За плодовете на поста
До търговеца К. К.
Защо толкова много хора не спазват постите, се питате Вие? Защото не познават плодовете на поста. Здравните органи у нас трябва да препоръчват поста, както прави и Православната Църква, защото неговите плодове са велики и чудни – той принася полза не само на духа, но и на тялото.
Като доказателство могат да бъдат приведени много примери, но аз ще се огранича с един от последните. Ето какво ни разказа една вдовица от Бечей. „Започнах да постя миналата година на Духовден. Реших, че щом ходя на Църква и се моля Богу, трябва и да постя. Докато мъжът ми беше жив, нямахме представа за поста и често боледувахме; нямаше случай и двамата да сме здрави: ту единият на легло, ту другият. Така премина кажи-речи целият ни живот. През цялото това време се намирах в постоянно раздразнение. И най-малкото огорчение, независимо от чия страна, ме докарваше до гняв. Измъчваха ме страхове. Страхувах се от всичко, дори от своите мисли и предчувствия. А откакто започнах да постя – ето сега на Духовден ще стане година – душата ми е мирна и спокойна, чувствам духовна радост и телесна лекота. Никой и нищо не може да ме ядоса. В душата ми непрестанно звучат църковни песнопения и молитви. Сънищата ми са светли и сладки. Нямам си нищо на света. Живея при една заможна приятелка. Но се чувствам така, сякаш целият свят е мой. Макар да съм стара, се радвам на добро здраве. Не се страхувам от нищо – дори от смъртта. Единственото, за което ненаситно копнея е: тишина, пост и молитва. В тях намирам истинско щастие”.
Това разказва за себе си старицата от Бечей, потвърждавайки със своя личен опит евангелското учение и вековния опит на Църквата.
Превод: Диляна Иванова
Из книгата на св. Николай Велимирович „До изгонените от рая”, ИК “Омофор” 2016
