Освети дома си, освети и себе си
Освещаването на апартамента и колата са, както изглежда, сред най-разпространените треби в наше време. Поръчват ги най-различни хора, по различни причини, с различно отношение към това, което върши свещеникът. Един иска “всичко да му е наред”, друг се оплаква, че в дома му се е “завъдил нечист дух” или че “сънува покойници”. Има и такива, които разбират, че освещаването на дома, както и на всяко друго нещо, не е някакво универсално решение на проблемите, а Божия благословия.
“Случило се е нещо”
Обажда ми се една много развълнувана жена и казва, че има бесове в дома ѝ. Отивам да освещавам, готвейки се за нещо страшно. Но нищо особено не забелязвам.
– Какъв е проблемът? – питам аз.
– Знаете ли, тази нощ от студа се пукнаха тръбите и беше толкова страшно. Явно не е минало без бесове.
Поговорихме си с нея, аз осветих апартамента и обясних, че преди всичко трябва да живеем нормален духовен живот – да се изповядваме, да се причастяваме, а пък Господ няма да ни остави.
Пълно е с такива случаи. Веднъж освещавах апартамента на хора, които постоянно “сънуваха покойници”. Такова количество окултни предмети на квадратен метър не бях виждал отдавна: няколко вампирчета, цял куп жаби с парички в устата, подкови и всичко това на фона на намигащи от стените “очи на Фатима”. Пък и собствениците на дома не се бяха причастявали от 15 години.
Така че преди освещаването бях принуден да проведа сериозна “профилактична беседа”, след която вампирчетата полетяха в кошчето за боклук, а обитателите на къщата се изповядаха.
Хората от вида “нещо се е случило” разбират, че има Бог, има духовен свят, но прибягват към тях само като средство за защита от някоя опасност в своя живот. Това са хора с пазарно-стоково отношение към Бога: “Ти, Господи, ни дай това и това, защити ни, спаси ни, а пък ние на Теб… е, свещичка ще Ти запалим”. Нещо от този род.
Пак тук трябва да се споменат и хората, които искат да им се “почисти къщата”. Тази категория хора може да се познае още по първите им думи, било по телефона, било по време на личен разговор: “Ако може да ни се почисти къщата…” Борят се с черна магия, уроки, лоши енергии…
За съжаление, те често са “религиозно всеядни”. В желанието си да “почистят къщата”, могат да се обърнат и към свещеник, и към шаман, и към ходжа, и към кого ли не.
Между другото, точно тези хора се опитват по всички възможни начини да осветят апартамента си няколко пъти. Именно затова аз винаги уточнявам преди освещаването – не е ли бил той вече осветен преди? Пък и не пречи да се огледаш натам-насам – току-виж си видял кръстчета от предишното освещаване.
“Всичко да ни е наред”
Това са много по-жизнерадостни хора. Най-често те са си купили нов апартамент или кола и отиват в храма, искайки отчето да освети новата им придобивка. Да я освети, за да им бъде всичко “наред”: с колата да не стават аварии, къщата да се пука от изобилие и т. н.
С тези хора се общува по-приятно, най-малкото поради това, че те са заредени с добро настроение, за разлика от онези, на които “нещо се е случило”.
В такива случаи освещавам с радост. С радост и предпазливост. Защо с предпазливост? Защото се старая да подчертая в проповедта си, че само по себе си освещаването далеч не е най-важното. Казвам им: “Господ освещава вещи и предмети, но главното, което трябва да осветим, сме самите ние. А човек се освещава с вършене на добро, с живот според заповедите на Евангелието”.
Понякога искат освещаване, за да “ни бъде всичко наред в семейството”. Не отказвам и на такива хора, но в тези случаи съм принуден да вляза в ролята на семеен психолог – казвам им, че семейството е търпение, взаимно уважение. Напомням думите на апостол Павел, които се четат по време на тайнството Брак. Искрено се надявам, че работите при тези хора наистина са се “наредили” след извършването на требата.
“Така трябва”
Има и хора, които много добре разбират, че освещаването на къщата или колата е нещо добро и “така трябва”. Та нали щом сме православни християни, то трябва да освещаваме и себе си, и всичко, което ни заобикаля: било дом, било кола, било апартамент и т. н. Но при това трябва да помним, че освещаването не е универсално решение на всички проблеми, а Божия благословия, и че човек сам трябва да извърви своя път към Бога.
За съжаление, хората, които разбират това, са по-малко от онези от вида “нещо се случи” и “всичко да ни е наред”. Но все пак ги има – обикновено това са въцърковените хора, които участват в тайнствата и разбират за какво става въпрос.
Те разбират думите на св. Йоан Кронщадски, според когото “обредите на освещаването са породени от крайната потребност на самата природа или естество на стихиите и от потребността на самите хора, живеещи във въздушното пространство и имащи непрестанно нужда от водната стихия. Цялата природа, всички стихии непрестанно се оскверняват и рушат от човешките грехове и от тъмните и лукави духове, които живеят във въздуха и пораждат всякакви тлетворни повеи и болести в него. Възниква неотложна потребност от църковно освещаване и церене на тези стихии”.
“Кому да откажа?”
В църковна среда периодично се завързва дискусия на тема: “Трябва ли да освещаваме нещата на хора, които са далеч от Църквата?” Аз смятам, че трябва. Трябва да го правим и да говорим с тях. Щом човекът е дошъл в храма и иска да освети жилището или колата си, дори и по някаква негова си странна причина, то той вече е прекрачил църковния праг, вече е дошъл при нас. Останалото е работа на свещеника, който трябва да поговори с този човек, да му обясни за какво става въпрос, да докосне струните на душата му и да го привлече към църквата.
Още една история от свещеническата ми практика. Веднъж освещавах апартамента на едни много добри хора. Но когато прекрачих прага, видях огромно количество всякаква “езотерика”. Доста си поговорихме тогава. Обясних им какво е православното разбиране за “уроките” и “черната магия”, защо всевъзможните суеверия са несъвместими с православието, и в края на краищата те изхвърлиха всичко това. Именно тогава, по време на тази треба – освещаването на апартамента им – те научиха за пръв път в живота си, че да бъдеш православен означава не да палиш от време на време свещичка в храма, а да живееш християнски, евангелски живот, да служиш с любов на хората около теб. Не знам дали са станали енориаши в някоя църква, но се надявам искрено, че поне нещичко от казаното се е загнездило в сърцата им.
А кога да не освещаваме? Не може да се освещава онова, което вече е било осветено. Не бива да го правим и тогава, когато човекът изразява открито нецърковните си възгледи или директно ти заявява, че неговата цел е да се “зареди с положителна енергия”.
Между другото, много добре го е казал св. Теофан Затворник:
“Цялата благодат, която идва от Бога чрез светия кръст, светите икони, светената вода, мощите, нафората и т.н., включително и от самата пречиста комка с Тялото и Кръвта Христови, има сила само за онези, които са достойни за тази благодат чрез своето покаяние, смирение, любов, служене на хората, дела на милосърдие и други християнски добродетели. Но ако тези неща липсват, благодатта няма да им помогне, тя не действа автоматично и е безполезна за фалшиви и мними християни без християнски дела и добродетели”.
Отговори на Божия призив
Всяка треба, всяка благодат Божия, всяка светиня – всичко това е винаги Божи призив към човека. Призив да отговориш, да направиш онова, което Христос иска от теб. Когато освещавам коли, аз винаги казвам на хората едно и също нещо. Да осветиш колата си означава да проявиш християнския си мироглед чрез нея, да използваш тази кола за добри и евангелски дела. Не просто да окачиш кръстчета и иконки в нея! Не!
Направи нещо добро с тази кола – помогни на закъсалия шофьор, закарай болния, пострадалия, изпадналия в нужда човек до болницата, дома или друго необходимо място, качи в нея хората, които стоят и чакат на пътя. Нали си осветил колата си, получил си благодат от Бога? Сега вече ти сам трябва да направиш нещо и да покажеш, че си достоен за тази благодат. Ти си осветил дома си? Живей християнски в него! Осветил си службата, офиса? Върши дела на човечност и любов чрез твоята фирма! Само така църковният ритуал ще има смисъл за теб и ще послужи на твоето добруване и спасение.
Освещаването: кратка инструкция
Днешните хора много обичат да четат и да пишат инструкции. Изглежда, че така им е най-удобно. Затова реших и аз да напиша една кратка инструкция по този въпрос.
1. Освещаването не е някакво универсално решение на проблемите в твоя живот. Да осветиш някаква вещ означава да я посветиш на Бога, тоест да служиш на Бога чрез тази вещ, да вършиш добри и евангелски дела с нея.
2. Първото, което трябва да осветим, сме самите ние. Всички ние, православните християни, сме призовани към светост. Да живееш според заповедите на Евангелието – това е главната задача на православния християнин, а освещаването на материалните предмети е нещо вторично.
3. И все пак материалните предмети трябва да се освещават. Православният християнин трябва да се стреми към освещаване на жизненото си пространство – разбира се, в границите на разумното.
4. Всяка благословия е Божи призив към човека. Господ ти дава Своята благодат, освещава материалните ти притежания, но очаква и от теб да се освещаваш и да вървиш към Него.
5. Православното освещаване е несъвместимо с каквото и да било езичество. В дома, офиса или колата на православния християнин не бива да има никакви езически символи: нито подкови, нито талисмани, нито зодиакални знаци. Всичко това е несъвместимо с християнството. | Pravoslavie.ru
Превод: Андрей Романов
