюрсел Алиев: Европа може да се учи на толерантност от нас

За вярата мода не съществува. Религията поддържа моралните устои на едно семейство, а оттам и на цялата държава, убеден е дългогодишният председател на мюсюлманското настоятелство в Пловдив

Г-н Алиев, имате ли обяснение на какво се дължи прословутата религиозна толерантност на хората, живеещи в нашата страна?

Веровата толерантност в България се корени в историята, преживяна от хората в нашата страна. Тя не е измислена с демокрацията, нито се е появила с нея. Много преди в Европа да говорят за каквото и да е обединение между всички религии, това за пръв път, като даденост, се наблюдава в България. Толерантността у нас е съществувала през вековете, съществува и досега , тя не се е променила. В това отношение Обединена Европа само може да вземе модел от нас. Толерантността е изкуство на възможността. Съществуващият модел в България предразполага да мислим, че ние можем да живеем обединени и заедно да сме в интерес на самата държава. Естествено е в страна, като България, да се появят и част от ултранационалистически обединения, които под диктовка на други обединения и външни сили да се опитват да нарушат този баланс, за да се получи катаклизъм, искан от 1/5 от хората, живеещи у нас, активисти или симпатизанти на партия "Атака". Всички християни, мюсюлмани и израилтяни от 15 години насам заявяват пред световната общественост, че винаги "сме живеели заедно", при това не само на думи, но и на практика. Животът го доказва със съвместни чествания на празници, помощ при строеж на храмове, приятелства между хората. Свободата на религиозното изповедание е основно право в нашата страна, гарантирано ни от Конституцията на Република България и това право дава самочувствие и сигурност и на мюсюлмани, и на християни, и на хората, изповядващи други верски убеждения, че са защитени и нямат никакви притеснения да живеят заедно, да изповядват свободно своята религия и изпълняват свободно предписаните от нея практики.

През последните години започна интензивно строене на храмове – християнски и мюсюлмански. Според вас това поредната мода ли е или градежите са провокирани от искрени религиозни чувства?

Във вероизповеданията мода няма. Градежите се дължат на традиционализма, съхранен в нашата страна. Храмовете, независимо чии са, се правят предимно от вярващи хора. Ако проследим дългогодишната история, дори тази от времето на Отоманската империя, се вижда, че са се строели както мюсюлмански, така и християнски храмове. И тъй като България е една толерантна държава, тя не спира тези строежи, те продължават да се строят, защото едни се рушат, а други са разрушени и не подлежат на възстановяване. Не смятам, че това е грешка, тъй като вярата е тази, която поддържа моралните устои на едно семейство, а оттам и на държавата. Това се отнася за всички религии, не е само за мюсюлманската или християнската. Вярата, надеждата и любовта са залегнали в основните закони на всички вероизповедания.

Предстои ли строеж на нови мюсюлмански храмове в Пловдив и Пловдивско?

Предстои строеж на джамия в кв. "Столипиново". Хората там са бедни, за да отидат на петъчна молитва или на празник трябва да вървят пеша километри до центъра на града. Вече сме провели разговори с общината за предоставяне на терен, но се оказа, че за този терен има реституционни претенции. Джамия обаче ще бъде построена в кв. "Столипиново", защото дори само едното изграждане на храм облагородява хората, живеещи наоколо. Той им дава надежда, променя визията им за живота, създава им чувство на сигурност и увереност в собствените сили.