Какво и на кого забранява православието?
Уютната система на забраните
Да се изгражда която и да е система върху основата на забрани, е по-лесно. И за онези, които я изграждат, и за тези, които влизат в нея. Но това е порочен подход и той няма нищо общо с християнството.
Важно е да разберем, че православието не е религия на забраните, а всъщност системата от забрани буквално тече във вените на някои хора. Тя се асоциира от тях с чувството за стабилност и безопасност. Но заради това се и създава лъжливото впечатление, че в православието всичко се гради единствено върху забрани.
От друга страна, системата от забрани не е абсолютно чужда на християнството. Просто тя заема своето далеч не главно място. Приоритети в християнския светоглед са любовта и свободата. И ако човек изхожда от тези приоритети, у него се формира определена система от забрани, но напълно различна.
Юрий Лотман казва, че културата започва със забраните. Това действително е така. Но тя не се гради върху приоритета на някаква обществена стабилност. Културата се изгражда върху приоритета на развитието, идеалите. И в стремежа към тези идеали забраните са уместни. Но това са по друг начин възприемани забрани.
Мрачните православни?
Същността на християнството се проявява не в едни или други методи за организация на живота на християнската общност, които могат да бъдат популярни или обичайни. За християнството следва да съдим първо по Христос и Неговото Евангелие, и целия Нов Завет. Второ, по живота на светиите, прославили се най-много със своя живот в Христа. Защото те разкриват чрез себе си какво е християнството. И ако погледнем към тях, това са хора напълно свободни – дотолкова, доколкото човек въобще може да бъде свободен. Абсолютно свободен е единствено Бог, но ние можем да се усъвършенстваме в тази свобода в процеса на богоуподобяване.
Имам подозрение, че във времената на ранното християнство проблемът за мрачните християни, които се отказват от всичко, изобщо не е съществувал.
Когато човек придобива Христос и цени този дар, който Господ му дава във вярата, той не може да бъде мрачен. В смисъл, че покаянието му няма да бъде мрачно, защото нашето покаяние е съпроводено с надежда.
Мрачен може да бъде човекът, когато или е изпаднал в отчаяние и просто не вярва в преодоляването на своите грехове, или когато е уморен от всичко, но се бои да признае това пред самия себе си. Когато го влече към нещо несъвместимо със спасителния път – много му се иска, а не бива, и той преживява тази вътрешна забрана, измъчва се и не разбира, че забранявайки си нещо непотребно, той всъщност се отваря към живота.
Жертвата тук е несъпоставима с онова, което човекът придобива. Ако вижда пред себе си целта, заради която се принася жертвата, тогава радостта, светлината на тази цел ще сияят върху неговото лице. Дори ако положението се оказва твърде тежко. Дори ако му е трудно да носи своя кръст, така или иначе, колкото човек е по-последователен в своето кръстоносене, толкова по-светъл е той.
Алпинист по пътя към целта
Друга работа е, че в живота на всекиго от нас могат да съществуват моменти, когато ние помръкваме – моментите на нашите изкушения. Те могат да траят не секунда, две, а много дълго. Но това не може да бъде норма на живот, печат на аскетизма. Нашият аскетизъм е светъл. Той не е изкуствено лъчезарен, а горящ със собствена светлина.
Спомням си един свой преподавател още в семинарията – тогава йеромонах Теодосий. Външно той беше човек сякаш обикновен, но когато го видех в края на коридора (независимо че беше облечен като обикновен свещеник – носеше не калимявка, а шапка), разбирах: това е монах. Не защото лицето му беше съсредоточено или навъсено – мрачен никога не съм го виждал, макар че и усмихнат за всичкото време съм го виждал може би само няколко пъти. Това, че е монах, беше видно от твърде светлото изражение на лицето, без някаква веселост. Чувстваше се, че човекът живее строг живот, и забраните в него имаха място, но те не бяха главното. За него те бяха средства, опори, които той просто прилага заради достигането на целта.
Както например алпинистът – той също целият е в тежка екипировка, но тя му подсигурява стабилност по пътя, надеждност. За него тя е средство, за да се движи към високата цел.
Не може да заглушим свободата
Като правило, ние говорим за свободата в контекста на съвременните представи за правата на човека – тоест в политически формат. Но такава представа в голяма степен (не напълно, но все пак) има своите корени в идеите, които християнството донася в света.
Върху какво се основава християнското учение за човека – християнската антропология? Върху това, че човекът е сътворен по образ и подобие Божие. Ето как преподобни Йоан Дамаскин обяснява в какво се състои разликата между образа и подобието: „Изразът „по образ” обозначава разумното и надарено със свободна воля. Изразът „по подобие” обозначава уподобяването чрез добродетел, доколкото това е възможно [за човека]”. Тоест разумът, съгласно християнската антропология, е задължително условие за свободата.
Свободата – това не е само възможността да се определим във вечността, не само черта на образа Божи, присъща на човека заради неговата богоподобна природа. Това е фундаментално свойство на човешката личност, което сякаш съединява в себе си всички останали черти и обуславя богоуподобяването. Единствено свободният човек може да дойде при Бога и да се възсъедини с Него. Само свободно той може да се преобрази нравствено и духовно по образа на Небесния Отец.
Свободата – това е съществено свойство на човешкия дух, което, както казва свети Теофан Затворник, „е сила, която изхожда от Бога, познава Бога, търси Бога и единствено в Него намира покой”. Може, по думите на светеца, „да я отслабим в различни степени, може да изтълкуваме неправилно нейните изисквания, но да заглушим напълно нея (свободата), не може”. И по-нататък той пише, че „човекът винаги е свободен. Свободата му е дадена заедно със самосъзнанието. И заедно с него формира същността на духа и нормата за човечност. Угасете самосъзнанието и свободата, и ще угасите духа. И човекът престава да бъде човек”.
Ето това е православието. Всичко останало са измислици. | www.pravmir.ru
Подготвила: Оксана Головко
Превод: Радостина Ангелова
