Защо ако имаш възможност да се причастяваш често, се причастяваш рядко?
Ако светите Тайнства са толкова удивителни, всяващи страх, висши, далечни и неразбираеми за нас, недосегаеми и неразгадаеми, то тогава можем ли да се причастяваме с Тялото и Кръвта на нашия Господ Иисус Христос? Ние, недостойните, които се приемаме за такива и сме такива, стоим много по-ниско от тези Тайнства.
Отговор ни дава Сам Господ Христос, Който ни е дал Тайнствата. Той не ги е дал на ангелите, а на нас, хората. Размислете над това например, че двама от тези, които са се причастили на Тайната вечеря с Кръвта и Тялото на Спасителя, са извършили дела, които са далеч от висшето призвание на човека: причастилият се Юда Го предава, а причастилият се Петър скоро след това ще каже, че не Го познава. Нима когато Христос ги е причастил, не е знаел какво ще последва? Разбира се, че е знаел. Той е дал именно за нас, недостойните, Тялото и Кръвта Си, а не за достойните.
Ние обаче трябва да търсим, да полагаме усилия да станем достойни, дори и никога да не успеем напълно да постигнем това. Ако само чакаме да станем достойни за причастието, може и никога да не се причастим, защото никога не сме достойни за Божието благоволение. Но Господ ни прави достойни… Представете си например, че имаме пред себе си едно дете – за да застанем на неговото ниво или ще се наведем към него, или ще коленичим, или ще го вдигнем на ръце. Така и Господ ни дава светите Тайнства, защото ни обича и иска да ни направи щастливи. Той не иска да ни осъжда.
Но тези Тайнства могат да бъдат и за наше осъждане, ако искаме да си останем недостойни, когато се причастяваме само за да се похвалим, когато го вършим със съвсем друга цел. Но когато си признаваш, че си недостоен и казваш: „От всички грешници аз съм най-големият грешник” и все пак отиваш да се причастиш именно защото не искаш да си най-големият грешник, или вече не искаш да грешиш. Светото Причастие ни дава силата да почувстваме в себе си великата сила на Спасителя, а не нашето недостойнство.
Когато блудният син се завърнал у дома и баща му вдигнал щедра гощавка в негова чест, цялото това веселие нямаше да има смисъл, ако синът беше отказал празненството, защото е недостоен. Но той веднага се включил в радостта на баща си. Така стоят нещата и с причастието…
Аз съм за честото причастяване, а не само веднъж годишно. Не вярвам във вярата на този, който се причастява само веднъж годишно. Защо ако имаш възможност да се причастяваш често, го правиш рядко? Някои казват: заради греховете ми. Не мислете, че тези, които се причастяват рядко, се подготвят по-добре от тези, които се причастяват често, защото те не се подготвят през цялата година за единственото си причастие. И те се подготвят само преди Причастието. Тогава какъв смисъл има да се оставиш без Причастие цяла година? Господ Иисус Хрисос иска да ти даде, но ти не искаш. Нашата света Църква за това отслужва Литургия, за да се причастяват вярващите. А не за да се причастяват само свещениците и не само през Великия пост например.
Но аз не карам настойчиво хората да се причастяват често, защото не мога да ги убедя да се изповядват често. Ако хората не ги е грижа за Божиите работи, аз не мога да ги насилвам, а те сами трябва да поискат. Но как се постига това желание без никакви колебания? Дали някой ще бъде по-готов като ми каже, че ще се причасти най-рано след 6 седмици? Няма да бъде по-подготвен от този, който се причастява всяка седмица.
Хората, които имат съгласието на свещеника, могат да се причастяват на всяка света Литургия. Истината е, че това много зависи от свещеника, но трябва да помните, че и свещениците се различават един от друг. Някои не те оставят да се причастяваш често. Не зная как те самите идват на Причастие след като не дават на вярващите да пристъпват към него.
Нека се постараем да разберем тези Тайнства доколкото ни е във възможностите. Да надскочим себе си и в разбирането за дара на Тайнствата, с които се съединяваме с Господ Иисус Христос, чрез които Го допускаме до сърцата ни, за да ни стане по-близък отколкото сме ние на самите себе си. | www.crestinortodox.ro
Превод: Сандра Керелезова
