Българите не вярват на религиозни лидери
Протестантите и мюсюлманите са най-склонни да вярват на своите религиозни водачи, а юдеите са най-убедени във възможността сами да контролират бъдещето си. Това сочи проучване на "Галъп интернешънъл", извършено по поръчка на Би Би Си в периода май – август 2005 г. сред 50 хиляди граждани на 68 държави.
Обобщените данни от изследването са представени във вестник Дневник, въз основа на информация на българската секция на Би Би Си.
Данните сочат, че българите са най-песимистично настроените европейци. Петдесет и пет процента от нас не вярват нито на политиците, нито на полицейските шефове, нито на религиозните лидери, нито на бизнес елита или журналистите. Доверие към религиозните водачи изпитват само четири процента от нашите сънародници, в сравнение със средно тридесет и три процента от останалите европейци. Като цяло във всички останали страни религиозните водачи се ползват с най-високо доверие, в сравнение с останалите групи лидери, които са били част от предмета на анкетата. За сравнение този процент в САЩ е 50, а в Нигерия – 86.
Четирипроцентният кредит, който усвояват религиозните водачи в България, е смущаващо нисък и предвид своята нехомогенност. Едно по-детайлно изследване би фрагментирало допълнително този и без това малък сегмент от общественото доверие, разделяйки го между представителите на различните религиозни общности.
За съпоставка – според най-разпространеното „статистическо” схващане, около осемдесет процента от българите се самоопределят като хора с православно самосъзнание. Остава да се запитаме каква част от тези четири процента от интервюираните статистически принадлежи към православната общност. И да се надяваме въпросът да стане повод за размисъл…
