Съветите на Петър Юродивия



Адриан се изкачи по каменистата пътека и спря пред оградата на кошарата, където от десетина години се бе усамотил Петър Юродивия. Със свито сърце очакваше дали този мъдър и прозорлив човек ще му отдели поне половин час от ценното си време.

Дълъг път бе извървял, преди да стигне дотук. Атеизмът още от началото на неговото осъзнаване не импонираше на душата му и той бе преминал през какви ли не учения – книги за йога, за спиритизъм и астрални полета, докато най-сетне след дълги лутания намери вратите на православния храм…

 

Ходеше на църква с голямо желание, но нещо все му убягваше, чувстваше у себе си нещо, по-силно от него, което го обсебваше на моменти и не можеше да се справи с него. Веднъж една възрастна жена видя изтерзаното му лице и го разпита какво му е. Покани го на кафе и след един дълъг разговор го насочи към колибата на Юродивия. Предупреди го, че той не разговаря с всеки, но е човек, който води аскетичен живот и получава благодатни откровения свише. Младежът се обнадежди и при първия удобен случай, когато не беше на работа, хвана автобуса до селцето, а после се изкачи пеш до планинската местност, където живееше юродивият отшелник.

Беше дошъл в ранния следобяд, вървял бе под лъчите на палещото слънце повече от два часа с голямата надежда, че ще намери лек за своята болка.

От кошарата се разнесе кучешки лай. Излезе един около седемдесетгодишен дребен, но доста подвижен човек, с побеляла коса и рошава брада, облечен в излинели и изцапани дочени дрехи.

– Ето, че Господ ми изпраща един помощник – усмихна се приветливо старецът и отвори импровизираната дъсчена порта. – Навреме идеш, синко, тъкмо навреме. – Адриан се наведе да му целуне ръка, но той не му позволи.

Бай Петър го накара да измете кошарата, да изхвърли с количка купчинките тор, да донесе няколко кофи вода от близката река и да ги сипе в голямото корито, от което пиеше стадото. След това, младежът подкарваше овцете, докато той ги издои. Вече минаваше пет следобяд, когато възрастният човек го покани на масата. Малко прясно сирене, маслини, хляб – това беше скромната трапеза.

– Кажи сега, синко, какво те води насам? – отвори приказка старецът.

Едва сега младежът усети особеното му благодатно излъчване. Адриан му разказа за своите продължителни лутания, за това, как е стигнал до вярата в Бога, за това, колко труден е животът му и колко самотен се чувства:

– Освен това, бай Петре, има нещо у мен, което не е наред. От години, още от най-ранна детска възраст, имам чувството, че не е трябвало да се раждам мъж.

– И защо мислиш така?

– Ами, много пъти вместо момчешките игри ми се искаше да играя на кукли, криех се и се обличах в женски дрехи. Обичах да дружа с момичетата и им завиждах, че могат да играят своите игри. Майка ми харесваше, че и помагам в домакинската работа. Заради това и други хора са ми казвали, че не е трябвало да се раждам момче. Заради това често моите връстници и по-големите момчета ме биеха и ме наричаха “женчо”. Като станах по-голям, започнах да изпитвам влечение към момчета вместо към момичета. Така станах гей. Не успях добре да го скрия и заради това отнесох много подигравки. Преместих се в друг град, но човек не може да избяга от себе си. Откакто ходя на църква ми поолекна, но често се случва да ме нападат плътските желания. Върша неща, от които после се срамувам. Изповядах се пред един свещеник, той ми каза, че ще горя в ада заради тези неща и че се гнусял от мен, че такива като мене трябвало да ги отлъчват от Църквата. Това още повече ме обърка. Сега и в храма като стоя и все ми се струва, че ще падне кубето върху мен и ще ме затрупа, че Бог ще ме заличи от лицето на земята.

– Ох, какви станаха някои съвременни попове – с болка въздъхна старецът – слепи и глухи за човешката болка, сложили расо, само за да преживяват по-леко!

– Не говорете така! Нали са учили, подготвяли са се?

– Знам ги аз за какво са се подготвяли! Един отишъл да прави кариера, друг да мързелува! По плодовете ще ги познаете (Мат. 7:16), казва Писанието. Наскоро се отбих в една църква, за да запаля свещица и да си купя тамян. Един поп, както четеше молитва над някакъв човек, па му издрънча мобилния телефон. И той прекъсна молитвата, проведе си разговора, после пак продължи. Къде му е вярата? Това ли му е молитвеното чувство? Аз не казвам, че няма и добри свещенослужители, но много от тях са лицемери, актьори, чиновници. Но да ги оставим, да не си слагаме и този грях! А никой ли не ти е казвал, че Бог е любов (1Йоан 4:16), че Той е отдал Единородния си Син, принесъл Го е в жертва за спасението на човешкия род (Йоан 3:16)?

– Чел съм, бай Петре, в книгите го пише, но някак си не мога да го усетя. Не зная бяс ли има в мене, какво ли… В началото ходех на църква с голяма радост и после се усещах като новороден, но с течение на времето това чувство се изгуби.

– Три са нещата, които ни отдалечават от Бога и Неговата благодат: “похотта на плътта, похотта на окото и гордостта житейска” (1Йоан 2:16). Тъй пише светият апостол. Първоначално си се чувствал така от това, че си получавал Божията благодат. След това тя е станала неизменна част от живота ти и затова чувството вече не е било същото. Пък и врагът на човешкото спасение е започнал да те дърпа назад. И затова си започнал да се връщаш към старите си греховни навици. Това до голяма степен е нормално, синко, колкото повече се стремиш напред и нагоре, толкова повече ще те дърпа дяволът да те смъкне в пропастта.

– И все пак никой не можа да ми обясни, защо се случва това с мен. Защо изпитвам тези противоестествени влечения, защо точно по този начин? И други младежи на моята възраст вършат грехове, но поне го правят по естествения, нормалния начин. Те си намират гаджета, правят секс с тях. Вярно, грях е, но поне не е против човешката природа. Пък мен ме избива да върша неща, от които сигурно и животните се гнусят. Защо, бай Петре? Можеш ли поне ти да ми отговориш? Хората казват, че си свят човек, че Бог ти открива тайните на човешките сърца. Помогни ми! Моля те!

– Хората дрънкат глупости – промърмори старецът. – Много им разбират светските глави от това, що е святост. Ако бяха преминали през онова, през което аз съм минал, ако биха знаели за греховете, които съм извършил, никога нямаше да празнословят така и да ме наричат праведник! Дори преподобни Мойсей Мурин докато се е занимавал с разбойничество е бил по-праведен от мене. Но ти, синко, ще идваш често при мен и аз ще имам време всичко да ти разкажа. За да не се заблуждаваш като черковните бабички, дето си мислят за мен, че съм светия, или като светските жени, които ме смятат за екстрасенс или оракул.

– Тогава какъв си? Не си ли човек Божи? – запита Адриан.

– Вече ще станат дванайсет години от деня, в който напуснах хубава служба с добра заплата, семейството си и порасналите внуци, за да дойда тук. И през цялото време се мъчих да угодя на Бога, но все не успявам. Все си мисля, че грехът ми е толкова тежък, че и още сто години да прекарам тук между овцете и дърветата, няма да бъде простен. – Юродивият подпря рошавата си брада с юмруци и заби поглед в земята. – Грехът, мило момче, грехът, именно той застава между нас и Бога, той ни дърпа надолу, той ни превръща в роби. И твоето страдание започва от един голям грях.

Младежът се замисли. Напрягаше си ума, прехвърляше делата си. Той знаеше, че любовта, която бе изпитвал, е противоестествена, че е извратил своята природа, затова сметна, че именно заради тези грехове е понесъл това тежко и строго наказание:

– Ех, Господи, колко е страшно да гледаш децата да страдат заради греховете на родителите си! – въздъхна старецът.

Младежът наостри уши, за първи път чуваше нещо подобно. Той бе успял да научи, че всеки носи своята лична отговорност пред Бога, за всяко дело, за всяка дума, дори за всяка мисъл:

– Как така?

– В един откъс от Евангелието се разказва как Господ Иисус Христос изцерява един сляп, но преди това учениците Му Го питат: кой е съгрешил, този или родителите му, за да се роди сляп (Йоан 9:2). Явно е, че въпросът не е правилно зададен, защото този млад човек не е вършил грехове преди да се роди, но неговите родители със сигурност са имали тази възможност. Но това не единственото място в Словото Божие: Още когато дава десетте заповеди на еврейския народ, Бог нарича себе си “Бог ревнител”, Който заради греховете на бащи наказва до девето коляно… (Изх. 20:5).

– Но нали Бог е любов, ти сам го каза преди малко?

– Това изобщо не противоречи на Божията любов. Бог е създал човека добър, да върши добро, а той сам е извратил своята природа и е затънал в злото. И тъй като злото му е противоестествено, човешката природа се е повредила, човекът е започнал да страда от болести, да му се случват нещастия. Повреденото човешко естество е започнало да създава и увредено потомство. Така са започнали да се раждат деца слепи, глухи, парализирани. Само защото техните родители и дедите им са тънели в грехове и престъпления. Но нима Бог е виновен за това? Цялата вина си е на човека.

– Добре, но какво общо има това с моя случай?

– Върху теб, мойто момче, е легнал грехът на майка ти. Именно той те притиска като камък и не ти дава дори да дишаш свободно. А той е тежък, много тежък грях…

Адриан се замисли, откъде би могъл юродивият да знае какви грехове е вършила майка му, но се сети за думите на онази възрастна жена, която го бе насочила към тази колиба, че този аскет е получил дарба на прозорливост, че вниква в тайните, че получава откровения от Бога.

– Сигурно ти се иска да попиташ за какъв грях става дума? Няколко години преди да се ожени за баща ти, майка ти е имала връзка с един свой съученик. Тя тъкмо е завършвала училище, а той съвсем скоро е отишъл в казармата. И нали пуста любов я тегли, тя му е отишла на свиждане. Тогава много войничета държаха квартири из гарнизона. Та в една такава квартира пренощували. И там както са се любили, тя е забременяла. Усетила се навреме. Трябвало да намери изход и била готова вече за сватба. Но аскерлият нещо започнал да се дърпа. Рабрала че не може да му има доверие и че любовта му е празни приказки без никакво покритие, заплюла го в лицето пред портала на казармата. Но проблемът си оставал. Пък и по онова време се гледаше с друго око на нещата. Изтеглила пари от спестовната книжка и отишла да направи аборт в друг град, уж ходила на почивка. Всичко минало без особени проблеми и така едно прекрасно момиченце не успяло да се роди на бял свят.

Адриан настръхна. Старецът разказваше нещата едва ли не като пряк очевидец. Умът му се напрягаше, за да разбере, какво точно иска да му каже Юродивият с този разказ. Досега не се бе замислял за това грях ли е абортът или не, пък и него като мъж това не го касаеше толкова.

– Все пак какво общо има това с моя проблем? – наруши мълчанието той.

– Това съвременните жени, всичките възпитавани в безбожие, отдавна са загубили и свян и съзнание за грях. Че това си е живо убийство! Да унищожиш едно дете, да го лишиш от живот, да го пратиш в мръсния канал. Другите убийци поне могат да ги осъдят, да лежат в затвора, да изкупят по някакъв начин греха си. А тези жени какво? Лицемерят, правят се на света вода ненапита, лъжат, крият се! Но от Бога и от Неговия съд не могат да се укрият. Защото Той вижда всичко и изпитва съвестта на всекиго.

Адриан по никакъв начин не успя да направи асоциация между тежкия грях на майка си и обърканото от най-ранното му детство душевно състояние. Бай Петър усети това:

– Ти вярваш, че душата е безсмъртна, нали?

– Да, нали така учи християнството? Тя ще се отдели от тялото при физическата смърт на човека.

– Пръстта ще се върне в земята… а душата ще се върне при Бога, Който я е дал (Екл. 12:7). Така пише в свещените библейски книги. Би било пълна глупост да си мислим, че можем да унищожим човешката душа. Веднъж зачената тя никога не може да престане да съществува.

– Значи аз имам такива женски наклонности, защото първото дете е трябвало да се роди момиче, така ли? – запита Адриан.

– Не е толкова просто, синко. Душата на човека е част от него още преди раждането. Та нали още преди да се явим на белия свят там вътре в майчината утроба ние се оформяме, и като душа, и като тяло. Има определен момент, в който започва да бие сърцето и такъв, в който може да се регистрира дори мозъчна дейност! И само един невежа или един безумен безбожник би седнал да оспорва, че душата не е със зародиша още в утробата. Една от големите заблуди на съвременната медицина и на жените, които абортират е тази, дето си мислят, че душичката на зародиша отива заедно с него в канала. И как би могло да стане това, когато тя не е материална? Ние вярваме, че при физическата смърт, независимо дали е естествена или не, душата се отделя от тялото. Но абортът, ако и да е убийство, ако и да е лишаване от живот, не е и смърт в пълния смисъл на думата. Нали за да има смърт, трябва да има и раждане? А раждане няма. Тогава, как може да твърдим, че душата ще иде при Бога, след като не е вкусила раждането, след като не е изпитала и нормална смърт?

– Тогава какво?

– Тогава душата на зародиша остава. Тя просто не се отделя от тялото на майката при аборта.

– Но защо? Не може ли Бог да я вземе при себе си?

– Нали когато е създал хората Бог им е казал: “Плодете се и множете се!” (Бит. 1:28), не им е казал “Правете си удоволствието и хвърляйте децата си на кучетата!” Създал ги е, за да живеят, за да се подготвят за безсмъртие. Душата не може да изтече в канала, както може би им се иска на тези жени и на гинеколозите. Тя не може и да се отдели от тялото по нормалния начин, защото това дете, този зародиш все още не е самостоятелен организъм.

Адриан смътно и интуитивно долавяше онова, което искаше да му каже юродивият старец, но го изчака да продължи.

– Този духовен зародиш е създаден за живот. И на това създание му се полага да живее, да ходи по белия свят, да се храни, да учи и да се труди като всички останали хора. И затова, тази духовна същност се прилепва към следващия зародиш, заченат в майчината утроба. Но то не го прави съзнателно, не го прави даже инстинктивно. Просто това е начинът да излезе от майчината утроба – единственият естествен път към живота. Това просто е законът, който Бог е вложил в своите създания и който ние хората нямаме никаква власт и сила да променим.

Сега младежът осъзна какво иска да му каже старецът, но му трябваше време да го осмисли…

– Просто към твоето тяло, наред с душата на Адриан, се е прилепила и душата на твоята неродена сестричка. Тази, която майка ти е трябвало да роди, когато е била още деветнайсетгодишна. Нейната душа си носи всички потребности, които има една жена. Тя също иска да обича и да бъде обичана. У нея е заложена и потребността да зачене и роди дете. Именно от там тръгват твоите проблеми. От греха на майка ти, от едно безочливо деяние. Но и на нея тогава не е имало кой да й каже, че е голям грях, че това е убийство. Когато го е направила е била много объркана, съвестта и досега не й дава покой.

– Добре, бай Петре, а ако не се роди друго дете, тогава какво става с тези души, с душите на тези зародиши?

– Ако някои от тези, които са правили аборт се покаят искрено, ако изповядат греха си, Бог може да промисли за тях и да им прости. Но има случаи, при които тези неродени деца започват да им се явяват в сънищата, да предизвикват кошмари. Може тези жени да започнат да чуват гласовете на убитите в утробата им деца, да попаднат в лудницата. Грехът е тежък и носи своите последствия. Затова някои мъже и жени се подлагат на операция за смяна на пола, затова се отдават на различни форми на извратена любов, защото другата душица също иска да има свой живот.

– А за такива като мене няма ли изход? Аз не се съмнявам в нито една твоя дума, но цял живот ли ще водя тази духовна борба, цял живот ли ще нося още една душа? Тя цял живот ли тя ще ме притиска към земята, ще ми налага своите чувства и желания?

– Има изход, синко! Стига да повярваш в Божието всемогъщество! Стига да си убеден, че Той може да ти помогне! Изход има!

– Какво трябва да сторя?

– Помоли се от сърце Бог да прости този грях на майка ти! Може би да не стане от една молитва, може да се наложи да се молиш месец, година или две. Но Бог няма да те остави! Най-добре би било, ако майка ти се покае, ако тя изповяда този смъртен грях. Така ще бъде най-добре за теб. И помни, никога не изпадай в отчаяние или униние! Колкото и да ти е тежко с молитва и вяра в Бога се старай да побеждаваш трудностите! – Младежът чувстваше в себе си такава духовна хармония, каквато не бе изпитвал и в първите дни, когато започна да ходи на църква.

– Може ли пак да дойда?

– Винаги си добре дошъл! Другите като ги карам да работят, мрънкат, че ще се изцапат, но ти прежали новите дънки и въпреки, че малко си поел миризмата на овчи тор, ще си отидеш от тук изпълнен с Божия благодат.

– Може ли да разкажа на мама за нашия разговор?

– Не бързай! Трябва да мине време, трябва да я въведеш първо в храма, да добие понятие за това, що е грях пред Бога. Кой знае, може някой ден да ми гостувате двамата. Но трябва време… Имаш ли с какво да се прибереш? Вече е късно, а аз трябва да изведа още веднъж стадото.

– Ще взема такси от селото. Позволи ми преди да тръгна да ти целуна ръка! Нищо че не си свещеник. Ти направи за мен толкова, колкото никой свещеник досега не е правил. – Старецът се усмихна и му позволи да изрази синовната си обич. След това го благослови на ум и проследи с поглед смаляващата се надолу по пътеката фигура. После се върна в колибата, падна на колене пред малкия дървен иконостас с неугасващо кандилце пред него и вдигна ръце към небето:

– Чуй, Боже, молитвата на един грешник! Смили се над твоя раб Адриан и по какъвто начин Ти знаеш, помогни му!

В това време младият човек окрилен слизаше към селото и към спирката на автобуса и подкрепян от молитвата на стареца сякаш се събуждаше за нов живот. Защото бе намерил изход от лабиринта. Той не се сърдеше на никого, просто бе щастлив, че Бог му откри възможност да промени съдбата си и да се освободи от страданието.

Бележка на редакцията: Публикувахме този разказ, защото е интересен и християнски-поучителен. Авторът не се плаши да повдигне още веднъж болната, трагична тема за аборта и отговорността за него. Той подтиква хората към размисъл. Заедно с това искаме да подчертаем, че твърденията на главния герой за душата на нероденото дете са си негово лично мнение. Църквата няма формулирано становище по този въпрос, но едва ли може да се смята, че "неродената" душа може да преминава в друго тяло освен в онова, което й е било предназначено от Създателя. Това, че хората не са й дали шанс, не означава, че тя би могла да блуждае или да търси ново "превъплъщение" на тази земя. Душите на младенците са безгрешни, и въпреки някои спорове по този въпрос нямаме сериозни основания да се съмняваме, че дори и неродените и некръстените се връщат в Божието лоно, откъдето са излязли.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

31 Отговори

  1. Дон Кихот каза:

    Това всъщност не е разказ, а дидактична беседа под формата на диалог. Основната й идея е, че човек може да има едновременно мъжка и женска душа, на което да се държи неговият латентен хомоеротизъм. Това обяснение е фалшиво и недоказуемо. Тя е и еретическа, защото съвпада с гностическите обяснения за човешката природа.

  2. Ангел Небесен каза:

    това да не е някакъв усложнен модел на психологическа андрогиния породен от задълбочена полова абстиненция при родителите, или всичко е на ниво размяна на хромозомния състав при етапите на ембрионалното развитие?

  3. mira каза:

    Не мога да повярвам ,че тук е качена такава глупост. Откъде авторът има тякива прозрения за това което става с душата при аборта и изобщо с душата.Църквата едвам се произнася по въпроса.Това може да навреди много и на много хора.
    Тук влизат все пак и хора които не са навътре с нещата .“Горко на онзи който съблазни едно от тия малките.“

  4. iliana каза:

    с коментара на мира.

    надявам се тази публикация да намери своя точен богословски отговор. така, както по-малко фрапиращи, но писани от небогослови произведения са били енергично коментирани тук неведнъж.

  5. Онче каза:

    Щеше да е по-добре бележката на редакцията да е преди самия разказ. Дори да пише, че в разказът има мнения противоречащи на православниото виждане по проблема!

  6. Lakota каза:

    „а после се изкачи пеш до планинската местност, където живееше юродивият отшелник.“

    Смисъла на юродивостта е да се осмее светът, а не планинските потайности и горските обитатели. Авторе, наистина ти е тъп разказа.

  7. Lakota каза:

    „Просто към твоето тяло, наред с душата на Адриан, се е прилепила и душата на твоята неродена сестричка. Тази, която майка ти е трябвало да роди, когато е била още деветнайсетгодишна. Нейната душа си носи всички потребности, които има една жена. Тя също иска да обича и да бъде обичана. У нея е заложена и потребността да зачене и роди дете. Именно от там тръгват твоите проблеми. От греха на майка ти, от едно безочливо деяние. Но и на нея тогава не е имало кой да й каже, че е голям грях, че това е убийство. Когато го е направила е била много объркана, съвестта и досега не й дава покой.“

    е вече неправославно мнение.

  8. Lakota каза:

    Аборта и разни други „смъртни“ грехове

    “ „Затова не слушай тези празни приказки, жено, а непрестанно помни Бога, Който те е сътворил, и отправяй молитва към Него, защото Той е твоят Господ, както и на всички други. И се поучавай в Неговите наредби,без да се съобразяваш с физическото си очистване… , нито пък с раждането, нито с аборт , нито с телесната нечистота, защото страхът от тези неща е измислица на глупави хора, които нямат знание. Защото нито погребението на човек, нито костите на мъртвец нито ковчег, нито някаква храна, нито нощно течение могат да осквернят човешката душа, а само нечестивият живот, беззаконието спрямо Бога и неправдата против ближния, като кражба, насилие, или нещо несправедливо, извършено против него, както и прелюбодеянието и всякакъв блуд” „

  9. dikovski каза:

    На първо място изказвам сърдечна благодарност на редакционния екип, че ми позволи да отправя това послание тук! Вашитет мнения, уважаеми коментиращи, са нещо, което очаквах. На тези, които ме обвиняват в ерес, нека го докажат с цитати от свещеното писание! Не мисля, че тук е писано нещо, което противоречи на православното вероучение или догматика. Вярно е, че е частно мнение. Но това е изстраданият опит на живи, реални хора. Повечето знаят, че майките им са правили аборт. Дори случая със свещеника и мобилният телефон е истински.
    Така че не бързайте да съдите!

    Автор – Цветан Диковски

  10. dikovski каза:

    От друга страна, мнението, което твърди, че Бог ще промисли за душите на тези деца, убити при аборт, по никакъв начин не доказва как ще стане това.
    Това успокоява съвестта на жените прибягнали до тази стъпка, вместо да ги накара по-дълбоко да се замислят. Древната Църква е била много строга към жените извършили това деяние.
    Преди да ме осъдите за това, което съм писал, потърсете в очите на децата, родили се с увреждания заради аборта на своите майки. Или на тези, които не знаят защо са толкова различни от останалите. Може би те ще ви дадат по-верен отговор.
    Колкото до Петър Юродивият, той има още много неща да каже и по други болни теми!

    Цветан Диковски

  11. iliana каза:

    просто невероятно!

    имате самочувствието да разпространявате неаргументираното си „частно мнение“ по толкова важен и болезнен въпрос, с резонанс в цялото общество, (доколкото сме на едно от първите места в европа по извършвани аборти), да представяте това мнение за автентична църковна позиция, и на фона на цялото недоразумение – да предизвиквате смутените от тази измишльотина хора да ви оборват с богословски аргументи. не прекалявате ли?

    тези, които ви обвиняват, не следва да доказват обвиненията си с цитати от Писанието, защото това, което пишете няма нищо общо с Писанието. вие сте този, който трябва да докаже откъде му е дошла в главата цялата тази църковна антропология, ако ще я представя за такава. нали разбирате, че думите понякога имат значение.

    що се отнася до духовния проблем на жените, извършили аборт, както и до болката на различните деца – ако бяхте вникнали достатъчно в тази трагедия и почувствали истински тази болка, нямаше да пишете така фалшиво и безотговорно. съжалявам. въпросът е прекалено сериозен, за да си разменяме кухи любезности.

  12. dikovski каза:

    Уважаема Илияна!
    И коментара на редакцията и моят собствен коментар показват, че това е частно мнение и не претендира за общоцърковно. Подчертахме и това, че Църквата няма аргументирано становище по въпроса. Така, че опитите на някои да ме изкарат еретик, засега поне приемам като неоснователни. Именно от това искам да се защитя. Колкото до „кухите любезности“, благодаря Ви за напомнянето! Само не мислете, че подхождам към въпроса лекомислено и безотговорно.
    Смятате, мнението ми за антицърковно и противоречащо на православното вероучение, като администратор на портала, може да го изтриете. Имате пълното право, но то ще излезе в друго електронно издание.

    Цветан Диковски

  13. iliana каза:

    „Наскоро се отбих в една църква, за да запаля свещица и да си купя тамян. Един поп, както четеше молитва над някакъв човек, па му издрънча мобилния телефон. И той прекъсна молитвата, проведе си разговора, после пак продължи. Къде му е вярата? Това ли му е молитвеното чувство?“

    може и да е истински. и аз знам такива, и „по-такива“ случаи. но той не доказва, че другото, което пишете, е истинско. с една дума- няма нищо общо с темата за съдбата на неродените деца. недоумявам що за аргумент е това…

  14. iliana каза:

    знам правата си на администратор в портала. благодаря.

    това, че материалът ще излезе в друго електронно издание, е част от проблема, а не решение.

    искам да се надявам, че ще разберете поне отчасти причината за реакциите към текста.

    леки пости

  15. dikovski каза:

    Уважаема Илиана!
    Не всичко, което е предизвикало написването на този материал може да бъде отразено под формата на постинги.
    Напълно разбирам реакциите. Не съм и очаквал да ми свалят шапка. Само дето не очаквах да ме изкарат еретик, какъвто не съм.

    Желая на всички коментиращи здраве и успех!

    Леки пости и на Вас, Илиана

  16. Idiot каза:

    Неведоми са пътищата Господни. Нашите пътища не са Негови пътища и Неговите пътища не са нашите. А за хомосексуализма… грях, с който трябва да се борим, ако сме такива. Колко от нас са готови да се борят с греха и да се отвърнат от него? Аз лично не мога да си представя хомосексуалист или лесбийка да се навият да влязат в храм и да си зададат някои въпроси и да им търсят отговорите? Може и да има. Може и да не съм прав. Само Господ знае.

  17. Дон Кихот каза:

    Диковски,

    Когато пишеш нещо, трябва да мислиш за отговорността си като православен християнин и да предвиждаш резонанса след публикуването му. Но първо трябва да си наясно с вярата. Андрогинните идеи на платонизма и гностицизма категорично не са църковни.
    .
    Хомосексуализмът е съвсем отделна тема. Шуменският университет издава списание „Любословие“ и от редакцията ме поканиха вчера да напиша статия за хомосексуализма и Библията. Не, не съм гей, както някои твърдят. Църквата е пълна с такива, особено сред монашеството. Има цяла православна гей организация на Запад – AXIOS. За нея вж. http://www.portal-credo.ru/site/?act=lib&id=1828

  18. dikovski каза:

    Уважаеми архимандрит Стефанов!

    Първо: Това не е научен трактат, а както пише отгоре е разказ.
    Второ: Моят герой нееднократно цитира Библията. Вие не намерихте библейски цитати да противоречите на това, което съм писал, така че засега обвиненията Ви в ерес се възприемат като неоснователни.
    Трето: Освен темата за аборта, разказът засяга проблемите на едно цяло съсловие, отритнато и презряно от обществото. Тук са казани неща, които в повечето случаи умишлено се премълчават.
    Позволявате си да пишете, че Църквата е пълна с хомосексуалисти, особено сред монашеството. Лесно е да го кажете, а с какво се опитахте да помогнете на тези хора?
    Обвиненията Ви, че аз не съм наясно с вярата си също не са подплатени с цитати от Свещеното писание или светите отци. Не знам какви списания издавате, но зная, че нивото на богословските факултети у нас твърде много западна, че студентите не четат Библията и че духовният живот за тях е само една благочестива традиция.
    Нека аз си поема отговорността пред Бога за това, което съм писал, но както подчертах и по-горе, не става въпрос за общоцърковно учение, а за частно мнение. Мненията, че Бог промисля за убитите при аборт деца, също са частни. Така че спорът, без да е подплатен с необходимата богословска трактовка си остава литературна критика. Не знаех, че ще стана обект на толкова активна литературна критика и че между читателите има толкова литературни критици.

  19. mira каза:

    Ми тогава да попитам. На много хомосексуалисти и лисбийки майките им не са правили аборт,тоест чия душа тогава се е закачила за грешното им тяло.На братовчедка им ли или на комшиюшийчето.

  20. mira каза:

    Не,наистина съжалявам за коментара си и за тона .Не бива да се заяждаме. За тези проблеми трябва да се пише.ПРощавай ,Диковски,че те обидих.
    В църкват има мясно за всички.А Бог може да изцели всички наранени,Бог дава втори шанс..Защото Той е жив Бог.
    Благословени пости.

  21. Онче каза:

    Това ли е обяснението за проявата на объркана сексуална ориентация у хората? Може би всеки, който се чувства такъв или има някакво увреждане, трябва да пита майка си дали е правила аборт? „Прикачването“ на душата към друг човек и оставането в тялото на майката не дава ли повод за асоциации с прераждането и живот в друго тяло? Не би ли трябвало богословите да ни предпазват от залитания в неправилни вярвания?

  22. dikovski каза:

    Както казах, това е субективно частно мнение. Аз съм само негов изразител и споделям опита на изстрадали хора. Според него, душата е част от зародиша още преди неговото раждане и като нещо, което не може да бъде унищожено остава. Тя не може по нормален начин да се отдели от тялото на мъртвото вече дете, защото все още не е самостоятелен организъм. Никъде не е употребено понятие като превъплъщение или прераждане. Просто едно нормално раждане. Не си позволявам да твърдя, че всички, при които се получава тази двойнственост са с точно такъв проблем.
    Това съвсем не означава, че всички хомосексуалисти тръгнали по този път защото са такива. Някои са започнали от любопитство, други са подведени от приятели и т. н. Една от идеите, които искам да прокарам е тази, че за всеки има изход стига да потърси Божията подкрепа.
    Мненията, които виждам под материала, говорят, че теите са актуални. Аз имам вече публикации по тях. Сега е ваш ред.

  23. Дон Кихот каза:

    Отвори един учебник по догматика и ще се убедиш, че въпросът за душата е един от неразрешимите в богословието.Самата тя като чиста духовна субстанция не подлежи на материален анализ. Кога, как и защо се свързва с тялото остава пълна загадка и самите св. отци изказват различни мнения.
    .
    Каква е твоята логика? „Тя [душата] не може по нормален начин да се отдели от тялото на мъртвото вече дете“. Откъде си сигурен в това? Милиардите умрели деца, които са изгнили в земята или са изядени от зверове, продължават ли да имат души? Ако са излапани от канибали, това означава ли, че людоедите имат толкова души, колкото деца са изяли?? С тази хипотеза се стига до задънена улица.
    .
    Още по-безсмислен е твоят съвет да вкарам гейовете в БПЦ в правия път. Как? Да тръгна по манастирите и да произнасям от чардаците обвинителни филипики? Дори да знам кой какъв е, каква полза от осъждането? Те не са ли пълнолетни хора и не знаят ли кое е истина? Аз напоследък казах най-любезно на един владика, че не му отива да подкрепя сектантите, а той ги насъска да ме съдят.
    .
    В твоя поменик за причините на хомосексуализма си изпуснал най-важната – масовото вече изнасилване на момченца от възрастни гейове.

  24. dikovski каза:

    Архимандрит Стефанов, моля не изопачавайте темата! Ставаше въпрос за зародиши, а не за живи вече родени деца. Прекалено оправдателно звучи това, че Бог ще промисли за душите на убитите при аборт деца. Значи ние ще си правим аборти, пък Бог ще промисли? Много удобно. Да вземем да икономисаме на дечицата мизерията и другите некомфортни неуредици на света в който живеем! Да ги пратим направо в Царството небесно! Това също е частно, а не общоцърковно мнение и води до самооправдаване на жените направили аборт. Така че поне аз смятам, че ще има по-голяма полза, да се публикуват извадки от епитимийните правила за жени убили деца в утробата.
    Колкото до хомосексуалистите, много от тях търсят начин да сложат край на това, ня тях може да се помогне. Разбира се при желание от Ваша страна.
    Колкото до последната причина, тя е засегната в един малък по обем, но актуален и съдържателен труд, с който сериозно се занимавам. Когато излезе на бял свят, ще се радвам да сумираме мнение по темата.
    Освен всичко друго, аз съм и педагог и имам преки наблюдения върху „невинните“ дечица. Така че не бързайте да съдите! Това също е начин да изместите акцента от основните проблеми, които разглеждаме в този диспут.

  25. andrey каза:

    Г-н Диковски, продължавате да настоявате върху тезата си, въпреки че и от редакционния комнтар можете да видите, че не сте прав. Това със сигурност не е църковното учение и ще ви го докажа.

    Тезата, че душата, независимо дали тя е на нероден зародиш или на стогодишен старец, може да премине в друго тяло, се поддържа от източните религии – хиндуизма, будизма. Тя е напълно чужда на християнството, което утвърждава уникалната връзка душа-тяло. Уникална е, защото само едно тяло може да възкръсне на Страшния съд – тялото, което Господ е отредил точно на това уникално човешко същество. Какво ще стане с душата на нероденото сестриче на вашия герой при възкресението? В кое тяло ще влезе тя – в „старото“ или в „новото“? Още по-голяма нелепост е да се твърди, че в едно тяло може да има две души. Това е някакъв шаманизъм, бесовщина или разпадане на личността, създадена от Бога. Помислете внимателно над богословските последици на вашите твърдения и ще видите, че те водят навсякъде другаде, но не и към християнството.

  26. Lakota каза:

    ама какъв богослов си ти, че и преподаваш на деца!!
    Я погледни пак твоя „гейрой“ от разказа с какви библейски цитати защитава тезата ти.

    По плодовете ще ги познаете (Мат. 7:16)
    Бог е любов (1Йоан 4:16), че Той е отдал Единородния си Син, принесъл Го е в жертва за спасението на човешкия род (Йоан 3:16)?
    похотта на плътта, похотта на окото и гордостта житейска” (1Йоан 2:16)
    Бог ревнител”, Който заради греховете на бащи наказва до девето коляно… (Изх. 20:5).
    Плодете се и множете се!” (Бит. 1:28)

    И каква стана тя? Вярно е, че твоя герой постоянно цитира библията, но какво цитира? Наясно ли си какво цитира твоя герой и каква теза защитаваш ти?

    Ето защо „Религия“ (Вероучение) НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕПОДАВА В УЧИЛИЩАТА!!!
    Аз не бих си пуснал детето при „учител“, като този.

  27. dikovski каза:

    Уважаеми господин Романов!

    Никъде не се твърди, че душата преминава от едно тяло в друго. Говори се за зародиш. Също не твърдя, че учението е църковно. Дали в едно тяло може да обитават повече души. Не зная дали е възможно, само си спомням, че Спасителят изгони един легион бесове от един нещастен човечец в пределите на град Гадара. Никъде не употребих думи като преминаване от тяло в тяло, прераждане. Дали най-точната дума е обсебване и в това не съм сто процента сигурен. Много често се случва да мъдруваме плътски за духовни неща. Целта ми не е да въвеждам нещо ново в Църковното учение и това не е моя работа. Но и учението, че Бог промисля и ги прибира в царството небесно, същто не е догматизирано и води до самооправдаване. Може би трябва да се разровим в творенията на светите отци, но и там няма единомислие.
    Факт е едно – абортът е убийство! Опитите да успокоите съвестта на жените прибягнали до тази стъпка, за мен поне е погрешен.
    Както виждате не съм писал богословско съчинение, а разказ. Иначе щях да се ровя в литературата и да извеждам доказателства. Тук не въвеждам източно учение в Православието. Няма прераждане, няма преминаване от едно тяло в друго. И никъде не съм писал подобни неща. Бог го е казал преди векове много точно: „Не убивай!“ Ето това е основното: „НЕ УБИВАЙ!“ Какво става с децата убити при аборт? Нека оставим въпроса отворен! Може би някой ден Бог ще промисли!

  28. dikovski каза:

    На господина, който си позволява да ми поставя оценки като „учител“, ще кажа, че в училище не трябва да се въвежда вероучение, но не само заради мен, а защото състоянието на образователната система ще го опорочи тотално и голямата част от родителите не го искат. Другата причина е, че колегите са доста различни и голяма част от тях са далече от духовния живот на Църквата.
    И както вече казах. ТОВА НЕ Е ЦЪРКОВНО, НО НЕ Е И АНТИЦЪРКОВНО УЧЕНИЕ!
    Не защитавам нова теза, но и не мога да приема, че с лека ръка ще позволим на жена извършила убийство да се самооправдае.
    „Другите убийци поне могат да ги осъдят, да лежат в затвора, да изкупят по някакъв начин греха си. А тези жени какво? Лицемерят, правят се на света вода ненапита, лъжат, крият се! Но от Бога и от Неговия съд не могат да се укрият.“
    Помеслете за стотиците деца родени с увреждания защото майките им са извършили убийство! Идете в един дом за деца с умствени и физически увреждания! Поставете се на тяхно място! Помислете си! И тогава елате да ме съдите!

    Желая ви всичко хубаво!

  29. iliana каза:

    истината, г-н диковски.

  30. iliana каза:

    „ТОВА НЕ Е ЦЪРКОВНО, НО НЕ Е И АНТИЦЪРКОВНО УЧЕНИЕ!“

    какво прави едно учение антицърковно, според вас?

    и още нещо:
    „..но и не мога да приема, че с лека ръка ще позволим на жена извършила убийство да се самооправдае…Лицемерят, правят се на света вода ненапита, лъжат, крият се!“

    ето това е ядката на цялата работа. сбъркал сте си мястото; драматично сте го объркал. оттам произтичат недоразуменията. абортът е грях. грехът е страшен, защото отделя човека от Бога. следователно, не е ваша грижа нито осъждането, нито опрадванието или самооправданието на такаав жена. не сте вие човекът, нито сме „ние“ пред когото тя трябва да се опрадвава. църквата не е другарски съд, а общество на грешници.

    проблемът е огромен и има много страни, но не е ваша вината, че не можете да ги видите. всеки прави каквото може. шокиращо обаче е изобретението ви за справяне с него. то щеше да е жалко, ако не беше много опасно. значи, измислил сте нещо, което ви се вижда достатъчно страшно и мъчително за съвестта на такива жени и го разказвате като църковно „учение“ белким някоя се стресне…вие на какво си играете?

    църквата не си служи с плашила, нито е плашило тя самата.

  31. dikovski каза:

    Мисля, че вече приключих.
    Църквата казва истината, това е така. Аз не съм Църквата. Но и лъжец не съм.
    Приемете всичко за художествена измислица и не си похабявайте постите с неподобаващо настроение. Страстите, които се вихрят тук са несъвместими с думата пост.
    Щом разказа ми е антицърковен, заличете го и сложете край! Виждам, че вместо за поука служи за раздор. И без това беше предназначен за „Словото“. По-добре да го няма, отколкото да става камък за препъване на благочестивото православно войнство.

    Желая на Вас, екипа и читателите здраве и успех!

    Авторът